Психология

Здравейте,
Най-накрая се реших и аз да пиша.
Ситуацията при мен е следната: ще ставам баща и съм много щастлив, но...
С майката, откакто е бременна, не можем да се разберем. Постоянно сумти и си сменя настроенията от лошо към по-лошо и обратно. Непрекъснато се заяжда с мен за щяло и нещяло, а като се опитвам да поговоря с нея за това, отговора е:"Остави ме на мира", "Аз проблем нямам, ако нещо не си доволен, това си е лично твой проблем, опрявяй се", та затова и вече не правя опити да говоря с нея. Цветя й подарявам(без повод) и пак сумтене, а на другия ден реплика:"По-селски цветя не можа ли да ми вземеш". Във всяко мое действие ще намери повод за да се заяде.
Не живеем заедно,по-голямата част от времето сме един с друг, но на мен вече започва да ми става неприятно да се виждаме и да се чуваме по телефона, защото не мога да се отпусна, очаквам всеки момент злобна забележка или нещо от тоя род.
Объркан съм много! Обичам я, но усещам, че малко по малко любовта ми към нея угасва. И мислите за бъдещето не са никак розови. Доскоро бях убеден, че искам тя да е майка на моите деца, но вече не съм толкова сигурен.
Може би, като се прибера сега по празниците и се видя с приятели, ще ми поолекне
Доста объркан ми стана поста, но нахвърлях набързо моите мисли, които няма с кого да споделя, а искам. Има много(предполагам важни) подробности, които не съм написал, но не искам да ви отегчавам(ако не съм го направил все още, де). Чао засега!

Здравей Бобафет,

аз лично бих искала да прочета и подробностите, няма да ме отегчат..

Кофти работа. А тя с кого живее? Ако е с роднини, дали те не я настройват против теб?
До тук звучиш като свестен човек, който на всичко отгоре иска да стане татко. Такива мъже не са много и е жалко, ако тя не го оценява.
Но има и нещо такова, че някои жени по време на бременност откачат. Всякакви хормони ги блъскат по главата, непрекъснато им е лошо, повръщат повечето от храната, която поемат, развиват анемия и нямат сили да се движат, и т.н. Бременността е сложна работа. Може и да е това - просто да е изнервена от физическите неудобства, свързани с бременността и да си го изкарва на теб - най-близкия си човек (защото знае, че ще простиш). Пък и чувството, че се случва нещо необратимо е малко объркващо.
Моят съвет е да се опиташ да си търпелив... Това със селските цветя си е направо грозно от нейна страна, но все пак - опитай
Но както lady-to каза, малко повече информация няма да е излишна, за да се разбере поведението й.

Здравей, Лейди
Както вече писах, аз живея сам на квартира, тя с майка си.
Исках да си вземем двамата квартира, но приятелката ми каза, че ще ни трябват доста пари покрай бременността и ще ни дойде нанагорно да излезем на квартира.
Тя вече е била бременна и го е губила към края на бременността. Преди, като си говорихме, разбрах, че доста тежко го е преживяла. И сега, усещам, че много се притеснява.
Не забременя случайно и двамата го искахме, макар че после ме попита дали не направихме грешка.
Аз живея в нейния град на квартира, тук нямам истински приятели и няма с кой да си поговоря.Семейството си го виждам за 2 дни в годината. Предполагам, че ме е страх да не я загубя, а сега и не само нея. Може би затова й обръщам толкова внимание и може би си преекспонирам всичко.
Трудно ми е да облека с думи чувствата и усещанията си, за което моля да ме извиниш.
Би ми било по-лесно, ако ме питаш за нещо конкретно

До ghh:
Сигурен съм че майка й не я настройва срещу мен. Знам че бременността е сложна работа, затова и съм търпелив, но ми писва отвреме на време. Точно тогава искам да поговорим и да й обесня, но както писах преди, разговора е монолог от моя страна, с констатация от отсрещната страна накрая- Аз проблеми нямам, ти не си добре, оправяй се.

Сега като си чета постовете, гледам че само се оплаквам , но имах нужда да го напиша.
Има и хубави моменти, но са все по-малко.

Здравей bobafet,
Може би напрежението и на двама ви ви идва в повече, хубаво би било да живеете заедно. Това може би ще ви даде някакво спокойствие, че сте заедно.
Ти работиш ли?

Няма лошо Има защо да се чувстваш зле.
Между другото, тя в кой месец е? Ти с тях ли ще живееш, когато детето се роди? Извинявай, че така любопитствам, но се опитвам да й влезна в положението.

Работя.
В края на 4тия месец е.
С тях ще живея(не в тях,де).
Сега оглеждам варианти за закупуване на собствено жилище, за да можем да живеем заедно. Знам, че ще е трудно, а тази неяснота между нас го прави още по-трудно, но се надявам, че всичко ще се оправи.

Нейното поведение (което описваш) от колко време е и можеш ли да се сетиш за причина която да го е провокирала?

Това й поведение е от около 2 месеца. Причина не мога да се сетя. Знам, че и аз не съм цвете за мирисане и е напълно възможно аз да съм го предизвикал с действие, бездействие или непремерена дума, но не мога да се сетя сега.
Пропуснах нещо важно и с майка си се опитва да се държи така, ама там не минава.
Оф, ще се махна от града и ще ида на планина за няколко дена.

И аз да питам - а ти питал ли си я в прав текст дали иска да живеете заедно? Защото пишеш за неяснота между вас... това ли е неяснотата? Дали изобщо да живеете заедно? Ако изобщо има някакви съмнения, е добре да се изяснят преди да се хвърлиш в покупка на жилище.
Е, според мен би било най-добре да живеете в собствено жилище отделно от свекърви и тъщи. Може да са най-прекрасните хора, но са си още нещо, с което трябва да се съобразява човек. Аз съм твърдо "за" това.
Мисля, че нещата ще се променят, когато (дай Боже) се нанесете там. Хем умът й ще е зает с нещо (преместване, подреждане, обзавеждане), хем би трябвало самата тя да се успокои и да повярва, че нещата вървят в правилна посока. Лично на мен ми се струва, че я е стегнал някакъв страх, а тя не иска да признае пред себе си колко много я е страх и отказва да говори за това. Тя ползва ли Интернет? Може да я побутнеш към някакъв форум, в който да пише без да се притеснява, прикрита за някой произволен псевдоним.

Сега виждам за планината - тичай! Аз ходих миналата седмица за половин ден и ми държа хубаво поне 4-5 дни след това. Хем да ти се избистрят собствените мисли

Говорил съм с нея. Иска да живеем заедно.
По празниците отивам в родния си град, който е в подножието на планината, надявам се там да ми се избистрят мислите, а след това ще седна много сериозно да си поговоря с нея,иска не иска, защото вече не става въпрос само за нея или за мен, а за трима ни.

Какви са вашите отношения с майка й? Твоите с нейната майка?

Понякога, когато ни е страх от новото и от отделянето от важен човек или просто по-сериозна промяна - ставаме раздразнителни към онзи, който участва в тази промяна.
Може би я плашат някои неща и не смее да си ги каже и се защитава чрез такова поведение. Поговорете открито без да я обвиняваш, а като и кажеш, че теб те е страх - и може и тя да се открие...

Мисля, че отношенията ми с майка й са много добри. Много добре се разбираме. А може и това да я притеснява, че майка й ме харесва и на няколко пъти пред мен каза, че ме иска за зет. Аз съм на принципа, че като се вземаш с някой ти се вземаш и със семейството му. Няма начин да си в добри отношения с някой, а в лоши със семейството му.
Предната ми приятелка с която бяхме много години не можеше да понася сестра ми. И мен сестра ми ме дразни понякога , но ми е сестра и винаги ще си остане такава, и си я обичам. Да не решите сега че съм се разделил с приятелката заради сестра ми .
Извинете ме за хаотичното писане, но почвам да пиша и посредата на поста ми излиза някаква работа и след 10 мин си го довършвам, като съм си забравил мисълта. Все пак е понеделник и сме на работа

Какво имаш предвид, можеш ли да ни разкажеш ситуация, която да го обрисува