Психология

Здравейте.Аз съм на деветнайсет години и след две седмици започвам следването си по психология в английски университет.От много години обожавам психологията и винаги съм била сигурна,че това е нещото,което искам да уча и с което да се занимавам в бъдеще.Завърших елитна езикова гимназия и можех да кандидатствам някаква бизнес или икономическа специялност и пак да бъда приета,но държах да следвам мечтата си,въпреки че мн хора ми казваха,че нямам бъдеще.Бях толкова щастлива,когато ме приеха,а сега когато съм на крачка да сбъдна мечтата си се съмнявам-дали не трябваше да уча право,икономика ,международни отношения и така нататък,въпреки,че не бих могла да им се отдам така както ще го направя за психологията.Знам,че в България тя все още няма реализация,за това съм се отправила към мрачната ,мъглива и дъждовна Англия и съм готова да дам всичко от себе си,за да уча.Моля ви кажете как мислите -грешка ли е да следвам мечтата си ,да вложа усилия и средства,без да знам къде ще ме отведе.Дали някой ден и България ще разбере нуждата от квалифицирани професионалисти в сферата на психологията.Благодаря ви

Здравей,

както всяка държава и България "прохожда" в разбиранията си за психологията и нуждата от нея. Както всяко ново нещо - е нормално да срещне съпротива, докато се опознае и разбере какво може да прави. Това е и нуждата от психолози в България - за да прокарат тунела, за да помогнат да се разбере тази нужда, да обясняват на хората че това, което им има може да се оправи от такъв специалист. Нищо не се появява ей така - изведнъж . Освен това един психолог трябва да спечели доверие, да го познават хората - не е само до самата наука, а и до лекаря. Ти можеш да искаш да отидеш на гинеколог, ама да не знаеш кой е добър и на кой да се довериш.
Аз смятам, че в България нещата са така - хората още не знаят какво прави психологът, кои от проблемите им могат да се отнесат до него. Когато имаш страх, че имаш всякакви болести - няма да отидеш на психолог, а ще обикаляш всички възможни лекари, защото ще вярваш, че причината е физическа и трябва да има някой, който да ти обясни, че само психиката може да се лекува с думи и осмисляне...
За това ние, психолозите се нагърбваме с тази работа да помогнем на хората да ни опознаят, да ни се доверят, да им дадем информация за това какво им се случва и с какво можем да им помогнем...и вярвам, че има работа за психолои и тук много - стига да му се работи на човек. С времето става и все по-добре платена професия.

А за мечтите ти и следването - важно е само и единствоено какво искаш ТИ

Здравей,
поздравления:)
аз исках да стана лекар и то хирург, но майка ми беше против и мислеше, че нямам нужната психика.и аз се отказах.завърших счетоводство, после финанси, имам си хубава работа (със страхотни шефове и колектив, добре платена, не ме натоварват изобщо, тръгвам си по-рано, излизам в отпуска, когато пискам, работа мечта), а и като цяло има доста работни места.Но все още аз съжалявам, че тогава не последвах мечтата си и не се борих и каквато и работа да започна не ми носи максимално удовлетворение, защото не е това, за което си мечтаех.все още си гледам лекарските сериалчета и си чета от време на време такава литература и все още съжалявам.Така че недей да съжаляваш, че си решила да се бориш и си последвала мечтата си.Защото има нещо по-гадно от това да не успееш и то е да се питаш какво щеше да стане, ако...И аз мисля, че в България не е достатъчно развита психологията, но все повече се популяризира.Така че давай, учи се, защото страната ни има нужда от добри специалисти, които да променят закостенялото мислене на българите:)

Що се отнася до моето мнение човек е и се чувства най-полезен когато прави това, което иска.
Единственото, което ще те посъветвам е да мислиш за сериозността на нашата професия и отговорността към хората, които ни се доверяват.
Честито от мен и много успехи

Благодаря ви много Силно се надявам да имам възможност да се върна в България,защото аз наистина обичам страната си.Дано по-скоро хората осъзнаят нуждата от специалисти в тази област и да започнат да им се доверявт.Най-малкото -най-успелите фирми на запад работят с квалифицирани психолози,които подбират работниците и се грижат за тяхното психическо здраве.Много се радвам ,че открих този форум.

Абе кво подбират, тея от франс телеком се самоубиха 23 човека за 1 година...недей подценява нашата страна, според мен има много хляб в тази професия, само трябва реклама.

Здравей, sweety7o
А можеш ли да кажеш откъде идва колебанието ти сега?
Кой друг би казал, че е грешка да следваш мечтата си?

Здравейте Пак ви благодаря много.Наистина вярвам,че психологията ще процъфти и в България скоро.Истината за моето колебание всъщност се крие зад едно момче.Моя приятел,който обичам страшно многа,с който сме преминали през много неща заедно и който е просто прекрасен,въпреки недостатъците си.Когато реших,че искам да уча в Англия,все още не бяхме заедно (преди около 3 години).Не мислех,че ще е чак толкова болезнено .Единственото ,което ми дава сили,освен това,че той ми показва,че държи на мен е мисълта,че това е просто още една трудност пред която сме поставени и ще се справим.

той какво мисли относно заминаването ти

Ами липсвам му ,но ме подкрепя и е до мен,просто ме обича твърде много ,за да ми вземе мечтата,защото може би ,ако той ме беше молил да остана,аз щях да го направя.Но той видя колко много го исках и колко усилия положих .

Здравейте Пак съм аз. Уча си психологията и мисля, че е прекрасна. Справям се добре и имам желанието да изчета всяка книга по психология попаднала пред мен. Само че ще се върна в България по ред причини. Смятате ли, че след като съм придобила малко опит от тук, имам приятели - ученици и учители, които знаят за решението ми и са готови да ми помогнат и моята силна мотивация да уча, да чета и да се равивам в тази сфера, има нещо лошо да завърша бакалавърската си степен в БГ и след това, дай боже магистратура в чужбина. Нали все пак тя се брои накрая ? Смятам да запазя лекциите, които се учат следващите години тук и да си купя учебниците, по които се учи.

ПС: Форумът е много готин и би бил от полза на много хора, не може ли да направим нещо, за да го популяризираме ?

Ами защо искаш да се връщаш като всичко ти харесва там? И 5 български дипломи не струват колкото една от Англия, така че моя съвет е да си седиш там. В началото е доста трудно, но трябва да стискаш зъби няколко месеца и малко по малко ще започнеш да се справяш. А ако оставиш на магистратура-я камилата, я камилара. И се гледа всичко, не само магистратурата. Не случайно не можеш да запишеш някои магистратури без определен бакалавър. Бакалавърът ти дава основите така да се изразя, с магистратурата се развиваш малко по-конкретно в определена област. Примерно бакалавър психология и магистратура Трудова психология. А твоите приятели и училители-след 5 години най-вероятно ще се чувате веднъж на половин година, ако изобщо се чувате. А малкият опит, който там си придобила за няколко месеца не е изобщо достатъчен. Какви са причините,заради които искаш да се върнеш в България? Предполагам, че ти е много трудно, приятелят ти липсва, сигурно и ще се разделите, културата е различна, времето е ужасно и смяташ, че не така искаш да живееш. Всеки си е прав за себе си и бих могла да те разбера, защото и аз съм го преживяла. Но истината е че една диплома от чужбина струва много повече и ти отваря врати не само в България, а и в цял свят. Докато образованието в България малко е позападнало и младото поколение излиза все по-необразовано и простовато и е доста трудно да пробиеш. А и животът в чужбина предлага такива красоти:)цяла европа ти е на едно евро разстояние:)Знам, че има полети Германия- Англия за едно евро:)