Психология

Смятате ли, че отдаването на някое хоби може да помогне да се разсее напрежението и да се избегнат тежките състояния? При мен като че ли действа. Когато имах проблеми, ходихме с приятеля ми по планините да снимаме - бях се запалила по фотографията. Някак така се получаваше, че никога не ми стана зле докато обикалях да снимам. Вие как мислите?

Разбира се,че да.Това означава овладяване на голяма част от "нервната"енергия и нейното правилно,градивно и съзнателно насочване.
Има една шега за фотографите,че са неуспели и непризнати художници...

Всяко изкуство има лечебно въздействие,но в особено голяма степен-това е музиката.Но и да не е свързано непременно с някакво изкуство,хобито има този разреждащ и тониращ ефект.
А относно планините-те са невероятен акумулатор на енергия и там човек почти винаги се чувства по-пречистен,по-духовен,по-цялостен.Аз самия обожавам планините и използвам всяка възможност да съм сред тази неописуема природна красота. Вдъхновяват ме и ме зареждат.

Разбира се, аз съм била винаги ЗА хоби- няма значение какво.
Индивидуално е- всеки намира някаква положителна емоция в хобито.
Примерно аз от 13-годишна спортувам (е до преди 2 гидини беше професионално), но сега вече е само за хоби. Ходя на tae-bo, от време на време фитнес ( това е по-рядко и го правя, ако имам компания, щото иначе ми е скучно сама)...
Разтоварваш, консумираш нужната позитивна енергия ), ако мога така да се изразя, и после се чувстваш много добре.
Някак си балансираш между работа, лекции(тях по-рядко) и хоби...

Би ми било изключително интересно да разкажеш малко повече за това изкуство.От къде произлиза,какви са принципите,които изповядва,какви са му целите и пр.Какво означава Тае-Бо?
Предварително благодаря!

Ами тае-бо е комбинация от аеробика и техники от световноизвестното бойно изкуство таекуон-до, включващо удари, блокове и различни техники с крака и ръце. Спортът е измислен от американеца Били Бланкс, той е известен актъор в много филми от 80-те, където има сцени, включващи бойни спортове...Той е седем кратен шампион по карате, занимавал се е и с Таекуон-до...
Аз съм тренирала доста време таекуон-до (ихаааа цели 8 години -бая време ) и като спрях, понеже беше от веднъж....трябваше да се занимавам с нещо друго...щото когато си тренирал дълго време е много трудно да нагласиш биологичния си часовник на различна програма
Дано съм ти отговорила на въпроса

http://www.healthatoz.com/healthatoz/At ... e-bo.jsp#4

Ааааа, забравих -тренира се на музика, тренировката е аеробна, но любопитното в случая е, че този спорт е насочен към жените, което ми е странно...Поне в Бг още не са го възприели като спорт за двата пола и се възприема като по-скоро аеробика ( факт е, че за да преподаваш тае-бо, трябва да имаш сертификат за този спорт, а голяма част от инструкторите-е тези, които знам де- преподават по-скоро аеробика, отколкото тае-бо- и може от тук да идва причината поради която мъжете не влизат в залите за тае-бо)

Много интересно.След тези осем години тренировки по таекуондо трябва да си поне първи дан!?

Точно така- 1-ви дан съм, но имай предвид че има хора, които тренират доста и не правят крачка напред- остават си с някаква по-ниска степен. Но всеки има право на личен избор все пак...

Аз искам да попитам как е положението с корупцията и толерирането на определени хора в този спорт - навсякъде ги има и ми е интересно и тук как стоят нещта?
И федерацията каква е на този спорт - спонсорира ли се добре, толерира ли победители, заплаща ли се?

Ехеее, какво говориш?!!
За корупция в тази федерация и този спорт НЕ, но за толерирането на едни хора по други канали- това ДА! Голяма част от спортуващите се отказват именно поради тази причина. Ставаш републикански шампион, обираш първите места на зонални и областни състезания и накрая:" Абе ние ще вземем в националния отбор едикоя -си в тая категория , защото тя тренира повече?!" Ама как, с какво е доказала- нали аз я бих на републиканското и то с явна разлика в точките, нали тренирам с нея в една зала- виждате и двете колко тренираме...

Относно заплащането-федерацията не дава нищо, макар че са длъжни да изплащат заплати.. Това, което изплаща "Държавната агенция за младежта и спорта" при спечелване на медал от Европейско състезание:

бронз-800лв
сребро-1200лв
злато-2000лв

Но има се предвид, че цяла година спортуваш, ходиш по лагери - в порядъка на 1-2 месеца, зависи от състезанието, и накрая на годината, ако наистина си тренирал, естествено имал си и нужната доза късмет, може да вземеш някой бронз.

И сега си мисля - хубаво де, на състезанието ми счупват носа, ми аз с тоя бронз и пластична операция не мога да си позволя да си направя( няма как да ми стигнат)

хаха да. Имате ли много кунтузии?
Винаги ми е било интересно нагласата и удоволствието от спортовете, кудето има бой. Боксът е един от тях. Каква е идеята да се биеш до смърт? къде му е удовоствието от това. Футболът, волейболът и тези от този род - Да идеята е видима, удовоствие е да играеш и да гледаш. Но след мач да си като боксова круша, подут и целия в белези...не го разбирам. Къде е хобито и удовоствието?

Лейди, разбирам те напълно...
Казваш си -тая луда ли я ходи да я бият, от време на време е с бушони, да не говорим лятно време като и видиш краката- мноооооооооого зле

Ми как да ти кажа- лично за себе мога да кажа- в началото като започнах(едва на 12 години) беше по-скоро за доказване( може би на мене самата,а може би на някой друг... щото винаги са ми казвали-баща ми- че от мене нищо няма да стане..бла бла, той винаги ме критикувал за всяко нещо, с което тръвах да се захващам...и така).. После обаче след 3-4 години тренировки, започваш да виждаш резултата- печелиш медали, ставаш най-добрия в България, взимат те в националния отбор..- това малко или много си те жегва под лъжичката. Харесва ти, тренираш с удоволствие- не за да набиеш утре някоя квачка в дискотеката, а по-скоро да се чувстваш ти самия ползотворен и продуктувен, да знаеш че си открил почвата(твоята почва) където можеш да посееш и да пожънеш успех

Знаеш ли защо беше удоволствие- защото в този спорт- да има много травми-с които свикаваш:), но интересното и сладкото беше да излъжеш, да надхитриш другия- защото идеята е не да го пребиеш, а да му вкараш повече точки- тоест трябва мислиш с кутията )

А таекуон-до си е и начин на живот- интересно ти е - докосваш се до друг свят, друга култура, нещо много по-силно, нещо, което те извисява духовно...Неща за които някои хора биха се присмяли, биха реагирали доста повърхностно - но все пак всеки има право на мнение..

Удоволствие и хоби- разтоварваш, изливаш негативната енергия, в същото време постоянно учиш нови неща; Научаваш се да бъдеш дисциплинаран, самоуверен и човек, който може да разчита единствено на себе си в трудна ситуация; учиш се да бъдеш по-добър (колкото и смешно да звучи някому тук)...Както вече написах- посяваш нивата с много трудности и лишения( когато съучениците ми ходеха по дискотеки, аз бях в залата; когато ходеха по екскурзии, аз ходех по състезания) и после жънеш успех...
та така- надявам се да съм отговорила на въпроса ти

"А таекуон-до си е и начин на живот- интересно ти е - докосваш се до друг свят, друга култура, нещо много по-силно, нещо, което те извисява духовно...Неща за които някои хора биха се присмяли, биха реагирали доста повърхностно - но все пак всеки има право на мнение.. "
Аз самият съм тренирал три години таекуондо и съм съгласен с теб.
Навремето почти цялото ми съзнание беше обзето от това искуство(даже бях започнал да изучавам корейски-:)),от богатството и многообразието в него,но твърде скоро се сблъсках с меркантилността при състезанията и при изпитите за дан.Българското си каза думата и в това направление.

Да, Дедо,
За съжаление е така. Рано или късно се сблъскваш с тези неща и това е причината поради която трениращите се отказват...
А знаеш ли кое е най-гадното- това, да си тренирал дълги години, да си се старал и да си гледал напред с ясната идея "да покориш още един връх"-или да счупиш още един нос- хех това в кръга на шегата- и в един момент да те демотивират...да започнеш да ходиш на тренировки с нежеланиe - тва е shit-a...

Така е! Аз мисля, че с повечето спортове е така - за футбола да не говорим. Там тъй като е по масов има много повече такива спекулации.
Но какво ще кажете за хобито - бънджи???
Настръхвам при мисълта:)

Интересно ми беше да прочета какво сте казали за таекуон-до.
Аз отскоро се занимавам с айкидо.
Там няма състезания и медали; няма дори бой (в обичайния смисъл на думата) - учим техники за посрещане/избягване на атаки.
Та... там няма да се науча да се бия, а и не ми е това целта. Намерението ми е от една страна точно противодействие на стреса, от друга - да си намеря нова среда, да се запозная с нови хора, да се занимавам с нещо извън работа и извън къщи. Искам през работа с тялото (не-агресивна и не-самотна) да одялкам някои трески на характера си, да поработя и над общуването с другите, т.е. възприемам го като някакъв вид терапия.
Да видим как ще се получи!

Здрасти, Монита,
Интересно ми е да знам, би ли ми описала една тренировка, ако не те затруднявам естествено.

Ами най-добре да идеш на някоя тренировка да гледаш.
Тук само ще изредя накратко.
Тренировката започва и завършва с един и същ ритуал - строяваме се в редица, седнали в сейза, правим кратка медитация (около минута), последвана от поздрав към Сенсей.
В началото на тренировката правим загрявка - един от нас показва упражненията и ние ги повтаряме.
После правим техники по двойки. Първо Сенсей показва (и обяснява, ако е нещо, което правим за първи път). Избираме си партньор (желателно е всеки път да играеш с различен човек). За всяка техника имаме по няколко минути. Сенсей ни наблюдава и дава съвети, показва лично на всеки, на който не му е ясно какво да прави и по своя преценка дава знак да се подредим отново, за да покаже следващата техника. И така до края на тренировката, която трае час и половина.

Това е в общи линии. Но така написано не звучи много интересно.
Всъщност не е ли това нормалният ред, по който протичат тренировките по всяко бойно изкуство?

Ей, хора, не всички хобита са равни на бой и насилия!

Аз имам по-мирни - като фотографията, разходки, велисипед, пчеларство, цветя...

Важното е че през сивото ежедневие или другите досадни моменти си мислиш за хубави и приятни неща, които скоро ще се повторят, и това ти повдига духа... PDT_003
Чудя се къде я събирате тази отрицателна енергия, та трябва да разпускате с бойни изкуства? Или нещо бъркам.

А това с планините много помага. Чустваш се над всичко. Ето ви и един-два линка от снимките на мой познат:
http://picasaweb.google.com/kiril.rusev ... erFall2007
http://picasaweb.google.com/kiril.rusev/Jasper2

Еееей това пчеларството е много интересно.
Разкажи повече - занимаваш ли се или си само любител? Гледал ли си пчели? Аз съм чела, че те са много странни същества и имат много странни навици. Видях една пита и бях изумена колко изключително правилни и еднакви са килийките...уникално