Психология

За да не разводнявам темата в Игри, реших да задам въпроса си към dreamer тук...

No.23 Научих се да....?

Подтискам чувствата си и да не ги показвам пред околните хора.

Чувстваш ли се наистина по-добре така?

По-добре в сравнение с какво? Чувствата са си мои, мога да си ги контролирам. Защо всички около мен трябва да знаят как се чувствам във всеки един момент?

Dreamer, искам да те попитам - ти обичаш ли жена си!? Въпреки всичко, въпреки неразбирателствата, въпреки моментните отношенията, дълбоко в себе си - обичаш ли я!?
И още един въпрос - смяташ ли, че си готов да загърбиш всичко домомента и цялата тази обич!? Смяташ ли че си готов и достатъчно силен да се разделиш със принципите си.
И още един - какво ще стане после!? Какво ще стане, ако сега се запознаеш виртуално с момиче, срещнете се и се наложи да продължите!? Дали си готов за този край и същевременно начало.!?И кое е по силното!? Не по-правилното, а по-силното като усещане за теб!?
Ако си отговориш искрено на първия въпрос, смятам, че ще намериш отговори и на другите!


Семейството това е най-висшата форма на святост и най силната ценност в моя живот! Ти вече го имаш - искаш ли да го задържиш!? Да го възродиш, да го запазиш!?

Тъй, де - не е нужно да ми отговаряш, важното е ти да си отговориш, сам на себе си!
Желая ти успех - и да намериш вярното решение! Точното решение, не това, което предприемат другите или това, което биха направили другите, а това което би било "точно" и "правилно" - за теб!!!

В това е проблема, че не мога да си отговоря еднозначно на този въпрос. Чувствата като че ли вече ги няма. Според мен любовта трябва да се поддържа, да се подхранва, в противен случай тя изстива. Ако любовта и обичта към даден човек се изразява само с чувства, то при мен като че ли си е отишла. От друга страна остава привързаността, уважението, спомените. Някак си ме е страх да загърбя всичко преживяно дотук, да нараня съпругата си и хората около мен, но също така искам отново да усетя любовта. Както обикновено става, сърцето ми говори едно, но разума - точно обратното. В момента се намирам на кръстопът и не знам накъде да продължа. Съмнявам се, че това което е "точно" и "правилно" за мен, ще е най-доброто за всички. А аз не съм егоист и по-скоро бих се примирил със сегашното положение, отколкото да нараня другите.

А този силен стремеж към нещо ново, нещо завладяващо и емоционално - за нещо изпълнено със чувства, дали не е породено именно от липсата на такива!? Предполагам, че е така. В такъв случай, щом има съжаляване за липсата на чувстава и липсата на някой който да ги дава и това е проблем, значи ако нещата са както преди - със чувства, със емоция и живец - то проблем няма. Следователно този стремеж се явява следствие, а не причина. Следствие от нещо което го няма, т.е. - нещо изгубено. А щом това изгубено нещо предизвиква стремеж към отново придобиване, значи има носталгия към него - т.е. Може би:
много, много силно обичаш жена си и тази липса те провокира да направиш компенсация, да набавиш липсващото. Но нека не забравяме, защо - защото то го няма, защото то липсва, но го е имало! Така. Сега е моментът да насочиш тази компенсация в правилната насока. Възможността за набавяне не липсващото, чрез някой друг, чужд - е само един от вариантите. Но дали ще е удовлетворение - дали ще замести същинската нужда или само ще прикрие и залъже собствената потребност!?

Отговорил си на въпроса ми с въпроси, защо ли?
Никой не е казал, че другите трябва да знаят какво чувстваш, аз - още по-малко, просто попитах дали тази сигурност (защото това го правиш с цел сигурност, нали така?), те кара да се чувстваш по-добре?

Разбира се, всичко е точно така. Много точно си обобщила това, което се опитвам да кажа с много думи. Не търся нежност и внимание другаде, защото жена ми ми е омръзнала или не искам повече да съм с нея, а защото вече го няма това, което ми даваше едно време. След като не мога да го получа от нея, какво ми осава? Или да се примиря с положението и да се надявам, че някога нещата може би ще се оправят или да потърся другаде. Не знам дали набавяне на липсващото, чрез някой друг, чужд, ще е удовлетворение и дали ще замести същинската нужда. Как мога да разбера, ако не опитам?

Не знам дали ме кара да се чувствам по-добре, но определено се чувствам по-сигурен и по-защитен.

Направи ми впечатление, че вариантът за оставане с жена си, не го приемаш като борба, сякаш не зависи от теб, не носиш отговорност и не са нужни усилия за подобрение. Сякаш си дал, каквото си дал и си се изчерпал...и един вид сега е нейн ред да спаси положението!
-Защо!?
Защо така си се предал, защо окачествяваш този вариант, като вариант на поражение, като вид необезпечен компромис от твоя страна, след като това би те направил най-щастлив!?

...И още нещичко да попитам...
Жена ти знае ли или поне, подозира ли за това как се чувстваш!? Понякога човек има нужда просто някой да му отвори очите, да загатне и да обърне внимание на дадено нещо вместо другия, за да насочи вниманието му (на другия) там! Мисълта ми е - струва ли си заради една липса на внимание и липса на показването на обич и чувствителност (нарушена комуникация) - да се рискува толкова много. Може би, ако жена ти знае как си намислил да компенсираш, не би допуснала да загуби толкова много, би обърнала сериозно внимание и би взела адекватни мерки! Може би просто не вижда...може би просто не знае...!? Понякога от недоразумения, човек греши!

Не е така city. Не е вярно, че не приемам варианта за оставане с жена ми. Ако не го приемах, досега вече щях да съм предприел нещо друго и нямаше да сме заедно. Но точно този вариант ме спира да направя нещо по-сериозно. Защото има някаква надежда вътре в мен, че нещата могат да се оправят. За мен семейството също е една свята институция и нямам намерени да загърбя всичко с лека ръка. Въпросът е в това, че аз полагам някакви усилия, давам каквото мога, но не виждам резултат. И затова започвам да се питам, има ли смисъл всичко това? Според мен не всичко зависи само от мен. Според мен всеки един от нас трябва да положи някакви усилия, нали?

Ами според мен знае как се чувствам. Говорили сме за това, нали точно това е в основата на проблемите ни. Не смятам, че ако седна и и кажа в прав текст как съм намислил да компенсирам, ще е най-добрия вариант. Според мен това ще я нарани, а аз не искам тя да страда. Въпреки това мисля, че тя се досеща какво правя, но ефекта е нулев.

Може и тя вече да се е предала като теб

Всичко е възможно.

Преди това, когато нещата са били различни, изпитвала ли е тя някога ревност, показвала ли ти е, че те ревнува от някоя?

Не мисля, че ме е ревнувала. По принцип не е ревнива. А и аз не съм и давал поводи за ревност.

По какво разбра тогава, че тя се досеща?

Не че се досеща, защото аз нищо не правя, а вижда когато примерно пиша във форума.

И аз като alisia, започвам да се питам как ли се чувства тя, когато ти седнеш пред компютъра и започнеш да пишеш тук или другаде...