Психология

Здравейте,

имам едно питане за една своя теория, идеята е следната:
често и почти винаги чувам от най различни хора че ако можеха да върнат времето на зад биха станали деца отново и че по принцип биха искали да бъдат деца, чудех се доста време защо е така дори и на мен ми се е искало, та си мисля следното, когато човек е още дете той е в неосъзната фаза все още се намира в безпроблемната среда където ако има проблем той се решава от родителите и т.н. възможно ли е поради тази причина много от нас да искат пак да са деца, защото са неосъзнати и няма проблеми?
Лично за мен без проблеми макар и малки на фона на света аз лично няма смисъл да живея.Мисля че сте чували как се е формирало съзнанието, осъзнатоста на човек, благодарение на проблема като цяло

Привет,Муки!
Мисля,че има тема,в която е засегната частично твоята теория.Тя се нарича "как да напуснем удобното гнездо".
Аз не мисля,че желанието на хората да бъдат деца е свързано с безпроблемието.Намирам,че това желание е в отговор на стремежа им към чиста форма на душевност и към липса на всякакви изкривявания и деформации при общуването.Склонен съм да допусна,че ако човек се стреми към съзнателен живот и към избягване на натрупани заблуди и егоцентрични прояви би могъл да запази тази детска чистота в себе си и тогава той няма защо да желае връщане в неговото детство.Детската невинност е вдъхновяващо заразителна.

Това е много интересен въпрос.
Аз също съм се питала. Моето лично мнение е, че детството само по себе си, тъй като още нямаме реална представа за нещата крие една.. как да я нарека - магия. Когато едно малко дете незнае какво е фотоапарат, то гледа в захлас и .. нещата изглеждат магични, нереални, странни, интересни.
Според мен именно заради това, че нямаме натрупан опит и тепарва това става - ни е интересно. Откриваме нови нови неща, които са кое от кое по-забавни, странни..Ако мога да направя едно такова сравнение - Когато започнеш нова компютърна игра и се потапяш в нещата, новите занимания, мисии, нива - ти е толкова интересно, че стоиш до 4 часа да играеш, лягаш си и пак сънуваш, че правиш нещо в играта. Когато вече си станал добър или си вече високо ниво - нешата са познати, започват да придобиват нов изглед, ново значение - много хора казват - ми омръзна ми тая игра вече и започват нова. Някои го казват на първото по-сериозно препятствие..а някои просто защото прекалено лесно стават прекалено добри. Но началото на новата игра - знаеш, че тръпката е страхотна и затова лакомо посягаш към първото ниво - да разучиш, да се срещнеш с новото, с предизвикателствата, когато всичко е "много яко".
Подобно е и с нас. Аз имам спомени от детството, които са били вълшебни и години по-късно, съм разбирала за какво става съпрос и си обясняваш нещото поради опита и знанията ти вече и това вълшебство изчезва. И много хора си казват - "ако можеш да се върна там, когато корабчето от стериопор плуваше из локвата, като фрегата в океана". Тогава въображението на децата работи като машина на пълни обороти и прави света по-шарен. Как да не искаш да се върнеш там.
А относно безгрижието - не съм много съгласна. Може да има и такава нотка, но ако се замислиш - детсвото не е безгрижно. Да проблемите не са като тези, които имаш като голям, но като важност и тогава са си били доста важни. За един голям човек сега е смешно, когато някое дете му каже, че другарчето му от детската градина го бие и другите деца не искат да си играят с него. Но това детето не може да спи, не иска да яде и плаче, заради този проблем. Всяка възраст си има проблемите, които от гледна точка на другите поколения са несериозни. Но когато ти си там - си е бая гадно. Колко пъти съм плакала защото някое момче не ме поглежда, а аз го харесвам и майка ми ми казваше - "еее я стига толкова пъти съм го изпитвала, и други хора - никой не е умрял от това, не му се стягай", но това, че друг го е имал не ме успокояваше, защото ти си мислиш, че "вие не разбирате, то не е било като твоето - аз наистина го обичам"..
просто не помним, колко грижи сме си имали и тогава. Но вълшебството, според мен е това, което ни кара да искаме да се върнем към детството.

Може би отговорностите на малкия човек са по-малко, а не проблемите. Възрастните хора имат също толкова проблеми, колкото децата, но сами носят отговорността за своите постъпки и си носят последствията. Децата... ами дори да направят някоя беля, няма как да ги обвиниш, защото те не знаят какво добро и лошо. Винаги има кой да се погрижи да оправи нещата (мама и тати), има някой, който бди над теб. Когато си голям, трябва да се спасяваш сам. Ако имаш деца, трябва да спасяваш и тях.
Освен това, когато си малък, целият живот е пред теб. Като си възрастен... имаш по-малко време. Може би това е още една причина възрастните да искат да са деца.

Детството не е неосъзнат период в живота на човека. Детето иска да е възрастен, да е свободен в избора си . При възрастните е обратно, искат да са деца- но не всички.
Всяка възраст е хубава, стига да знаеш какво искаш и да виждаш пътя по който да вървиш."Искането" и за децата и за възрастните е в моменти на слабост и на безсилие.
Но вторите от позицията на годините и опита трябва да съумяваме да овладяваме тези си състояния.

Поздрави и всичко добро!