Пуснато на: Чет Мар 22, 2007 5:09 pm Заглавие: Ревността
Какво е ревността?Отровна ли е?Има ли ревност м/у приятели?Какво мислите за нея?А вие ревниви ли сте?
За мен тя е форма на недоверие.Няма човек, който да не е ревнив.Всеки ревнува само, че има такива хора които прекаляват.Когато е в голямо количество е отровна и може да убие всяко добро чувство, най-голямата любов и едно голямо приятелство!След изневярата, тя е второто нещо, което може да разруши една връзка!
Надявам се всички да напишат по нещо за нея и да изкажат мнение! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Последната промяна е направена от mishleto на Пет Мар 23, 2007 1:36 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 13 Мар 2007 Мнения: 64 Местожителство: Sofia
Пуснато на: Чет Мар 22, 2007 7:15 pm Заглавие:
Моята мацка казва : Ти не ме ревнуваш, защото не ти пука за мен....
Айде де, кажи сега кво да правя...пък аз си я обичам .Просто гледам на нещата , като теб и смятам , че ако иска човек ......пък ти си го ревнувай .
А тя, ако ме погледне някоя лелеееееееее- пък аз съм един "красавец" _________________ /173792.jpg" border="0" />
Мнгоо често срещано е "Щом не ме ревнуваш - не ме обичаш" и до някъде има логика. Ако теб ти цениш нещо - не искаш да го губиш. Ако не искаш да го губиш - изпитваш до някаква степен страх (при някои по-силен, при други не толкова) да не го изгубиш. Това е вид ревност. Т.е заинтересованост. Не можете да отречете, че ако излезнете вечерта и тя дори не ви попита "къде отиваш", ще се зачудите, дори и да не е от по-ревнивите. На 3-4-5-6-7 път ще си кажете - "на нея не и пука за мен, поне да се поинтересува" , тя ви казва "имам ти доверие какво искаш" и ще ви подразни - няма как да не стане. Така, че това твърдение има смисъл.
Ревността в нормални граници е градивна дори - може да те накара да се замислиш в дадени моменти, че човекът до теб не е даденост. Всички знаем, че в един момент ако другия не ти дава поводи, в ежедневието, има елемент на проемане за даденост на човека до нас. Една ревност, може да те накара да се поразсъниш малко и да се помибилизат нещата. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Чет Мар 22, 2007 10:58 pm Заглавие: Re: Ревността
mishleto написа:
Какво е ревността?Отровна ли е?Има ли ревност м/у приятели?Какво мислите за нея?А вие ревниви ли сте?
За мен тя е форма на недоверие.
Невинаги ревността е обвързана с форма на недоверие.Понякога си е чисто егоистична, неправилно изградена представа, основополагаща илюзията,че някой или нещо ни принадлежи.Ревността е несигурност преди всичко в теб самия !
Невинаги ревността е обвързана с форма на недоверие.Понякога си е чисто егоистична, неправилно изградена представа, основополагаща илюзията,че някой или нещо ни принадлежи.Ревността е несигурност преди всичко в теб самия !
Абсолютно, спор няма!Наистина не се бях сетила и за тази форма Дедо!Аз мисля, че в която и тема да погледнем, винаги можем да намерим отговор пречупен през много различни ъгли!Всеки гледа от различни ъгли и когато се съберат отделните елементи става едно!Всеки е прав, но това не означава, че е на 100%.Затова и ми харесва фразата "Истината е някъде по средата"(фраза на Лейди), защото когато го пречупя през моя поглед се оказва, че е така!
Don Vito написа:
Моята мацка казва : Ти не ме ревнуваш, защото не ти пука за мен....
Айде де, кажи сега кво да правя...пък аз си я обичам .Просто гледам на нещата , като теб и смятам , че ако иска човек ......пък ти си го ревнувай .
Съгласна съм с Лейди, че много жени мислят така, но тези които са се парили не им се ще даже да го казват!
Твоята мацка , явно не е попадала на ревнив мъж и не знае, колко е досадно някои постоянно да те ограничава, следи, тормози!Може би трябва да и обясниш, че и вярваш и не мислиш, че тя ще направи нещо.Кажи и, че чувстваш връзката ви силна и защитена и няма защо да я ревнуваш.Просто е, когато човек не ти дава повод, ти не можеш да се съмняваш в него!Разбира се това не означава, че не ти пука, а по скоро се чувстваш, спокоен, задоволен и щастлив!
Имах връзка с човек, който наистина беше ужасно ревнив и не беше само от недоверие, а и от несигурност .Той постоянно ме следеше, звънеше ми по хиляда пъти.Много досадно, а аз наистина исках да се получи, но за съжаление не винаги става така, както искаме.Ревността води до много скандали, нашата връзка протече така.Сега когато сме само приятели се разбираме много повече.
Ревността си е отрова и бавно и сигурно може да убие една връзка! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Нека поговорим и за ревността м/у приятели,баща и дъщеря,майка и син и др.. Какво мислите за ревността в тези отношения! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Невинаги ревността е обвързана с форма на недоверие.Понякога си е чисто егоистична, неправилно изградена представа, основополагаща илюзията,че някой или нещо ни принадлежи.Ревността е несигурност преди всичко в теб самия !
Абсолютно, спор няма!Наистина не се бях сетила и за тази форма Дедо!Аз мисля, че в която и тема да погледнем, винаги можем да намерим отговор пречупен през много различни ъгли!Всеки гледа от различни ъгли и когато се съберат отделните елементи става едно!Всеки е прав, но това не означава, че е на 100%.Затова и ми харесва фразата "Истината е някъде по средата"(фраза на Лейди)
А мислиш ли,че ревността може да има и съревнователен характер?!Доколко би могла да отразява завистта в едни отношения?
А мислиш ли,че ревността може да има и съревнователен характер?!Доколко би могла да отразява завистта в едни отношения?
Разбира се, че може да има такъв характер.Мисля обаче, че това си е до човек.В смисъл може единия да е ревнив, но другия да не е, и не е задължително, този който е ревнив да иска да го ревнуват и да се опитва непременно да го постигне.Завистта, да има я до някаква степен, но това е отново до човека.Има много завистливи хора, има такива, които не са чак толкова, а има и такива който изобщо не са.Индивидуално е, защото всеки е различен и не можеш да кажеш с точност, отговор, който да е категоричен и да не подлежи на спор.Затова не мога да съм категорична, но мога да погледна от моя ъгъл.
Аз съм ревнива, не мога да кажа, че не съм, но при мен е по малко.И приятеля ми е малко ревнив, но има моменти когато се усилва-просто такъв характер.Когато беше заминал извън БГ усещах в някой моменти ревност, а в друг как се опитва да ми го върне.Аз съм по-склона да се лигавя,но и приятеля ми го прави в дадени моменти.В смисъл знам, че не го прави умишлено, ами от простотия и лигня.Например, когато ми каже излизам на дискотека само с жени, аз съм по склона да го из бъзикам нещо от рода:"И да внимаваш" или да му кажа "Айде и да забиеш готино гадже".В никакъв случаи няма да му натрапя на следващия ден, че излизам с някакъв, който познавам от снощната дискотека.Не съм такъв човек, но знам, че има и такива случаи.Завистта не мисля, че я е имало, когато е имало ревност или поне не се е случвало да я има при нас. _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Преди известно време от "на кафе с проятелка" се замислих за ревността. Мися, че при някои жени ревността не е към партниора. Не те е страх, че ще ти изневери, имаш му доверие, но те ДРАЗНИ жестоко мисълта, че в някакъв момент, някаква може да си помисли, че може да го има. Мисля, че това до голяма степен е между жените, а просто мъжа си го отнася, защото няма кой друг.
Все едно е съревнование между теб и непознатата или някоя дадена жена. Казваш си "как тая ще си мисли, че с нещо е повече от мен, и че той ще предпочете нея". В голям борй от случаите жените искат от мъжа да я разкара онази и да каже, че си има проятелка и си я обича - точно заради това. Не искаш просто той да не и обръща внимание - искаш да и покаже, че той ПРЕДПОчИТА теб. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Здравейте ХОРА!
Ревнува не който обича, а който иска да бъде обичан!
Ревността не е порок! Тя е временно състояние на душата, след което ставаме много по силни и знаещи интересите си , защото каквото и да си говорим всички сме подвластни на ЕГО-ТО си!
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 1:52 pm Заглавие:
Въпреки че съм закъсняла с отговора на тази тема-ще кажа нещо.Ревността е нещо,което убива чувствата ми ако е повече отколкото мога да понеса.Аз съм ревнувала много рядко и то когато са ми давали съвсем очевадни поводи.Това е нормална реакция,когато обичаш.Но е ненормално,когато е без повод и постоянно тормозиш другия с мнителност,натякване и търсене и намиране на причини във всяко едно действие на отсрещния.Ужасно е.
Моят мъж е болен на тази тема.Ето вчера беше командировка,обади ми се и разбра че една приятелка ми е на гости.Естествено-скандал.По-късно звъни-едновременно с това-звъни ми GSM-a-ужас!!! Кой е ,какво иска,после ми треска телефона.После аз звъня,той е изнервен и ме обвинява в неща,които даже не съм си и помислила.Имаше мач,аз съм знаела и съм решила,че той ще го гледа,а аз ще си правя каквото искам.Пак проблем!!! Е,изтощавам се от излишни неприятни емоции и неоправдано недоверие към мен.Сега сме скарани,но аз се чудя дали има смисъл да се тормозиме така.А го обичам и това е причината да не се разделя все още с него.Но усещам как лека-полека охладнявам и как някой ден силите ще ме напуснат и съответно и аз него.
Дайте мнение и съвет по този повод!!! _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
За съжаление това, което трябва да се прави е да се работи с мъжа ти, защото той е този, който има страхове, които се отразяват в тази ревност.
Но тъй като това няма как да стане все пак има нещо, което можеш да направиш и ти.
Като начало - пак казваш ще го напусна. Всеки проблем, който вие срещате - ти казваш "е не мога повече така". Ясно е, че го обичаш и че искаш да си с него, но мислейки така - се тормозиш ти. Това е принцип - той може да има 20 положителни качества, които са даденост, но отрицателното е като трън в очите и "не мога повече така, аз не искам такъв мъж, ако продължи така ще го напусна". Казвам това лично на теб, не на други хора с подобни проблеми с ревност, защото това ми прави впечатление и от други теми. Склонна си да се притесняваш и да се страхуваш от евентуални бъдещи събития, като по-добре да го прекратя сега, от колкото после като е късно. Е... като охладнееш, охладнееш - тогава няма да ти е гадно. Просто това е нова критика. От един проблем, минаваш на друг и всичките са 'нерешими" и ти "няма да издържиш". Това всичко е в твоята глава и тези страхове ти вредят само на теб.
А относно ревността на мъжа ти, това което можеш да направиш е да не се палиш, когато той се заяде. Туширай нещата. Когато ти креснеш, че той не ти помага и му вдигаш скандали - той не си казва "не мога повече така, аз изстивам към нея" и да се терзае толкова - той просто се затваря нали така. Е това затваряне помага да не се стига до това "не мога повече така - изнасям се, тръгвам си и тн". Т.е когато той ти каже - кой ти звъни, ти сега нарочно и тн.. ти не се пали просто кажи както и да е или ок, знам или каквото изисква разговора. Не се впускай в защити и спорове. Това е страх неговото и той не мисли нещата, които казва настина но се чувства застрашен. Просто не се пали и ти, защото както знаеш - спора изисква 2-ма. не приемай толкова насериозно това, в което той те обвинява - знаеш че не му изневеряваш и това е достатъчно за теб. Просто знай, че това е ПРОЯВА НА СТРАХ. Да, досадна е, обидна е... но не се вглъбявай да му обясняваш това, защото той в такива моменти не слуша- той само напада. Представи си пак ситуацията, когато ти му се караш за нещо... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 17, 2008 11:37 am Заглавие:
lady-to,трудно е понякога да не се ядосам И на мен ми се иска да приемам нещата спокойно.Но се чувствам изтощена и изморена.В такива случаи от неговата ревност на мен също ми се пали фитила.После съжалявам разбира се.
Най-вече че ми казва-"Вълкът козината си мени-нрава не"
Е,това се отнася и за него в още по-голяма степен.Защото бяхме женени и в един момент разбрах че си легна с бившата му жена.Е,ако съм на неговото място-трябва да откача от ужас и само да го ревнувам от всеки звън,поглед или дума с някой друг/друга.
Хората обаче са различни естествено.Пък накрая му обясних за това момче,което ми звъня онази вечер.Че сме добри приятели,че се познаваме от 15години,че той си има приятелка.Но това не означава че не може да се чуеме,да поговориме,да попитаме другия-"Как си?"
Е,засега нещата утихнаха.Да видиме нататък какво ще се случи.
Ще се опитам следващия път да не избухна и да туширам нещата в началото. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Да... предполагах, че може има нещо такова. Не с теб, но да е изневерявал преди или на предишни връзки. Понякога хората съдят по себе си и си мислят, че щом те биха направили нещо - и при другия е така. И се страхуват.
Просто не е причината в това ти какво правиш - а това са негови страхове. Всичко и всеки е потенциална опасност за изневяра. Имам позната, която имаше такъв проблем. И каза "докато му се палех да се защитавам - той още повече нападаше, сега като ме попита "сигурна ли си че си незам си къде и си с незнам си коя - просто казвам да, сигурна съм и той млъква". Все едно приемаш страха му и не спориш. Не се обиждаш или да го приемаш като провокация - просто като слабост на другия. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 9:59 am Заглавие:
lady-to,така е,права си.
Цитат:
Не се обиждаш или да го приемаш като провокация - просто като слабост на другия.
Точно това трябва да се опитам най-вече да разбера и да приема.Което ми е най-трудно наистина.Защото винаги съм мислела че доверието във връзката и брака е най-важното.Разбира се и правилната комуникация.
Но когато се чувстваш засегнат от нещо-не винаги реагираш адекватно.За мен все пак е важно,че се опитвам да променя себе си и виждам че все пак има ефект и върху отношенията ни.Надявам се че постепенно ще постигнеме синхрон. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 5:39 pm Заглавие:
Отново И пак на тази тема.
Е,явно пробвам не както трябва,но нещата се оправят за известно време и после пак обрат към проблема.Но което е по-лошото-в един момент дъщеря ни си играеше и изведнъж се сети-Това сокче кой го купи? И съответно мъжа ми пита-Кой?Криси в един момент казва-Един чичко.При което настъпва грандиозен скандал.Къде,кога,кой?Всъщност сокчето беше от един познат.Бяхме излезнали на разходка,отидохме на кафето и там всички се радват на детето.И наистина един приятел почерпи детето.
Но е гадно.Той започна да мята чинии,чаши,да ме обвинява че той като е командировка-аз се срещам с любовниците ми.
Трудно е.Този път се опитах да запазя спокойствие,но това го изкара извън баланси.Сега не ми говори,чуства се засегнат,обиден и наистина ме плаши.Не знам какво да направя. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Говорили ли сте с него когато е спокоен на тази тема. Казвала ли си му, че се чувстваш без изход, защото той избухва и не слуша. Казвала ли си му, че разбираш че той се страхува, но това те задушава, обижда и плаши? Какво казва той?
Говорили ли сте защо ти няма доверие? (всеичко това в много спокоен и личен дори момент, без никаква доза обвинение, разбира се) _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1217 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 11:58 pm Заглавие:
Да,опитах да говоря с него.Но той ме слуша 5 секунди.После почва отново да изтъква хиляди причини според него,които го дразнят.Когато аз му казах че имам нужда да ходя на опера -той това не го понася-с Ваня,замълча.Но онази вечер се разкрещя и затова.Беше командировка,приятелката ми Ваня спа в къщи.В съботата се разкрещя и ме попита-що не съм се оженила за нея,а за него.Какво мога да му кажа след такива глупави фрази.
Никога не иска да обясни кое го плаши и притеснява,а само ме убива със съмнения,недоверие и ревност.Не съм го обвинявала.Просто съм споделяла чувствата си и желанията си. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Да. Разбирам - това е често да ревнуват и от приятелка или от позната. "Е какво толкова правите двете". Все едно той трябва да е на първо място, с него да ти е най-забавно, най-хубаво, той той той. Това е страхотен комплекс. Според мен, са много малко нещата, които можеш да направиш ти. Единственото е да опиташ да говориш с него отново и отново като му кажеш "ти си най-важен за мен, но мисля че имаме проблем с ревнуването - ти се ядосваш, а аз се чувствам виновна за нещо, което не съм извършила. Искаш ли да помислим как да го решим този проблем? Представи си да ти се карам аз, че твоя колежка в работата те е заговорила или да ти се разсърдя, че си с твой приятел. Какво смяташ, че трябва да направим, за да го решим, защото така и двамата страдаме и само се отчуждаваме". Нещо от този тип. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
поводи.Това е нормална реакция,когато обичаш.Но е ненормално,когато е без повод и постоянно тормозиш другия с мнителност,натякване и търсене и намиране на причини във всяко едно действие на отсрещния.Ужасно е.
И на мен ми се иска да приемам нещата спокойно.Но се чувствам изтощена и изморена.В такива случаи от неговата ревност на мен също ми се пали фитила.После съжалявам разбира се.
И пак на тази тема.