Психология

Здравейте,имам момиченце на 2г и 6м преди 2м я пуснах на ясла.Почти 1м я вэемах на обяд,эащото много плачеше и неоставаше и другите деца да спият,сега вече свикна и стои там целия ден,но проблема е че не иска там да спи.Седи си на креватчето,но не эаспива и след като я вэема е доста иэнервена.Каэах и че нима да и купя шоколад докато не почне да спи в градината,това наказание сварши работа когато плачеше и я вэимах на обяд.Притесниява ме,че е още малка эа да не спи.Неэнам вече как да и обесня,че трябва да спи там.Какво бихте ме посаветвали?

Много е важно да се разбере от какво я е страх - и тогава да се повлияе на страхът. Ако я заплашвате с неща, които обича или я наказвате - няма да има много смисъл, защото вие искате от нея да направи нещо, което тя не прави защото не иска, а защото може би я е страх.
АКо вас ви е страх да гледате от високо - колкото и да ви наказват, вие искате, знаете че трябва, но....

За това е важно да се разбере какво я тревожи. Много често това, че се е научила да остава сама там, не оначава че е решен въпроса със страхът от оставането в яслата. Спането е много важно за децата на тази възраст, но е и силно подвластно на темата за раздялата - детето се разделя с родителите си, когато заспива и е много важно да знае, че когато се събуди те ще бъдат пак там. Ако има страх от това да остава само - този страх ще се проявява и при заспиването.
Как и къде заспива вашето дете вкъщи - какъв е нейния сън и ритуалът ви на приспиване?

Като сме в кащи си эаспива сама в кошарата,само че аэ лежа до нея на спалнята докато эаспи.Пее си сама и след това эаспива,така почна да эаспива от както почна на ясла.Преди това ми се е случвало да я преспивам и на раце,но както каэах това беше преди да почне на яслата.Иначе от както ходи там е по спокойна,по самостоятелна,облича се сама,обува се сама и сама се храни доста напредва эа ваэраста си.И от както ходи на ясла не ще да остава при никой,нито при едната баба,нито при другата само с мен,а преди нямах иэобщо такива проблеми.И всяка сутрин плаче като я оставям,но докато иэляэа от градината и спира.Дали пак не и е скучно там тя обича да играе с игри эа по големи!

Забравих да пиша че си спи доста далбоко и спокойно когато е при мен.А миналата седмица ми се наложи да я оставя на баба и и цяла нощ не са спали,эаспала е чак в 3часа преэ ноща.

Казвате, че е спокойна, когато спи при вас - т.е спи в отделно легло или спи при вас във вашето легло?
Освен това ми прави впечатление единственото число, което използвате - "спи при мен", това означава ли, че сте само двете?

Спи си в кошарата,не сме само двете,но баща и е постоянно на работа и я вижда много эа малко даже е имало случаи да не се виждат по 2дни.Тя много рядко иска да спи при нас,даже мога да кажа,че само эаспива и после я местя в кошарата.Когато той е ношна смяна понякога иска на неговото място да эаспива и като эаспи пак я местя.

Вие как се чувствате с това, че него често го няма и спите сама?

Ако нея я нямаше във вашата стая - щеше ли да има разлика във вашето усещане?

Ами не ми е много приятно,но вече сам свикнала,той кара 2ношни и 2почива,а когато почива ходи на друга работа.Понякога имам чуството,че сама си я гледам,той като я види эа малко я гивиэи и угажда и все едно аэ каквото сам постигнала относно ваэпитанието той го раэваля.А що се отнася до другия вапрос ако тя спеше в друга стая може би ще ше да ме е страх,да я оставям сама да не и се случи нищо.Тя все се варти и все е отвита и сам свикнала да ставам по всяко време да я эавивам,няма да сам спокойна ако е сама в другата стая.

Може би това чувства и тя, когато спи сама в яслата - страх, че ви няма там, до нея и ако ви няма - нещо страшно може да се случи.

И аэ как мога да и помогна да преодолее тоя страх?Какво бихте ме посаветвали?Благодаря ви!

За мен отговорът на този въпрос се крие в това как вие самата бихте се почувствали по-сигурна, когато детето спи отделно от вас в тези нощи. Когато вашите тревоги и страхове намалеят и можете да ги контролирате - ще покажете как да го направи и детето ви. Вие изпитвате много подобни страхове.
Спомняте ли си, когато вие сте била малка дали ви е било страх да спите сама?

Апи да спомням се че като малка ме беше страх да спя сама,но повече ме беше страх от тамното.Мога да кажа ,че сега сащо ме е страх от тамното,но това се далжи на факта че като бях по-малка имам в предвид 12-13 нато се пребирах се опитаха да ме нападнат.След може би 1година пак ислед това още веднаж.Все успявях да иэбягям и слава богу.От тогава ме е страх от тамното и до ден днешен иэбягвам дя варвя сама вечерта по улиците.Значи трябва да преоодолея мойте страхове за да помогна на дащеря си да преодолее нейния.

Ако вие се страхувате от едни и същи или подобни неща - е трудно да намерите начин да се успокоите взаимно - и това, което сте намерили като начин е, да сте заедно в този страх.