Психология

Не исках да прекъсвам темата на tinat затова отворих нова.Днес ходих при психоложката ми.Освен че се почувствах напълно неразбрана по проблема си, в момента се чувствам адски объркана.По принцип съм много емоционална и импулсивна.Но това е едно от нещата, които харесвам най-много в себе си.От своя страна майка ми вече 23 години ми повтаря, че не може да съм толкова емоционална и трябва да си подтискам тази емоционалност.Това адски много го мразя и отказвам да се превърна в прагматичния човек, в който тя иска да ме превърне.От друга страна приятелите ми харесват точно това в мен.Веднъж споделих на една приятелка, че не трябва да съм толкова емоционална, а тя ми каза, че в това е чарът ми и че никога преди не е срещала толкова чист и открит човек без фалш и преструвки.Че имам толкова богата душевност, която е заразна и кара другите да бъдат по-добри.Другата ми приятелка замина и на колажа отзад пишеше, че съм много специална за нея, защото съм толкова чиста, добра и невинна.Моята най-добра приятелка пък все иска да се научи да се радва на малките неща, да плаче на филмите и да чувства всичко това, което аз успявам да почувствам.И аз наистина не искам да се променям.Не искам да сдържам емоциите си и да ги подтискам.Харесва ми да подскачам като получа подарък, да се смея до полуда, когато ми е смешно, да си рева на филмите, когато свършват добре.А днес психоложката ми каза, че съм много емоционална и трябва да се въздържам и контролирам и да не бъда толкова.Освен това ми предложи 2 седмици с бившия ми приятел да не водим разговори за нас и да се държа приятелски без да търся отговори.И че ме молила да се снабдя с цялото си търпение и 2 седмици да издържа и да се контролирам.Е, много хубаво, но той проблемът няма да изчезне, нито моите съмнения и какво правим след това преструване.Не мога да се преструвам вечно.Не мога да разбера защо всеки иска да ме превърне в нещо, което аз не съм и да промени това, което аз харесвам в себе си.Чувствам се ужасно объркана и вече дори не знам коя съм.Като някой пълен темерут, който нищо не струва и трябва да се промени.

Естествено понякога трябва да сдържиш емоциите си, особено например при професионални контакти трябва да умееш да си гъвкав и да се преструваш - може да ти се реве, но ще се усмихваш. Но като цяло не мисля, че трябва да се променяш. Ти си си такава, каквато си и щом си се харесваш такава, това е най-важното. И мен майка ми откакто се помня ме учи, че не трябва да викам, да се изнервям, да не съм толкова директен, да не съм с остър език и какво ли още не. Само че за съжаление за разлика от теб аз се повлиях от всичко това и стигнах до момента в който чух от една учителка думите "ти си загадка за мен, за всеки друг като го гледам разбирам нещо, но за теб нищо не мога да разбера". Ходя си с маската и нон стоп изглеждам щастлив и безпроблемен, като ме питат как си винаги съм добре... За някои хора изглеждам надут, дори много хора не се престрашават да общуват с мен защото си мислят, че няма да им обърна внимание. За други съм безпроблемен. За трети съм твърд като скала, а аз всъщност съм много чувствителен, но нищо не показвам. Четвърти ме смятат за абсолютния тарикат, дето не се притеснява и няма срам от нищо, а аз доскоро като ме прередяха на опашката си мълчах. Предполагам не искаш да се превърнеш в това, така че по-добре послушай хората, които са оценили твоите качества и те харесват такава, каквато си

Здравей, Алисия
Не съм психолог, но и аз ходя при психолог, обикновенно когато околните решат, че не съм в ред. Дори днес пак ме пратиха, точно защото съм прекалено откровенна и емоционална, на всичкото отгоре постоянно питам, когато не съм наясно дори за най- дребното. Все пак аз смятам, че човек не е робот, че точно това са истинските хора, емоционални, искрени и чесни. Остани си такава каквато си, хората налагат разни правила, защото не могат да бъдат добри, това ги плаши да не излязат глупаци в очите на другите. Преди хиляди години са написани 10 правила, когато ги спазвам се чуствам добре, отдавна съм разбрала, че човек живее според правилата на "стадото", защото се страхува от самотата, но много умните хора обикновенно са сами и неразбрани. Обичай се такава каквато си, защото всеки е уникален сам по себе си, творение на природата, а не на хората, само висшата сила ни дава душа и дух, другото е преходна необходимост, за да се впишем в рамката на околния край нас /но колко е тази рамка, побираме ли се в нея?/

ами тя смята, че заради моята емоционалност казвам неща, които не мисля, което не мога да преценя дали е точно така, защото всъщност до някаква степен ги мисля нещата, но ако бях спокойна и безразлична няма да ги кажа.тук става въпрос с близки хора.иначе в работа и сред познати или непознати и аз се въздържам и си контролирам емоциите.мисля си, че тя говори за уравновесеност, да не действам толкова импулсивно и емоционално, защото така плаша хората и ги карам да се страхуват, че не знаят какво ще ми хрумне и как ще реагирам.но ако стана такъв човек няма ли да загубя част от чувствата си.когато ми подарят цвете вече няма да прегръщам човека и да подскачам колко е хубаво, а ще се усмихвам и казвам"благодаря".искам да контролирам лошите, но ако се науча да контролирам лошите няма ли да контролирам и хубавите.и възможно ли е един човекй като е емоционален, да спре да е толкова емоционален?може би просто ще си подтискам чувствата и няма да ги изразявам.

Това, на което акцентираш е, че ще загубиш чара си, че няма да се радваш на хубавите неща в живота ти и т.н, но идеята според мен е друга, а именно да запазиш личностните си качаства и да откриеш това, което те кара да избухваш и да търсиш отговори на въпроси, които са само в теб. Казваш, че твоите приятели харесват емоционалността ти, но изреждаш хубавите моменти с тях, не споделяш дали когато ги наричаш с грозни имена, обиди и т.н. те продължават да питаят хубави чувства към теб.
Помисли над това, кое те разстройва във филмите и дали няма някаква връзка с твоя живот и това да е причината да плачеш и кое те кара да "учиш" другите как да чувстват

Поговори за това с колегата, защото е важно да се разбирате

какво да поговоря с психоложката?да и кажа, че се чувствам неразбрана от нейна страна?че тя ми препоръча да си купя книги за мъжете и жените-войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния и т.н и че козът към мъжкото сърце се криел в това да говоря за неговите интереси, хобита, да го покрепям, той да се чувства спокоен и велик.не искам да заучавам тъпи трикове как да свалям мъже, както и не искам да се правя, че всичко е наред, само защото мъжете не обичат да водят сериозни разговори и се плашат.за мен това не е пълноценна връзка и дори той да се чувства добре, аз няма да се чувствам добре, защото ще играя разни роли.ако аз съм спокойна във връзката и мисля, че той е велик, то и той ще се чувства така и това ще е спонтанно, а не изиграно.просто мисля, че начинът ни на мислене с психоложката ми тотално се различава и не знам дали има смисъл да продължавам.естествено, че е права за мъжете и аз го знам това, както и знам, че ако си замълча ще си спестя много проблеми, но не искам да имам такива отношения, в които да ме е страх да говоря и да изразявам чувства, за да не го уплаша и да не създам проблеми.

Добре. От поста ти виждам, че се чувстваш неразбрана и някак самотна в усещанията, които имаш, но какво мислиш да правиш от тук нататък. Кое мислиш, че трябва да се промени в теб, в другите ...
Върху кое искаш да работиш?

ами честно казано вече върху нищо не ми се работи.имам си проблеми, емоционален дисбаланс, но кой си няма.може би, ако спра да мисля за това и да се мъча да намеря решение и да променя нещо, нещата ще се наредят от само себе си.

Щом това е, което искаш

ами мисля да пробвам така, а като се успокоя и вече мога да мисля трезво и да не се поддавам на болка и други чувства, ще пробвам да открия решение на проблемите си с психоложката.може би като си отидат тези емоции, които сега са на преден план ще изплуват постоянните и ще се получи нещо, защото имам чувството, че се въртя в един омагьосан кръг в момента.или мислиш, че е по-добре да се разгадаят тези емоции и чувства, които изпитвам в момента, защото след известно време те вече няма да са на лице?

Това, което искам да кажа е, че няма моментни емоции, те са трансформирани стари и раните, които са ги породили са се появили отдавна, това, че хората са различни могат само да ни покажат, че имаме проблем с модела на поведение

Не е хубаво да се ходи при специалист насила, още повече ако имаш усещането, че той не те разбира, то най-доброто е да му го кажеш. Една от целите на тези срещи е прозрачност в чувствата, не бива да се притесняваш да споделиш какво изпитваш, психолога няма да те съди, няма да ти се сърди, няма да те обвинява или каквото и да е друго, неговата работа е да помогне в търсенето на извора на тези чувства.

Хей,хей - не се предавай.Ти си силен човек,чувствителен и емоционален,но пък с много ценности като характер.

Може ли един съвет от мен?Аз също бях хипер емоционална като теб.Всичко си казвах директно,но по неправилния начин.Осъзнах го след доста години и то благодарение на този форум и доста благодарение на lady-to. Та - какво искам да ти кажа - с годините хората наистина улягат и стават малко по-умерени,но пак ще кажа - най-важна е комуникацията.Ако намериш правилния начин и подход - пак можеш да си емоционална,но без да засягаш толкова много околните,когато не си съгласна с тях.Радвай се,подскачай на подарените цветя,реви си на филмите/и аз го правя/, но ... когато емоцията е негативна - просто се опитай да го изречеш,но без да нападаш и обиждаш.Просто изкажи твоето становище и мислене,твоите чувства и остави отсрещния човек да го асимилира.В последно време така правя с моя мъж.Един пример - снощи му казвам 2 неща,които го помолих да направи за мен,а той - реагира доста троснато "А друго нещо има ли да направя още" Аз в първия момент се ядосах и ... аха да се развикам.Но се усетих и се засмях - и му отговорих - "Ами може да измисля" После замълчахме за 1-2 минути, а накрая аз му казах - "Добре де.Защо така реагираш спрямо мен?На мене ми е кофти така.Не съм те помолила да направиш нещо много трудно,нали?" И го целунах,а той - "Не знам,честно.Извинявай" И отиде и го направи.

Ако в първия момент бях изкрещяла емоционално и бях се нахвърлила върху него - считай че щеше да стане война в къщи и накрая щяхме да сме наранени и двамата,но най- тъпото - той нямаше да го направи в крайна сметка и аз щях да съм 3 пъти по-бясна от това.А сега всичко е наред.Наистина осъзнавам че жените трябва да сме по-гъвкави и хитри спрямо мъжете.Емоционални,но с идеята да спестиме лошите емоции на себе си.

Надявам се че ме разбра и няма да ми се сърдиш за натрапеното,непрофесионално мнение в случая

елфи:мда има логика.ще изчакам 2-3 седмици и ще отида.страх ме е, че съм афектирана и че се засягам в момента от най-малкото нещо и може би тя ме разбира, но аз тълкувам думите и по грешен начин.Нали се сещаш-проблемите са огромни, изход няма, всички са против мен.Но като се наспя и пекне слънце, вече всичко се е променило и не е толкова черно:)затова си мисля, че ако се успокоя ще има по-голям ефект.
Благодаря Биби:)ще трябва да потренирам над това, защото и аз не искам да обвинявам и да съдя и наранявам.само че идва един момент, в който ми пада пердето и изобщо не ме интересува кой прав, кой крив, кой ще се засегне и т.н.Да може би това и аз искам да го овладея и да се науча да го контролирам.Звучи хубаво да мога пак да подскачам, но и да не викам:)Така ми се струва, че ще бъда двойно по-щастлива

На мен ми се струва, че нямаш проблем с емоционалността - тя си е вътрешна, твоя си, която ти дава тази осезателност, чувственост и усет за афтентичност. Аз също съм доста емоционална - и това донякъде ми пречи - по-уязвима съм, но и по-дълбокочувствена! Така, че емоционалността, според мен е онова вътрешното, което не е за хората, не е за показ, не е за другите, а си е за самите нас, дори е вид ориентир, показател...
На мен ми се струва, че това за което говориш, може би е импулсивността и себеизразяването. Т.е. - не вътрешното, не чувствата и емоциите, а поведенческото начало. Което несъмнено има връзка с емоционалността, но не е самата нея! Т.е. - онова, което показваме и на другите, което неможем да запазим, да скрием в нас си!
Аз не виждам проблем в това, може би и за приятелите ти - в това ти е чара, тази импулсивност - но те виждат само онова, което се показва, т.е. поведенческото, не емоционалното. От където следва, че не е нужно да съдиш емоциите си, нито да ги променяш...! А по-скоро да провериш другото, ако ти създава изобщо някакви "ядове", ако изобщо това ти пречи!
А моменти на "дисбаланс" винаги ще има, дори ти самата си ми го казвала...въпроса е да се овладеем!

Омръзна ми на "студенокръвните" да се подчинявам, човек си е такъв какъвто си е. За всики има място под слънцето, но хората слагат някакви си извратени правила: клюкар, интригант, да лъжеш, да си намръщен, подъл, зъл, коварен и т.н. Забелязвам, че тези хора, някак нямат проглеми. Ако си ПРЕКАЛЕНО ЕМОЦИОНАЛЕН и казваш направо нещата, това е МНОГО лошо и веднага те пращат в "седма" глуха, психиатър или лудница. Никой не обича ЕМОЦИОНАЛНИТЕ, те са ЛОШИТЕ. Библията ни учи на чесност, въздаржание и други, но не отрича или отхвърля емоционалните, а точно обратното. Бог си знае работата, хората НЕ.