Психология

Здравейте приятели. Не ми се спи в тази студена и самотна за мен съботна нощ и ми се иска просто да споделя нещо за любовта с вас. По едно Интернет радио пуснаха едно парче, което ме хвърли назад в миналото в едни много мили спомени. Бих искал да разкажа за тях. Всички казват, че любовта е едно прекрасно чувство, което обаче при мен най-често идва отръки. /R.I.P. Кембъл/ Като се погледна май недостатъците са ми в повече и не съм от заслужилите да го изпитат или пък все още не съм срещнал подходящия човек, както и да е, това не е от значение тук.
Та слушах си парчето на LSG /Oli ver Lieb/ – Shecan. и се сетих, че някога през 2001 година и аз бях влюбен. Ще ви кажа и как. Слушах яко електрона музика и ходех на всяко парти. Въпреки, че слушах псай транс, ходех и по техно партита, просто да се забавлявам и видя с приятели. Бях първи курс студент, единствената грижа ми бяха лекциите и изпитите, родителите ми ме издържаха, въобще щастливи времена. Та по тези партита чат пат ставаха некои свалки, но нищо сериозно не се получаваше, защото след като ги пуснаха ексовете и тревите мацките не можеха да се сетят и кои си. Аз бях от малкото дето не злобехме и не друсахме, ходехме само заради музиката. Почти никои не ни верваше, ама така си беше верно. Никога няма да забравя паметната дата 06.04.2001 г., 5ти рожден ден на Метрополис в зала Христо Ботев. Предишния ден вечерта се бях завърнал от Банско, та бях изгорял яко на очила. Още от входа на партито един мой добър приятел събираше парите, та влязох само със едно здрависване и репликата:”Изруде как си изгорел не е истина”. Веднага след като влязох я съзрях в коридора, тя и най-добрата й приятелка. Както обикновено се водеха за ръце, както на всяко парти. И те бяха редовни по партитата като мен. Бях ги срещал много често, но не ми бяха направили кои знае какво впечатление.
На това парти имах чувството, че се бяха изсипали всичките ми приятели на куп. Струваше ми се, че все едно познавах цялата зала. Според случайно стечение на обстоятелствата, моята компания се позиционира точно зад тяхната компания. През цялата нощ не отделих очи от нея. Това беше единствения път в живота си, когато усетих т. нар. химия, само аз обаче. Приятелите ми ме подстрекаваха, “Ходи я заговори, какво си я зяпнал цяла вечер.” Аз обаче не посмях. Не владея яйсбрейкърски стратегии и не мога да тръгна да заговарям непознати момичета. Много съм стеснителен. В ранните сутрешни часове в коридора DJ B1 /Бонето/, които за съжаление се спомина от рак две години по-късно, пускаше много приятен и мелодичен транс. Около 5.30 ч. на разсъмване видях за първи път лицето й на светло. По тези партита до този момент я бях виждал само на тъмно. Онемях. До ден днешен се питам как майката природа е успяла да съсредоточи толкова чар и красота в една жена. Тръгна си около 7 часа с нейната компания. Никак не ми беше далеч от главата да я проследя, обаче се отказах. След това парти си мислех за следващото и се молих тя да дойде. След около 3 седмици, на 28.04.2010 г. дойде и този момент, гост беше Marco Carola, в злополучната дискотека Indigo. Тъп циклист /техно ди джей/, но заради вероятността тя да е там отидох. Да и наистина беше. Цяла нощ не отлепих поглед от нея, но не се престраших да я заговоря. Осъществявах невербална комуникация. Започнаха да ме ебават, че невербална комуникация всъшност е да комуникираш с някои, като се има в предвид, че не искаш да го вербуваш. Не било срамно да си поискаш, по-срамно било да гледаш като мене и такива разни укори чувах цяла вечер. Моите приятели си тръгнаха по-рано, но аз останах. В откритата част на тогавашното Индиго, успях да зърна лицето й на светло за втори път. Спомням си, че това се случи точно когато звучеше гореспоменатото парче LSG /Oli ver Lieb/ – Shecan. Все с нея го свързвам. Тогава, като че ли и тя ме забеляза. Започна да ме гледа, нейните приятели също. Нещо си шушукаха. По едно време обаче, дойдоха некакви момчета, малко си поговориха с нея и след това всички те в купом започнаха да ме гледат лошо. Единия от тях познаваше двама от охраната на заведението, та и те дойдоха барабар с тех да ме гледат на криво. Аз за да си спестя неприятности си тръгнах. След това Индиго излезе в лятна ваканция. През цялото лято на 2001 г. не спрях да мисля за нея. Ставах с мисълта за нея, почти всеки ден си повтарях, че на следващото парти ще предприема нещо, ако ще и да стана за резил и дори да си изям боя. Индиго отвори за нов последен сезон /сещате се защо е последен/ на 15.09.2001 г. Не беше първи учебен ден, защото все пак беше събота. Малко след като влязох на партито я съзрях с нейна приятелка за ръчичка както обикновено. Едва не припаднах. Цяло лято чаках този момент. Реших да помисля малко преди да действам. Точно тогава видях един мой приятел да си говори с нея. Та това беше най-големия подарък, общ познат. Малко по-късно го помолих да ме запознае с нея. Той веднага се нави. За съжаление от шума не й чух правилно името. 70 % съм сигурен, че беше Надя, но най-ясно чух я-то в края. Може да е била Таня или пък Ваня. Поговорих малко с нея, но за съжаление не усетих никаква обратна връзка. Тя нямаше никакъв интерес към мене. Въпросите задавах само аз. Успях да разбера само, че беше доста по-малка отколкото изглеждаше и че, през 2003 или 2004, по-скоро 2003 би трябвало да завърши Търговско банковата гимназия в София. На това парти дивях като обезумял, въпреки, че тогава вече съвсем не можех да понасям техно. Мойте приятели се изплашиха да не съм взел някои екс, да съм пушил трева или да съм объркал некакви пропорции, та да ме стане нещо. Но не. Тогава серотонина в мозъка ми беше натурален, произведен от самия него. На края на партито я прегърнах и й казах, че ще се радвам да я видя и на следващото парти. Тя от своя страна ме увери, че непременно ще дойде. Месец след това, бях на седмото небе, светът ми беше розав, само защото бях успял да установя някакъв контакт с тази жена. Това беше третия път в които я видях на светло и бях толкова вдъхновен, че на следващия ден отворих няколко програми за правене на електронна музика и със съвсем оскъдни познания изработих едно парче, което нарекох “Her face in the sunrise”.
Но какво всъщност се получи. След CJ Bolland, тя спря партитата. Това беше последния път в които я видях. За тези близо 10 години съм имал и други любовни трепети, увлечения, но никога не мога да кажа, че съм бил влюбен. Това беше единствения път когато съм се влюбвал и осъзнавам защо е така. Защото аз почти не познавам тази жена, което значи, че аз не знам нищо за нейните отрицателни качества и страни. Следващите пъти когато съм имал чувства и след като се поопознаеме, малко или много с течение на времето те изстиват. Има една жена заради която се тормозя вече две години и която бих приел в живота си, но като се замисля, не мога да кажа, че съм влюбен в нея. Защо ли? Ами защото я познавам вече повече от 4 години и съм наясно с някои нейни отрицателни черти от характера й.
Вече след почти 10 години все още не съм изгубил надежда, че отново някъде ще срещна тази жена. Все пак светът е тесен. Осъзнавам, че вече може би е омъжена, има свое семейство, дете, може да е заминала да живее и в чужбина, но все пак надеждата си остава. Тогава чувствата ми бяха най-силни, най-истински, макар и несподелени.
И какъв е изводът, защо тогава бях наистина влюбен, ами защото нямаше как да се разочаровам.

Щтракнах я на едно от партитата и си мислех дали да не пусна снимките тук, но би било доста неетично от моя страна. Като заключение, ако четете тези редове, казвате се Надя, или името Ви просто завършва на Я, завършила сте Търговско Банковата Гимназия през 2003-та или 2004-та, или имате позната която да отговаря на тези критерии, драснете една лична.

Благодаря за Вниманието!

аз съм се влюбвала много пъти.няколко пъти мога да кажа и че съм обичала, но веднъж си откраднах и аз един миг от Съдбата. Мигът всъщност продължи доста дълго. И както се казваше в един детски спомен "готова съм и срещу Бога да застана, ако той застане между нас".И той застана и аз застанах срещу него и установих, че колкото и силно да желаеш нещо с цялото си сърце и цялата си душа, то не винаги се случва. След 3 годишна равносметка мисля, че това е най-прекрасното нещо, което ми се е случвало и съм изпитвала и вече съм благодарна, че съм имала възможността да изживея такава любов. Защото тя е с мен всеки ден, нося я в сърцето си и в спомените си и знам, че там някъде има един човек, който също я е изпитал и е почувствал същото. И независимо колко се променям аз и колко се променя животът ми, това чувство ще си остане непроменено.