Психология

Много често децата ни предпазват от нашите лични страхове. Те поемат отговорността да задоволят нашите нужди, за да може мама и татко да са щастливи. Как?
Ако вас ви е страх да оставите детето си само - изведнъж то ще стане болнаво, страхливо, ще плаче като си тръгвате.
Ако вас ви е страх от определени теми - децата изведнъж спират да питат на тези теми.

Имате ли такъв пример и при вас? Има ли нещо, от което ви е било страх преди появата на малкото дете и с израстването си да се окаже, че то се страхува от това също?

Баща ми сякаш се страхува да говори на тема секс и затова никога не е говорил с мен на тази тема, изобщо я избягва.
Иначе майка ми много я е страх от змии и аз като ходя в планината ме е страх като ходя из треволяците, ама въпреки всичко ходя.

Не съм имала някакви силни страхове- но докато носех малката изпадах в паника при стълби по които да слизам и бебето в мен започваше да рита защото е усещало. Сега като ходи сама чака да и подам ръка за да слезе дори и една стълбичка да е но чак да я е страх. Мен повече ме тревожеше преживяното как го сънува и плаче на сън- а немога да и помогна освен ако е кошмар да я взема при мен. Аз като малка не съм се страхувала от тъмното и от хора които са се опитвали да ме уплашат за изненада, но това зависи от родителите мисля.