Психология

Незнам , как да обясня, това което чувствам.
От година вече съм майка, и много ме боли от безразличието на брат ми към нас? Нито веднъж не се обадиха за това време, не поднесоха една играчка на детето ми, а като седнем на маса при родителите ни,все едно че бебето не съществува?!

Тяхното дете е все около мен (от малко така е свикнало- занимавала съм се и продължавам да го правя),а моето дете сякаш е радиоактивно и опасно - така странят от него?!
...Е, носят ми от време на време от износените умалели дрехи на тяхното и с това изчерпват вниманието, но нямат против тяхното дете да е все с мен навсякъде - играчки, лакомства, игри и внимание...

Мъчно ми е.

А защо според теб това се случва?

Това е така от както се помня- като отношение към мен, и сега се пренася и към детето ми?!

Вие какво мислите???

Чакай сега да се направя на разбирач: Аз така страдах, когато усетих, че съм изобирана за сметка на брат ми. Но това беше един момент, в който имах много лични проблеми и ми се струваше, че всички са против мен, всички ме пренебрегват и със сигурност щях да изям някого ако ми беше казал, че си въобразявам. Сега от позиция на времето смятам, че просто брат ми живееше с майка, аз със съпруга си и брат ми беше като малкото беззащитно детенце, макар и възрастен. Може би това, че съм изнервена просто ме караше да забелязвам всяко внимание към него, но го тълкувах като невнимание към мен. Може би брат ти просто си е по студен човек. Към тяхното няма как да се държат студено, защото трябва да се грижат за него. Но сигурно е от този тип хора, които смятат, че ако се радват прекалено много на детето ти, ще изглежда лигаво. Има такива хора. Просто си има нещо в главата, което няма как да знаеш, но смятам, че това не е непременно омраза към детето ти. А ти сега си щастлива, че имаш детенце и ти се иска целия свят да види колко е прекрасно. За теб това е злато, което обаче другите не виждат през твоите очи, защото си имат свое. А може да си показала с нещо, че не ти е приятно да го мачкат, може в момент, в който са му се радвали да си започнала да го храниш и да са го приели като нежелание от твоя страна да го правят. Знаеш ли колко много дребни нещица може да са излезли, че не ти е приятно..., а ти дори не си разбрала за това. Просто изчакай да мине време, но ако наистина ти е много мъчно, защо не му го кажеш направо. Може пък да е някакво тъпо недоразумение...

Никакво тъпо недоразумение не е!
Той никога не е посягал да го гушне или да се зарадва, за да съм имала възможност да направя каквато и да е реакция - волно или не. А , и със сигурност щях да забележа ако имаше такава и щах да припадна от умиление!

Той не беше запомнил името до 5 месец.

А, ние по принцип не разговаряме от край време-той все мълчи, ако аз се пробвам да го разговоря получавам само физиономии, които отразяват неговото пренебрежение към моят глас дори ако щете. Не си въобразявам, защото и други наши познати, роднини и близки са го забелязвали и са ми го казвали. Просто човека си ме мрази от рождение, че съм му станала конкуренция за любовта на родителите (аз така си го обяснявам), не виждам друга причина.

На мен това положение , разбира се ми омръзна и просто се отдръпнах и дистанцирах да не му досаждам. С години може да не се видим и чуем, ако аз не поема инициативата.

Сякаш преди , когато се интересувах и вълнувах от тях ми отговаряше по задължение, и сега то му отпадна?!

Имам приятелка, която ми казва абсолютно същото. Направо все едно нея слушам. Но понеже съм приятелка и със съпругата на брат и (съседи са ми) от другата страна чувам - ами тя все се цупи, ами тя все е недоволна, ами тя... За това си помислих, че може да е като при тях. Те са обидени взаимно, но никога не са си го казвали в очите. От доста години е така. Не искам да те поучавам, но като гледам моите съседи са прекрасни хора, а между тях такава пропаст... За това те посъветвах да му го кажеш. Ако си кажете кой какво мисли, какво ти причинява болка и мъка ... ще стане ли по лошо? Предполагам, че ако сте се отчуждили, няма да стане по зле ако си го кажете. Хич да не разбере, поне ще ти олекне, че си си казала какво мислиш. Японците бият чучело на шефа си, за да се отърват от лошите мисли към него, защо да не си кажеш болката направо на този, който ти я причинява?

Защото вече съм го правила, а той ми отговаря пак с мълчание...
И ефекта е, че пак не си говорим с години... до някое важно семейно събитие, което ни събира, но отново в мълчание от негова страна...

Дааа... всеки си има някаква мъка... Жалко, че се случва така.

Да ти кажа - и аз с моята сестра не съм много близка.Нашите винаги на нея са и давали доста повече отколкото на мен.Когато тя разбра че съм бременна - вместо да се зарадва,започна да ми опява колко е трудно и мисля ли как ще се оправя.Защото мъжа ми не бил от тези дето много помагали.Че и наште щели съвсем да се уморят и скапят и т.н.И при нея беше страх от конкуренцията за любовта от околните към моето дете.Нашите трябваше да разделят вниманието си към мен,нея,и нашите деца.Не само към нея и нейните деца.Тя има 2 деца,които нашите ги отгледаха буквално.С тях учеха,спяха и т.н.Майка ходеше да готви в сестра ми,за да я отменя и т.н.Попитай ме кога е дошла да сготви в къщи - никога.Но в един момент - вече ми е все тая.Справям се сама и не ми трябва внимание от никой.Важното е детето да ми е добре и в къщи да няма разправии.Това е.Справяме се.А з съм силна натура.

Здравей,
Винаги ли са били такива вашите отношения с брат ти? Има ли някаква промяна с времето - влошаване или подобряване?

Ми, май винаги са били такива отношенията ни

Ако има промяна, то е да се държи по-добре когато има и други хора, като съпруга ми или някой трети, който би видял презрителният му поглед към мен и той би се изложил, т.е. държи се добре само за пред хората, но аз си знам иначе... Ако сме сами или само с родителите ни ще ме сдъвче и изплюе, а аз ще си тръгна с поредното сърцебиене и задух.

За мен ти прекалено много се вглъбяваш в това.Толкова ли е важно мнението на брат ти за теб,отношението му към теб и твоето дете.Радвай се на това,което имаш.Живей своя живот,не позволявай на другите хора/дори и най-близки роднини/ да ти помрачават и развалят настроението и живота ти.Абстрахирай се от това.Радвай се на твоя съпруг и детето ти.Обръщай внимание на тяхното отношение към теб.Не може всички да ни обичат и харесват на тоя свят,дори и това да са най-близките ни хора/роднини/.

И още нещо - защо някой път ти не го сдъвчеш и изплюеш?

Може би, неговото мнение е важно за мен, защото го възприемам като авторитет още от детството.

А, не бих могла да го сдъвча и изплюя, защото намирам това за просташки маниер,нараняващ и грозен, и няма да се чувствам добре ако аз се държа така.

Е,крайно време е да престанеш да го имаш за авторитет и да си отпуснеш душата.

Има начини за сдъвкване и изплюване без простотия,по много елегантен начин.Не мисля че ще паднеш на неговото ниво.Всичко се прави с акъл.

Но явно ти си с по-мекушав характер.Не искам да те обидя.Но си свикнала да се раздаваш,да преглъщаш,да прощаваш и да се съгласяваш.В тоя живот правиш ли нещо за себе си,което да ти доставя удоволствие,без да се съобразяваш с мнението на някой друг.Без значение - родители,брат,мъж,дете и т.н.

Защото и аз преди страдах че не ме оценяват,че не ме забелязват и не ми обръщат внимание.Доста се промених с годините,а после мъжа ми до известен етап отново ме подтисна.Но тогава lady-to ми помогна да осъзная някои неща.Дори и сега продължава.Но тя малко смени стила си на действие.Преди доста неща ги обесняваше,докато сега започна повече само с въпросите.И понякога човек се чувства доста объркан.Но аз чудесно я разбирам.

Та искам да ти кажа - не приемай толкова някой за авторитет.Приеми себе си такава,каквато си и не искай да приличаш на някой и да го следваш сляпо.

Да, бих искала да не съм с мекушав характер, да не приемам никой за толкола голям авторитет, и да ...

Ето - сега е времето да направиш нещо по този случай.
lady-to може да ти помогне.Можеш да пишеш и на ЛС на нея.
Тя ще ти каже как може да ти помогне.Може и със срещи и т.н. с нея.

krisstinn казваш, че когато сте пред вашите или сами се скарвате. Как реагират и какво правят родителите ви в такива итуации, когато се скарате с него?

Мълчаливо си страдат заради неразбирателството ни.

Вече е късно да се месят - големи сме.

А като малки, заемаха неговата страна в момента, после тайно ме успокояваха - страхуваха се и се страхуват и до ден днешен да му противоречат, така и мен направиха-да се страхувам от него и да мълча.

Какво мислиш ги кара да заемат неговата страна пред двамата? От какво се страхуват те?

Кой е по-малкият от вас двамата?

Аз съм по-малката, а какво ги кара да са на негова страна и да се страхуват никога не можах да си отговоря?!