Приемате ли някои житейски несгоди като кармически обусловени последствия?Дали е възможно да има връзка между карма и психология?
Моля, дефинирай "карма". Защото аз имам някаква представа какво е и такава, каквато я знам - не вярвам в нея. Обаче може просто информацията ми да е грешна _________________ Луда съм, еййй!
Пуснато на: Пон Мар 26, 2007 9:48 am Заглавие: Re: КАРМА
ghh написа:
Dedoto написа:
Приемате ли някои житейски несгоди като кармически обусловени последствия?Дали е възможно да има връзка между карма и психология?
Моля, дефинирай "карма". Защото аз имам някаква представа какво е и такава, каквато я знам - не вярвам в нея. Обаче може просто информацията ми да е грешна
Означава действие, влияние, съдба.Етимологията на тази дума произлиза от санскритски.
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 26, 2007 11:26 am Заглавие: Re: КАРМА
Dedoto написа:
ghh написа:
Dedoto написа:
Приемате ли някои житейски несгоди като кармически обусловени последствия?Дали е възможно да има връзка между карма и психология?
Моля, дефинирай "карма". Защото аз имам някаква представа какво е и такава, каквато я знам - не вярвам в нея. Обаче може просто информацията ми да е грешна
Означава действие, влияние, съдба.Етимологията на тази дума произлиза от санскритски.
За съдба - да, знам че е съдба, но какво е съдба? Нещо, което ще ти се случи без ти да имаш влияние върху него, това ли е?
Не мога да приема мисълта, че всичко, което се случва на човек е предопределено да се случи. Тогава защо изобщо се чудим за това и онова и размишляваме, преди да вземем някакво решение? Според мен живота до голяма степен си е в нашите ръце. Нещата, които ни се случват зависят от нашите решения и от решенията на другите хора около нас. Понякога от природни катаклизми и закони на физиката. Не знам, самата идея, че в живота моят избор няма значение много би ме потискала. В крайна сметка аз доста се натоварвам понякогаа, за да направя някакъв избор. Вероятно затова не приемем идеята за съдбата. _________________ Луда съм, еййй!
Ами аз до колкото знам,че е съдба да, но идеята е друга!За да вярваш в кармата, първо трябва да вярваш в прераждането.Постъпките и действията ни от предишния живот дават отражение в сегашния.Идеята е, че когато сме направили лоши постъпки си плащаме за тях в следващия живот, това е карма!Не можеш да избягаш от съдбата си, колкото и да ти се иска. _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 26, 2007 2:17 pm Заглавие:
mishleto написа:
Идеята е, че когато сме направили лоши постъпки си плащаме за тях в следващия живот, това е карма!Не можеш да избягаш от съдбата си, колкото и да ти се иска.
Ама така не е честно
Та ние дори не помним какво ни се е случило в предишния живот. Така някои хора просто ще страдат и няма да знаят защо. От което още повече ще се озлобяват и тя става една... _________________ Луда съм, еййй!
Идеята е, че когато сме направили лоши постъпки си плащаме за тях в следващия живот, това е карма!Не можеш да избягаш от съдбата си, колкото и да ти се иска.
Ама така не е честно
Та ние дори не помним какво ни се е случило в предишния живот. Така някои хора просто ще страдат и няма да знаят защо. От което още повече ще се озлобяват и тя става една...
Зависи, ако ти вярваш в кармата ще искаш да разбереш.Ако не вярваш няма честно и нечестно, на теб не ти пука.Ако вярваш има начини, чрез който можеш да разбереш.Хора с дарба ти прилагат разни работи и ти казват какъв си бил и какво ще ти се случи.Всеки който е сгрешил,трябва да си понесе последствията и да се поучи от грешките.Ако ти в този живот си сгрешил в следващия ще си понесеш последствията и ще се поучиш.Така достигаш до някакво съвършенство.
И все пак аз не мога да съм толкова компетентна, защото знам твърде малко.Не съм много наясно с темата, но ще разбера по подробно.Честно да си призная, аз не съм се замисляла дали вярвам ,но ще поразсъждавам и ще намеря някаква логика и отговор по въпроса! _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 26, 2007 7:05 pm Заглавие:
mishleto написа:
Хора с дарба ти прилагат разни работи и ти казват какъв си бил и какво ще ти се случи.
А можеш ли да вярваш на тези хора? Навсякъде разни всезнайковци обясняват какъв си бил в предишния живот...
Е, при мен е ясно. Сляпата вяра ми е чужда така или иначе. Теории за живота и вселената - колкото искаш
Тази с кармата просто не ми пасва По-точно губи ми се причината хората да се прераждат с цел да се усъвършенстват, а да не помнят предишните си животи. Както и да е. Може би не съм узряла достатъчно за тази материя.
Dedoto питаше дали има връзка между карма и психология. Аз и този въпрос не го разбрах много. Каква например може да е тази връзка?
По мои наблюдения, хората, които си имат някакво обяснение за света около тях и за нещата, които им се случват, са доста по-спокойни. Дори да им се случи нещо лошо, те си казват: "Така ми било писано" или "Господ ме изпитва" или нещо в този дух. И не му мислят много, съответно не се разстройват толкова. А хората, които непрекъснато търсят обяснения и причини за всичко, по-често влизат в конфликти със себе си и в задънени улици, когато не могат да открият логика в някакво събитие. И може би са малко по-лабилни...
Не знам дали това имаше предвид Dedoto, ама аз да си кажа _________________ Луда съм, еййй!
Хора с дарба ти прилагат разни работи и ти казват какъв си бил и какво ще ти се случи.
А можеш ли да вярваш на тези хора? Навсякъде разни всезнайковци обясняват какъв си бил в предишния живот...
Е, при мен е ясно. Сляпата вяра ми е чужда така или иначе. Теории за живота и вселената - колкото искаш
Тази с кармата просто не ми пасва По-точно губи ми се причината хората да се прераждат с цел да се усъвършенстват, а да не помнят предишните си животи. Както и да е. Може би не съм узряла достатъчно за тази материя.
Dedoto питаше дали има връзка между карма и психология. Аз и този въпрос не го разбрах много. Каква например може да е тази връзка?
По мои наблюдения, хората, които си имат някакво обяснение за света около тях и за нещата, които им се случват, са доста по-спокойни. Дори да им се случи нещо лошо, те си казват: "Така ми било писано" или "Господ ме изпитва" или нещо в този дух. И не му мислят много, съответно не се разстройват толкова. А хората, които непрекъснато търсят обяснения и причини за всичко, по-често влизат в конфликти със себе си и в задънени улици, когато не могат да открият логика в някакво събитие. И може би са малко по-лабилни...
Не знам дали това имаше предвид Dedoto, ама аз да си кажа
Не,аз нямах предвид нищо конкретно,просто напоследък разсъждавам върху тези въпроси и ми е повече от интересно да следя вашия диалог.
Аз съм именно от този тип хора,които не откриват отговорите на въпросите,които ги вълнуват,пред задънена улица съм и често съм в конфликт със себе си.Не мога да преценя дали съм лабилен,по-скоро не,но в някаква определена степен...може би.Ще си позволя да споделя с вас някои мои посоки на разсъждение,които ме подтикнаха да пусна тази тема,с надеждата да ви бъдат интересни.
Най-лесното би било да отхвърлим идеята за прераждането.Ако приемем,че няма прераждане, аз не мога да си обясня защо и как може едни вярващи,добри ,лъчезарни,всеотдайни и истинолюбиви хора,които развиват непрекъснато добродетелите си в полза на останалите,жертвоготовни също така,принципни и съпричастни,изведнъж да попаднат под ударите на съдбата и да изпадат в ураган от немилост.Как е възможно същите тези хора да загубят,да кажем, 2-годишната си дъщеричка,отделно от това да преминават през други,какви ли не, жестоки изпитания в живота си, а разни безпринципни злодей,агресори,които не зачитат нищо човешко и се отнасят безобразно дори към най-близките си, се множат,живеят в охолство,дори в разкош,всичко им е на ред и продължават да си вършат безчестията и да взимат от всичко по много и насила,сякаш това е най-нормалното нещо на света...Тях сякаш не ги сполетява нищо...Карат си колите,усмихват се на живота и ...Това ме накара да се замислям за последствията на постъпките си.От там тръгна интереса ми по темата.
Ако се подходи от религиозна гледна точка:нали е казано,че на всички са дадени еднакви блага и условия за съществуване,защото Бог е всеблаг и справедлив към всички?Православното християнството яростно отхвърля тази идея за прераждането,там се говори за страшния съд и за носенето на греховете първо до 7-мо,после до 4-то коляно.А аз се опитвам да бъда вярващ.
Хубаво,но ако действително имаме само един живот,то как следва да се приема той през призмата на 5-годишен инвалид,който излиза от вкъщи само за поредните изследвания до болницата с придружител...?Някой ще каже,че прадядо му направил някое безумие и детето плаща,но каква е тая именно справедливост?На какъв ли странен ротационен принцип,жребиен по-скоро,или още по-точно определено-хазартен се дължим ние тогава?
Просто съдба...Дали?А защо тъкмо коренът на думата е съд,а не нещо различно?!Лесно може да се проследи етимологията на съдба в българската народопсихология,дали това е случайно?Именно за това аз продължавам в разсъжденията си по-нататък.
Орисия?Ами тя?Какво представлява -разновидност на съдбата или просто синоним?
Друго.Относно Страшния съд-ако си замине това същото две годишно невинно детенце,за какво ще бъде поставено пред страшния съд?!-за това че е сукало малко повече от гърдата на майка си?!то няма и не би могло да има равнопоставени права,блага и условия с другите и именно тази интерпретация на църквата не ми допада особено.
5 годишен гениален музикант,изпълняващ “Лунната соната”с присъщата виртуозност на професионалист?Гениалност,безспорно,но откъде ли идва?
Дежаву?В сънищата му отделихме внимание,но никой не допусна възможността то да е означава наистина това, което е обузначено в превода му.
Усещането,че познаваш някой от векове.Това също ми е било много необяснимо.
Някои хора постигат различни неща с удивителна лекота,докато други с огромно усилие,нечовешки труд и упоритост не успяват дори в минимална степен.Някои са много умни,някои не толкова,някои са красиви,други не толкова привлекателни и защо?!-само защото пра-пра- баба ти омесила пита с отрова в конака?Не ми се връзва нещо.
Всичко дотук ме кара да приема тази идея,но защо наистина ни се изтрива спомена от предишните животи ако има такива?
Четох по темата и в една книга пишеше,че причината е да не се изкуши човек да се успокоява с идеята ,че сега ще си поживее както си знае и както си иска,ще си направи някой и друг грях,пък щом има прераждане, ще се оправя или изправя по-нататък,за къде да бърза.Та за това,като естествена необходимост се е наложила и утвърдила интерпретацията за страшния съд.Но и това, като че ли не ми е достатъчно задоволително обяснение.
Ту съм склонен да приемам,ту да отхвърлям някои неща,непрестанно търся взаимовръзки,логика,обяснение,а сега точно съм в такъв етап на "разнобой"и затова ми е интересно и полезно вашето мнение и отношение към темата.
Последната промяна е направена от Dedoto на Пет Мар 30, 2007 1:56 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
Аз мисля, че ако няма прераждане - би бил доста безсмислен животът. Има мног отеории на тази тема, но моята лична - не гарантирам, че е правилна - е, че смисъла на живота ни е да пренасяме и предаваме информация. На моменти, в дадени племена това се вижда много ясно, тъй като това е цялото им съществуване. За мен всичко има цикличен характер. Планетите, галактиките - големия взрив и колапс. Потопа, започването на нова цивилизация - от копията и откритието на колелото, през всички етапи, до модернизирането и съптветно глобалното затопляне ни води към следващия потоп. Идеята ми е, че енергията не се губи - само се трансформира. Много физични закони говорят за кръговрат, цикличност - дори простата сентенция - всичко има начало и край. ие сме нещо като проводници - на информация за да се запази и пренесе информация, до съответното време, когато може да се осъществи. Загадката Сириус я препоръчвам, за всеки, който се терзае за тези неща.
А относно кармата - моята теория пак е, че има такъв предначертан път. А за това, че взимаме ами решения, също е така. И за да съм по-изразителна, ще дам пример. Ако мой приятел се чуди дали да ходи на лекции или да пие кафе. Седи и се чуди, мае се.. Аз имам листче на което пиша "кафе" (аз играя ролята на съдбата). И така тоя приятел мисли, чуди се - казва си... абе да де ама сега то веднъж като пропусна..кво толкова... ама пък ако... и накрая казва "майната му, ще пия кафе". Обръщам листчето и пише "кафе". Т.е идеята ми е такава, че някъде си го пише, но ние помеже не го знаем.. си мислим, че взимаме решения сами и те са важни. Но колкото и да си го мислим, ние пак правим това, което е написано горе - но пак не го знаем..и явно не е нужно да го знаем. Просто си вървим по линията ни. Тази линия, маршрут е конструиран на базата, не само на този живот - би било доста безсмислено. А на базата на със сигурност и предишни действия.
В тази книга "Загадката Сириус" се говори за това, че сириус е центъра на вселената - изчислено по много дълъг за обяснение тук начин. И се смята, че цялата енергия се намира там. Когато някой умре енергията отива там и от там бива пренасочена пак. И когато вземаме решения - се обръщаме към сириус.
Абе така като го кажа изглежда като пълна безсмислица, но ако някой иска - да я прочете. Много е интересна и се базира на истински случаи, доказани след това. Те са 2 издания. Едното е преди години, което е предизвикало гоеми дебати, но след години се доказват тези неща и вече 2-рата книга се гледа доста по-така _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Много ми е трудно да кажа със сигурност, че има нещо.Аз също съм християнка и това за прераждането е не малко, а много отхвърляно.На моменти дори се съмнявам в това дали има Бог, дали има християнство?
Съдба, да, може би има нещо, но аз въпреки всичко не мога да кажа твърдо.Мога да се съглася с Лейди, но другото нещо,което си казвам на примерите на Дедото е "Такъв е живота".Но да наистина, с какво е сгрешило едно невинно дете, което дори и не се е научило да говори, защо съдбата да си връща чрез него.
Много можем да разсъждаваме, но аз не виждам да има доказателства, а без тях не мога да кажа нищо.Един ден може и да достигнем много високо еволюционно ниво, тогава може би ще разберем дали има карма .Затова сега не казвам, че не вярвам, а казвам, че не знам или както казва Лейди "Истината е по средата". _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Апр 01, 2007 12:37 pm Заглавие:
И аз да поразмишлявам малко...
Dedoto написа:
Всичко дотук ме кара да приема тази идея,но защо наистина ни се изтрива спомена от предишните животи ако има такива?
Ако допуснем, че има прераждане и то е на някаква циклична основа, може би паметта на един човек просто не стига да помни всичките си животи. Не е много хитро обяснение, ама като се замисли човек... аз не помня всичко от моя сегашен живот, какво остава за миналите. А и честно казано, ако в предишния си живот съм била жена в някоя арабска страна и са ме убили с камъни, защото ми се е показал глезенът, по-добре да не помня. Мисълта ми е, че човекът ще помни и как е умрял (много пъти!), а това не всеки може да го понесе.
Възможно е и да няма прераждане, но тогава хората почти по нищо не се различават от останалите бозайници на планетата ни, освен по по-развитата нервна система. Тук обаче усещам, че ще бъда дружно оплюта през екрана
Dedoto написа:
5 годишен гениален музикант,изпълняващ “Лунната соната”с присъщата виртуозност на професионалист?Гениалност,безспорно,но откъде ли идва?
Гени? Специално за музикалния талант, съм сигурна, ча ако двамата родители нямат музикален слух, и детето им няма да е музикално. В тази връзка, как според теб се оплитат генетичните характеристики и предразположености с това, което носиш от евентуалните си предишни животи?
lady-to написа:
В тази книга "Загадката Сириус" се говори за това, че сириус е центъра на вселената - изчислено по много дълъг за обяснение тук начин. И се смята, че цялата енергия се намира там. Когато някой умре енергията отива там и от там бива пренасочена пак. И когато вземаме решения - се обръщаме към сириус.
Наистина май ще е интересно. А как се решава кой ще е следващия носител на информацията? Май е най-добре да си намеря книгата...
А има и теория, че сме "заселени" от извънземни на тази планета. От време на време те се появяват да ни дават напътствия под формата на пророци.
А има и теория, според която отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало е 42
Много теории, много нещо. Преди време и аз се чудех доста. Накрая реших, че няма какво да му мисля толкова. Обяснението ми за много неща е "Такъв е живота" (цитирам mishleto). Хората не са достигнали такова ниво на познание, че всичко да им е ясно, затова гледай да си в мир със себе си, и толкова. Дали постъпвам правилно? Докато съм жива, моята съвест ме съди. И да искам, няма как да разбера със сигурност дали ще отговарям пред някого след смъртта си. Или приемам някоя от теориите без да се опитвам да си я обяснявам, или приемам теорията "Такъв е живота". Аз засега съм на втория вариант. _________________ Луда съм, еййй!
Посоката ти на разсъждение ми е много интересна и допълваща,благодаря!Сериозно се разминава с очакванията ти,че ще бъдеш дружно оплюта,поне не и от мен!
"Гени? Специално за музикалния талант, съм сигурна, ча ако двамата родители нямат музикален слух, и детето им няма да е музикално. В тази връзка, как според теб се оплитат генетичните характеристики и предразположености с това, което носиш от евентуалните си предишни животи? "
Не знам как да ти отговоря нт този въпрос...Винаги,когато съм се замислял за състава и функциите на гените и генните носители съм оставал безмълвен пред съвършенството и многофункциолността им.Това с музикалността донякъде е вярно,но съм сигурен,че има и изключения.
Има и професори,чиито произход не е обвързан с толкова образовани или особено умни родители,както и вярващи хора,чийто поколение се оказва склонно към престъпления и е диаметрално противоположно на тяхната същност.
Казват ,обаче ,че крушата не пада по-далеч от дървото...От тук разгледан въпроса,при положение че приемем прераждането,може да се окаже,че душата се преражда при условия,които могат да разгърнат нейния потенциал и които отговарят на нейните вибрации или каквото там още...В нашия случай това се оказват музикалните родители...
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юли 06, 2007 1:07 am Заглавие:
Аз не вярвам особено в карма-та. Има едно голямо обаче- макар че все още не го вярвам, помня че в книгата "Шогун" на Джеймс Клавел кармата беше описана мнго интересно и породи в мен някакво съмнение, че може би имаме път, който да следваме. Не че не можем да се отклоним от него, но там ни е силното място и ако вървим по него ще постигнем повече защото това ни е призванието, там ни е "силата". _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Аз съм сънувала места, на които после съм била в действителност. Аз също вярвам, че всеки си идва с определена мисия (съдба). И тъй като нищо не се губи аз вярвам в прераждането Мисля, че сънищата не са случайни, а трябва да се вгледаме или "вслушаме" в тях. Много ми хареса форума Ставам редовен читател!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Съб Авг 04, 2007 5:18 pm Заглавие:
merian написа:
Аз съм сънувала места, на които после съм била в действителност. Аз също вярвам, че всеки си идва с определена мисия (съдба). И тъй като нищо не се губи аз вярвам в прераждането Мисля, че сънищата не са случайни, а трябва да се вгледаме или "вслушаме" в тях. Много ми хареса форума Ставам редовен читател!
А може и писател
Пиши смело! _________________ Луда съм, еййй!
Означава действие, влияние, съдба.Етимологията на тази дума произлиза от санскритски.
Ахааа. Ето ти моя територия.
Цитирам учебник по философия:
Цитат:
Ведите има две страни: ритуална и познавателна (карма и джпана). Мимамса придава особено значение на ритуалната страна и развива философията на Ведите, за да оправдае ведическите обреди и ритуали. Веданта набляга върху спекулативната страна на Ведите и развива от ведическите спекулации една старателно разработена философия. И двете школи понякога се обозначават с общото название Мимамса и само заради по-голяма точност едната се нарича Пурва-Мимамса (или Карма-Мимамса), а другата – Уттара-Мимамса (или Джпана-Мимамса). Но по-употребявани названия за двете школи са съответно Мимамса и Веданта.
Или думата "карма" се споменава за първи път във Ведите и значи не действие, влияние или съдба, а ритуал.
Общата концепция за карма се приема от всички индийски системи. В различните си аспекти карма може да се разглежда като запазване на моралните ценности, на достойнствата и пороците на действията; карма означава, че извършеното не изчезва (крта-праоаша) и че всичко, което се случва с човека, е резултат на човека, а не на нещо друго (акртабхюпагама). Законът на карма се признава от шестте ортодоксални школи, а също от джайнистите и будистите.
Не бива да вадиш така кармата от системата, че иначе рискуваш да получиш над 10 различни значения за тази дума.
Според твоя превод, въпросът ти трябва да е дали хората признават кармата, както я е описал Каоада (системата Вайшешика).
Системата Вайшешика е основана от мъдреца Каоада и е свързана със системата Няя и има еднаква крайна цел с нея – освобождението на индивидуалното Аз. Тя свежда всички обекти на познанието, целия свят до седем категории: субстанция (дравя), качество (гуоа), действие (карма), общо (саманя), особено (вишеша), присъщност (самавая) и небитие (абхава).
Означава действие, влияние, съдба.Етимологията на тази дума произлиза от санскритски.
Ахааа. Ето ти моя територия.
Цитирам учебник по философия:
Цитат:
Ведите има две страни: ритуална и познавателна (карма и джпана). Мимамса придава особено значение на ритуалната страна и развива философията на Ведите, за да оправдае ведическите обреди и ритуали. Веданта набляга върху спекулативната страна на Ведите и развива от ведическите спекулации една старателно разработена философия. И двете школи понякога се обозначават с общото название Мимамса и само заради по-голяма точност едната се нарича Пурва-Мимамса (или Карма-Мимамса), а другата – Уттара-Мимамса (или Джпана-Мимамса). Но по-употребявани названия за двете школи са съответно Мимамса и Веданта.
Или думата "карма" се споменава за първи път във Ведите и значи не действие, влияние или съдба, а ритуал.
Общата концепция за карма се приема от всички индийски системи. В различните си аспекти карма може да се разглежда като запазване на моралните ценности, на достойнствата и пороците на действията; карма означава, че извършеното не изчезва (крта-праоаша) и че всичко, което се случва с човека, е резултат на човека, а не на нещо друго (акртабхюпагама). Законът на карма се признава от шестте ортодоксални школи, а също от джайнистите и будистите.
Не бива да вадиш така кармата от системата, че иначе рискуваш да получиш над 10 различни значения за тази дума.
Според твоя превод, въпросът ти трябва да е дали хората признават кармата, както я е описал Каоада (системата Вайшешика).
Системата Вайшешика е основана от мъдреца Каоада и е свързана със системата Няя и има еднаква крайна цел с нея – освобождението на индивидуалното Аз. Тя свежда всички обекти на познанието, целия свят до седем категории: субстанция (дравя), качество (гуоа), действие (карма), общо (саманя), особено (вишеша), присъщност (самавая) и небитие (абхава).
С Вайшешика аз не съм съгласна.
Може и за първи път да се споменава под формата на определено философско или друго понятие от Ведите,това със сигурност не мога да твърдя,но етимологичния и произход е от древен Санскритски и означава именно нещата,които описах по-горе.Иначе категоризирането на различните смислови модификации и нюанси на понятеието Карма е интересен и полезен въпрос,но той трябва да бъде поместен в друга тема,защото тази е с малко по-различна насоченост... _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Окт 04, 2007 2:04 pm Заглавие:
Ехоооо двамата!
А всъщност какво значени е има какво е означавала думата, когато е възникнала преди N хиляди години? Ами то на английски думата "stress" означава и "ударение" на гласна, но ние не сме започнали да казваме "стресната гласна", нали? Думата е влезнала с едно от значенията си. Въпросът е какво означава сега за хората, които я използват. _________________ Луда съм, еййй!
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
По-точно губи ми се причината хората да се прераждат с цел да се усъвършенстват, а да не помнят предишните си животи. Както и да е. Може би не съм узряла достатъчно за тази материя.
