Психология

Вчера имахме психология. Играхме на една игра с едни тъпи цветни шапки. Първо, че ме изкара без аз да искам да участвам. След това ми се падна черна, която е песимистка Темата беше насилие в училище. Започнахме да спорим тея, които бяхме отпред. И аз влязох в ролята си и казах всичко, което мисля. Наблегнах на психологически тормоз и как учителите в повечето случаи не помагат особено много. И как при определна сума си затварят очите и така тормоза си продължава. Разбира се, не съм споменавала имена и т.н.. и изведнъж тая даскалка ми каза, че до края на годината не ме иска в часовете й?!! Що за решение беше, не знам. Дали го прие лично, тъй като говорих доста убедително. И какъв учител по психология ще е, след като от една игра реагира така? Не ми пука, че няма да съм в тъпите й часове, но ми е интересно какъв учител може да бъде един такъв човек... Какво толкова съм казала, че да я провокирам?

Може би такъв, който учи на "не бъди искрен, защото това не е в нечий интерес".

Явно межу "психолог" и "учител по психология" има голяма разлика. Има една приказка "Гузен негонен бяга". Сигурно твоята учителка се е познала в думите ти и се е засегнала.

Ти, попита ли я?

Сега се сетих и за нещо друго... бях пропуснала, че си споменала и "определена сума". Е, това си е сериозно обвинение. Аз понякога се засягам и впрягам, когато плюят по мои близки. JustMe, дори тя да не е от тези, ами тя е учителка и вероятно има близки учители, а ти си направила едно такова обобщение... Може и да е имала някакво основание да се засегне.

Много от даскалите са яко изперкали. И моята учителка по психология не беше много адекватна. Добра жена, но на моменти много яко си изпускаше нервите и правеше глупости. Да не говорим че уж е психолог и педагог, а не може да се справи със собственото си дете и не забелязва или по-скоро не иска да забележи, как то от ден на ден върви надолу...

Съгласна съм, но не е ли именно това правото на глас? Някой да има право да каже какво мисли - а това дали ще те засегне или не е въпрос на твои лично усещания. Не можеш да накажеш някой за това, че е казал мнението си. Можеш да не си съгласен, да имаш хипотеза защо той има това мнение, но как можеш да се скараш на някой за това, че казва мнението си? То е негово...право. Дали ще го приемеш или не - е твое.

Нищо не съм я питала, просто казах "Ами добре". Няколко човека бяха на моето мнение, но за да не изгони и тях ме защитиха донякъде. Да, има разлика между учител по психология и психолог, но все пак и двамата трябва да могат да приемат и анализират думите на другите. Не съм говорила за нашето училище /макар че в моя клас е живия пример за такъв случай/, говорих общо, че се случват и такива неща. Не съм я обвинила, според мен.
За сметка на това пък, 3 часа след това половината клас още се смееше на думите й

Има огромна разлика между психолог и учител по психология. Аз като помня моята учителка навремето, не психолози, психиатри и трябваха, и то цяла армия! Разказваше ни как засекла момче да ръкоблудства в храстите, как нямало нищо лошо в някои по-различни видове любов, някои от които незаконни, и примерно - ако не сме си написали домашното не сме личности, защото не сме поемали отговорност. За нея нито 1 от нас не беше личност - момчетата най-вече.
Няма да забравя, написах 1 есе в междучасието и и го предадох, тя го прочете хареса го и пита коя ми го е написала. Целия клас ме подкрепи че съм го писал - най-малкото пред тях, а тя ми лепна 2ка и наказа другите за лъжа. Момчетата де... отново. А да... И пак не сме личности

Това е част от проблема с тормоза и насилието. Лесно е да се говори навън как това е голям проблем, но все едно тои проблем е някак встрани от всеки. Опитват се да мислят "как да научим децата какво е тормоз и как да не се нараняват и обиждат - как да споделят и да говорят за проблемите им, а когато някой заговори -...се случва това. Не е лесно да се чуе мнението на онзи, който казва истината.
Децата мълчат и търпят, учителите казват - те се бият и не говорят и не осъзнават какво правят, когато проговарят децата учителите се сърдят и ... те отново млъкват.

lady-to това е истината. Как мога да имам доверие на такъв учител, че ще ми помогне като ме тормозят? За жалост повечето учители са такива, знам само 1 който ще погледне реално на нещата. Много ме разочарова тая..

Хич да не ти пука!Тази не е никаква психоложка щом ти е казала така.Уж ви е вдигнала да говорите,а после се сърди...Явно е очаквала някой прост отговор или мълчание.Много от нещата,които говорят учителите са наизуст.

Да ти кажа нещо от мен.Между учителите съществува тъй наречената солидарност.Просто са една колегия,която по един или друг начин се подкрепя.Веднага ще ти дам един пример.Става въпрос за една преподавателка,да речем че даден ученик е изразил мнение спрямо нейното оценяване,което в случая е било неправилно.Вместо да се примири и да признае грешката си,тя хич не се трогнала.Когато този ученик бил на изпит по ирония на съдбата квесторка му била въпросната учителка.И е ето какво направила тя.Споделила с другата квесторка еди какво си еди що си и така двете стриктно следели само него и разбира се хванали се за най-малкото движение и му взели работата и от там се сещате какво става,а другите на изпита пей сърце преписвали кой как може.Но мисълта ми е в това,че втората квесторка без да се замисли,се доверява на колежката си,което показва,че се защитават взаимно по някакъв начин.Най-парадоксалното е,че уж учителите те учат на някакъв морал,а те самите,поне повечето не осъзнават какво значи същността на тази дума и я пренебрегват в много отношения.Истината е,че в някой ситуации,не трябва да изразяваш мнение,въпреки истинността му,защото винаги ще си крив на някой,но пък и неизразяването не води до по-добре,защото почва от вътре да те дразни.В общи линии,живота не е лесен и в двата случая може да си прецакан.

Абе не и се връзвай, няма право да те гони от час, тоест ти не си длъжен да излизаш.

Ето друга ирония на образованието ни. Никой учител няма право да те гони от час. Сега ако и кажеш това, тя ще го сметне като лична обида и вместо да те гони от час ще ти пише 2ки за щяло и нещяло. Ако си замълчиш- няма да отстояваш мнението си.
Мисълта ми е че с самото задаване на тази забрана тя те е предизвикала един вид на двубой.

Сподели ли за това с родителите си? Ако да - те как приемат нещата?

Ами чудя се дали да им кажа. Дори да реши да ми пиши отсъствия, аз проблем с отсъствия не съм имала, винаги си намирам бележки, които минават А и то остават 4-5 часа до края на годината. Не знам дали да им кажа...

Какво те кара да се замислиш да споделиш с тях?

Предлагам ти едно страхотно решение, за което повечето хора биха се сетили..
Попитай я защо е реагирала така.

еми родителите ми са учители, и мисля, че може и да я оправдаят.. Просто знаят какво е някой ученик да ги ядоса и знам ли Пък и по-добре да не се месят май..
Догодина няма да имам часове при тая и затова не мисля да говоря с нея. А и в никакъв случай няма да се извинявам!