Психология

...Пак съм аз... А от колко време този мъж е част от семейството ви!?

10 години почти.

Странното е, че изглеждаш доста духовит и контактивен - и дори и при липса на базов контакт с лица от женски род, би ти било лесно да осъществяваш такъв по твоя инициатива, но... това се явява проблем...нещо те спира... какво!? Разбира се, ако знаеше какво е, нямаше да е на лице проблем... Та, мисълта ми е - да не би да насочваш цялата си контактивност, внимание и енергия в запълване на семейни "функции" - (липсата на истински баща, неудовлетворителен за теб мъжки модел, главна мъжка роля в семейството за теб, закрила....) И това, дали не е вид асоциативен, подсъзнателен процес, който да подтиска, да изменя посоката на емоционалност, но да създава илюзорно, завоалирано усещане за компенсация на същинската нужда...И от там да идва смущението при контакт с момичета...!?

Когато общуваш с жени, освен като "сексуален обект" (както спомена), възприемаш ли ги като възможност за себеизява, като поле за доказване, усещаш ли някаква ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ в себе си, която е прекалено недостижима за силите ти в твоето съзнание!? Да не би да се чувстваш длъжен на всяка цена да проявиш мъжественост проявена в отговорност, задължителност...!?

Много нови думички срещнах в първия абзац.
А относно момичетать, не изпитвам никакви нужди да се доказвам какъв съм мъж, колко съм силен и прочее... старая се да съм позитивен, усмихнат и ненатрапчив, да уважавам мнението им и да ги изслушвам.

Мисълта ми беше, да не би - поведенчески да си възпрян и въздържан, поради напрежението от подсъзнателната отговорност към жените ( породена, може би, от стремежът да пазиш семейството и да бъдеш мъжът в него - кръвната връзка, браненето от "чуждия", неподходяш и неприемлив за теб модел)...!?
Тъй де...просто възможност...

Ако правилно съм разбрал, нещо пъдсъзнателно ме спира да имам приятелка, за да не оставя майка ми... м не, хич даже. Това дори не съм го и мислил.
Ако си намеря момиче, даже бих се изнесъл от вкъщи, за да живея с нея, ако отношенията ни станат по-сериозни. Майка ми я обичам, ама чак толкова не.

О, не, не - нямах това в предвид! Съжалявам ако така банално съм прозвучала!
С всички тези думи исках простичко да кажа, че може би в детството и юношеството си, има вероятност да си изградил една солидна отговорност към семейството (обстояелствата с липсата на истински баща). В твоя случай - семейството за теб се явява майка ти. Майка ти е от женски род - респективно - си изградил отговорност към жените, момичетата. И може би, това е нещото, което създава онова напрежение в теб и положителния ефект се явява стеничка, дефект в отношенията с жени - прекалено чисто уважение, респект, отговорност към жените.... Което ти създава дискомфорт и притеснение и същевременно несигурност в този тип контакти!

Понякога искам да кажа много неща, които са с абсолютно вероятностен характер и затова по-скоро мога да объркам човека срещу мен, вместо да го провокирам да разбере написаното...

О не не не, аз много "лоши" работи искам да й правя на момичето.
Говорим за чисто либидо, за секс... разбира се че се отнасям с уважение към тях, аз не правя разлика между хората, който се държи добре с мен и аз се старая да му отвърщам със същото.
С две думи прости - да уважавам жените, но не чак до там че да не искам да сме интимни и произтичащите от това събития.

Т.е. смяташ, че когато стане въпрос за този мъж и можеш да разкажеш какво те дразни с история, но когато те питам за майка ти и кое те радва когато сте двамата, не можеш (отговаряш уклончиво), няма разлика

Каквото и да правим двамата ми е приятно, аз няма да тръгна да правим нещо и то да не ми е.

Т.е. няма нещо, което да правите и да не ти е приятно или по-скоро ти и казваш ако не ти е приятно ?

Нищо ти няма приятелю!
Не насилвай нещата, забави ход, вкарай тялото и душата в хармония и ще видиш, колко по лесно ще стават нещата.
А момичето, което търсиш, може би е по-близко от колкото си мислиш!Просто се огледай.
Поздрави!