Психология

Доста се позачетох, обхванали сете цялото съществуване.
Ако мислиш че си круша си кармично обременен Сентенцията гласи "Крушата не пада по далече от дървото " и не случайно .
Всеки от нас е копие на родителите си ще не ще ...........Цял живот ги е слушал ,какво са искали и какво са пропуснали.
Направо е програмиран какво трябва да направи
Ако първите 10-15 години бащати е те е нлагал с колана си за да те направи човек, един шамар от непознат по скоро ще те развесели.
И обратното ,ако си бил писаното яйце на семейството същото събитие може да те вкара в психодиспансер с Депресия.
Всичко се свежда до това как приемаме нещата около нас.
Кармата е осъзнатите грешки които искаме да поправим.
Ако се смятаме за безгрешни , то пей сърце

Аз не съм много съгласна с по-горното мнение, защото първо казваш, че зависи от родителите, а после споменаваш, че зависи от отва как ние приемаме нещата. Ако баща ми ме е биел като съм била малка, един шамар от непознат няма да ми е приятен, защото ще връща усещането, което съм изпитвала, когато баща ми ме е биел - ще припиша ситуацията към миналото си. Може да се затворя в себе си, може и да изкарам тази агресия, която вероятно се е трупала през годините на побой. Ако съм била писано яйце, едва ли ще ме вкарат в психодиспансер заради един шамар. Разбира се, ако това писано яйце е в границите на нормалното, а не на разглезването. И все пак един шамар би ме разстроил ако съм чувствителна и през детството си съм изживяла някакъв момент, който е насадил у мене чувство на страх и отдръпване. Макар че едва ли ако си вървя по улицата и някой случайно ще спре до мен да ми удари шамар и да ме пита как се чувствам. За шамарът естествено ще си има причина и ако е от близък човек, естествено бих се разстроила малко или много, което не означава нито, че ще се свра в ъгъла и ще помна да плача или пък ще ударя шамар и на другия. Всичко зависи от ситуацията. Мисля, че вкарах прекалено много ако в поста си, за което се извинявам.

Това е всичко друго но не и карма Светоглед - да, стремеж за усъвършенстване - да, добро познаване на себе си - да, но не мисля, че под "карма" се разбира това, което си написал. Не и според дефинициите, които хората са се опитали да дадат по-горе.
Представи си, че си много добре подготвен за някакъв изпит, но в деня на изпита бравата на вратата ти се прецаква и не можеш да излезеш от къщи... Или примерно да те оставят в дом за сираци като се родиш. Никакви осъзнати грешки не виждам тук.
Или не съм разбрала правилно мнението ти?

Вярвам, че има карма под някаква форма...Може би не става въпрос за минали животи, за тях още нямам мнение, а за кармата в текущият ни път! Смятам, че сме на периоди - периоди с грешки и периоди с вярна (правилна) насока и те се редуват постоянно през някъв времеви фактор! Аз вървам в тази зависимост и е моя лична философия на действие и осмисляне! В смисъл:
- имаме период на правене на грешки - следва:
- период на осмисляне на грешката (дали ще я квалифицираме като такава) - следва:
- период на изплащане на грешката (кармично да си пречистим пътя, т.е. да изчистим грешката) - следва:
- период зависещ от нас самите ( няма намеса на карма или съдба, или предначертаност, защото всичко е изчистено и заплатено. Ние взимаме решения, случват ни се неща каквито сами предизвикаме с действия, ходове...) следва:
- период зависещ от предходния период - дали в тази свободна зона сме правили грешка или добродетел
И кръгът се затваря!
И моят личен извод с две думи е следния:
- ако правиш "лошо", задължително трябва да си го заплатиш - кармата ти поднася несгоди, нещастия..., които ти трябва да изживееш, осмислиш и оцениш, след което си отново свободен...и така, ако правиш "добро" - кармата ти носи същото! А ако в периода за пречистване продължиш да правиш "лошо", то тази енергия ще се пренесе някъде на някого, някога, за да бъде изплатена...а теб не те чака светло бъдеще тук или някъде в дръго време, в друг свят, в друго измерение, в друга реалност!

За да класифицираме "лошото" и "доброто" като такива - имаме ценностна система! Говоря за хора, които не са зависими от болестно състояние или психологическа аномалия! Няма безгрешни хора! Всеки знае и съзнателно определя дадена своя постъпка като лоша, грешна, несправедлива. Първоначално несъзнателно се самозалъгваме, че имаме право, че това не е "лошо", а е "добро" или е "не чак толкова лошо" и вярваме в това, но подсъзнанието знае, че всъщност на лице е "грешка". Съзнанието може да се манипулира от нас самите, може да се излъже, да се заблуди, но подсъзнанието - неможе!
Затова всичко закодирано в подсъзнанието рано или късно изплува.Така, че има начин по който подсъзнанието контролира класифицирането, разграничаемостта и определяемостта на "добро" и "лошо", само, че ние незнаем...и си измисляме оправдания, заблуди, които са плод на съзнанието! Цаката е да сме искрени със това съзнание и да търсим подсъзнанието, което не греши, за да продължим правилно закономерността в периодите, ако, разбира се, сме "фенове" на тази теория за кармата в текущият ни живот!

Не.