Доста се позачетох, обхванали сете цялото съществуване.
Ако мислиш че си круша си кармично обременен Сентенцията гласи "Крушата не пада по далече от дървото " и не случайно .
Всеки от нас е копие на родителите си ще не ще ...........Цял живот ги е слушал ,какво са искали и какво са пропуснали.
Направо е програмиран какво трябва да направи
Ако първите 10-15 години бащати е те е нлагал с колана си за да те направи човек, един шамар от непознат по скоро ще те развесели.
И обратното ,ако си бил писаното яйце на семейството същото събитие може да те вкара в психодиспансер с Депресия.
Всичко се свежда до това как приемаме нещата около нас.
Кармата е осъзнатите грешки които искаме да поправим.
Ако се смятаме за безгрешни , то пей сърце
Регистриран на: 31 Юли 2008 Мнения: 45 Местожителство: Велико Търново
Пуснато на: Вто Авг 05, 2008 8:10 pm Заглавие:
Аз не съм много съгласна с по-горното мнение, защото първо казваш, че зависи от родителите, а после споменаваш, че зависи от отва как ние приемаме нещата. Ако баща ми ме е биел като съм била малка, един шамар от непознат няма да ми е приятен, защото ще връща усещането, което съм изпитвала, когато баща ми ме е биел - ще припиша ситуацията към миналото си. Може да се затворя в себе си, може и да изкарам тази агресия, която вероятно се е трупала през годините на побой. Ако съм била писано яйце, едва ли ще ме вкарат в психодиспансер заради един шамар. Разбира се, ако това писано яйце е в границите на нормалното, а не на разглезването. И все пак един шамар би ме разстроил ако съм чувствителна и през детството си съм изживяла някакъв момент, който е насадил у мене чувство на страх и отдръпване. Макар че едва ли ако си вървя по улицата и някой случайно ще спре до мен да ми удари шамар и да ме пита как се чувствам. За шамарът естествено ще си има причина и ако е от близък човек, естествено бих се разстроила малко или много, което не означава нито, че ще се свра в ъгъла и ще помна да плача или пък ще ударя шамар и на другия. Всичко зависи от ситуацията. Мисля, че вкарах прекалено много ако в поста си, за което се извинявам. _________________ Не е важно дали хората хвърлят камъни по теб, важно е какво градиш с тях - стени или мостове.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 451 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Авг 06, 2008 6:02 am Заглавие:
sheiha написа:
Всичко се свежда до това как приемаме нещата около нас.
Кармата е осъзнатите грешки които искаме да поправим.
Това е всичко друго но не и карма Светоглед - да, стремеж за усъвършенстване - да, добро познаване на себе си - да, но не мисля, че под "карма" се разбира това, което си написал. Не и според дефинициите, които хората са се опитали да дадат по-горе.
Представи си, че си много добре подготвен за някакъв изпит, но в деня на изпита бравата на вратата ти се прецаква и не можеш да излезеш от къщи... Или примерно да те оставят в дом за сираци като се родиш. Никакви осъзнати грешки не виждам тук.
Или не съм разбрала правилно мнението ти? _________________ Луда съм, еййй!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети