Психология

здравейте!
бих искала да ме насочите към детски психолог в София, който да ме посъветва относно дъщеря ми. тя е на 2,9 години и още не говори. водих я два пъти на логопед и там ме посъветваха да изчакам още една година, защото детето разбира всичко и е много интелигентно. от тези консултации насам минаха 4 месеца, а при нея все още няма почти никаква промяна.
проблемът е, че тя много се срамува, когато я заговори непознат човек и не казва дори една от десетината думи, които използва. много е чувствителна и виждам, че невъзможността да общува пълноценно я разстройва. тя е доста вглъбено и наблюдателно дете, с артистична душа.
мисля, че са два факторите, които оказват голямо влияние- имам по-малък син на 9 месеца и макар че го обича, често проявява ревността си. но всичко започна преди една година, когато аз имах много сериозни проблеми с близки хора и детето стана свидетел на това. имам някои основания да мисля, че това много й повлия и може би не съм успяла да й помогна адекватно да го преодолее.
за това се надявам, че бихте могли да ме насочите към добър специалист. твърде често се чувствам безсилна, а не искам от неумение аз да се справя, да загубя ценно време за дъщеричката ми.
благодаря на всички предварително!

Здравей Щурче,

твърде възможно е детето да изпитва затруднения в проговарянето на стресова основа, често се случва децата да живеят в измислен свят в който да се чувстват комфортно неговорейки и затова да не изпитват необходимост да говорят. Страховете при децата се изразяват по различен начин един от тях би могъл да бъде този.
Предполагам, че след като имате и по-малко дете си стоите вкъщи и ги гледате и двете, съответно кръгът в който тя се чувства комфортно е този и всеки нов човек се разпознава като чужд и заплашителен.
Смятам, че Вие задоволявате потребностите и и това и помага да не изразява нуждите си вербално.
Малката Ви дъщеричка навлиза в етап от своето развитие, в който е изключително важно да може да изразява емоциите си.
Необходима ми е повече информация за отношенията ви в семейството по принцип, тъй като те изключително влияят на поведението на децата.
Хубаво би било да обсъдим подробностите на една консултация, ако решите.

благодаря за бързия отговор
от март месец Калина- дъщеря ми- ходи на ясла. бяхме я подготвили предварително какво е това и тя тръгна с готовност и удоволствие още от първия ден. но боледува почти през половината от времето. преди да тръгне на ясла беше изключително здраво дете, дори настинките бяха рядкост при нея.
живеем с бащата на Калина без брак. той е много любящ и грижовен, а Калина му е най-скъпото съкровище. понякога й се кара, но не може да й устои и за това аз съм строгата.
синът ми Самуил е на 9 месеца. за сега и двете деца проявяват огромна привързаност помежду си. мисля, че Сами обича най-силно в семейството именно сестра си и тя го усеща. но това не й пречи да настоява за цялата ни любов.
може би няма връзка, но на кратко ще ви опиша възпитанието на Калина до момента.
кърмих я почти четири месеца, но кърмата ми спря изведнъж, за съжаление. опитвам се да възпитам детето като самостоятелна личност и винаги много съм й говорила и обяснявала нещата около нас. тя от рано захвърли шишето- на 8 месеца и започна да пие със сламка или от чаша. рано започна да се храни сама, има добър апетит. проходи на 1 годинка. на гърне я слагам от 10 месечна и използвахме памперсите като застраховка, че ако сме много дълго навън няма да стане беля. на годинка и осем месеца тя сама си свали памперса и го изхвърли, и повече не сложихме. никога не съм я насилвала да има определен режим, просто използвах нейната склонност, за да го създадем. отнасям се и с двете си деца като с равностойни, но нуждаещи се от малко помощ.
много силно се надявах, че когато тръгне на ясла, в компанията на другите деца, тя ще се отпусне и ще започне да говори, но не става. учителките й много я хвалят, че е послушна и им помага за другите деца дори, но понякога не могат да я разберат. напоследък тя започна да става лоша и дори да ме удря силно. подозирам, че вижда това в яслата и го прилага на мен, защото аз ще й простя. пищи пронизително, реве истерично, плюе. май от яслата научихме само лошите неща и болестите, а до сега не съм видяла нещо ново и хубаво.
ако имате търпението бих ви казала и какъв беше проблемът, който ме измъчва от миналата година насам, но първо исках да ви дам сведения за малката, дано да можете да си изградите добра представа за нея.
съжалявам, ако съм хаотична в думите си, но когато мисля за това се вълнувам и малко се разстройвам.