Психология

Днес във Фейсбука се присъединих към почитателите на покойния Кембъл и се сетих за нещо което той разправяше. Някъде бях чел че му викат “Защитния механизъм на съгласяването”. Сега ще ви разкажа по подробно. Понякога разправяше, как в казармата ротния му казал “Е Емиле много си грозен бе”. А той отвърнал, “Ми грозен съм, така ме е създала природата.” След този отговор Ротния нищо не могъл да каже. Престанал е да се подиграва и са си станали големи приятели. Като се замисля, май не много често се използва този вид защитен механизъм, защото уронва престижа на човека, а и не са много хората които си признават грешките.
Сещам се и веднъж аз как го използвах. Преди работех в ИТ отдела на една голяма компания съпорт. Направих голяма грешка. Бях забравил да изпратя един компютър на една колежка и така й създадох куп главоболия. В същото време у дома ме бяха оставили без Интернет 15 дена и си представях как се е чувствала жената. Започнах да говоря на колежката ми неща от пода на “Ок, ние сме виновни, издънихме се и накрая осрахме се”. Шефа като разбра откачи. Каза, че такива неща не се говорят, казвало се “знаеме за проблема, ще бъде отстранен и т.н.” Каза ви, че въпреки, че е с впечатления, че си гледам съвестно работата още веднъж ако ги говоря такива ще ме уволни.
Като се замисля дали някои около Вас използва този вид защитен механизъм?Какво мислите за него? Вие склонни ли сте да го използвате?

Solarcoaster всеки исползва този защитен механизъм по един или друг начин но той не винаги действа трябва да знаеш точно кога да го "активираш" но цялата психология е подчинена на контрола на мозъка. Всички правим грешки въпроса е дали ги осъзнаваме и когато си признаем грешката дали човека срещу наз сме го убедили,че сме разбрали грешката и че няма да я допуснем 2-ри път...

Хмм...аз много често го използвам този механизъм вкъщи,когато напр цял час ми анализират защо не съм свършила някоя работа или съм сгафила. Казвам "Да,да,ок,така е,прави сте,другия път няма да се повтори" ,но реално означава "Ох,оставете ме на мира,въобще не ми се слуша". Върши работа,защото ако почна да се оправдавам има опасност от скандали. Иначе съм забелязала,че хората опират до този механизъм,когато са в нова среда. Тогава все още "опипват почвата" и избягват разногласия. Понякога ми се е случвало да се съглася,че да речем "Здрач" е суууупер як филм",което не го мисля ,но просто за да стане по-лесно разговор
Има случаи,в които може би съгласието е добър подход,но винаги съм се впечатлявала и възхищавала от смелостта на хора,които казват каквото мислят честно.

Solarcoaster, примерите, които даваш са си чисто признаване, не просто съгласяване
Аз много уважавам хора, които са склонни да си признават грешки и недостатъци, вместо да започват да спорят и да се инатят. Много по-лесно прощавам. Иначе - да, и аз като Carpe Diem, когато съм се съгласявала на глас, без всъщност да съм съгласна, то е било за неща, които нямат значение и просто не ми се разправя с тях. За по-важни и значими неща не го правя. Някой трябва да ме убеди, че не съм права с разумни доводи, за да се съглася.

Като се съгласиш с другия, дори и само на думи, без да искаш спираш един процес в неговите очаквания - той за да те предизвика, значи има противоположно мнение или отношение по даден въпрос. Щом си позволява да изрази това мнение като възмущение или забележка към теб, значи е готов на "дуел" - борба за отстояване на своята правота. Значи очакванията му са в насока - "Ейго, на, ейсега ще му докажа аз, колко съм прав" - очаквайки съпротива. А като кажеш изведнъж - "да, бе вярно, брейййй, прав си май..." - и - отсрещния се сепва. Очакванията не се оправдават - хем пак е победил в "дуела", хем пък, не се е стигнало до "борба" - и се оказва по изненадан и от признаващия!

Между другото, чувала съм за една тактика - как да провокираш съгласяване - най общо, чрез подготовка на положителна нагласа и създаване на положително очакване в обекта на провокация - подготвяш почвата с няколко незначителни въпроса, които предполагат положителен отговор от негова страна, при което има по-голяма вероятност, като стигнеш до съществения въпрос - отговорът отново да е положителен, да се постигне съгласие!

Или казано по-просто и с малко по-различен край "съгласяването" е начин да спънеш нечия победа, като лишиш човека от удоволствието от победата... но си потушил и скандала.