Психология

Иска ми се да споделя с Вас какъв екземпляр съм относно храненето...чак хем се срамувам, хем се притеснявам, хем разбирам, че това си е проблем...и ако не започна да работя по въпроса, незнам как ще я карам! Надявам се с темата да се мотивирам и да активирам работенето по въпроса - най-важно е да го поискам аз, наистина, отвътре... Ще е много сложно, но поне ще започна да правя нещо по въпроса. На толкова години съм станала и уж разбирам последствията, уж оценяван риска, уж съм що-годе интелигентен човек, а този проблем сякаш, че не го виждам, правя се, че все едно не става дума за мен...!
Така - да ви се представя - не ям зеленчуци - никакви (тези баналните зеленчуци). Никога не съм ги яла, откакто се помня! Вече съм на 21 години, скоро 22! Това е доста сериозен проблем - така казват - и си е така, вече взех да се плаша и аз! А и вече взеха да се проявяват разни последствия - световъртежи, замайвания, липса на какъвто и да било тонус, умора без причина, липса на витамини, анемия, болнавост, изтощени нокти, коса и кожа...ужас!!! А как един ден ще родя дете - за това не ми се мисли...
И така, като се уплаших вече - се надявам да започна да работя по въпроса и да реша проблема постепенно!
Като малка, може би са ме хранили с такива неща, после взех да им се мръщя и може би са ме залъгвали или са ги прикривали някак...в детската градина (спомням си) беше пълен ад като стане време за ядене...После вече сякаш се наложих над нашите с ината си и с злоядостта си и така...Имаше голяма опозиция от тяхна страна - насила тъпкане в устата, стоене с часове пред манджа със зеленчуци - но ефект - никакъв! Изглежда са сметнали за добре поне да не ми нанасят психическа травма и са очаквали в рвемето да ми дойде акъла...но уви - до ден днешен съм невиждан екземпляр в това отношение! След това от малка заживях при баба ( майка ми и баща ми, навремето са се взели по комшийски, въпреки, че са обиколили целия свят) и баба ми живее точно до нашата къща!
Там вече, изглежда съм се оформила като закоравял инат и съм затвърдила "убеждението", че тези гадости не са направени за ядене. И общо-взето така!!!
Сега е момента да ми дойде акъла, но отново, сякаш това не ме касае и сякаш като напиша темата - моите задължения спират до там...никакво желание нямам да започна, но трябва. Даже не мога да си визуализирам как се прибирам и започвам да се боря с едно парче гаден домат (например)!!!
Дано не ви натоварвам с моите борби, но само така, като че ли ще се мотивирам сама себе си! Поне ще се чувствам отговорна да работя по въпроса! Надявам се да успея!!!

Аз само не мога да разбера кое им е гадното на зеленчуците според теб? Сипи си една ракия и направи една салата от домати, печена чушка, печен патладжан, лук, магданоз, маслини и зехтин и да видим дали няма да ядеш

Ти разбираш ли, че това на мен не може да ми се случи... В моето ежедневие такива ситуации не фигурират. Правя, понякога салати вкъщи, но с такова отвращение, с такъв ужас, след туй всичко трябва да се премие качествено няколко пъти, и да не се допират тези гадни неща до моята храна....
Представи си никога да не си ял зеленчуци - приемаш го като нещо неестествено, нещо нетипично за теб, макар и всички други да ги ядат...!? Ужас е!

Еми точно това е, че няма как при положение че не си яла да не ти харесват. Ако започнеш да ядеш може би ще оцениш вкуса им.

Най-вероятно, така ще стане...ама как точно да започна да ги ям!? Ейтам ми е проблема...
Иначе съм опитвала с триста зора и хиляда мъки (насила или при ултиматум), по съвсем ситно парче някакъв зеленчук, но нагласата си казва думата - и психологическото надделява над физиологическото - ефекта: повръщане, отвращение и чувсто за омърсяване...!

Едно време не ядях нито зеленчуци, нито плодове, но постепенно плодовете ги проядох! Проядох - силно казано... Поне не са ми отвратителни. Ям много малка част от тях и то, ако се объркам...
Обаче на зеленчуците запецнах!!!

и аз все се мръщех на пържени картофи и бира, ама като дойде бирения фестивал и всички ходиха там да пият бира и да ядат и набързо проядох пържени картофи и пропих бира:)бирата все повече ми се ослажда, но от картофите ям само бланшираните по заведенията:)трябва да намериш начин да ти носи храната удоволствие.пробвай да пиеш алкохол със салата:)така само домати или само краставици без никакъв вкус е по-гадно.една хубава шопска салатка с нещо за пиене е перфектно:)

Охоооо, къде ме хвърляш ти при тежката артилерия - аз не мога да понасям само вида на семките на доматищата, камо ли да опитам всичко наведнъж, смесено...
Незнам, дали разбирате къде точно е проблема и колко много психология има в него! Аз не мога да надскоча себе си и изведнъж да кажа "хоп" и да проям...Голяма ми е мъка.
Може би така в разговора ще се настроя на такава вълна и ще започна да гледам на това като нещо естествено и нормално...и лекичко, лекичко, стъпка по стъпка ще се пристраша.
Как го каза само "салата" - Боже, това не е по силите ми...някак поетапно, постепенно неможе ли...!?
И все се питам - "защо, бе, защо" - защо така аз не ям тези неща, които всички нормални хора си хапват, при това с удоволствие...!? Как съм се програмирала - да ги приемам като нещо абсурдно, непригодно за ядене!?
Все едно да караш нормален човек да прояде от утре камъни - камъни ама такива камъни, които не носят неутрална нагласа, а нагласа за нещо отвратително и гнусно!? Или да кажеш на някой нормален - "я вземи си направи една хубава салата от плъхове и нокти и да видиш как ще ти хареса" ( тъй, де неможах да се сетя за нещо по отблъскващо).
При мен съпоставката е горе-долу същата!

Ми аз така се бях отвратила от храната, ама за малко, докато не си получих гастрита.
И на инат на себе си, ядях като за наказание (аз обичам да се наказвам или поне го правя с причина и без причина, съзнателно или несъзнателно, важното е да се накажа).
Трудно ми е да го опиша, но сякаш се карах на себе си, наказвах се с яденето, не си позволявах да повръщам.
Не знам дали мога да го обясня, а и не знам дали ти би могла да го направиш. А може би не е добре да го правиш, защото човек не е хубаво да се наказва.

Пий витамини на хапове тогава
Ескимосите да не би да ядат плодове и зеленчуци? Ами те си нямат. Ама живеят някак. Приспособили са се. Вегетарианците пък не ядат месо, но въпреки това не са анемични. Всеки си е с особеностите. Да, в зеленчуците има полезни неща, но едва ли са чак незаменими, особено при съвременната химическа индустрия
Друг вариант е да накараш някого да направи салата, да обели доматите, да махне семките и да не гледаш, като ядеш

Благодаря ви за съветите и съпричастността!!!

Кажи вече 1 месец е минал - има ли резултат?

Аааа...като ти излезе сърбяща пъпка и като я почешиш, означава ли, че си я излекувал...!? Горе-долу и при мен така...остана ми силно изразена отговорност, но на по-заден план...Така, де - настроила съм се, че скоро ще трябва да предприема по-сериозно отношение...но просто ми излязоха други "дертове"...!

Абе то и аз тей съм заспирала цигарите
Не става тей пробвай пък дано стане иначе пий Супра Вит Витамини