Психология

Защо ние хората сме устроени по този начин? Да завиждаме, да злобеем...и да бъдем на принципа "Чуждото е общо, мойто си е мое!"...Непрекъснато се сблъсквам с този "феномен"...чудя се защо сме такива егоисти...всеки мисли за себе си и за собственото си благо. Разбира се, в това няма нищо лошо...но когато започнеш да злобееш по нечий друг адрес...

От какво се провокира злобата? От завистта може би...или от страха, че някой може да те превъзхожда...и дай да го направиш на нищо, за да си сигурен че няма да ти се пречка...

Е, жалко че някои се разочароват...ноо има хора, които непрекъснато се борят...животът е една борба...аз също се боря и такива хора - злобни, завистливи и противни, няма да пречупят абсолютно нищо в мен...Просто ще ме накарат да ги съжалявам...
А нима има по-голямо унижение от съжалението? Не мисля. Каквото повикало, такова се обадило...само че аз няма да го направя със злоба...аз ще го направя за доброто на всички ни, но не и само и единствено за МОЕ добро...
от такива хора има нужда България...но къде са те? опа...ето един, но не, това е поредния самозабравил се злобар...Такива като него с времето ще си получат наказанието...Всичко се връща, така се пееше в една песен:))

И аз не мога да си го обясня, но подозирам че е от завист. Ти имаш нещо, което те никога няма да имат. Поне в моето обкръжение тези хора не стават за абсолютно нищо, е може да им дадеш да вършат някакъв физически труд, ама са и големи мрънкала.
Не знам Биб, аз не ги съжалявам, гледам да не им обръщам внимание, щото иначе би трябвало да реагирам много бурно.

Ако си отговориш на този въпрос хората по-незлобни ли ще станат?!

Подкрепям по-горното изказване и бих искала да добавя - вие никога ли не завиждате? На никого?

Ама друго е, когато осъзнаваш че завиждаш и го правиш някак по-сдържано, без просташки подмятания, показващи ограничеността на човека.
Много е тъпо и когато е замесена и лъжа. Много мразя да ми говорят зад гърба (в буквален смисъл), просто полудявам.

T.e мразиш да ти завиждат, защото се чувстваш...как?

Чувствам се един вид предадена.Повечето случаи са от хора,които се правят на най-добри приятели.Усещам че ме предават.

В повечето случаи аз не завиждам на хората или ако го правя - е с добронамереност.В смисъл. Някой е по-добре от мен и аз го казвам - завиждам ти с добро чувство.Докато повечето хора го правят със злоба!!!

Зависта е едно чувство при всички хора. Няма добра или лоша.
Ние я правим "добра" - нашата и "лоша" - на другите.

Абе Лейди не е баш така.
Едно е да си кажеш на себе си, за твой приятел- леле, как ми се иска да бях на негово място и да му се радваш
Друго е някой друг да го виждаш как злослови и интригантничи и да чуеш- ааа, тя тва го постигна с помощта на другите, пък ние сами се мъчихме и затова така. А на всичкото отгоре това не само да не е истина, ами дори да е точно обратното, те да не са постигнали нищо, въпреки че им е помогнато, а ти сам да си се борил и да си направил нещо.
Едно е да се зарадваш на човека, друго е да те хване яд и да бълваш змии и гущери по негов адрес и да не се усещаш на всичкото отгоре. Да говориш така за него пред други хора е още по- неудобно.

Не мразя точно да ми завиждат, зависи ква е завистта. Едно е някой фр да ти каже- еее, и аз да бях като тебе , друго е някой друг недоброжелател да ти каже- видиш ли я нея, тя има шестица по не знам си какво, пък ние с теб всеки ден сме в час. И общо взето нещо напълно малоумно, щото оценките не се пишат за присъствие или отсъствие, за тази цел си има отстъствия. Та такива ми ти работи.
Дразня се, когато завиждат, ама от онова лошото завиждане, направо много се нервирам. Поне да говореха истината. Понеже попита как се чувствам, ами гневът в мен бушува, тоест чувствам се гневна.

А ти никога ли не си била така към някой? Да си се почувствала застрашена от нечий успех? Да не би някой да е по-харесван от теб?

Случвало се е да мърморя, обаче е различно. В смисъл има хора, които постоянно завиждат, завиждат на всеки, за всичко, дори на най-добрите си приятели.
А за моето завиждане, ами случи се да мърморя тази година, щот дойде нова ученичка с моето име, и аз само се дразнех, защото тя не че ме измести, ами аз така си мислех, че ще стане. Не е било постоянно, знаех че момичето няма вина и гледах да се озаптявам.
А когато завиждам на някой, че е по-добър в нещо не го коментирам, ами гледам да го надбягам, ако сметна че си струва.
А на по-харесваните от мен не им завиждам, някои дори ме кефят, щот са супер печени.

Да - значи стана, че тези които много злобеят по други, просто се чувстват застрашени и незнаят как да се справят с тази емоция.
Всеки човек изпитва завист и зависта е една, чувството е едно. Но се различаваме по това как показваме или не тази завист и как я оценяваме. Но винаги е, че някой има нещо, което ние искаме....

Дали ще говориш зад гърба на някой или ще го задържиш в себе си и няма да общуваш с този човек или ще искаш тайно той да не се справи - е едно и също. Не е страшно, че изпитваш завист - важното е да го осъзнаваш и да знаеш, че това което изпитваш към някой говори, че ти искаш нещо, което има той - или се чувстваш застрашен.

Всички тези прояви на злорадстване и тн са просто една защитна реакция на хората - защитна реакция на страх.

Дали ще говориш зад гърба на някой или ще го задържиш в себе си и няма да общуваш с този човек или ще искаш тайно той да не се справи - е едно и също.- за човека невинаги е без значение, ако говориш зад гърба му можеш да предизвикаш негативни емоции, които не са приятни за него.

Иначе съм съгласна,че трябва човек да осмисли защо завижда и по някакъв начин да трансформира проявата. Вероятно това имаш предвид, когато казваш че човек разбирайки причината за дадена реакция, то тя изчезва, или поне аз така съм го разбрала и си го илюстрирам с подобни примери.

Да.

По-важно е защо на теб тази злоба ти действа така и толкова те дразни?
Защо не казваш "това си е негова слабост", ами те кара да се чувстваш зле?

Може би когато разбереш защо нещо те дразни, ще се намериш начин как да го тълкуваш по начин, по който няма да те ядосва и да те гневи толкова...

Дразня се особено, когато има и лъжа в цялата история. Иначе не реагирам много гневно.
А защо ме кара да се чувствам зле, в някои случаи защото им се връзвам и от това ми става кофти, тоест защото ми пука за мнението на хората около мен и дори да мразя някой не ми е приятно той да говори лоши работи за мен.
Имам още много да се опознавам може би това е същността, но има хиляди други подробности, които също са от значение.

Така е

Защо ли хората злобеят...? Ами защото си мислят,че даденият човек например не заслужава дадено нещо,а той самият го заслужава.
Например харесал ни е даден човек като поведение,облекло и неможем да бъдем като него и говорим зад гърба му.Игнорираме го ,защото е по-лесно.А дали това е правилно?
иска ми се да кажа на някого,че е готин,но като видя,че се надува и се отнася пренебрежително и аз го правя.Каквото получавам такова и давам.

За мен пък е нещо съвсем нормално - всички животни се доказват едни на други, по-големи рога, по-ярки цветове. Хората за разлика от тях обаче можем да се променяме, но това свойство ни и тежи. Завист? Злоба? Може да се интерпретира и като злоба към неравенството - този човек постига с лекота нещо за което аз трябва да се боря и променям. Това никога няма да се промени, хората сме създадени да сме максималисти, искаме да сме добри във всичко, а не може.

но не, това е поредния самозабравил се злобар...Такива като него с времето ще си получат наказанието...Всичко се връща, така се пееше в една песен:))

Bib те вече си получават наказанието , виж в какъв свят живеят,лошото е че и ние трябва да носим този кръст с тях.
За добро или зло светът ни е общ.И призовавам всеки който е осъзнал това ХАЙДЕ И ВИЕ НАПРАВЕТЕ НЕЩО ЗА ДА ГО ПРОМЕНИМ