Психология

Детето ми е само на 8 г и е много чувствителна .Брат ми и се пада вуйчо и преди 5 дена почина на 34г. Незнам как да кажа на детето си .Моля помогнете ми!

Темата, беше преместена в раздел Децата .

Първо, бих искала да изкажа съболезнования, със сигурност преживявате тежко загубата.
Второ, вие обсъждали ли сте темата за цикъл на живота с дъщеричката ви?
Трето, той как почина?

Моето дете има дмама починали дядовци и един прадядо но тя не ги познаваше толкова и беше лесно да и кажем че са на небето .Със сигурност не мога да и кажа от какво е починал Вуйчо и.Той се самоуби по жесток начин като се овърза с оголени кабели и си пусна ток.

Не знам като сериозен разговор ли да и кажем с баща и или като нещо нормално ?Ако се държа нормално дали няма да и навредя и тя да спре да оценява живота в последствие?Ако пък е много сериозно дали няма нещо да я травмирам и да и навредя?Не че я глезя но както казах тя е много чувствителна.Беше в детската градина когато и подарихме "Цар Лъв 1" филма и плака неудържимо когато бащата на лъвчето почина.Скоро баба и беше в болница и отидохме на свиждане а тя през цялото време крещеше че мрази болници а стъпваше за първи път в болница.

Здравейте,

Децата копират нашите емоции - чрез тях се учат на това какво означават нещата, които се случват. Ако ние смятаме, че нещо е тъжно, но не е страшно - то ние ще му го поднесем по този начин чрез наите емоции, чувства и поведение.

За това е изключително важно как вие преживявате тези загуби и особено тази, която е много тежка...?

!Там е работата че ние не можем да го преживеем още и за нас беше неочаквано и голям шок.Но не можем да изчакваме да и кажем защото всички с които се среща знаят.Дайте ми пример за по-безболезен начин за казване на нещо с което ние още не сме готови да се примирим.Ние ще прикрием тъгата си в името на детето защото раната е прясна и боли защото е дълбока.Как е правилния начин?

Разбирам ви напълно за желанието, но истината е, че е много трудно да се скрият емоциите, защото децата усещат тона на гласа ни, чувствата ни и страхът ни.
Аз бих препоръчала да не го криете от детето, защото когато нещо се крие - то става плашещо...защото когато няма информация, детето използва онези обяснения, с които разполага, а те са доста по-страшни.

Поговорете с него и не се тревожете ако го натъжите. Загубата е нещо тъжно, което е полезно да се преживее, да се научи да тъжи...ако нещо не вижда и не се обяснява - то става страшно. Идеята за загубата е много важна и е хубаво детето да се научи, че това се случва и че е нещо тъжно. Такива неща ще му се случват в живота и ако се опитваме да избегнем срещите на детето с тези тъжни и трудни неща - когато стане голямо, няма научен механизъм за справяне и това предизвиква страх.

Поговорете с него и споделете открито как да приема загубите, какво е да тъжиш (ако са били близки) и как да се върнеш към ежедневието си след такова събитие.

Искрено съжалявам за това което изживявате!
Според мен (не съм специалист) децата наистина усещат и разбират по свой си начин, когато нещо остава скрито или изкривено и запомнят това чувство за манипулираност от страна на другите спрямо тях! Чувството на тъга и липса за някого е нормално, като житейска емоция и играе важна роля за израстването на детето в емоционален план, но чувството за манипулираност (доброжелателна, дори) се запомня и се асоциира в последствие с отрицателни емоции, които са всъщност травмиращия момент в съзнанието му!
Трудно се преодолява, но ще се справите заедно!

Здравей,
не съм психолог и не исках да се намесвам, но може да пробвате с асоциацията, че е отишъл при бащата на лъвчо. Не знам доколко искате детето ви да вярва в недоказани неща, но когато баща ми почина повече мислих за него, а не за себе си и се чудих дали има друг живот, дали сега е щастлив.Мисля, че е добре да и кажете, че той сега е добре, където и да е и че ако иска да му каже нещо може да го направи(примерно чао).Той ще я чуе и че не си е отишъл завинаги, защото винаги ще бъде в мислите ви и спомените ви.Нещо такова. Просто да я успокоите, че той е добре.

Всеки трябва да си изгради своя представа за това какво се случва, когато загубим...И аз лично смятам, че е много полезно да не се лишава детето от възможността да изгради своя, която ще му служи цял живот.

Понякога тъгата и объркването са полезни, защото през този период, когато сме тъжни и объркани - ние намираме своите истини...и научаваме своите уроци. Не щадете децата толкова, защото така на тях им е трудно да се научат да приемат трудностите. Животът включва всичко - доброто и лошото и ако оставим само доброто, а лошото само го крием - когато порастнат ще се плашат от него и няма да знаят как да се преборят.

Много благодаря за всички съвети.Тази вечер мислим да я заведем наоткрито и да си говорим за звездите и че всички те са едни отишли си от Земята хора.Надявам се да се справим.

Няма как да не се справите -бъдете искрени и най-вече - не се страхувайте да натъжите детето - това са кризи, през които човек минава. Необходимо е да има "лоши" неща - те са уроците с които се развиваме. Загубата е нещо тъжно, нещо което всеки трябва да преживее, за да намери своя урок - своят начин да го пречупи през себе си. Това е ценен урок и макар да е по-труден - той е важен за по-нататъшния живот на всеки човек.