Психология

Здравейте, бих искал да споделя с вас нещо . Скоро правя 28 ,като до 24 год. възраст се занимавах с различни работи и нямах сериозна връзка. От тогава до сега имах 2 серизони връзки, като втората привърши преди около половин год. Няма да се впускам в подробности около раздялата - разделихме се заради на пръв поглед дребни "семейни" проблеми - финансови, домакинство - готвене,чистене,пране и т.н.(решихме да си останем приятели), това което искам да споделя е че тогава 50/50 исках и не исках да се разделяме , защото въпреки всичко много я обичах. От тогава насам ежедневието ми е едно сиво нямам желание за нищо , имам проблем със съня ,храненето , само работя , вечер не излизам ,а и нямам желание. От раздялата насам се чуваме все по рядко ,камоли да се видим ,а и когато се чуваме няма обръщение , няма поздрав , направо - "ко правиш" . Незнам как да продължа. Отделно поради финансови и семейни проблеми родителите ми дойдоха да живеят при мен , и с тях почти всеки ден скандали за какво ли не. Когато бяхме заедно се отдавахме напълно един на друг във всяко отношение . Напоследък чуството ,че си сам ,никой не те обича и не си мисли за теб , все повече ме поглъща. Не пожелавам на никой да му се случва . Опитвам се да преодолея това чуство ,но някак си без успех. Ако може да ме посъветвате нещо ще съм ви благодарен. Незнам на кое да дам път - сърцето или логиката и разума.Може би съм свикнал повече да мисля преди да действам ,а друг път обратното.

п.с. от както завърших средно живях в няколко града , сменях работите , хората , като от 3 год. съм вече на едно място - Варна
занимавам се с мрежи-компютърни, кабелни тв , компютри - софтуер/хардуер , уча комуникации

Поздрави на всички !

п.с.2 извинявам се ако темата не е за този раздел

Варна ще стане май градът на разбитите сърца:)Аз сега не разбрах нещо.ти съжаляваш, че си се разделил с нея ли?или че не можеш да намериш по-добра?Тоест дали искаш пак да се съберете или искаш да срещнеш някоя, за да не бъдеш сам?Какво да ти кажа, всеки след раздяла се чувства самотен.Но процесът е винаги един и същ.Стискаш зъби, намираш си занимания, излизаш с различни хора и малко по малко свикваш с самотата и преставаш да се чувстваш толкова самотен и чакаш да се появи някой нов.Важното е да не се предаваш и да излизаш винаги с усмивка и да не се затваряш в себе си и у вас.

Здравейте,

Много е труден пътят, на избора на мисли "никой не ме обича". Кавам избора, защото човек има силата да избира как да гледа на нещата около себе си. Ако вие сте избрали да приемете събитията около себе си по този начин - са много разбираеми чувствата, които имате и спохождащата изолация.
Можете ли да се опитате да намерите сила в себе си, да надскочите мислите като "никой не ме обича" и да ги заместите с кой мога аз да обичам - няма ли да се появи чувството на удоволствие от това, че вие давате любов?