Психология

deanne · Пуснато на: Чет Мар 13, 2008 7:41 pm Заглавие:

Да, може и да ги нараняваме, защото сякаш умаловажаваме проблемите им.
В това дори не вложих хумор и даже и да бях вложила ооо, то нямаше да е хаплив. Просто даже не мога да се сетя за някой който обича да танцува.
Ами долни и принизени са тези, които биха жертвали едно дете например, за да оцелеят те, то те са даже жалки. Хората, които когато ги питат нещо лъжат само, защото ги е страх примерно от една 2ка.
За теорията съм съгласна.

В такива ситуации не знам как попадам, но сякаш действам като магнит за тези хора. Еми, примерно някой ме засече и аз възнегодувам зад него и той вместо да се извини още малко ще скочи да ме бие. Обикновено това са по-възрастни хора, някак в това отношение младите са по-възпитани. Е, разбира се има 2-3 изключения.
Ами бих опитала, но тези хора мисля, че са много малко и ефектът няма да е особен.
Ами те са тези, които не наричам приятели, ами просто познати. Ами някой дето да прилича на мен Rolling Eyes

ми май не.

Уважавам Хитлер, защото се е самоубил в името на каузата си.
Кое мисля, че и аз не знам, но може би огорчението от хората.

Ами аз по празниците съм много тъжна и те го забелязват и само ме питат, а аз искам просто тишина, спокойствие и никой да не ме вижда.

Да, но съм далеч от мисълта че и като дете го е правил или поне като малко дете.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Пет Мар 14, 2008 12:04 am Заглавие:

Да, може и да ги нараняваме, защото сякаш умаловажаваме проблемите им. – знаеш ли ..интересно е, че някак ти отново успя да обърнеш нещата натам, че ТИ нараняваш някого..и се питам – как се случва така?..сякаш някъде в теб опасението, че можеш да нараниш някого е толкова голямо, че всичко се пречупва през него….Ако е така…можеш ли да „погледнеш в себе си”..кой може да е човекът, който „виждаш”, когато се страхуваш да не нараниш?
В това дори не вложих хумор и даже и да бях вложила ооо, то нямаше да е хаплив. …хей, че какво му е лошото на малко хаплив хумор Smile

, той си е остроумен и аз бих го оценила (стига да не е твърде много,де Wink

)
Ами долни и принизени са тези, които биха жертвали едно дете например, за да оцелеят те, то те са даже жалки…м-м-м така е,да.... мисля си, че някак тази тема – за нараненото или пожертвано дете е нещо много важно за теб…какво си представяш, когато го казваш?
сякаш действам като магнит за тези хора..какво може да е това в теб, което привлича като магнит подобни хора?............само като идея, защото са възможни много отговори…дали би могло да е…м-м-м..твоето вътрешно кипящо възмущение от тях?

Ами бих опитала, но тези хора мисля, че са много малко и ефектът няма да е особен…може би, но..едно все пак е повече от нула, а ако започнеш с нас Smile

..може би нататък ще можеш да разшириш още мъничко кръга?

Ами те са тези, които не наричам приятели, ами просто познати…..не знам не станаха ли много въпроси..но пък малко се обърках тук – говорехме за хора, които се опитваш да предпазиш от нараняване, като им спестяваш това, че са те засегнали…хора, които пазиш ..сякаш се страхуваш за тях.…и после те някак се превърнаха в хора, които СЕ чувстват застрашени..и просто познати…как става тази трансформация – от това ти да се страхуваш за тях, в това те да се страхуват..от теб?....както и – от близки хора – в..далечни?....можеш да решиш, че е просто недоразумение, но ми се струва, че това би могло да е..нещо като „маневра” на несъзнаваното и..може би има смисъл да видиш какво ще ти хрумне в тази връзка …

Уважавам Хитлер, защото се е самоубил в името на каузата си…...разбирам, нещо по своему достойно. От друга страна – 6 милиона жертви?..от които много деца?

Кое мисля, че и аз не знам, но може би огорчението от хората….което..е било във всеки даден случай нещо конкретно, което те е засегнало дълбоко..и,.. ако успееш да го откриеш… би могло отново да стане нещо конкретно – много болезнено, но..конкретно събитие..не онази всеобхватна, неясна, поглъщаща всичко болка

Ами аз по празниците съм много тъжна и те го забелязват и само ме питат, а аз искам просто тишина, спокойствие и никой да не ме вижда….никой да не вижда..тъгата ти?..или..нещо друго?...празник, на който стоиш тъжна и искаш само да не те виждат....това..дали ти напомня за нещо?

Да, но съм далеч от мисълта че и като дете го е правил или поне като малко дете…като че ли..някой, който много те е разстроил с постъпката си…и..ти се иска да го върнеш условно някъде там, където той би бил по-добър..и не би постъпил така?...или бъркам?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пет Мар 14, 2008 3:14 pm Заглавие:

Ами аз се опитвам да не нараня като цяло тези с ниско самочувствие и по-чувствителните, но пазя и себе си.
Ами аз нямям нищо против хапливия хумор, но го употребявам само с тези които разбират от него и то много малко, а и с теб няма как, защото няма как да разбера дали нещо не ти харесва, защото не те виждам освен ако ти не си кажеш де.

Представям си някъв пълен боклук, който бута дете към някой, който ще го убие и се тресе от страх само и само да не би и него..... жалка работа.

Ами аз обикновено си ходя все едно не ми пука, ако ще и бомба да падне, ходя уверена в себе си, други ми казват, че ходя сякаш ще се бия с някого и може и начина по който ходя да е причината. Също така някой примерно в трамвая почне да ми говори и едва ли не да ми се кара аз си увеличавам плейъра и той много се дразни, че не го слушам. Ако нещо съм нервна или слушам някоя по-агресивна песен въобще не оставям длъжна. Когато съм толкова ядосана, че още малко ще експлодирам обикновено никой не смее да ме закача.
Confused

ами ще се опитам да опитам.
Нещо не си ме разбрала, хората които не наричам приятели, ами просто познати са тези, които като им направя забележка и не и обръщат внимание, ами продължават в същия дух.

Да 6млн. жертви, от които по-голямата част щяха да са паразити разяждащи човешката душа и много деца, от които щяха да израснат такива индивиди. За децата смятам, обаче че Хитлер е трябвало да изчака да пораснат тия деца, та да види дали ще са и те измет, ама по-голямата част щяха да са. И все пак то все е щяло да си има деца, а пък Хитлер не би бил вечен. Според мен разделението, което е направил е трябвало да бъде не на расова основа, ами на това дали от тоя става човек или не. Ако става ще живее, ако ли не, айде три инжекции и да си заминава.

Не искам да виждат мен и да ми говорят, защото аз не искам да говоря , а само да наблюдавам. Ами напомня ми за всички празници от доста време насам, особено около рождения ми ден, тогава беше най-гадно. Всички ми честитяха, а аз не чествах нищо. Всички се радваха около мен, а аз бях толкова тъжна, но никой не разбра защо. Въобще тия празници са си гадна работа.

Не, не искам да го връщам никъде, ами да разбера защо е такъв и да го променя поне мъничко.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Съб Мар 15, 2008 2:07 am Заглавие:

Някой, който ще убие дете…това е страшна представа..която изглежда..много жива за теб…с какво я свързваш?

Ами аз обикновено си ходя все едно не ми пука, ако ще и бомба да падне, ходя уверена в себе си, други ми казват, че ходя сякаш ще се бия с някого и може и начина по който ходя да е причината…..тоест..ако ти „привличаш като магнит” подобни хора..можем ли да допуснем, че иначе те не са толкова много, колкото се случва да се „събират”около теб?
Също така някой примерно в трамвая почне да ми говори и едва ли не да ми се кара аз си увеличавам плейъра и той много се дразни, че не го слушам. Ако нещо съм нервна или слушам някоя по-агресивна песен въобще не оставям длъжна. Когато съм толкова ядосана, че още малко ще експлодирам обикновено никой не смее да ме закача. …много гняв…който без съмнение стои във всеки от нас….питам се не се ли получава понякога омагьосан кръг – ти си гневна…вероятно изразът на лицето и позата ти го излъчва..това „привлича”..някой друг нервен човек., той се сопва..ти се защитаваш...и..”двубоят” започва
Да 6млн. жертви, от които по-голямата част щяха да са паразити разяждащи човешката душа и много деца, от които щяха да израснат такива индивиди. ….дали няма противоречие тук – хората, които биха убили дете не заслужават да живеят, но..и децата не заслужават, защото ще станат паразити…няма как и двете да са верни, струва ми се

дали от тоя става човек или не. Ако става ще живее, ако ли не, айде три инжекции и да си заминава. –кой би могъл да реши това? по какви критерии?
Как гледаш на концлагерите?

Не искам да виждат мен и да ми говорят, защото аз не искам да говоря , а само да наблюдавам. Ами напомня ми за всички празници от доста време насам, особено около рождения ми ден, тогава беше най-гадно. Всички ми честитяха, а аз не чествах нищо. Всички се радваха около мен, а аз бях толкова тъжна, но никой не разбра защо. Въобще тия празници са си гадна работа…..А как беше преди години?

Не, не искам да го връщам никъде, ами да разбера защо е такъв и да го променя поне мъничко…..а не да го убиеш?
_________________
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Нед Мар 16, 2008 1:46 pm Заглавие:

Погледнах книгите на Уайлд - на български са 3 тома - 1-пиеси, но-забавни, не тъжни, 2-есета, стихове - хубави са, но предполагам, че на английски звучат повече, 3- приказки, писма. Открих само една приказка за славея и розата - славеят пял цяла нощ, пробождайки все повече сърцето си с тръните на розовия храст, създавайки най-алената роза на света. На сутринта бил мъртъв,а розата, малко по-късно-хвърлена в праха. Може ли тази приказка да си имала предвид?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Нед Мар 16, 2008 11:45 pm Заглавие:

Представата, че някой ще убие дете я свързвам с реалността.

Ами според мен даже тези хора са повече, защото аз не мога да срещна всичките, освен това аз никога не би трябвало да провокирам такова поведение, защото като се държа като гамен ония какво бърка.
Да, излъчвам го безспорно, но аз като съм гневна не си го изкарвам на хората, така че и другия да си намери друго разпускащо средство.

Не, аз категорично нямам предвид всички деца, пък и нека ги оставят до към 17-18 годишна възраст и тогава да ги убиват, ако е необходимо.

Ами критерии всеки, който би убил дете, който е убил брутално някое животно, също така някой който се подиграва с хората, само защото има власт над тях. Това може да го реши всеки индивидуално, но при наличие на добра преценка. Ами концлагерите са донесли много мъки и въобще не се е умирало лесно, поне такива заключения си правя аз от дневника на Ане Франк. Но не знам защо съм привърженик на инжекциите, даже знам какво съдържат.

Преди години беше по-хубаво и рождените дни ги чаках с нетърпение, а сега въобще не ми се мисли. Какво да му празнувам със всяка една година все повече се усеща студения полъх на смъртта.

Е, ако този някой се изплюе в моето лице би ми се приискало, но не бих го убила, заради това, най-много да му счупя нещо или да получи комоцио, ама негова си работа. Баща ми казва, че когато вадиш оръжие трябва да го правиш с ясното съзнание, че ще стреляш, та и тука същата работа.

Не моята беше за лястовичка, но и тази за славея ще я прочета, защото ми се вижда много хубава.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Пон Мар 17, 2008 5:20 pm Заглавие:

Представата, че някой ще убие дете я свързвам с реалността. – с коя реалност?..нещо преживяно?..чуто?...кое те кара да мислиш в тази насока?

Ами според мен даже тези хора са повече, защото аз не мога да срещна всичките, освен това аз никога не би трябвало да провокирам такова поведение, защото като се държа като гамен ония какво бърка. ….не можеш да срещнеш всички за щастие, но..някак те се „подбират” около теб и това като че ли не оставя място и време, за да се вгледаш в другите – спокойните, кротките, изморените..усмихнатите..

Да, излъчвам го безспорно, но аз като съм гневна не си го изкарвам на хората, така че и другия да си намери друго разпускащо средство. …без съмнение, поведението им не може да бъде оправдано от морална гледна точка…само…разбрано….. от психологическа…по-скоро си мисля, че ако видим как се случват нещата, бихме могли да ги сведем до конкретен механизъм, който…може да бъде променен…или, ..да не бъде свеждан до Цялата Истина…защото вероятно друг механизъм на общуване би довел до случването на нещо друго…..например…ти сигурно имаш друг тип общуване с приятели или деца и..нещата с тях се случват различно

Не, аз категорично нямам предвид всички деца, пък и нека ги оставят до към 17-18 годишна възраст и тогава да ги убиват, ако е необходимо….м-м-м и аз си мислех, че едва ли имаш предвид и едно дете…въпросът е, че така според мен се получава противоречие, защото Хитлер, макар и не лично е убил много деца …- виждала ли си купчините кукли в Аушвиц?

Ами критерии всеки, който би убил дете, който е убил брутално някое животно, също така някой който се подиграва с хората, само защото има власт над тях. Това може да го реши всеки индивидуално, но при наличие на добра преценка…..Теоретично…има смисъл…на практика..ако някой има толкова власт, че да взима подобни решения, как би го опазила от опиянението от властта..от постепенното откъсване от хората и оттам – загуба на критерии?..Самата ти би ли приела подобна преценка за теб и близките ти, направена от друг – напълно непознаващ ви човек?

Ами концлагерите са донесли много мъки и въобще не се е умирало лесно, поне такива заключения си правя аз от дневника на Ане Франк. Но не знам защо съм привърженик на инжекциите, даже знам какво съдържат. …защото..боли по-малко?....сякаш че…се преплитат две неща в теб…огромен гняв…и…огромно съчувствие..?

Преди години беше по-хубаво и рождените дни ги чаках с нетърпение, а сега въобще не ми се мисли. Какво да му празнувам със всяка една година все повече се усеща студения полъх на смъртта….А…кога се промени така усещането ти?....Или..другото, което си мисля…”С всеки рожден ден се приближава смъртта…”, ако това не си ти, за кой друг би могла да мислиш тези думи?

Е, ако този някой се изплюе в моето лице би ми се приискало, но не бих го убила, заради това, най-много да му счупя нещо или да получи комоцио, ама негова си работа….. тоест гневът….и желанието тези хора да бъдат отстранени….някак се замества в теб от желанието да разбереш защо са такива…и да ги промениш ако можеш…(имам предвид предишните ти думи по същата тема)
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пон Мар 17, 2008 7:37 pm Заглавие:

За мен това е реалността в момента. Нямам спомени да съм видяла нещо такова, нито пък чула. Не знам и кое ме кара да мисля така, просто такива заключения правя наблюдавайки хората.

С децата разбира се, че имам друг начин на поведение. Говоря за по-мъничките, защото от първи клас нагоре някой направо си просят боя. С приятелите ми се държа в зависимост от това какво ми е настроението, ако съм ядосана гледат да не се мяркат пред топката докато играя аз и така, а ако ми е гадно просто не излизам.

Да, убил е много деца за това не мога да го оправдая. Не, не съм ги виждала.

Ами, ако загуби преценка ще изгуби живота си. Ако някой направи подобна преценка за моите близки Бог да му е на помощ, макар че не вярвам и той да го спаси. Бих го убила по най-мъчителния начин.

Ами според мен Хитлер е трябвало да използва тях, за да не е толкова мъчително, защото е имало доста невинни хора, но за убийци и тем подобни- убийство по особено жесток начин.

Ами усещането ми се промени още лятото, когато рождения ми ден беше далеч. Аз за моята смърт не се притеснявам, но ако не прекъсна живота си, то родителите ми ще са преди мен.

Ами отвръщайки им по този начин само ще им покажа, че не са недосегаеми и че има и по-големи грубияни от тях.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 1:36 am Заглавие:

За мен това е реалността в момента. Нямам спомени да съм видяла нещо такова, нито пък чула. Не знам и кое ме кара да мисля така, просто такива заключения правя наблюдавайки хората…..м-м-м…ти обаче не наблюдаваш как хората убиват деца, което значи че усещането ти за това се дължи на някакво преживяване в теб – асоциация с нещо ..картина..филм?..може би смътен спомен..как някой..например бие дете и ти изпитваш страх, че ще го убие…не знам…само ти би могла да кажеш откъде идва тази представа..

С децата разбира се, че имам друг начин на поведение. Говоря за по-мъничките, защото от първи клас нагоре някой направо си просят боя. С приятелите ми се държа в зависимост от това какво ми е настроението, ако съм ядосана гледат да не се мяркат пред топката докато играя аз и така, а ако ми е гадно просто не излизам. ….гневът….е трудно за удържане чувство….

Ако някой направи подобна преценка за моите близки Бог да му е на помощ,... ….защото ти много обичаш близките си и си много загрижена за тях…..Струва ми се…това ни връща към въпроса…кого бихме могли да оторизираме като върховен съдия, който има правото да каже кой от нас да живее и кой да умре и ние да приемем преценките му?....А от друга страна..всеки „калпав” човек може би има някой, който го обича и би страдал за него и..може би този друг не е „калпав” и не заслужава подобно страдание?

Ами според мен Хитлер е трябвало да използва тях, за да не е толкова мъчително …ти лично как гледаш на евреите?

Ами усещането ми се промени още лятото, когато рождения ми ден беше далеч. Аз за моята смърт не се притеснявам, но ако не прекъсна живота си, то родителите ми ще са преди мен…а, какво се случи през лятото?.....смъртта на родителите ти…какво те наведе на тази мисъл?

Ами отвръщайки им по този начин само ще им покажа, че не са недосегаеми и че има и по-големи грубияни от тях…..само…като алтернативен начин на мислене…който не мога да кажа, че аз реализирам в живота си…но…като различна идея………бях чела някъде, че ако позволим поведението на другите да определя реакциите ни..то..в някакъв смисъл ние им даваме власт над себе си….така…изкушението да накажем виновния е винаги огромно, но, ако на неговата злина, ние отговорим със злина…то – не ни ли превръща това в подобие на онзи човек, когото всъщност ненавиждаме?...по тази логика…като че ли има две линии на разсъждение…едната – може би Христос именно това е имал предвид с думите – обърни другата си буза – навярно не буквално, но в смисъл – прекъсни нишката на насилието – ако не можеш да спреш него, спри себе си…..и другата – за която ти казах, че мисля в последно време по отношение на мен самата – гнева вътре в нас,..насилието вътре в нас…аз също не понасям грубостта, арогантността и жестокостта на другите, но…дали в един момент това не се обръща в гняв към самата мен, защото..и аз ги нося някъде в себе си…и, за да се запазя от този гняв, не го ли обръщам пак навън-към другите? Не че там няма такива хора, просто..как все пак се случват нещата в мен….Пиша този път за себе си..не знам дали в това би имало някакъв смисъл за теб….
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 11:14 am Заглавие:

Може, обаче не мога да се сетя.
Ами аз се опитах да си удържам гнева, но само стана по-лошо, насъбирах и след това избухвах. Сега си го изкарвам веднага и то не върху хора или животни, тъй че мисля че улучих вярната комбинация.

Аз не бих приела който и да е върховен съдия, защото неговите решения може и до моите близки да стигнат. Не смятам, че има някаква крещяща нужда от такъв човек, просто всеки да отстранява този който му се пречка. Знам, че така ще настане анархия и сигурно ще има някой убит, който не е бил толкова виновен, обаче по-добър вариант не виждам засега. Този калпавия, така или иначе все някога ще умре и онзи страдащия пак ще го боли.

Ами лично аз не познавам нито един евреин, не съм чувала нищо лошо за тях и няма как да тая каквито и да било отрицателни чувства. Ромите също не ги мразя, само не понасям тия дето крадат. Турците не ги понасям много много, но познавам и турци и добре се разбирахме.

Странното е, че през лятото не се е случило почти нищо, просто исках да съм сама и така се самовглъбявах и дойдоха всичките мисли. Ами те са си живи и здрави, не е като да са преболедували нещо тежко та аз да съм се замислила.

Ставаме като него, но само спрямо него и то тази трансформация не е трайна. Да, схванах мисълта ти и мисля, че може би имам допирна точка с това поне по тъч линията.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Вто Мар 18, 2008 11:55 pm Заглавие:

Сега си го изкарвам веднага и то не върху хора или животни, тъй че мисля че улучих вярната комбинация. ..която е...
Аз не бих приела който и да е върховен съдия, защото неговите решения може и до моите близки да стигнат…..а..дали това не важи за всеки от нас?
Не смятам, че има някаква крещяща нужда от такъв човек, просто всеки да отстранява този който му се пречка……но…по същата тази логика, който и да е от хората, които сега си позволяват да те нагрубяват просто би те гръмнал, защото..е по-бърз примерно
Този калпавия, така или иначе все някога ще умре и онзи страдащия пак ще го боли…по принцип, но..дотогава могат да минат години на приемлив за него живот….от друга страна…ти се опитваш да спестиш нараняването на слабите и безпомощните, не е ли това ..м-м-м..в противоречие с бързото решаване на проблема чрез отстраняването на човека?

Ами лично аз не познавам нито един евреин, не съм чувала нищо лошо за тях и няма как да тая каквито и да било отрицателни чувства.
…тоест…какъв е бил смисълът да бъдат избити от Хитлер?

Странното е, че през лятото не се е случило почти нищо, просто исках да съм сама и така се самовглъбявах и дойдоха всичките мисли. …може би…нещо преди това?..искаше да си сама, защото….?
Ти спомена, че е починала баба ти, после дядо ти..дали това е близо като време до онзи момент на промяна?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Мар 19, 2008 9:31 am Заглавие:

Нещо не разбрах първия въпрос.

Ами не мисля, че важи за всеки, защото огромна част биха се примирили, пък и кой ще си жертва живота в името на някаква си кауза при положение, че може и да не го засегне.

Ами аз се хвърлям в боя или да се защитавам, пък да става каквото ще. Мисля че имам предимство най-точната зодия съм, а и наистина мерника ми не дава отклонения.

В такъв случай на страдащия да му се изпишат лекарства, от които да не осъзнава какво се случва или нещо такова.

Няма смисъл освен чистка, но тя е трябвало да бъде направена не на расова, ами друга основа. Майката на Хитлер е била еврейка следователно съвсем няма логика. Аз уважавам Хитлер само защото е имал силата да се самоубие, заради каузата си, но не го харесвам най-малкото защото е искал да разчисти Източна Европа и да разпространи арийската раса.

Исках да съм сама, защото ми беше писнало от толкова шум и хора. Първо почина дядо ми, а след това баба ми. Ами мислите за смъртта са още от тогава, но тези за самоубийството са от не знам точно, но между септември и декември м.г.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Сря Мар 19, 2008 11:44 pm Заглавие:

Най-после, днес цял ден не успявам да се логна...... Confused

Първият въпрос…навярно защото не го зададох като въпрос – беше просто интерес, футболът ли имаш пред вид като начин да отреагираш гнева или..може би нещо друго…Аз още търся добрия начин за себе си…но..за футбол не ставам Sad

Иска ми се…да „изкажа уважение” звучи мно-о-ого старомодно и странно, но пък не се сещам за по-подходящ израз – така или иначе – да ти кажа, че определено оценявам умението ти да видиш различни неща в един човек и ако не го приемаш заради едно, да го уважаваш за друго – имам пред вид Хитлер и последните ти думи за него.

И сега………..мога ли да сменя (доста много) контекста?......ако..не се придържаме към конкретната тема…..тогава …..говорим за …хора, които се примиряват….за някой, който не се примирява….за някой, който страда и за него би било по-лесно, ако не осъзнава какво се случва…
…и …стигаме до смъртта на близки за теб хора…………..

Дали….това ти напомня за нещо……..?

И…пак в тази насока на мисли………която е много хипотетична…….и е напълно вероятно да е много далеч от реалността………..но в момента ми се струва като възможен смисъл……………….много шум и хора има на един празник обикновено…а също и на ..или след…едно погребение……възможно ли е някъде в себе си някак да свързваш тези неща….рожден ден/празник..и …нечия смърт…

между септември и декември м.г. – не знам…би ли могла…да си припомниш нещата, които са се случвали с теб или около теб тогава…..какво би могло да е станало между септември и декември……….или – някой септември……някой декември…….
_________________
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Чет Мар 20, 2008 3:26 pm Заглавие:

Ами аз разпускам с много неща: плуване, тичане, каране на колело из стръмни места, тук-там ударя с юмрук по някоя врата и си направя синка или рана, дигам гирички, за футбола е ясно.

Ами, разбира се че е по-добре да не осъзнаваш в такъв момент какво се случва, защото тогава дори не можеш да говориш, държиш всичко вътре в теб. А понеже ме обвърза със случая ще кажа, че аз осъзнах тяхната смърт, но не я приех, не трябваше да става така. Аз разбира се не приех веднага случилото се като възможно, когато се обадиха от болницата аз си казах, че може да е грешка, когато родителите ми отидоха да ги разпознават и казаха, че няма грешка, аз пак не повярвах, когато ги видях в ковчега, аз си мислех че всеки момент ще станат, че в момента просто спят Crying or Very sad

, но не стана така.

Като казах шум и хора имах предвид тези навън. Рождения ден го нямам за празник, а на моето погребение мисля, че аз ще празнувам.

Ами начало на учебната година, стачка, а баба ми почина декември, но това не беше миналата година, потискащ рожден ден.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 12:06 am Заглавие:

Ами аз разпускам с много неща: плуване, тичане, каране на колело из стръмни места, тук-там ударя с юмрук по някоя врата и си направя синка или рана, дигам гирички, за футбола е ясно – ти си светлинни години напред, аз навремето счупих два-три прозореца, докато ми дойде акъла да не удрям по стъклото Confused

…….аз осъзнах тяхната смърт, но не я приех, не трябваше да става така…..Те…неочаквано ли починаха..?.........Ти колко голяма беше тогава?.....Какво знаеше за случващото се с тях?
Аз…бях отгледана от пра-баба ми и сестрата на едната ми баба – казвах и леля. Като по-голяма всяко лято бях при тях. И ги обичах…и ги обичам. Когато прабаба почина бях малка и така и не отидох на погребението. А леля почина много неочаквано от тумор…последното което помня от нея е как се усмихна и засия като ме видя….После пак не отидох на погребението, макар че бях по-голяма. И..сега често сънувам, че се връщам в тяхната къща, търся ги, а те са кой знае къде…. И аз ги чакам, обикалям, тръгвам си, пак се връщам…..

Рождения ден го нямам за празник, а на моето погребение мисля, че аз ще празнувам. …ти си единственият човек, който може да потвърди или отхвърли всяка идея, свързана с твоите преживявания….но….някак отново, като че ли много силно стои тази връзка – рожден ден и смърт…смърт и празник……………………………………питам се…....ако оставим настрани конкретните разсъждения…...какво прави така, че за теб тази връзка е толкова силна……дали…ти напомня на нещо това……………………………………….или…..като друга възможност, за която си мисля…...дали по някакъв начин идеята за празник (аз ще празнувам) не се явява като противовес, някак единственото нещо, което е достатъчно силно, за да отмени представата за смъртта....( на баба и дядо)…защото.. ако си остане такава, тя е непоносима

Ами начало на учебната година, стачка, а баба ми почина декември, но това не беше миналата година, потискащ рожден ден……мисля си нещо, което…м-м-м…някак се свързва с моите представи и преживявания и се питах…дали в тях би могло да има нещо, което докосва твоите?.....начало – на година, декември е последният месец преди началото на новата година….онзи декември, когато почина баба..дали не си мислила преди тя да почине за Новата Година..за празника…за подаръците…какво ще й купиш..какво тя ще ти подари…?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 2:35 pm Заглавие:

Да, но като удариш по стъкло е по-добре, защото порязвайки се хубаво болката е по-голяма и удовлетворението да счупиш прозорец или чиния си е незаменимо и изпитвайки болка, то поне аз се успокоявам.

Ами да, може да се каже неочаквано. Когато почина дядо ми бях 6ти клас, а когато почина баба ми бях 9ти. Аз знаех какво се случва с тях, не мисля че някой е криел нещо от мен. Доста красив и тъжен сън.

Ами няма същество, което да имало рожден ден и да не е изживяло и смъртта си, поне засега. А смъртта си е празник, защото свършват всички мъки, задължения и т.нат. Но аз не виждам смъртта на другите като мой празник, защото тяхната липса няма да ме направи щастлива. Аз по абсолютно никакъв начин не мога да гледам на тяхната смърт като на нещо хубаво или като на празник.

Ами аз и бях купила подарък, но не успях да и го поднеса, а аз не знам какво щеше да ми подари тя, но не исках нищо, нищо освен нея.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 7:46 pm Заглавие:

и изпитвайки болка, то поне аз се успокоявам…..да, и аз съм го изпитала…..от друга страна….да се успокоиш , защото сама на себе си си причинила болка…..би могло да означава…..че някъде в себе си се чувстваш много виновна…………………………………………………………
хрумва ми също……”да се порежеш хубаво”…..кракът на дядо беше отрязан, доколкото разбрах?......всъщност – много лошо”порязан”, в резултат той умира……….”да се порежеш хубаво” и това да донесе успокоение……..дали не ни насочва към желанието някак нещата да са били други…….да си можела да ги промениш? ….може би….макар и лишена от всякаква логика…вина, че не си могла да го спасиш?...

Аз знаех какво се случва с тях, не мисля че някой е криел нещо от мен – нямах предвид, че някой е криел, но…може да е било неочаквано…или да са се опитали да ти спестят болката..

Ами няма същество, което да имало рожден ден и да не е изживяло и смъртта си, поне засега. ….разбира се, Confused

……….но обикновено рожденият ден се приема като знак за израстване..при теб…той е свързан с друго усещане…….дали пък още някой около теб гледа на рождения си ден като на повод за равносметка..поглед към края..?

Но аз не виждам смъртта на другите като мой празник, защото тяхната липса няма да ме направи щастлива….Както и те не биха видели твоята така…

Аз по абсолютно никакъв начин не мога да гледам на тяхната смърт като на нещо хубаво или като на празник. …Разбира се, точно обратното е …. – смъртта им е много болезнена за теб и ти не си я приела…
Имах предвид нещо друго – понеже е само…много обща идея……може би не успявам да я изразя ясно……ще опитам да съм по-точна……………ако се откъснеш от конкретните факти и говорим само за общата представа за смърт, която стои в мислите ти, както и за общата представа за празник…..прави впечатление, колко силно са свързани за теб тези две понятия – не че в живота няма такава връзка, но има нещо, което прави тази връзка много силна и съществена за теб.
От тук…би могла да помислиш ..ако искаш и намираш смисъл….какво ти хрумва като представи, спомени, образи..когато мислиш за празник и за смърт

Това, което аз си мислех,…. като нещо мое, което може и да е много далеч от теб…. – понякога, когато нещо е много непоносимо за нас, ние несъзнателно го заменяме точно с обратното – за да ти дам пример – навремето момчето , в което бях влюбена си избра друго момиче. Като виждах колко са близки, аз изведнъж започнах да я харесвам и да я приемам като част от него -….тогава въпросът е – какво е станало с желанието ми да го имам за себе си? И вероятният отговор е,че болката от това да се чувствам не-избрана е била много голяма, омразата към това предпочетено момиче – също би била много голяма, но..аз не искам да съм човек, който мрази..и тогава омразата парадоксално се е трансформирала в обич.

Та, …имах предвид…… по същия този механизъм….дали е възможно не да превърнеш конкретно смъртта на баба в празник – това е абсурд, но да си кажеш например …че смъртта като такава е един вид празник, замествайки в съзнанието си нещо много лошо с нещо, точно противоположно на него, защото много лошото е непоносимо.

Другата ми идея в този план беше – какво е било за теб погребението на баба (или дядо)?...на мен ми се е случвало да гледам хората, които се събират тогава и ..ядат, пият.говорят си…...сякаш са на празник…и …..ако и за теб е било така, това би могло да свърже по един много болезнен начин идеята за празник с тази за погребение

Ами аз и бях купила подарък, но не успях да и го поднеса, а аз не знам какво щеше да ми подари тя, но не исках нищо, нищо освен нея……Какво стана с този подарък?.........…Може ли очакването на идващата година, на подаръците…да те връща към онази нова година, която е донесла смърт?

А…баба кога беше родена?...Как минаваха нейните рождени дни?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пет Мар 21, 2008 8:23 pm Заглавие:

Ооооо, не кракът на дядо ми не беше порязан, от нещо като протриване или съвсем леко одраскване се образувала рана, той беше диабетик, а при тях раните и сама знаеш трудно зарастват и болеста го уби. Аз неговата смърт нямаше как да я предотвратя, освен ако не бях лекар. Разбира се, че бих искала да променя нещата, но не можех. Тази на баба ми 100% можех да я предотвратя, обаче беше късно.

Ами тяхната болка също беше много голяма и всеки си страдаше тайничко. За успокоение мама даде на мен и на баща ми по 2 валидола, които ме направиха сякаш безчувствена, но не за дълго.

Ами, когато родителите ми имат рожден ден, както тия дни баща ми те гледат изминатия път като нещо хубаво и най-вече гледат нас и ни се радват.

И двете неща си ги представям с много цветя и светлина.

За момчетата ще ползвам твоя опит.

Нещо наистина не разбрах- имаш предвид да заместя лошите чувства с една хубава представа, за да го загърбя или нещо подобно?

Не ядох, не пих, не говорех, тогава гърлото ми се беше свило. Всеки те гледа със съжаление, но си няма никаква представа какво изпитваш и просто искаш да не си там, защото отново нищо няма смисъл.

Ами мама го изхвърли, а на мен въобще не ми беше до това да се противопоставям в този момент. Аз вече не празнувам нова година.

Нейните рождени дни протичаха в много задушевна обстановка, тя страшно много ни се радваше, че сме дошли, че я обичаме и че има близки хора, които я уважават. Тя родена на 13.11.1928г., а почина на 28.12.2005год. към 23.30h според лекарите.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.

SCH · Пуснато на: Съб Мар 22, 2008 9:01 pm Заглавие:

Съжалявам, днес ми се искаше да пиша по-рано, но малко сме болни и денят се изниза в ходене по лекари.

Тази на баба ми 100% можех да я предотвратя, обаче беше късно. - ….а, как мислиш, че би могла да предотвратиш смъртта на баба?

За успокоение мама даде на мен и на баща ми по 2 валидола, които ме направиха сякаш безчувствена, но не за дълго……………………..докато……твоята смърт би те направила безчувствена завинаги……….?

Нещо наистина не разбрах- имаш предвид да заместя лошите чувства с една хубава представа, за да го загърбя или нещо подобно? –............ нещо подобно, аз…никак не обичам теоретизирането,………. но сега ще използвам едно теоретично понятие, за да обясня това, което мисля – в психологията има теория, според която нашето Аз се стреми да се защити от много тежките и непоносими за него преживявания. Това се случва напълно несъзнавано и ние не си даваме сметка за този процес, освен ако някога съзнателно не се опитаме да намерим обяснение за нещата, които се случват в нас. И, един от тези начини да се защитим се нарича „формиране на реакция” – това значи, че напълно несъзнателно превръщаме едно чувство или представа в точно противоположното на него. Както в моя пример – омразата към момичето се превръща в обич – защото омразата би ми донесла много негативни преживявания и би разрушила собствената ми представа за себе си като за добър човек.
При теб……………..може би не е така,…. но допускането ми беше, че, напълно несъзнателно идеята за смърт като нещо много тежко се трансформира в представата за смъртта като празник, защото реално смъртта, с която си се срещнала е била толкова тежка, че е била непоносимо преживяване, заплашващо да разруши целия ти вътрешен свят.

Не ядох, не пих, не говорех, тогава гърлото ми се беше свило. Всеки те гледа със съжаление, но си няма никаква представа какво изпитваш и просто искаш да не си там, защото отново нищо няма смисъл……………………………………………………отново?.........както…кога?

Ами мама го изхвърли, а на мен въобще не ми беше до това да се противопоставям в този момент….а, говорили ли сте за това по-късно?......

Нейните рождени дни протичаха в много задушевна обстановка, тя страшно много ни се радваше, че сме дошли, че я обичаме и че има близки хора, които я уважават…..и..тя страшно много те обичаше…?
Смъртта на баба….сякаш слага край на много неща …………………?.
Тя е родена на 13.11.1928г.,……… а, ти кога си родена – мисля, че беше октомври?

…….почина на 28.12.2005год. към 23.30h според лекарите……а, как се случи това?....ти как разбра..?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Съб Мар 22, 2008 9:23 pm Заглавие:

Оооо, съжалявам, но не се притеснявай.

Ами ако бях помислила, ако бях настоявала.

Да, моята смърт би ме направила безчувствена или щастлива, но по ми харесва безчувствена, защото тогава бих изпаднала в едно блажено състояние на неосъзнаване на реалността.

Да, сега те разбрах, но от моите наблюдения върху мен, които са много незадоволителни са ме довели до извода, че моята защитна реакция е безчувственост, а не омраза или противоположното на онова чувство.

Ами по принцип стигнах до извода, че нищо няма смисъл. Баба ми толко е градила своя живот сама, сама е отгледала и баща ми и леля ми и никой грам не и е помогнал и изведнъж просто си отива.

Ами аз не говоря много с родителите ми, избягвам доста теми и тази включително.

Обичах я безкрайно много и тя мен също. Тази нощ я сънувах, но това е отделен въпрос.

Слага край на топлотата в тази къща, има една огромна незаменима липса Crying or Very sad

Не аз съм декемри, с Нострадамус сме в един ден.
Ами лекарите се обадиха в 6.30 сутринта, аз както никога се събудих, когато звъни телефона и бях сигурна, че е за нея. Тя също почина заради тоя скапан диабет, заболя от пиелонефрит, през ноща бъбреците са и спрели да работят и оттам сърцето. Единствената утеха е, че не я е боляло.
_________________
Аз чакам твоя знак/ и двама с теб ще открием,/ нов прекрасен свят -/ дай ми ръка, подай ми ръка...
Море от любов,/ бушува във мен,/ аз искам отново,/ разсъмване с теб.