Психология

deanne · Пуснато на: Съб Мар 08, 2008 1:32 am Заглавие:

Да и аз това мисля, че е имал предвид човекът, който го е написал. Но ме дразни това, че хора които ги е страх да се самоубият го използват като довод за това колко са смели.
Аз не мисля, че те биха ме наранили поне не най-доверените. А може би тук бъркам, доверявам се и после само болка.
Готините, но даже и те нараняват, горе-долу като някое куче, което го е страх и тръгва да хапе някой.
Ами, ако не го преглътна ще трябва да се задавя и тогава е лошо за мен.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

deanne · Пуснато на: Съб Мар 08, 2008 1:46 am Заглавие:

Като казах да гушна букета без да съм била на сватба се пошегувах. Нали на сватбите има ритуал, при който младоженката мята букета и го хваща някоя неомъжена.Та не в този смисъл, ами да се гътна имах предвид.А зависи от гледната точка, но и двете може да се разглеждат като празник. Само, че в единия случай празнуващите са много, а в другия май само на мъртвия му е гот.На моето погребение искам да пускат моята музика и да е нещо като тържество. На тези, които присъстват да загърбят страданието и да се радват мислейки, че аз съм вече по-добре в смисъл по-щастлива.
Обикновено, когато ми е тъжно, а понякога и тези мисли ме правят тъжна. А точно време си няма. Просто без причина се замислям, както и без причина на един или два пъти да го направя. Де да знам мисля, че човек не може да контролира мислите си, кога те се появяват и действията си по време на тях.
Гняв към мен, защото не мога да правя неща, които другите могат и които даже и те не могат.
Ами баба ми и дядо ми и така ще е и със следващото ми близко поколение(най-скъпото), а това е безкрайно несправедливо.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

SCH · Пуснато на: Съб Мар 08, 2008 1:06 pm Заглавие:

Хей, много до късно си стояла снощи, мислех, че само моите очи се затварят Smile

Аз не мисля, че те биха ме наранили поне не най-доверените. А може би тук бъркам, доверявам се и после само болка. - тук няма ли..м-м-м..противоречие?..първото ти усещане - доверие и убеденост, че няма да те наранят...което изведнъж се сменя с предположение, че бъркаш?
Готините, но даже и те нараняват ...а,..как е това при теб?..кога ти би наранила някой?
Ами, ако не го преглътна ще трябва да се задавя и тогава е лошо за мен. Smile

- напомняш ми великолепният сарказъм на Оскар Уайлд Smile

, но...все пак..- кое е това, което би те възпряло да ми кажеш - засегна ме?

SCH · Пуснато на: Съб Мар 08, 2008 1:25 pm Заглавие:

А зависи от гледната точка, но и двете може да се разглеждат като празник. Само, че в единия случай празнуващите са много, а в другия май само на мъртвия му е гот. - Висоцки имаше подобна песен - завалял дъжд и само мъртвият не се обезпокоил от това...черният хумор помага понякога...понякога..вреди..
Мисля, че траките са погребвали така мъртвите си. Но..струва ми се, че са нужни поне две условия - хората да са напълно и без капка съмнение убедени, че след смъртта има..друг вид живот и той е по-добър..както и да успеят някак си да не възприемат онзи грозен образ на смъртта - безсмислието, буците пръст,гниенето..както и огромната липса...И всъщност, като че ли опираме отново до това - смъртта - като друг вид живот...тоест...край на болката..не край на съществуването
Обикновено, когато ми е тъжно...когато болката се увеличи?
Просто без причина се замислям, както и без причина на един или два пъти да го направя. ....м-м-м...вероятно-без видима и ясна причина...но..някъде в теб, в чувствата, в някоя преминала неусетно асоциация, спомен..представа..нещо се е случило
Де да знам мисля, че човек не може да контролира мислите си, кога те се появяват и действията си по време на тях. .....ами, за мен също е така, макар че има огромно направление в психологията, което стъпва на идеята че човек може или поне може да се научи да контролира мислите си..казват, че този подход работи за много хора...аз не го харесвам Smile

може би защото не мога да приема загубата на спонтанността Question

...но си мисля, че можем да се опитаме да видим кое поражда мислите или чувствата ни, кое е в основата им - обикновено не е съвсем осъзнато, но..би могло да стане
Гняв към мен, защото не мога да правя неща, които другите могат и които даже и те не могат. ...Неща като....?
Ами баба ми и дядо ми и така ще е и със следващото ми близко поколение(най-скъпото), а това е безкрайно несправедливо. - Разбирам Crying or Very sad

....как се случи при тях?

deanne · Пуснато на: Съб Мар 08, 2008 9:24 pm Заглавие:

Да, не бях на у-ще и нямаше никой вкъщи и можех да си го позволя.
Да, има противоречие, но обяснявам какво имам предвид. Някой на който съм преценила, че мога да се доверя, а това са наистина малко хора ме наранява и най-лошото е че или е нарочно или не му пука. Мен от това ме боли, а не че някой без да иска ще ме обиди. А ако някой, на който не бих се доверила, което става след продължителен анализ на поведението му ми каже или ми направи каквото ще да е, това не ми влияе. И имам предвид, че може би бъркам в това, че се доверявам на хората.
Аз бих наранила, ако ме наранят мен или някой мой близък, но не от първото нараняване от този човек, с него научавам, че тоя е като всички други, но не позволявам да ме нарани втори път, тогава отвръщам с агресия или брутално арогантно поведение, което може да прати някой в депресия(второто съм го научила от брат ми).
Ами сигурно, че ще го приемеш твърде лично едва ли не като обида. Не се засягай.
Лошото е, че не знаем дали болката наистина спира или се задълбочава, за да бъдем изпробвани от някакъв друг вид.
Не, когато болката се увеличи ми е много гадно, не знам как да го опиша с друга дума. Тъжно ми е, когато видя огромното безсмислие на съществуването.
Да, не го изключвам като възможност на някакво подсъзнателно ниво тези ми чувства да провокират това действие и то без даже да е било обмислено.
Аз също не съм привърженик на тая теория, защото съсипва уникалността на индивидите.
Мислила съм върху това кое поражда мислите и чувствата ни и мисля, че зависи и от характер и от още неща, които не знам какви са точно.
Ами за много неща, на които държа и които няма да спомена.
Ами аз познавам само единия ми дядо и едната ми баба. Дядо ми почина преди няколко години не помня колко. Общо взето ампутираха му крака и почина няколко дни по-късно. Баба ми почина преди 2 години. Нея толкова я обичах, карах си летата при нея и след като почина отивам и в къщата и някакво студено неприветливо и тогава ми иде да заплача, а по принцип плача изключително рядко. Но имах някаво странно усещане, че няма да се оправи.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

SCH · Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 1:15 am Заглавие:

Някой на който съм преценила, че мога да се доверя, а това са наистина малко хора ме наранява и най-лошото е че или е нарочно или не му пука. …А,..с какво най-често те нараняват тези хора?
може би бъркам в това, че се доверявам на хората…...М-м-м, ..в какво би се превърнала иначе?
брутално арогантно поведение, което може да прати някой в депресия - научила съм го от брат ми – и си оцеляла….но, как според теб ти е повлияло това?
Ами сигурно, че ще го приемеш твърде лично едва ли не като обида. Не се засягай. – не се засягам. Wink

Т.е. това е грижа към мен?
Тъжно ми е, когато видя огромното безсмислие на съществуването – защото всичко свършва, колкото и успешно и полезно да е било?....Ти цитира Юнг и Оскар Уайлд..намираш смисъл в техните неща..не е ли това начин нещо да остане и след нас..и да има смисъл?
Да, не го изключвам като възможност на някакво подсъзнателно ниво тези ми чувства да провокират това действие и то без даже да е било обмислено…..и ... на подсъзнателно ниво тези чувства също са породени от нещо в теб, достатъчно силно, за да те извади от равновесие и да спреш да обмисляш……струва ми се, че въпросът пред теб е – какво може да е то?
Мислила съм върху това кое поражда мислите и чувствата ни и мисля, че зависи и от характер и от още неща, които не знам какви са точно – м-м-м добро прозрение, но няма еднозначен отговор, има много теории, ако ти се четат такива неща – например Юнг?
Баба ти е била.. мил човек?

SCH · Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 1:22 am Заглавие:

Цитираш Оскар Уайлд..много елегантен жест Smile

Опитах се да отвърна със същото (макар че всяко подобие вече не е така добро Smile

), но не се появи. Така че, това е заради подписа:
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Нед Мар 09, 2008 1:31 pm Заглавие:

Ами с думи. Сега съм сложила червейче на куката и един приятел трябва да клъвне. Защо трябва да клъвне, ами има проблем, но го отрича и искам да му помогна, а той се дърпа и се държи доста грубичко и то към мен, нещо което е много нехарактерно за него. Но по принцип, когато кажа на някой да внимава, с това което върши, защото то наистина си е доста опасно и се почват едни груби защитни рефлекси и когато някой нарочно ме обиди с думи, а уж ми е приятел.
Ами сега се опитвам да го постигна, опитвам се да не се доверявам на никого, освен с тези ми приятели, които не са ме наранили. А под приятели имам предвид тези, с които се познавам от 10на години, на другите не се доверявам или по-точно в момента го усъвършенствам това.
Ами научих се да не ми пука за хора, на които не им пука за мен. Също така ме научи да покажа какво е арогантност на арогантните, последния път някъв на 50-60 искаше да ме бие за това, ама си беше заслужил отношението.
Да, грижа към теб.
Смятам, че Юнг е виждал смисъл не в живота, ами в отделните части на целия цикъл на съществуване, който не може да свършва само с живота. Той вижда смисъл или поне казва, че съществува смисъл и без да го е разбрал в целия този кръговрат, но кръговрат за отделния човек, а не кръговрат на живота. Кръговратът за индивида е живот, смърт, а другите още не са ни известни. Цитирайки Оскар Уайлд имам предвид, че обществото ни е ужасно, убива понякога душевно, понякога физически тези които са различни и то по косвен начин. А мечтателите са мечтатели, защото този свят не им стига, прекалено ограничен е заради хората и те започват да мечтаят.
Ами мисля какво може да е то Rolling Eyes

може би в тази необмислена си част е чисто любопитство какво има отвъд, но това е прекалено просто. И като се замисля защо да е любопитство и да е тази забързаност необмислена, като така или иначе все някога ще си задоволя любопитството. Обаче в такива моменти не мисля. Ако не е това, то тогава е нещо друго дълбоко засекретено в подсъзнанието ми.
Да, мисля да прочета нещо на Юнг.
Да мила, но беше
Относно подписа, Оскар Уайлд е бил голям мечтател поне аз правя такива заключения по това, което си избрала.[/i]
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

SCH · Пуснато на: Пон Мар 10, 2008 12:07 am Заглавие:

Защо трябва да клъвне, ами има проблем, но го отрича и искам да му помогна, а той се дърпа и се държи доста грубичко и то към мен,…..малко не разбрах – негов си проблем?...не рискуваш ли да те разбере погрешно?
Но по принцип, когато кажа на някой да внимава, с това което върши, защото то наистина си е доста опасно…..за да ги предпазиш? …..от какво?
Опитвам се да не се доверявам на никого, освен с тези ми приятели, които не са ме наранили. ……а…как се случва така, че те нараняват приятели..знам, че те питах, но ми се струва важно, а не си го представям съвсем – в смисъл, че това са хора, които са свестни, щом си ги оценила веднъж..какво се променя после..и как?
така ме научи да покажа какво е арогантност на арогантните, …това..е много лош начин за научаване, но..умението да се противопоставяш е също важно умение – поне малко „печалба” в загубата?
Благодаря ти за грижата, ти си топъл човек, но…да преглъщаш ти, за да щадиш мен? Какво очакваш, че би се случило с мен, ако ме разкритикуваш?
Цитирайки Оскар Уайлд имам предвид, че обществото ни е ужасно, … А мечтателите са мечтатели, защото този свят не им стига, прекалено ограничен е заради хората и те започват да мечтаят…….така е, съгласна съм с теб в този смисъл. Това, което мислех е, че мечтателите…са също хора – тук и сега…тоест, макар и по-малко, но..има и хора, които си струват
Като споменах Уайлд и Юнг, защото предположих, че ги харесваш, имах предвид, че те са живели в този свят, независимо от всички ужасни неща в него, създали са нещо и то е останало…за да може хора с дълбока душевност, като теб да намерят нещо добро в него…това..е струва ми се един от начините да се намери смисъл в живота и малко..”да се излъже” смъртта.
Ами мисля какво може да е то може би в тази необмислена си част е чисто любопитство какво има отвъд, но това е прекалено просто….м-м-м да, прекалено просто е, и не обяснява болката…тъгата….и не се свързва с онази грозна картина на смъртта
Относно подписа, Оскар Уайлд е бил голям мечтател поне аз правя такива заключения по това, което си избрала. .. явно е бил Smile

…но всъщност го избрах, защото насочва нещата навътре към всеки от нас, а напоследък това е въпросът, който задавам на себе си – човечеството вътре в мен – гнева, омразата,..насилието..някъде вътре в мен, като човек, който..може би е различен, но си е човек..или – като в онази песен – дяволът в мен Evil or Very Mad

Баба ти..е била….. много важен човек за теб....
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Пон Мар 10, 2008 12:10 am Заглавие:

Нещо, което открих. Не знам дали би ти харесало или е съвсем в разрез с усещането ти. Но пък може да е повод за дискусия Smile

ОБИКНОВЕН ПЪТ
Надпис на стената Шишу Баван, дом за деца в Калкута

Хората са упорити, алогични и егоцентрични.
Обичай ги ВЪПРЕКИ ТОВА!
Правиш ли добро, ще те обвинят
в егоизъм и задни мисли.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Успееш ли, ще се сдобиеш с фалшиви приятели
и истински врагове.
Стреми се към успеха ВЪПРЕКИ ТОВА!
Доброто, което правиш ще бъде забравено утре.
Прави добро ВЪПРЕКИ ТОВА!
Най-големите хора с най-велики идеи могат да бъдат
убити от най-дребните хора с най-дребните съзнания.
Не ограничавайте мислите си ВЪПРЕКИ ТОВА!
Хората са благосклонни към губещите,
но следват само победителите.
Борете се за победените ВЪПРЕКИ ТОВА!
Каквото си градил с години, може да се срине
само за една нощ.
Не спирай да градиш ВЪПРЕКИ ТОВА!
Дай на света най-доброто от себе си
и той ще те отритне.
Дай му го, ВЪПРЕКИ ТОВА!
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пон Мар 10, 2008 5:29 pm Заглавие:

Да негов си проблем, но знам че мога да се намеся, защото той винаги ми казва само на мен не знам защо, защото може би винаги подхождам сериозно към това, което казва. Аз знам за него повече от другите, но в случая той неподозира за този проблем и просто го отхвърля. Но има градация, нещата се развиват и искам да му покажа чрез тази градация, че нещата леко започват да излизат от контрол. Той ме познава изключително добре и затова се надявам да ме разбере правилно.
Да, за да ги предпазя от приемането на огромни количества алкохол и от застрашаващото живота им поведение след това, да предпазя от постоянна употреба на трева някой и превръщането им в наркомани.
Хората обикновено се представят за едни, а после сигурно смятат, че веднъж спечелили те не могат да те изгубят и си стават те.
Защо да е лош начин за научаване, аз процедирам така само към арогантните. Да, важно е това умение, но май не е много хубаво да се прилага често. Ако говориш за загубата на живота мисля, че единственото което печеля е спокойствие, а това ще го постигна и без противопоставянето, но за мен това заставане срещу масата е просто защото ми е писнало всички да си траят.
Аз ще го преглътна и ще го забравя. Не мога да кажа какво би се случило, защото не би било прибързано, но някак нямам поглед и върху действията ти и първоначална реакция, когато реагираш на нещо. Затова има няколко варианта: да твърдиш, че не си казала нищо, с което да си ме засегнала; да се извиниш без даже да попиташ кое ме е засегнало, да се нервираш или да се извиниш и да се поинтересуваш кое би ме засегнало. Мисля, че ще е последното, но това само ти ще кажеш.
Според мен мястото на мечтателите и на такива като мен, а може би и теб не им е дошло времето да живеят и не е тук или поне не и тук, и сега. Да, има хора които си струват, но каква е вероятността да ги срещнеш, ако те са 100 за България при общо 7млн.
Да, когато бях някъде 4 клас помня, че четох книга на Уайлд, но не помня коя, ами се ще да я прочета и сега. Беше много тъжна за една лястовичка и някакви сълзи и искам да я оценя напълно от погледа и на малко по-голям и замислен за живота човек. Юнг го харесвам, дори само заради онази му мисъл. Да, също както и Шекспир. На него се възхищавам безумно много. Ако не си чела можеш да прочетеш сонетите му. Невероятни са. Те са оставили своя отпечатък, но аз не съм човек, който пише стихове или каквото и да било. Не пиша, но много малко и просто не мога да се меря с тях. Също така ти сама каза, че всяко подобие вече не е така добро.
Да, но ми е трудно да анализирам действията си, когато не мисля, докато ги върша.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

deanne · Пуснато на: Пон Мар 10, 2008 5:34 pm Заглавие:

Да, това и аз съм го чела, обаче е супер нелогично, а аз се смятам за логичен човек. Това показва един добър човек, обаче когато го вземат за идиот, защото никой не би помислил, че той е просто добър и не им пука за него, а той сигурно едвам издържа всеки път, когато някой загубеняк му се изплюе в лицето, защото знае че няма да го удари. Сигурно направо му се късат нервите или остава много огорчен от действителността. И той губи, и той е наранен, и него го боли. Това също е нелогично, да страдат добрите.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

deanne · Пуснато на: Пон Мар 10, 2008 5:59 pm Заглавие:

Относно това да се излъже смъртта във форума "Светът около нас" в папката сентенции, крилати фрази и т.нат. цитирах доста сходна мисъл, тъй че ако искаш можеш да я видиш.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

SCH · Пуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:16 am Заглавие:

Той ме познава изключително добре и затова се надявам да ме разбере правилно – надявам се да те разбере PDT_019 ….от друга страна, ако не – не е ли това един начин да засегнем другите – просто защото не са ни разбрали?
Да, за да ги предпазя от приемането на огромни количества алкохол и от застрашаващото живота им поведение след това, да предпазя от постоянна употреба на трева някой и превръщането им в наркомани…- м-м-м..много човешки..и много приятелски…Как го приемат те?...мисля си..дали в такъв момент не те асоциират с майките си..и..се нахвърлят всъщност не срещу теб, а срещу онази тяхна си майка, която виждат зад теб и с която перманентно „воюват”?.....Не е ли това много тежък товар, с който се нагърбваш?
Хората обикновено се представят за едни, а после сигурно смятат, че веднъж спечелили те не могат да те изгубят и си стават те – те…какви?
Защо да е лош начин за научаване, аз процедирам така само към арогантните…. Имах предвид думите ти, че брат ти те е научил на това, а едва ли собственият негативен опит е най-добрият начин да научиш нещо – печалба в загубата беше в същия смисъл – че колкото и негативно преживяване да е било за теб, то ти е донесло и нещо полезно – изкуството да се противопоставяш и да не си траеш……….В този ред на мисли..се питам…дали тази „битка” с брат ти не е нещо, което съвсем несъзнателно пренасяш и преживяваш отново и отново във всяка ситуация, напомняща с нещо онези детски моменти….Всъщност, какво в другите преценяваш като арогантно (имам предвид, че оценките ни са нещо индивидуално, наше си)?
Затова има няколко варианта: да твърдиш, че не си казала нищо, с което да си ме засегнала; да се извиниш без даже да попиташ кое ме е засегнало, да се нервираш или да се извиниш и да се поинтересуваш кое би ме засегнало….как гледаш ти на всяка една от тези реакции? Кой около теб реагира така?
Да, за мен би била последната. Което ни връща към въпроса, защо за теб е важно да ми я спестиш…дори с цената на твоето нараняване?

Според мен мястото на мечтателите и на такива като мен, а може би и теб не им е дошло времето да живеят и не е тук или поне не и тук, и сега. Да, има хора които си струват, но каква е вероятността да ги срещнеш, ако те са 100 за България при общо 7млн. …много малък процент Sad

…, ..да видим ли колко ще съберем общо?. Smile

.колко хора, които би нарекла мечтатели познаваш?
Разказа за лястовичката – съжалявам, но само смътно ми напомня нещо, аз съм чела няколко пиеси от Уайлд. Шекспир е невероятен, много отдавна четох сонетите му, хубава идея е да ги прочета пак Smile

…иначе много харесвам пиесите му, особено когато се играят от английски актьори
Те са оставили своя отпечатък, но аз не съм човек, който пише стихове или каквото и да било. Не пиша, но много малко и просто не мога да се меря с тях. Също така ти сама каза, че всяко подобие вече не е така добро. …така е, но пък всеки уникат е прекрасен по своему, а ти си..от специалните уникати Wink

…и после – не е само писането като път, ако..станеш лекар например..можеш да спасиш..стотици деца за всички години работа – и някое от тях може да е един нов Шекспир…или ..стотици възрастни жени, които могат да донесат още много щастие някому…Може би..ще имаш какво да напишеш след един богат живот, изпълнен с много мисли и много търсене..
Да, но ми е трудно да анализирам действията си, когато не мисля, докато ги върша – това..си е направо невъзможно…може би – мъничко преди да ги извършиш?...
Шегувам се, но темата е сериозна, всъщност..кое е това в теб, което поражда този устрем за действие?..можеш ли..например да си го представиш като глас вътре в теб?...който казва …какво?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:22 am Заглавие:

Да, това и аз съм го чела, обаче е супер нелогично, а аз се смятам за логичен човек. Това показва един добър човек, обаче когато го вземат за идиот, защото никой не би помислил, че той е просто добър и не им пука за него, а той сигурно едвам издържа всеки път, когато някой загубеняк му се изплюе в лицето, защото знае че няма да го удари. Сигурно направо му се късат нервите или остава много огорчен от действителността. И той губи, и той е наранен, и него го боли. Това също е нелогично, да страдат добрите.
Тема за дискусия Smile

? На мен ми напомня Майка Тереза - не знам почти нищо за нея, освен че не бих могла да съм като нея Confused

Е, предполагам, че няма причина да не удари загубеняка, който му плюе в лицето..но, аз си представям един идеално силен човек, вътрешно силен, който може да приема дивотиите на хората като дивотии на непораснали деца - с огорчение, може би, но и с разбиране, с надеждата, че ще пораснат, ако им даде шанс и ги подкрепи....нещо такова..съвсем идеализиран образ, признавам..., но..може би не съвсем невъзможен Confused

_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Вто Мар 11, 2008 1:24 am Заглавие:

Четох сентенциите, някой даже се канех да си коп-на. Коя имаш предвид?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Вто Мар 11, 2008 8:25 pm Заглавие:

Да, но когато някой е достатъчно наблюдателен, за да знае кога какво някой има предвид тогава знае кое е ненарочно.
Ами те имат доста погрешно мнение поне някой, защото си казват, че някой си негов приятел пуши нон стоп, ама не е наркоман, а всъщност не знаят, че то влияе различно, а имайки предвид и характера им комбинацията хич не е подходяща. Не, не ме асоциират по този начин, защото всеки родител казва, че наркотиците не са хубаво нещо, в което малко бъркат, а и го казват ей така децата им да имат представа какво е туй, но си казват че на тяхното дете никога няма да се случи. Родителите им казват в никъв случай да не пушат, а аз им казвам да пушат, но да пушат, ако усещат удоволствие, а не нужда и разбира се в умерени граници. Тези ми приятели са истински и заради любовта ми към тях загърбвам товарите.
Хората след това стават такива каквито са, а това вече си е почти строго индивидуално.
Ами аз поведението на роднините ми не го свързвам с това на другите хора, защото те са роднини, просто други са. Ами арогантно е отношението им и понеже мисля, че ще искаш пример ти давам-"Ще ти зашия два шамара". Това аз оценявам като арогантно.
Аз тези реакции просто ги видях като възможни без да обвързвам някого с тях.
Ами един пожарникар спасява хора рискувайки своя живот, но не го прави само заради работата, ами просто това чувства, че трябва да направи. При мен си го обяснявам същия начин, разбира се в доста по умален вариант.
Ами нито един. Всички живеят в реалността, защото знаят, че няма как да я променят. Да, но понеже лошите са повече ще спася много повече убийци на души и тела, много незаслужаващи живот твари.
Да, но както казах тези действия се случват изведнъж и въобще нямам представа кога ще се случат.
Ами единственото за което се сещам е, че тялото ми пречи на душата и искам сякаш да се отделя от него, защото то ми създава прегради, които материята и хората в това си тяло не могат да преодолеят. Звучи ли ти нормално Rolling Eyes

Те не се държат като непораснали деца, защото грешките на тези деца са някак сладки, защото те сега опознават света и не знаят, че ако се надвесят над нещо ниско даже за тях ще паднат, докато за нас това е нещо очевидно. Малките не плюят в лицата на хората.

"Цял живот се стремим да залагаме малко и да печелим много, а след това казваме, че животът е измамил нас"- Антоний Лесневски . Имам предвид тази, защото ти нали каза, че това би било печалба в живота или чрез загубата.
Препоръчай ми някоя много тъжна или драматична пиеса на Уайлд.
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

SCH · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 12:56 am Заглавие:

Да, но когато някой е достатъчно наблюдателен, за да знае кога какво някой има предвид тогава знае кое е ненарочно. …по принцип, да…но в ежедневието – когато имаш грижи или много ангажименти, или просто си изморена, или замислена, или си някъде сред дърветата в мислите си…мислиш ли, че някой може винаги да е наблюдателен?
Тези ми приятели са истински и заради любовта ми към тях загърбвам товарите. ….и..може да ти е смешно, Embarassed

но ми се прииска да затанцувам след тези думи Smile

…защото..в цялата тъга, въпроси и гняв около теб, се появиха истински приятели
Хората след това стават такива каквито са, а това вече си е почти строго индивидуално….не знам…ако генерализираме, едва ли ще стигнем до някъде…и все пак…какви са за теб хората?..да кажем – един средно статистически човек?
Ами аз поведението на роднините ми не го свързвам с това на другите хора, защото те са роднини, просто други са. ..- разбира се, те заемат друго място в твоя свят. Имах предвид нещо..различно. Ние изграждаме представата си за света, очакванията, начините на реакция, нагласите..на базата на собствените си, основно детски преживявания…и след това години наред ги повтаряме отново и отново в отношенията си с другите, във всяка нова ситуация…и това е почти винаги напълно несъзнателно….нагласата ти да се отдръпваш..да очакваш нараняване..идва от някъде в твоя минал опит, от нещата, които си преживяла и са били много значими за теб..от отношенията ти с други хора - не непременно роднини….както е и при мен..и при всеки друг…
"Ще ти зашия два шамара". Това аз оценявам като арогантно. – съвсем определено! Кога например се е случило така?
Ами един пожарникар спасява хора рискувайки своя живот, но не го прави само заради работата, ами просто това чувства, че трябва да направи. При мен си го обяснявам същия начин, разбира се в доста по умален вариант – да и..мога отново да видя колко загриженост носиш в себе си, но..нито един пожарникар не би могъл да спасява денонощно хора – просто няма да издържи. По същия начин, ти едва ли би могла да носиш безкрайно дълго товарите, които спестяваш на другите, мисля че накрая..просто би рухнала, би се изпълнила с безпомощност, отчаяние и..гняв..Никой не може винаги да преглъща, винаги все и само той да прави отстъпки…Затова си мислех..какво значи за теб да кажеш на някой, че те е засегнал? Дали в усещането ти това е толкова страшно, като пожар от който трябва да го спасиш? Кой около теб усещаш като толкова застрашен от всеки евентуален твой упрек?

Ами нито един. Всички живеят в реалността, защото знаят, че няма как да я променят.- хей, но нали ти си мечтател? Сигурно познаваш и някой друг, изпълнен с мечти и търсещ смисъла?

Да, но понеже лошите са повече ще спася много повече убийци на души и тела, много незаслужаващи живот твари. ..Това като че ли обяснява онази идея за не-живите хора. Какво е за теб – незаслужаващи живот твари?

Да, но както казах тези действия се случват изведнъж и въобще нямам представа кога ще се случат. ..разбирам..струва ми се, че..би имало смисъл, ако имаш време и желание за това да се опиташ да си спомниш един такъв момент в детайли..ако проследиш много внимателно мислите и чувствата си, случките преди това..вероятно ще можеш да откриеш някоя изплъзнала се съвсем дребна мисъл.или чувство..нечия реакция..която е отключила цяла верига от мисли и..толкова силен импулс..да се махнеш?...като че ли, ако желанието да се махнеш, сега , веднага е толкова остро, първият въпрос е – от какво? (поне за мен е било така)
Ами единственото за което се сещам е, че тялото ми пречи на душата и искам сякаш да се отделя от него, защото то ми създава прегради, които материята и хората в това си тяло не могат да преодолеят. Звучи ли ти нормално …нормално – да,напълно. Дори го асоциирам с неща в себе си. Но ти може да имаш нещо друго предвид, не нещата, които си представям аз. За това..как е за теб това? Как усещаш тялото си? Как ти създава прегради? Към какво?

Малките не плюят в лицата на хората. ....С риск да разруша онази хубава и топла идея за малките..който аз много обичам..не знам дали да говоря за тях – по-скоро не, прочети малко от Фройд някога, ако ти е интересно – не говоря за прословутия Едипов комплекс, имам предвид онези първични инстинкти, заложени във всеки от нас..и в малките

Препоръчай ми някоя много тъжна или драматична пиеса на Уайлд. – ако мога, планирам в събота да отида до нашите, те имаха томовете на Уайлд..ще се опитам да намеря нещо..аз си спомням само весели пиеси Confused

_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Мар 12, 2008 4:53 pm Заглавие:

Ами аз когато съм сред дърветата не говоря и не чувам. В този момент никой не мога да засегна или да ме засегне. Ако съм изморена премислям някой ситуации по-късно.
Еми те засега са истински, ама та защото ние се познаваме от 10години и се познаваме добре и е по-друго отколкото сегашните неистински приятелства. Не, не ми стана смешно, ами странно явно обичаш да танцуваш.
Един средно-статистически човек си е ще го кажа възможно най-меко е нещо, което предвид ценностите си не заслужава да живее. Той е толкова долно и принизено същество, че чак ми е неприятно, че съм човек, но аз се отделям от човечеството. И направо се чудя как може да имат толкова примитивни ценности хората, това е просто жалко.
Да аз заради това се отдръпвам, както и един човек, който се прави на дебил, но виждаш как първата му реакция в някои моменти не е такава и тогава смяташ, че някой го е наранил, за да се опитва да е такъв. Но отдръпването ми не е заради роднини, ами съвсем личния ми опит с хора от у-ще и т.нат.
Ами когато аз си се боря за правата, някъв само защото е на с не знам колко си години по-голям и тук ще спра с описанието, защото ще стане много грубо, едва ли не е по-прав. И като някой старец ми го каже точно тая реплика направо губя контрол, а сякаш не си дава сметка, че на около 60 години и мъж да е вече няма тия сили и нищичко не може да ми направи.
Аз не го правя денонощно, само през деня, а нощем си почивам. Laughing

Да, права си обаче накъде повече мога да рухна?! Има накъде, но то сякаш ще е последната крачка, която ще мога да направя.Еми на мен не би ми било приятно да правя забележка. Понякога правя забележка като вече не се издържа, обаче това се подминава, даже и много забележки да направя за едно и също нещо и да го помоля да престане и спира чак когато го заплаша. Е, не като пожар. Ами аз не смятам, че са застрашени, ами те реагират така сякаш са. Не мога да им обясня, че няма нищо страшно все едно да обясняваш на някой, че кучето от което го е страх няма да го ухапе.
Аз се отделям от хората. По психология ни казаха да изброим няколко наши мечти. Едно момиче каза утре се надявам да карам колелото. И понеже беше някак на майтап, а и мечтите обикновено са свързани с това което не можеш да имаш, г-жата я попита, ами за след 10 години и тя тогава каза, че просто ще се надява да не е умряла от свръх доза. Тези мечти макар и на майтап не правят човека мечтател. Познавам хора, които са търсили смисъла, но не са го намерили и за да живеят са си наложили някакъв смисъл и да са щастливи от някви малки неща, например че тази сутрин просто са се събудили.
Ами човек без ценности или някакви ненормални ценности, човек който е готов да убива хора без причина, такъв който толко го е страх за душицата, че не би се жертвал в името на каузата си или едно малко дете, затова безумно много уважавам Хитлер, но искрено много мразя хора като Сталин и Бела Кун.

Ами аз много не помня какво съм си мислила преди това. Да се махна от обществото, от този целия шум и да не съм обвързана с никого, дори със семейството.

Ами например, ако не притежавах материя хората нямаше да ме виждат и нямаше да ме забелязват щеше да има едно спокойствие и щях да наблюдавам хората отстрани и щях да съм при хора, които са на огромно разстояние от мен, но те мен нямаше да ме виждат, например на някой празник щях да наблюдавам как всички са се събрали, но сякаш мен ме няма и те не ме виждат, и не ми говорят. Щях да усетя и свободата на птиците, които летят.
Да има ги у малките обаче аз не съм виждала някое малко дете да се изплюе в нечие лице най-много да тръгне да бие някой възрастен или да крещи, да се дърпа, да псува.

Ако ходиш и попаднеш на нещо тъжно пиши, макар че няма да съм тук и само ще тръпна в очакване,но....................
_________________
"Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."

SCH · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 12:51 am Заглавие:

Ами аз когато съм сред дърветата не говоря и не чувам. .. Ако съм изморена премислям някой ситуации по-късно…. ако… обърнем това към другите, възможно ли е някой от тях понякога да засяга околните, не защото го иска, а защото…е в някаква виртуална, своя си гора (условно казано).., или е толкова изморен, че изобщо не мисли…
Не, не ми стана смешно, ами странно явно обичаш да танцуваш – това хаплив хумор ли е? Smile

Но всъщност да, обичам да танцувам и не го правя, освен когато нещо много ме зарадва Smile

и обикновено само във фантазията си
Един средно-статистически човек си е ще го кажа възможно най-меко е нещо, което предвид ценностите си не заслужава да живее. Той е толкова долно и принизено същество, че чак ми е неприятно, че съм човек, …м-м-м, би ли могла да го опишеш повече?...какво е за теб някой да е долен и принизен?.
Но отдръпването ми не е заради роднини, ами съвсем личния ми опит с хора от у-ще и т.нат….разбира се, акцентът не е на роднините.., а на личния опит в значими за нас ситуации…въпросът е, кои са онези най-ранни ситуации, които са обособили дадена реакция в нас. Понеже говорим донейде по принцип, ще вмъкна малко „принципни идеи” – просто като..обект за размисъл..в психологията има една идея за самосбъдващото се предсказание – тя казва, че хората несъзнателно отговарят на очакванията ни – т.е. ако аз например очаквам да са студени, дистанцирани и да не ме харесат, макар че се срещаме за първи път, аз несъзнателно вече се държа така, сякаш те СА студени и дистанцирани, те несъзнателно усещат това очакване и пак несъзнателно отговарят на него..и повечето от тях наистина СЕ ДЪРЖАТ по този начин
Ами когато аз си се боря за правата, някъв само защото е на с не знам колко си години по-голям и тук ще спра с описанието, защото ще стане много грубо, едва ли не е по-прав. И като някой старец ми го каже точно тая реплика направо губя контрол, ….разбирам те, естествено..тази реплика е крайно обидна за всеки…нито някой има право да ти я казва…мисля си в тази връзка две неща..обикновено хората прибягват до сила или заплаха за такава, когато са изчерпали всичките си аргументи и..се чувстват победени..нямат никакъв ход..така че в известен смисъл тази реплика сама по себе си е индикатор за безпомощност на другия (не винаги, но по-често)…същевременно ..как става така, че попадаш в подобни ситуации…кога се случва това?
Да, права си обаче накъде повече мога да рухна?! ……ами...точно това имах предвид,че вече си се пренатоварила.... не е ли добре..да опиташ да намалиш малко този вид натоварване?...например с малките ситуации….с хора, които можеш да не щадиш и това няма да е фатално нито за тях, нито за отношенията ви - ..като мен?
Понякога правя забележка като вече не се издържа, обаче това се подминава, даже и много забележки да направя за едно и също нещо и да го помоля да престане и спира чак когато го заплаша…...кой?
Ами аз не смятам, че са застрашени, ами те реагират така сякаш са. Не мога да им обясня, че няма нищо страшно все едно да обясняваш на някой, че кучето от което го е страх няма да го ухапе. …..И...кои те?
Аз се отделям от хората….Не си ли срещала някога, някъде, макар за малко…някой който прилича на теб?
Ами човек без ценности или някакви ненормални ценности, човек който е готов да убива хора без причина, такъв който толко го е страх за душицата, че не би се жертвал в името на каузата си или едно малко дете, затова безумно много уважавам Хитлер, но искрено много мразя хора като Сталин и Бела Кун. ….защото Хитлер …какво?

Ами аз много не помня какво съм си мислила преди това. Да се махна от обществото, от този целия шум и да не съм обвързана с никого, дори със семейството. …да, въпросът е кое е било това, което те е навело на тези мисли..с такава сила?

например на някой празник щях да наблюдавам как всички са се събрали, но сякаш мен ме няма и те не ме виждат, и не ми говорят….а,.. какво се случва на празници, когато те виждат?

Да има ги у малките обаче аз не съм виждала някое малко дете да се изплюе в нечие лице..но си виждала възрастен, доколкото разбирам?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов