Психология

Ще се опитам да обясня. Промени се моето състояние и може да не успея да обясня точно, но ще се опитам. Бях много притеснена, беше ми мъчно, че това се случва. Имах нужда от помощ и смятах, че трябва да направя няколко консултации при психолог. За това и потърсих подобен форум, за да се ориентирам. Признавам, че твоите въпроси много ми помогнаха, въпреки, че на пръв поглед изглеждаха ... (искам правилно да ги определя, не знам дали ще успея - мънички, незначителни... но ако знаеш само как ми помогнаха...) Разбрах, че трябва да отида при психолог само заради подобни въпросчета, които всъщност ми отвориха една голяма врата към самата мен. В същото време, лейдито ми обясни за цените и къде да отида. До тук всичко беше добре. Но разглеждайки форума, видях, че всички въпроси се коментират. Ти се оттегли, лейдито спря да говори, като си запази правото да го направи, когато отида при нея. Зададох си един въпрос, този форум за какво служи? Нали не е само за заявка за посещение? В един момент осъзнах, че моята история си виси хей така... някъде... и се запитах, защо трябва да сложа на едно табло своята лична болка, която явно не е интересна, щом никой не се заинтересува. Нещо като - влизаш в едно кафе, празно, пусто, решаваш да излезеш... Не съм чувствала нищо, защото никого и не познавам. Не съм и обвинявала никого. Просто загубих интерес и за това изтрих писаното. Но някой в този момент попита защо. Бях все още малко нервна и може би за това отговорих за липсата на интерес по малко по "остър" начин. Но наистина освен липса на интерес, нищо друго не съм усещала. Когато обаче много настойчиво лейдито искаше да призная, че я смятам за виновна... направо бях изумена. Наистина смятам, че тя е нетърпелива и ако съм потенциален пациент, едва ли би ми помогнала. По скоро би ме изнервила. Все пак, хората са различни и не е възможно да харесваш всички, нито внички да харесват теб, но определено съм учудена от желанието и да я обвинявам. Това е всичко. Не изпитвам лоши чувства, защото това е просто форум. Като не ти харесва, просто се местиш в следващия... не виждам причина да обвинявам, за това и се учудих толкова. А на психолог ще отида, даже се замислям да събера малко парички и да отида на няколко места, стига да имам и време. Искам да видя как говорят, какво се случва на няколко места. А това вече си е чисто любопитство, въпреки, че наистина очаквам да ми стане добре. Аз съм податлива на такива неща, когато някой ми заговори сладко, сладко и се отпускам... Е, не знам как става, ще видя. Но си представям така... унесена в хубава музика и мек глас... балсамче за душата... Отплеснах се. Е, дано съм обяснила тоя път добре

Благодаря за бързия отговор

Като цяло идеята на форума е всеки да се почувства разбран, да получи информация относно темата или проблема който го вълнува и съответно какво би могъл да направи.
Не бих искала да се изказвам за работата и поведението на lady-to, но смятам, че тя се е отнесла абсолютно професионално относно твоя случай. Състоянието, в което се намираше тогава и според мен изискваше жив контакт
Вината. Както коментирах и преди този пост, смятам че ще бъде хубаво да намериш причината, поради която изпитваш чувства свързани с нея.

Бих ти препоръчала да работиш с един психолог и да нямаш очаквания за това как трябва да се държи или как трябва да изглежда терапията.

Смятам, че искаш да контролираш ситуацията, както си контролирала живота си до момента в който някой не е отговорил на твоите очаквания, което е разтърсило света, който си изградила - ако аз съм мила, добра отзивчива ... то и те ще бъдат с мен.

Почувствала си се мъничко предадена от съпруга ти и неговата реакция относно дъщеря му и е трябвало да намериш някой върху който да изкараш емоциите си.

Горе - долу това смятам се е случило и по-скоро затова не си могла да видиш така ясно ръката, която lady-to ти е протегнала, понеже много емоции са бушували вътре в теб.

Ами, в общи линии си права. Но не съм съгласна с момента, в който смятате, че не съм оценила "подадената ръка" на лейдито. Гледай сега,как ме накара да мисля за това. Докато обядвам, пак разсъждавах. Даже попрочетох какво съм писала. Нищо не съм очаквала, за това и не смятам, че съм излъгана, подведена, нито имам нещо против лейди-то. Тя просто бързаше. Аз наистина имах намерение да дойда при нея и то с много голямо желание. Но не мога да се съглася, че съм я обвинявала или съдила... Просто, тя ми даде информацията и повече не ми отговори. Смятам,
че ако ми отговори, както ти го направи току що, това не означава, че се обезмисля идването ми в кабинет и жива консултация. Това, че не мога да дойда веднага (а ако знаете колко много ми се искаше) е чисто финансово затруднение. После... Аз отговорих на въпроса, защо съм изтрила нещата - съвсем честно. Без да обвинявам, само като факт - не е интересно, никой не ми пише, изтривам. Какво толкова. Даже сега като се замислих - подсъзнателно, изтрих проблема си. Това си е мой начин да укротя болката си. А тогавашния проблем - мисля, че мъжа ми ме подкрепи напълно, много разговаряхме и това вече не е проблем. Но, Елфи, не казвам, че нямам нужда от психолог. Ще помисля и въру съвета ти да е един или няколко. А сега се сещам и за още нещо. При положение, че аз имам спешна нужда от помощ, а този, който трябва да ми помогне ще го направи срещу сума, която в момента не мога да отделя... това също ми подейства по някакъв начин. Искаше ми се веднага да хукна, но пусти пари... Знам, че безплатно няма и нямах търпение (10 дни ми трябваха). Психолога може би е надеждата, че ще ти помогне, ще се почувстваш по добре... А когато той ти приписва нещо, което не си мислил... ми, да ти кажа, наистина е странно. Когато очакваш някой да е твоя "спасител" в момент на гняв или нервно напрежение, пък той по нервен от теб... Казвам това, което усещам, възможно е да греша, но тя така и не ме накара да я разбера. А аз очаквах тя мен да резбере... е, не съм и ядосана. Лейди-то, ако съм те притеснила, извинявай. Аз трябваше да съм в ролята на пациент, нали не очакваш да съм много спокойна в тоя момент? Сега съм, за това приеми моето извинение. Поне знам, че съм силна да се справя с някои неща Хубаво е да има ситуации, в които да опознаеш себе си, нали?

Радвам се, че смяташ темата за важна и продължаваш да анализираш и разсъждаваш върху поведението си
Нека не замесваме повече Lady-to, защото както казах, аз подкрепям адекватната и навременна реакция относно теб може би тук проблема с парите, който ти описваш е дал негативната разцветка на развитието като чисто реален проблем, който допълнително нагнетява напрежение.
Сега бих обърнала внимание повече на това, което чувстваш след като нещата са поотминали и имаш възможност да погледнеш над тях от друг ъгъл

изгуби ми се един много интересен отговор, който няма да мога да повторя. Но наистина не мога да омаловажа нещо, което е създало такива тревоги в мен. Не знам къде написах, че темата е решена. Сега искам да си изясня нещо, към което ти ме подтикна. Защо съм се чувствала така и дали наистина съм контролирала нещата преди това. Дали съм си създала мой свят, в който другите не са имали участие. Струва ми се че не е било така, но ти ме накара да се замисля. Проблемите, които имах вече ги няма, но усещането, че нещо се е объркало все още ме тревожи. Самия факт, че съм изпуснала нервите си. Не ми се случва често, но тоя път ме притесни точно това, че не овладях себе си. Може би това ме кара да смятам, че имам нужда от помощ. Аз мисля много за това как и защо постъпвам и защо се случват нещата, но някои неща ми "избягаха". Казах ли ти, че съм с онкологична операция? Живота ми изтичаше между пръстите на лекаря, мъжа ми стоеше, гледаше... Това ми разказа той. Истинско чудо е, че оживях. Сигурно това ми се е отразило. Дълго и трудно беше възстановяването. А после мъжа ми получи диабет. Е, това не е повод да спра да се справям. Ще изтрия това след малко. Не за друго, а просто смятам, че трябва лошите неща да изчезнат и така ми става по леко. Тая тема понякога я заобикалям Знам, че не е правилно, но докато смятам, че ми става по леко...

Бих искала да отговоря на това, което си написала за мен.
Аз не съм ти се обидила на нещата, които си ми казала и не съм се засегнала. Понякога това е едно от слабостите на писането - не можеш да хванеш интонацията и тона на написаното. На няколко пъти се замислих какво би могла да си усетила като обиждане.
Разбирам сега от постовете и написаното по-горе, че ти си се почувствала неразбрана от мен - това ме провокира да ти напиша "Благодаря ти, че показа на кой се сърдиш" не като обида, а като истинска благодарност, за това че ми показа причината, за която си се почувствала зле ти, защото аз не знаех какви мисли имаш ти и как си се почувствала. Не винаги имам възможност да съм във форума и когато писахме личните съобщения ми се наложи да излезна. Усетих, че имаш нужда да поговориш и не можех в този момент да го направя.
Истината е, че според мен се е получило недоразумение. Може би вече си прочела неща от този форум и ти е направило впечатление, че отговаряме когато можем на хората и помагаме с каквото можем. Най-малката идея ми е да те хващам като "рибка". Някои обстоятелства тогава, които са се случили са те накарали да си направиш своите изводи и да помислиш, че не ме е интересувало. Когато започна да пишеш за мен във форума как не съм те разбрала и как си очаквала друго и колко си разочарована - за първи път разбрах, че се чувстваш така спрямо мен. Благодарих ти за това, че ми го каза и ми го показа и по този начин ме запознаваш с чувствата ти. След това ми написа, че съм се обидила и засегнала и това още повече те е разочаровало - прецених, че вече си изградила мнение.
Сега отново в разговор с Елфи споменаваш емоците си към мен и това е причината аз отново да се опитам да потърся начин да открия къде се е получило разминаването. За това използвам този момент, за да покажа какви са били моите чувства и усещания.

Бих те посъветвала да не триеш нищо
Смятам, че връщайки се към наши изказвания ние можем да проследм нас самите и емоциите, които изпитваме. Така можем да видим колко сме различни понякога, в колко различни светлини можем да се покажем пред другите и т.н.

Има една поговорка: Казана дума, хвърлен камък!
Това доста добре илюстрира идеята ми, знаем че е имало случаи когато казваш нещо, нараняваш и после искаш да си върнеш думите назад, защото не го мислиш наистино, но уви...

Форума, ти дава възможността да проследиш чувствата си и да ги изследваш ако искаш
Относно света, всеки си има свят и реалност такава каквато я разбира (Lady-to, често пише за различните азбуки, които използваме), затова ми се иска да говорим по тези въпроси. Знаем например, че можем да съдим за въпросите, които задаваме от отговорите, които получаваме. Нека се научим да комуникираме конструктивно тук.

Хубавото на форума е, че не поощряваме сърденето и недоизказаните неща

Напоследък се улавям, че казвам по често какво мисля. От това понякога не ми става по хубаво, но кагото не съм искрена до край пък се обвинявам за това. Кое е по правилно? Когато заблуждавам другите и са доволни, а аз имам угризения или когато съм казала истината, но на другите не им е станало много приятно?

Истината преди всичко. Така и на теб ще ти е по-леко, че си била честна.

Ако ти кажеш истината и на някой не му хареса - може би не ти не си постъпила правилно, а другият има проблеми с това да я приема.
Никой не може да знае какво чувстваш, мислиш и желаеш - освен ако не го кажеш. Както и ти не можеш да знаеш какво иска, чувства и мисли друг, ако не ти го каже...

Трети отговор ми пропада Благодаря, че бяхте с мен, излизам за малко. Приятен следобяд

Първо по въпроса ти: Моето мнение, че колкото по-малко спестяваме истината, толкова повече ще живеем в мир със себе си и с хората около нас.

Второ:


Какво почувства, че да напишеш това?

Почувствах, че малките котенца, чиято майка почина (мисля, че го споменаха) са гладни, писукат и ако не ги нахраня... миличките страдат.