Психология

В психодрамата има една техника. Техниката на празния стол. Поставят празен стол пред теб и ти си представяш, че на него седи някой, на когото много искаш да кажеш нещо, но не си могъл да му кажеш. Дали от страх, дали от срам, дали от безсилие или защото така се е стекъл живота…Миговете са отлетели, вятърът ги е отнесъл на някъде…Просто не си могъл. И в този момент можеш да кажеш всичко което решиш, което искаш, което чувстваш, което имаш нужда.
Тук аз искам да кажа на един човек колко много го обичам, защото никога не посмях.Страхувах се, че не е подходящия момент, че няма смисъл и че може да се изплаши.
"Благодаря ти далечно приятелю, че ми припомни какво е да мечтая и да вярвам в мечтите си.Ти повярва в мен и ме направи по-добър човек, макар да забравям този урок.Но той е научен.Благодаря ти, че винаги беше спокоен и разбиращ, неизискващ и не се мъчеше да ме промениш.Беше част от най-щастливия момент в живота ми и се радвам, че ти беше човекът, с който го споделих.А може би и ти направи момента толкова красив.Благодаря ти, че ме научи какво е любов.Но не онази обсебваща любов,а тази тихата и дълбоката, която те кара да вървиш напред, да се бориш и да вярваш.Винаги ще те нося в сърцето си и ще те обичам.На теб посвещавам спокойствието на терасата в безсънните нощи и ако по Коледа наистина стават чудеса, то всяка година желанието ми ще бъде пътищата ни да се пресекат някога отново.Но дотогава ти живей, ще живея и аз, за да може един ден да погледаме отново пълнолунието на покрива и без страх да посрещнем утрешния ден.Независимо какво ще се случи."
Освен това искам да кажа и на баща ми, че съжалявам, че това лято направих толкова злобни и гадни неща и паднах толкова ниско и че знам, че съм го разочаровала, ако ме гледа отнякъде, но да продължава да ме пази, защото ще си стъпя на краката и един ден ще мога да простя.И че много ми се иска да можеше да бъде с нас на Коледа.

Ей,alisia - темата е много хубава,а това което си написала направо ме накара да настръхна и да си поплача.Много се развълнувах и разчувствах.Аз няма към кого да кажа нещо,което не съм казала.Защото по принцип съм от хората,които си казват всичко директно,без да крият или да се страхуват от последствията след казаното.Импулсивна съм.Но нека всеки,който иска да излее чувствата си към някой и не е успял или не смее - да го направи тук

Някак това, че има недоизказани неща много тежи.
Защо ли, не го правим когато имаме възможност тогава, какво ни спира?
Да не се изложим, да не паднем ниско, да не пресилваме нещата ...

Беше ме страх, че ще бъде сбогуване.

Темата ти е много хубава Хареса ми написаното от теб. Дано някой ден се срещнете!