Психология

Бихте ли казали на бившия/ бившата си, че си имате нов/а приятел/ка, ако той/тя ви попита и знаете, че още има чувства към вас?

Въпросът е дали ти имаш чувства към него И защо изпитваш желание да го скриеш това?

мне въпросът е, че аз имам чувства към него, а той изпитва желание да го скрие от мен.тоест той си има друга.но той смята, че не трябва да ми го казва, защото не ме интересува.и ми беше интересно дали повечето от вас биха отговорили на въпроса "имаш ли си нова"?аз лично бих казала веднага истината и дори не бих чакала той да ми го зададе.струва ми се гадно да ме срещне някъде или да научи от трети лица.ако все още има чувства бих му се обадила да пием кафе и бих му казала, за да знае, че няма смисъл да се надява.мисля, че така проявявам разбиране и уважение към чувствата му, въпреки че много боли.

А ти защо толкова много си се концентрирала върху неговото поведение, неговите мотиви, защо той прави или не прави еди-какво си ? Може би това просто е неговият начин, неговите разбирания. Дори и всички ние тук да ти кажем, че бихме постъпили иначе, това какво значение има под чертата? Защо не обърнеш погледа върху това защо на теб това ти влияе еди-как си, защо толкова те интересува какво и защо прави той?

добре бе хора ето това не мога да разбера.зададох един обикновен въпрос, който дори не се отнасяше до мен, а беше супер общ до всеки.защо просто не ми отговорихте?не мога да я разбера тази логика.щом съм попитала значи ме е интересувал отговорът по една или друга причина.не си зададох въпроса защо бившият ми не иска да ми каже.толкова ли е трудно като се зададе един въпрос просто да му се отговори.защо винаги се пита ама защо ама за какво.

Добре, но ти питаш, защото теб те касае това. Ти се опитваш да сравниш, да прочетеш отговор "Да, и аз така постъпвам" и да се успокоиш. Питаме те теб, защото това е твоята болка, от нещо, което са скрили от теб, но ти не би скрила. Щом за теб това не е ОК, значи не е, и няма никакво значение какво мисли останалата част от човечеството.

и какво?ами да боли ме.вече изяснихме ли въпроса на мен колко ми е гадно, че той не е имал смелост да застане и в очите да ми каже, че има нова.и за да пропуснем и частта защо толкова много ме боли-защото още го обичам и защото баща ми също скри от мен, че има рак и умря.сега вече мога ли да чуя вашето мнение и дали бихте казали.причините са, защото искам да разбера, защо хората срещат трудности да отговарят на толкова прости въпроси и защо си мислят, че скритата истина боли по-малко от истината, когато излезе наяве.

Аз бих казала, разбира се. Но хората се страхуват, несигурни са. Притесняват се, защото не знаят дали не губят нещо по-ценно като кажат. Защото това значи раздяла без връщане, в общия случай. По-лесно е и така, и така.
А и може би в една връзка ги е страх да са първия, който да я прекрати, защото по този начин си затваря вратите за евентуално връщане? А бе не знам. А оправданието - не ти казах, за да не те нараня, просто не важи. Ако наистина не искаше да ме нараняваш, нямаше да го направиш.

Наистина е гадно,когато усещаш че те лъжат.Но ако трябва да ти отговоря - и аз бих премълчала до известно време и не бих ти отговорила направо.\нещата са много особени.Ако той е от скоро с другата жена и все още не е сигурен в развитието на връзката си - защо излишно да те наранява?И другото - ако изпитва чувства към теб,но просто е решил че трябва да прекрати връзката завинаги по негови си причини - защо трябва да те прави съпричастна в неговия живот?

Всичко това ти го казвам защото съм го преживяла от едната и другата страна.Затова не му се сърди излишно.Един съвет от мен - намери си други занимания,не го търси.Когато той те потърси - ти се дистанцирай и бъди потайна и загадъчна.Не мисля че трябва да си губиш времето с бивши гаджета.Опитай се да гледаш напред и да намериш някой,който да е с теб сега,а не да караш на спомени от миналото.

благодаря ти много за откровения отговор.
гадно ми е, защото няколко пъти ми звъня по сред нощите и по странни поводи и го питах, а той каза, че вече забравил.после тя му се обади и аз просто го попитах дали си има друга.и оттам почнаха едни увъртания защо съм искала да знам, че докато не му кажа няма да ми отговори.а на мен ми беше люпопитно.обидно ми е, че през тези 2 месеца той излизаше с мен на кафе и не събра смелост в очите да ми каже, че има друга.все ми е тая какви са им отношенията, колко пъти правят секс, дали е щастлив или не.нали я има другата.най-накрая го принудих да каже.но все още не иска да каже коя е.подозирам, че я познавам дори знам коя е.попитах го а само чух, че не искал да ме наранява.сякаш ще се почувствам по-добре, ако ги видя на улицата или разбера от някой друг.после се започнаха едни увъртания, че ще ми каже след 2 дни.най-накрая толкова много ме заболя от неговото неуважение, че му казах, че не ме интересува и че като не иска да е коректен няма смисъл да го принуждавам и в момента не изпитвам нищо друго освен неприязън и отвращение от него и се чувствам така сякаш съм си губила времето през всичките тези години.и оттова ми е най-гадно.градиш нещо, влагаш усилия и нерви и чувства и за какво.че човекът срещу теб да не може да те погледне в очите и да ти каже истината като искаш да я знаеш.и още по-тъпото е че той го знае това.знае за баща ми колко го обвинявам, че не ни е казал.когато се събрах с него, бившата му приятелка ми беше приятелка.настоявах да и каже, защото тя редовно му пишеше и не исках да я измъчва.така и не и каза.след около 8 месеца аз и казах.а на него безброй много пъти му казах, че и с мен ще постъпи така и че няма да му го простя, ако го направи, защото ще се почувствам предадена.той обеща, че няма, но го направи.ето в същата ситуация сме.знам, че този човек не си заслужава, че никога няма да му имам отново доверие, но толкова ме боли.

Няма защо Аз винаги съм си откровена и открита,когато опира до изказване на мнение.Що се касае до личния ми живот и споделянето с другите - съм по-особена.Най-вече на близки хора и бивши гаджета не обичам да обеснявам.Всеки човек е различен.А ти ако си - дали ще му кажеш веднага наистина и съвсем откровено - да,имам си друго гадже вече и ако го направиш - задай си въпроса ЗАЩО?!Няма ли да е от желание да го нараниш или да усегиш каква ще му е реакцията след твоя отговор?

Имаш право се гневиш а това, че някой крие от теб нещо толкова важно и болезнено, защото тази информация ти пречи да имаш времето и силите да се разделиш, а не да ти дойде отведнъж и да не успееш да поемеш тази загуба. Има много гняв в теб, който ти помага да не приемеш факта, че си загубил нещо скъпо и важно - първо баща си, сега и него...

Аз продължавам да настоявам, че е по-добре да обърнеш погледа към себе си, но ще ти кажа как бих постъпила аз. Е, аз също не бих казала на бивш партньор, че в живота ми сега има друг, че излизам с някого или прочие. Особено, ако сме се разделили наскоро и/или съм отскоро с новия човек, не се знае колко е сериозно и т.н.. Защо? Ами защото не смятам за необходимо да се "хваля" с новите си "завоевания". Освен това, щом сме приключили отношенията си, значи не искам този човек да е част от настоящия ми живот вече (може би е грубо, но в крайна сметка, по една или друга причина, е така). И не считам за нужно, нито изпитвам желание да споделям с него подобни неща. В крайна сметка, не съм длъжна да му съобщавам каквото и да е, което не го касае пряко. Нито пък смятам, че е въпрос на уважение. Той е вън от живота ми, така че защо да е неуважително да не му казвам? А и е ясно, че това рано или късно ще се случи. Ако ги видиш на улицата, ами ще ги видиш. Ще ти стане гадно, мъчно и т.н. Но нали не очакваш той да ти казва за всяка своя първа среща с някоя мадама, защото реално винаги съществува шансът да ги засечеш точно тогава?

Аз не бих му се сърдила. Смятам за глупави опитите му да те излъже, детински дори, но може би това е неговият начин да ти покаже, че предпочита да те държи настрана от отношенията си с жени оттук насетне. Всъщност, за да бъда съвсем откровена, не разбирам и излизанията ви на по кафе в момента, тъй като е ясно, че вие всъщност не сте приятели. Не и сега, може би някога по-късно, като ви попреминат емоциите, когато ще можете да си говорите откровено, без да има наранени, да се радвате искрено за другия и т.н.

bittersweet:"не съм длъжна да му съобщавам нещо, което не го касае пряко".
ако този човек още изпитва чувства към теб, защо мислиш, че не го касае пряко.това, че теб вече не те касае какво става с него, не означава, че за него няма значение.
и как да не му се сърдя.оле това е слабо казано сърдя.той отнесе такива упреци и обиди, които дори ми се струват малко.че той в петък ми беше звънял в 12 вечерта.добре, че не бях в нас.той и към приятелката си проявява неуважение.аз ако знаех, че си има приятелка ама изобщо нямаше да излезна да пия кафе с него.

лейди:и не само яд изпитвам.и не ме е яд, че съм го загубила, защото опазил ме господ от още един такъв.яд ме е, че много добре знае какво ще ме нарани, защото съм му казвала толкова пъти и въпреки това прави точно това.яд ме е, че не иска да каже истината.ясно ми е, че му липсвам, затова ми звъни и че мисли, че не се разбираме и това го плаши и затова реши да сложи край.но това е напълно нормално.какво ме прави на идиот като го питах какъв е бил този смс в 5 и за какво ми е звънял на работа, да ми обяснява, че забравил вече.и като му казах да се съобразява малко, че така ми дава напразни надежни, той ми вика, че нали сме се били разбрали, че това е краят.ами да го каже, че му липсвам, но не иска да сме заедно.ще го разбера и ще се почувствам по-добре, защото ще знам, че е държал на мен, а не да ме прави на маймуна.ясно ми е, че бяхме едни от най-добрите приятели, бяхме заедно в германия след това се събрахме.напълно нормално е да му липсвам и да не иска да ме загуби.и аз не искам да го загубя като приятел, но той така постига точно обратното и ме кара да се боря със себе си и да го мразя.и го попитах защо ме кара да го намразвам.било по-добре да го мразя, отколкото да ме наранява.че нали именно тази омраза ме наранява и измъчва.не искам да мразя един от най-важните хора в живота ми.

Ами че някой може и цял живот след раздялата да изпитва чувства към мен... Това значи ли, че от уважение към неговите чувства аз следва да му съобщавам какво се случва с мен? Мисля, че не те касае пряко, защото би следвало да е без значение за теб дали си има друга приятелка, или не. Защото между вас така или иначе е приключило, така или иначе той не е с теб, какво значение има дали е с някоя друга в момента. Да, може би изпитваш ревност, вероятно ти е болно, но колкото повече задълбаваш в неговия живот, толкова по-трудно ще ти е да се откъснеш и да живееш добре и без него. И ако наистина сте приятели, не виждам защо да не пиеш кафе с него, въпреки че си има приятелка. Просто според мен в момента и двамата се тормозите, но ти си се фокусирала върху онова, което той прави и защо така, ама не иначе, и искаш да престане да прави еди-какво си, защото те наранявало... Истината е, че не можеш да влияеш на неговите действия и мотиви, така че реалният ти избор е да продължаваш да се тормозиш и да искаш от него да разсее съмненията ти, да ти даде обяснение за поведението си, за да можеш да продължиш спокойно напред, или да вземеш нещата в свои ръце и да направиш това зависимо от теб, а не от неговата добра воля.

така е.наистина и двамата се тормозим.а за кафето-остави тази приятелска работа.той не искаше да ме загуби, затова искаше да останем приятели, а аз приех, защото се надявах с времето да започнем пак нормално да си общуваме както преди, когато бяхме приятели.само че разликата е, че тогава си говорихме на гаджетата ни.а сега той не искаше да каже.истината е, че дълбоко в себе си не искам да бъда с него и че може би, ако поиска да се съберем, аз ше откажа въпреки чувствата си.и когато зададох въпроса знаех, че е вероятно да каже да.всъщност за мен отговорът не беше важен.исках просто да видя, че той пак може да си говори открито с мен и да споделя.и ме нарани именно това, че не го направи и че е скрил.той не ми е просто бивш приятел, а един от най-близките ми хора.затова го приемам толкова навътре.досега винаги всичко си е било нормално при разделите ми.не знам дали ме боли повече от това, че гаджето ми ме излъга или един от най-добрите ми приятели.а нямаше да излизам да пия кафе с него, защото смятам, че още не е готов да започне нова връзка и разни кафенца само ще напрягат обстановката.не искам да му прецаквам връзката.а аз уж все продължавам и в един момент все се оплитам отново.сега поне след като го обидих едно хубаво съм сигурна, че няма да се обади.и така е по-добре.

Ти нали не си отговорна за неговите нови връзки, не виждам как би могла ТИ да ги прецакаш. Остави го него да решава дали е готов за нова връзка, или не, все пак той е голям човек и би могъл да го прецени по-добре от теб. Ти не е нужно да пазиш него, а себе си, разбираш ли? Да се пазиш от това непрекъснато оплитане и да се надяваш едва ли не той да те пази от напразните ти надежди. Може би ще ти е по-лесно, ако просто осъзнаеш и приемеш, че той вече не иска да е с теб, без значение от някои дребни неща, които прави, от които ти си градиш разни надежди и търсиш в тях смисъл, който той най-вероятно не влага. Когато един мъж иска наистина да е с една жена, то, вярвай ми, няма да ѝ се наложи дълго да се чуди какви са му намеренията и чувствата. Когато просто ти подава разни двусмислени и неясни сигнали, обикновено нищо съществено не иска от теб. Гледай филма "Той просто не си пада по теб" (или както там беше), може и да ти светне повече.

гледала съм го филма.знам, че не иска и се мъча да го приема, но като звънне, особено по едно неясно време и започвам да търся 500000 причини и си мисля, че може би е наранен и не вижда смисъл да се връща назад и го е страх.трябва да го преживея, но не мога.вече 5 месеца се лутам в този кръг.надявам се сега като не се виждаме да потръгнат нещата.

разбрах коя е другата.една от моите приятелки.тя да се беше сетила да ми каже ли?и каква би била адекватната реакция в такава ситуация?

Лично аз бих се ядосала повече на твоята приятелка в случая.А мъжете доста често прибягват до този ход,за да наранят бившата си приятелка.От него ли го разбра или от приятелката си?И да ти кажа в този случай тя не ти е приятелка,а просто позната с която аз на твое място бих прекратила контактите си.