Психология

Всичко ще бъде наред! Не се притеснявай! Ще се подредят нещата и близките ти ще свикнат с идеята, а семейството ти ще оцени това щастие! Най-важното е, че отново ви предстои да изживеете тази магия и да й се насладите! Ставате с още един член по-богати!!! Честито и успех!

Дай им малко време да се осъзнаят и да оценят ситуацията!

Естествено,ще им дам цялото време докато се роди бебчо да осъзнават и оценяват ситуацията.После съм наясно че всичките ще обичат повече бебчо от мен,както стана с Криси.

За мъжа ми и за родителите ми тя е най-важното нещо,после съм аз

Знам че за тях е трудно,защото гледането на дете не е игра,но ...
Аз си го обичам още отсега.И след като вчера видях как мърда с ръчички,краченца и главичка - как да не ми се разтупти сърцето от щастие

city_play_iwi,много ти благодаря за подкрепата и пожеланията.

Няма да го обичат повече само ще му се радват повече:)Но после като почне да реже чорапите на баба си и да крие пантофите на дядо си и да бърпа баща си за косата докато яде, ти пак ще си по-обичана:)

Аз не страдам от мисълта че съм на заден план в случая.Просто се чудя защо реагират така остро в случая?!Майка ми чак ме нарече безмозъчна,че не мисля за Криси,за здравето си и т.н.А баща ми каза че като искам да родя това дете - значи искам тях да ги закопая
Един нов живот не носи ли радост?!Не ми го побира акъла!!!

хммм вашите наистина се държат странно.може би наистина се притесняват много за здравето ти.но сега щом си взела решение най-важното е да бъдеш спокойна и да не се впрягаш, за да не навредиш на бебчо.а както ти каза те ще го заобичат:)и тъй като наистина ми се вижда странно да реагират по този начин, искам да те попитам нещо.ти нали не застрашаваш живота си с тази бременност?

Ще дойде време и ще съжалят за думите си. Като им се усмихне с една беззъба усмивка, всичко ще им мине.
Радвам се, че всичко е наред с човечето. Сега, както казва мъжът ми - спокойствие и силна храна!

Имам проблеми със сърцето - увреждане на едната му клапа.Но и първия път беше рисковано и по принцип е така.Но под контрол на кардиолог не виждам особени проблеми.Оцеляла съм след първото раждане,всичко е божа работа!И този път смятам да оцелея А и такова животно като мене лесно не се затрива

Така че ... не застрашавам живота си до такава безумна степен.Всеки лекар различно ще се изкаже,но нямаше да имам и Криси ако бях слушала колко е опасно!

А родителите ми реагират така заради здравето ми,но и заради това че не го понасят и не се разбират с мъжа ми.

Ако бях на твое място щях да зарежа родителите си и никога повече да ги потърся, за да не ги закопавам.
Баба ми беше говорила нещо подобно за мен и синът на наште и мама каза, че повече кракаката ни няма да стъпят при нея, та наште бяха пред развод.

И аз така си мисля - да си гледам спокойствието и семейството.Другото - каквото стане.Дали после ще им мине - лошото е че аз съмогорчена доста в случая.И не бих могла да забравя.Както и не забравих аборта,който направих под натиска на майка ми преди 11 години.Тя винаги е искала да контролира моя живот.

Е,сега е безпомощна и това я вбесява.Съжалявам,но това е моят живот и моето решение.

Диди,аз винаги съм прощавала на най-близките ми хора.винаги съм искала да има мир,спокойствие и разбирателство.И съм сигурна че после ще подскачат около бебето повече и от мен.Нямам желание да поддържам войната.Но съм такава - не забравям и ще им го кажа някой ден.Какво са ми причинили.А за майка това е по-болезнено - да го чуе от мен.И винаги започваше да изопачава нещата и да се оправдава и да се чуди как да се измъкне.На мен това ми стига.Да я накарам да се почувства неловко и неудобно.

Не знам Биби, аз не бих поддържала мира в такъв случай. Когато някой си проси война я получава

Диди,в този момент особено ми трябва спокойствие.И не мисля че е най-удачно да се нервирам и ядосвам и да водя войни с който и да е.Всеки има право на мнение - както наште,така и аз.Снощи пак се скарахме с майка ми по телефона.Няма значение.За мен е важно бебето да е добре.Мъжа ми вече свиква с мисълта.На снимката от видеозона му обясних кое какво е.Показах му главичката,крачетата,ръчичките.Той се засмя и каза че сам нямало да може да разбере кое какво е и че нямал такова абстрактно виждане и мислене в перспектива Няма значение.За мен беше важно че беше весел и прие нещата.Бебчо е 3 см и 9 мм в момента.Много съм щастлива и това е важното за мен.И другото е че Криси няма да остане сама в живота Надявам се да се обичат.

Това последното е много хубаво! Няма нищо по-хубаво от това да имаш брат или сестра !!!

3 см
То е нормално де, ама ми е трудно да си представя човече с такива размери.

Е,така е.Диди,накрая на бременността става около 50 см.

city_play_iwi,и аз мисля че е така.Аз имам сестра,но с нея не сме много близки.Затова ми се иска живот и здраве моите деца да се обичат,уважават и да се подкрепят.

Биб, какво ново около бебето? Всичко наред ли е с него, с теб и със семейството ти?

Ох,големи мъки са нещо тоя път.Бях в болница 3 седмици за задържане.Отлепване на плацентата се оказа частично,защото е ниско прикрепена и е опасно.Трябва да лежа и да почивам,а с Криси е по-трудно да се пазя.Мъжа ми ми помага колкото може.Аз се побърквам от притеснения.Гледаха ме на ултразвук и ми казаха че най-вероятно пак ще е момиче На мен ми е все едно за пола - само искам всичко да мине добре и да ми е живо и здраво детенцето.Но съм още в 4ия месец.На 20 ноември влизам в 5ия.А до 9ия месец сигурно ще се побъркам от притеснения.

Ти ако искаш ми пиши на ЛС да ми кажеш при теб как са нещата.

И трябва да си само на легло, а поне разходки?

ще стискам палци всичко да е наред, а пък ти се пази:)

Точно това с разходките не трябва.Не трябва да стоя права и да се движа.Защото има опасност плацентата изцяло да се отлепи.Чувствам ужасно напрежение и дискомфорт като вървя.Тегли ме надолу в корема и имам усещането че ми тежи и ще ми се скъса всичко отвътре.Започвам да кървя.Ужасно е.Но няма как Трябва да го изтърпя и да лежа.

Това правя.Благодаря ти.Имам чувството че ставам параноичка.Като влезна в тоалетната и само се взирам да не съм започнала да кървя.Много е гадно.

Дано всичко да е наред този път.