Психология

SCH · Пуснато на: Нед Мар 23, 2008 12:36 am Заглавие:

Ами ако бях помислила, ако бях настоявала…………..да помислиш.. и настояваш..за какво?

Баба ми толко е градила своя живот сама, сама е отгледала и баща ми и леля ми и никой грам не и е помогнал и изведнъж просто си отива…………………….а дали…..тя е виждала смисъл в така трудно извървения от нея път?

Ами аз не говоря много с родителите ми, избягвам доста теми и тази включително……..вероятно…има много причини за това…………………..но….тази тема – какво те кара да я избягваш?

Обичах я безкрайно много и тя мен също. ……и си мисля…дали ти не си била част от смисъла за нея?

Слага край на топлотата в тази къща, има една огромна незаменима липса ………..много съжалявам Crying or Very sad

…………това ..вашата къща ли е?............баба……е внасяла много в нея……..

Не аз съм декемри, с Нострадамус сме в един ден…………в един ден с Нострадамус – това..какво значи за теб?

Ами лекарите се обадиха в 6.30 сутринта, аз както никога се събудих, когато звъни телефона и бях сигурна, че е за нея. ………вероятно..си се страхувала за нея?...имала си подобно очакване?........дали си говорила с нея за това?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Нед Мар 23, 2008 1:12 am Заглавие:

Ами тя да си обърне внимание и не да не иска да ни притеснява и т.нат.
Виждаше смисъл в това, че имаше деца имаше внуци и пра-внуци.

Ами аз не обичам да говоря за баба ми и дядо ми по принцип. Избягвам тази тема, защото се натъжавам и това сигурно е нещо като защитен механизъм. И предпочитам да си тъжа сама.

Бях смисъла за нея и не само аз.
Не ние имаме друга къща, но голяма част от времето прекарваме в нейната или по-точно в двора и когато видим заключена врата.....

Ами в доста критични ситуации имам интуиция, която ми помага, но не вярвам точно с него да имам нещо общо.

Ами да притеснявах се, знаех че нещо не е наред. Когато тя влезе в болница и казах, че ще се оправи, въпреки че и аз не си вярвах. А и как да говоря с нея за това, да и кажа че ще умре ли или поне такова е предчувствието ми.
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 3:12 am Заглавие:

Вчера..не ти благодарих за съчувствието, а то ми беше много в помощ. Благодаря ти сега.

Ами тя да си обърне внимание и не да не иска да ни притеснява и т.нат…………….Тоест……имаш ли чувството, че не сте я наблюдавали достатъчно?...............а….вашите…говореха ли с нея за здравето й?

Виждаше смисъл в това, че имаше деца имаше внуци и пра-внуци…..това е далеч от теб сега, но…може би баба би била щастлива, ако ти продължиш нейния път – чрез твоя път.., чрез твоите деца…и даже внуци някой ден…….дали това…не е част от смисъла на нейното съществуване……..начинът по който ти си й давала сила?

Ами аз не обичам да говоря за баба ми и дядо ми по принцип. Избягвам тази тема, защото се натъжавам и това сигурно е нещо като защитен механизъм. И предпочитам да си тъжа сама…….а, какво би се случило, ако говорите?...ако...тъжите заедно?

Всъщност… какво беше за теб изхвърлянето на подаръка за баба?

Не ние имаме друга къща, но голяма част от времето прекарваме в нейната или по-точно в двора и когато видим заключена врата.....а,…нейната къща празна ли стои?

Ами да притеснявах се, знаех че нещо не е наред. Когато тя влезе в болница и казах, че ще се оправи, въпреки че и аз не си вярвах. А и как да говоря с нея за това, да и кажа че ще умре ли или поне такова е предчувствието ми…………………………………погрижила си се за нея, дала си й кураж, преглъщайки твоя страх…………… мислех си – дали и тя не е направила същото за теб – може би е имала предчувствие или просто ясна преценка на ситуацията, но не е искала да те тревожи?..............може би…това е било нещо, за което не се говори?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 3:15 am Заглавие:

Мисля си.......кое превръща един дом в ад?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 3:21 am Заглавие:

Моля.
Ами аз съм убедена, че не я наблюдавахме достатъчно. Родителите ми си говореха помежду си и пред мен понякога за здравето и, но не и пред нея.

Да, обаче ако за нея това е бил смисълът на живота аз не мога да имам същия, след като не го виждам така.

Аз обичам да си тъжа сама в уединение.

Ами мисля, че това беше начин според майка ми да приема нещата по-леко, защото гледайки този неподарен подарък щеше да ми е гадно всеки ден.

Да празна,точно преди вратата за къщата има едно коридорче, в което е колибата на кучето, е сега и той не иска да спи там и спи все навън, та мисля да му я изнесем.

Да, има нещо такова и тя не беше в настроение, вероятно и тя е усещала нещо, но не говорихме и мисля, че така е по-добре.
_________________
Feel bad

deanne · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 5:12 am Заглавие:

Ами да не я притесняват, защото ако знаеше колко се притесняват и тя щеше да се притесни и нали знаеш, че ако човек си мисли, че ще умре или ще се разболее от нещо понякога сякаш сам го предизвиква.

Ами беше отпаднала, аз и помагах, извеждах я,защото тя не е от тук. А тя ме гледаше през прозореца как играя футбол.

Ами искам да съм сама, защото не искам някой да каже нещо искам аз да си мисля върху моите мисли.

Тогава не тъжах за изхвърления подарък не ми беше до него.

Не баба ми живееше отделно на село.

Ами да тя се усмихваше, но не казваше нищо. Бяхме в някаква градина зелена и слънчева и аз нещо спортувах с баща ми.

По-добре за мен и за нея.
_________________
Feel bad

deanne · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 5:16 am Заглавие:

Ами това е извадка от произведението "Гарванът" на Едгар Алан По. Много е красиво, оттам най-добре ще разбереш какво превръща един дом в ад.

Виж предния ми пост, който е преди твоя, защото нещо се получи разминаване и отговора ми е над твоя, а е писан след него и вероятно не си го видяла.
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 6:17 am Заглавие:

Ами аз съм убедена, че не я наблюдавахме достатъчно. Родителите ми си говореха помежду си и пред мен понякога за здравето и, но не и пред нея……… а,…какво мислиш, че ги е спирало да говорят пред нея?

Тя всъщност как се чувстваше?.....как се справяше с ежедневието?..................ти как участваше в него?

Да, обаче ако за нея това е бил смисълът на живота аз не мога да имам същия, след като не го виждам така….разбира се

Аз обичам да си тъжа сама в уединение………………..разбирам, мисля че ти си споменавала това и преди…………………мисълта ми беше – какво прави така, че предпочиташ да изживяваш сама тъгата за баба, отколкото да я споделите всички?

Ами мисля, че това беше начин според майка ми да приема нещата по-леко, защото гледайки този неподарен подарък щеше да ми е гадно всеки ден…………………………да, и аз така предположих, но – това е доброто желание на майка ти да ти спести нещо…………….което, не е същото, като това, което ти преживяваш – каза, че не ти е било до това да й се противопоставяш тогава, което ме наведе на мисълта, че изхвърлянето на подаръка по някакъв начин е било…тъжно?....болезнено?...за теб

Да празна,точно преди вратата за къщата има едно коридорче, в което е колибата на кучето, е сега и той не иска да спи там и спи все навън, та мисля да му я изнесем….една празна къща..е много тъжно нещо Sad

….аз моята само я сънувам, но..ти всеки ден виждаш „твоята”………..

Всъщност…каза, че си сънувала баба – това хубав сън ли беше?

Да, има нещо такова и тя не беше в настроение, вероятно и тя е усещала нещо, но не говорихме и мисля, че така е по-добре…………по-добре за нея?………за теб?……или за другите ?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 8:13 pm Заглавие:

Ами да не я притесняват, защото ако знаеше колко се притесняват и тя щеше да се притесни и нали знаеш, че ако човек си мисли, че ще умре или ще се разболее от нещо понякога сякаш сам го предизвиква.
Ами беше отпаднала, аз и помагах, извеждах я,защото тя не е от тук. А тя ме гледаше през прозореца как играя футбол.
…вие всички сте се стремили да не я притеснявате..да се грижите за нея..обичали сте я…… откъде идва чувството, че не сте я наблюдавали достатъчно?

Ти каза, че на 100% си можела да предотвратиш смъртта й..?

Ами искам да съм сама, защото не искам някой да каже нещо искам аз да си мисля върху моите мисли…. …м-м-м…ако се опиташ да погледнеш в представите си…и да чуеш гласа вътре в теб…………...кой е човекът, който казва нещо …….?

За другите…също ли е по-добре да тъгуват сами?....например…дали татко ти би искал да поговори с теб за баба и какво е била тя за вас?

Ами да тя се усмихваше, но не казваше нищо. Бяхме в някаква градина зелена и слънчева и аз нещо спортувах с баща ми……..тримата, които…се обичахте най-много?........разбирахте се без думи?..............които най-много си приличахте?

По-добре за мен и за нея…..защото…взаимно сте се опитали да си спестите болката?.........или..?..........какво би се случило, ако бяхте говорили?

„Гарванът” на Едгар Алан По, ще се опитам да я намеря. Но тъй като нямам идея от кого да я търся, може би…ти би ми казала накратко за какво става дума?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пон Мар 24, 2008 9:20 pm Заглавие:

Притесненията не бяха много големи и бяха въз основа на съвсем повърхностни наблюдения, а при по-задълбочено вглеждане и тълкуване щеше да е друго.

Да и продължавам да го твърдя, можех обаче....

Обикновено майка ми гледа да успокоява и говори, а това мен не ме успокоява.
Майка ми обича да има някой около себе си, баща ми в първия момент не е много сговорлив, не че съвсем си трае, но просто е по-мълчалив в такива моменти. С него бих могла да говоря за баба ми, но не бих могла да му кажа, че имам някаква вина, защото той не би го приел за вярно.

Ние си се обичахме не само тримата, но ние тримата си се разбирахме без думи, най-вече аз и баща ми. Дали си приличахме не знам и тримата, но при всички положения имахме допирни точки.

Да, взаимно се опитахме да спестим болката, а разговор на такава тема е доста труден, болезнен и щеше да се създаде едно напрежение.

"Гарванът" е доста кратичък затова ти пратих лично съобщение.
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Вто Мар 25, 2008 2:57 am Заглавие:

Притесненията не бяха много големи и бяха въз основа на съвсем повърхностни наблюдения, а при по-задълбочено вглеждане и тълкуване щеше да е друго……………по-задълбочено вглеждане в състоянието на баба предполагам? ….какво е това, което мислиш, че сте пропуснали?

Да и продължавам да го твърдя, можех обаче.... разбирам, колко много обичаш баба и те боли от смъртта й, но….какво си представяш, че си можела да направиш…………имам предвид като конкретни стъпки……действия………

Обикновено майка ми гледа да успокоява и говори, а това мен не ме успокоява………и говори..какво?..можеш ли да „чуеш” думите й някъде вътре в теб?.

майка ти изглежда много грижовен човек, който се стреми да ти спести, вероятно и на другите, всяка болка……….но……..си мисля две неща ………може би…….когато ти е тъжно, повече би ти помогнало ако ти можеш да поговориш…и просто да излееш болката – частично – навън, докато думите на другите, макар и много добронамерени…………сякаш не оставят място за твоята болка и я затварят в теб………...от друга страна….питах се дали майка ти, която много се страхува за теб……не е много чувствителна към всяка болка, което…..сякаш отново поставя пред теб твоята вътрешна необходимост да й я спестиш……………….не знам…………просто предположение………

Майка ми обича да има някой около себе си, баща ми в първия момент не е много сговорлив, не че съвсем си трае, но просто е по-мълчалив в такива моменти. С него бих могла да говоря за баба ми, но не бих могла да му кажа, че имам някаква вина, защото той не би го приел за вярно…………..а, дали той би имал нужда да поговори за нея?

Дали си приличахме не знам и тримата, но при всички положения имахме допирни точки………допирни точки..в какво?

Да, взаимно се опитахме да спестим болката, а разговор на такава тема е доста труден, болезнен и щеше да се създаде едно напрежение………тогава…….не знам какво мислиш, че не си направила за баба, но……има нещо, което последно си могла да направиш и ти си го направила …………………погрижила си се за нея едновременно като си й спестила напрежението от един тежък разговор……..и ………си й дала възможност тя да се погрижи отново за теб, като тя ти спести болезнения разговор, защото вероятно тя също е имала предчувствия, но така, макар болна и безпомощна е можела още веднъж да се почувства твоята любяща баба, която се грижи за теб……тоест – силна и помагаща, а не само….м-м-м….обект на лечение.

"Гарванът" е доста кратичък затова ти пратих лично съобщение. – благодаря ти, прочетох го, много е силно, някой ден ще го прочета в оригинал, надявам се
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 2:14 am Заглавие:

Ами трябваше да и задаваме много въпроси, защото тя не казваше, че не е добре, но явно не сме могли да и зададем всички въпроси.

Ами самата аз да я наблюдавам повече и с доста мисъл да направя заключения или да поискам второ мнение на лекар.

Майка ми ми казва как това е нормално и някакви такива неща, но в такъв момент думите и нямат значение.

В моменти, които носят много болка и страдание май вече се потретвам, но не искам да говоря, а искам да съм сама.

Баща ми също обича да си страда вътрешно.

И тримата сме доста смели, понякога чак до глупост и някак осъзнаваме реалността по-добре от другите.

Не направих това, което можеше да я спаси може би, а това го изложих в горните редове.

Ако искаш "Гарванът" в оригинал пратих ти отново лично, само че е на английски и не е много лесно.
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 8:15 am Заглавие:

Баба…изглежда е била силен човек?........ градила е своя живот сама, сама е отгледала баща ти и леля ти и никой не й е помагал, а това……е много трудна житейска задача……….може би….за нея е било естествено да бъде именно това – човекът, който ви гледа и се усмихва на играта ви…и това я е правело щастлива……….дали …би искала ролите да бъдат сменени …и тя да стане човекът, когото гледат?

В моменти, които носят много болка и страдание май вече се потретвам, но не искам да говоря, а искам да съм сама. – извинявай, може би….прекалявам с темата все за едно и също…..мислех си защо това е така, но може би…това не е нещо, което е съществено за теб, по-съществено е желанието ти да не те безпокоят.

И тримата сме доста смели, понякога чак до глупост и някак осъзнаваме реалността по-добре от другите….това..е много красиво описание на вас тримата…..смели – в ежедневието?..в екстремни моменти?..........а..в какъв смисъл осъзнавате по-добре реалността?

В момента .... се чувствам объркана..., говорим много за въпроси, за говорене и за тъга в мълчание….и започвам да се питам – дали това не е начинът да ми кажеш, че има въпрос, който не успявам да задам?..........или…..нещо, което не виждам, защото може би…не мисля достатъчно…….или не в необходимата посока

Ако искаш "Гарванът" в оригинал пратих ти отново лично, само че е на английски и не е много лесно. – благодаря ти, искам го, да, английският ми не е на висота, но бих се радвала да чуя как звучи в оригинал
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 2:28 pm Заглавие:

Да силна беше. Тя не искаше да си сменим ролите, даже затова не каза че е болна, ами си мълчеше, за да не ни безпокои.

Аз просто по принцип не говоря за чувствата си, защото никой не би ме разбрал.
Смели, когато се налага, тоест да в екстремни ситуации. Осъзнаваме я по-добре откъм отрицателната и страна, докато другите гледат да не мислят за нея.

Сега аз малко се обърках. Имаш предвид да трябва да зададеш въпрос, който аз избягвам или нещо друго.....
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 6:59 pm Заглавие:

Да силна беше. Тя не искаше да си сменим ролите, даже затова не каза че е болна, ами си мълчеше, за да не ни безпокои………аз…..разбирам как тъгуваш за баба и ти се иска нещата да са били други…и аз след толкова години копнея да се върна в онази къща и при баба и леля от детството ми..защото с тях бях щастлива и истински обичана………но….те ми дадоха любов……сега само аз мога да им дам – памет, мисля си, че докато някой пази паметта за тях, те са все още мъничко живи..и аз мога да ги направя живи и за моите деца, макар че те никога не са ги виждали…….
……..извинявай, увлякох се…….всъщност,………. мислех си за това, че може би…..ти си направила за баба онова, което тя сама е предпочела – да се чувства силна, загрижена и радостна за децата и внуците си. Ако се беше превърнала в мъничка, безпомощна, болна баба…как би се чувствала?
Ако…макар и съвсем несъзнателно и водена от най-добри чувства, ти стоеше зад тази промяна, дали…това би било по-добре за баба и теб?
Може би за нея....това е било най-големият подарък, който може да ви направи – себе си……….но, да приемеш този дар и цялата болка, която това ти струва, е било най-големият подарък, който ти си могла да й направиш. Може би…ти си й подарила правото й на избор, правото да остарее и си отиде като най-силният човек, който познаваш и…щастлива от радостта, която дарява на другите – твоят подарък, който не е бил изхвърлен, бил е приет с благодарност и мълчаливо разбиране?

….ако…..тази насока на мислене ти е чужда.., моля те да ме извиниш…….просто – по думите ти, аз започнах искрено да се възхищавам на баба ти….и…като че ли това е начинът, по който си я представих….но може би……това е нещо само в моя свят…...

Аз просто по принцип не говоря за чувствата си, защото никой не би ме разбрал…..и..аз затова винаги се питам – не защо не говориш, но..откъде е дошло чувството, че никой не би те разбрал………кое го е породило………кое го поддържа (освен част от съучениците Sad

)……..но…….всъщност пак не знам…. – не прекалявам ли?..как си ти?

Смели, когато се налага, тоест да в екстремни ситуации……..м-м-м тази идея за пожарникаря, който спасява хората в пожара…дали това е общото между теб и баба (и татко)?
Осъзнаваме я по-добре откъм отрицателната и страна, докато другите гледат да не мислят за нея…..другите..са майка ти и брат ти?.........Реалността откъм отрицателната страна…ти-може би имаш предвид хората, за които говори?...а ..за баба и татко..коя е отрицателната страна?.......може би това е много общо, дали ти имаш предвид някоя конкретна ситуация?

Сега аз малко се обърках. Имаш предвид да трябва да зададеш въпрос, който аз избягвам или нещо друго.....не, не който избягваш…по-скоро..може би въпрос, който имаш нужда да чуеш…който е важен за теб, но аз някак..не успявам да го открия…….имаш ли такова чувство?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Мар 26, 2008 8:14 pm Заглавие:

Аз не говоря много за баба ми, даже почти не говоря, просто тя си ми беше баба и в очите на всички беше силен човек и истински приятел, но какво да му разправям на някой, на който не му пука, на него му е се тая.

Ако беше слаба и немощна щеше да и е мъчно за нас, защото щеше да изисква постоянни грижи, а баща ми казва че стигне ли се дотам някой да се грижи за него би се самоубил.
Аз я обичах и щях да правя каквото мога, на нея нямаше да и е приятно да е в тази роля.
Това с подаръка наистина не ме докосна вътрешно.

Освен съучениците ми и приятели от входа, познати от входа и като цяло възрастните, защото те гледат на мен като на някво 'лапе, дет какви проблеми ще има на 17- всички, имам чувството, че другите си мислят, че светът се върти около тях, обаче сякаш не осъзнават, че даже и утре да ги няма светът ще продължи да се върти. Породило го е самото неразбиране. Никой не взима думите ми насеризно, нито пък идеите които давам и на никой не му пука за мен, освен на родителите ми, стринка ми и кучето ми, но те като че ли малко нямат избор, защото са ми близки. А и на 4-5ма приятели им пука за мен, другото е фалш.

Не се притеснявай, не прекаляваш. А на въпроса как съм мисля, че е по-добре да не ги отговоря, защото не искам и на теб да ти стане гадно.

Баба ми беше по-слаба, беше все пак на години, но ние двамата...
Другите са майка ми, брат ми и хората по принцип. За баща ми и баба ми отрицателната страна е същата. Конкретната ситуация, която поражда отвращение у мен от хората си е част от ежедневието.

Ами сигурно има, но точно в момента не мога да се сетя.
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 7:17 am Заглавие:

Аз не говоря много за баба ми, даже почти не говоря, просто тя си ми беше баба и в очите на всички беше силен човек и истински приятел, но какво да му разправям на някой, на който не му пука, на него му е се тая. …но, на кой не му пука?

.. а баща ми казва че стигне ли се дотам някой да се грижи за него би се самоубил. Баба..се е грижила много дълго за баща ти, ти каза че сама…как е било това за него? Как е станал толкова самостоятелен?.......Ако трябва да се грижат за него, би се самоубил, защото…?

Освен съучениците ми и приятели от входа, познати от входа и като цяло възрастните, защото те гледат на мен като на някво 'лапе, дет какви проблеми ще има на 17- това……са възрастни, които са забравили своя път или..просто никога не са се замисляли…Човек има толкова много проблеми на 17 – времето, когато си на превала, търсиш смисъла, изпълнен си с въпроси..болки..кръстопътища....А, какво се случва с тези приятели от входа?
имам чувството, че другите си мислят, че светът се върти около тях, обаче сякаш не осъзнават, че даже и утре да ги няма светът ще продължи да се върти. Породило го е самото неразбиране….може би..страхът да го осъзнаят? Да осъзнаеш, че не си центърът на света….изисква…мъдрост…и смелост…
Никой не взима думите ми насеризно, нито пък идеите които давам…..идеи..за какво?
и на никой не му пука за мен, освен на родителите ми, стринка ми и кучето ми, но те като че ли малко нямат избор, защото са ми близки – м-м-м не бих казала…роднинството, съвсем не винаги предполага истинска близост..така че – те са имали избор и..са избрали теб

А на въпроса как съм мисля, че е по-добре да не ги отговоря, защото не искам и на теб да ти стане гадно….аз съм голям човек..и мога да понеса ако ми стане гадно..и…ми пука как си

Баба ми беше по-слаба, беше все пак на години, но ние двамата... вие двамата…сте хората, които влизат в огъня?...за да предпазят…кого?
Другите са майка ми, брат ми и хората по принцип….хората, които се стремят да не гледат отрицателната страна на реалността…..кое е това, което..може би майка ти и брат ти не виждат?
За баща ми и баба ми отрицателната страна е същата – хората, които….какво? Имам предвид, че всеки от тях вероятно има собствена визия за хората около себе си и своето място в света.

Ами сигурно има, но точно в момента не мога да се сетя….- forgotten…… hopes?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Чет Мар 27, 2008 9:54 pm Заглавие:

На всички не им пука, освен тези които са я познавали, но може би са прави по света сигурно има поне хиляда такива, ако седнат да се занимават със всеки по отделно, че то живота няма да им стигне.
Баща ми не говори за неговия баща, най-малкото защото не го помни, но казва че е много трудно, защото не е имало кой да го научи на чисто мъжките занаяти, примерно заварки и тем подобни, също така две опори са по-сигурни от една. Станал е самостоятелен, защото или избираш да се издигаш, или затъваш. Би го направил, за да не е в тежест на околните.

Да, така е но може би отминали тези проблеми, те ги омаловажават. Много се дразня като някой ми каже:"Ех, дете дете" все едно нищо не разбирам от тоя живот. Тези от входа мислят за други теми, а и сме с разлика от около 5 години с някой, но интересите вече са същите(техните, не моите)- мислят за мацки/пичове, секс, кога ще е следващото безпаметно напиване и за трева, амфети и халюцки. Говорим и за футбол.
Ами идеи по принцип, вчера например мислихме къде да ни е бала догодина и аз казах да си напраим една екскурзийка, обаче всички като ревнаха в един глас:"Аааа, ние не можем до 12 да останем заедно, пък ти няколко дена".
Родителите ми са ми родители и няма как да не ме обичат, стринка ми е много чувствителен човек и обича почти всички, а кучето ми толкова го глезя и такова внимание получава, че чак и на него му втръсва, тоест не мисля че става въпрос много за избор.

А аз броя ли се за голям човек? Ако не ти пукаше как съм щеше да ми е по-лесно да ти кажа, но тогава на мен щеше да ми стане гадно. Щом държиш ще ти кажа, то сигурно и сама си заподозряла, че щом не ти отговорих веднага значи не съм супер. Като някъв акробат съм , ходя по въже, то все повече се клати, но аз гледам да не обръщам внимание и така....

Ние двамата сме хора, които влизат в огъня за близките си и тези, които биха дали живота си за едно малко дете.
Те не виждат, че обществото ни е една помия, че хората са боклуци(разбира се има изключения).

Хората, които са жалки с постъпките си.
E, не всичките ми хоупс са форготен, надеждата умира последна, но ме подсети за нещо, което се връзва с това което написа- I break down devoid of hope/All faith is lost. Why live?
_________________
Feel bad

SCH · Пуснато на: Пет Мар 28, 2008 9:09 pm Заглавие:

Нямам Интернет, ще ти пиша веднага щом мога
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

SCH · Пуснато на: Съб Мар 29, 2008 6:38 pm Заглавие:

Извинявай, моля те, имахме повреда във връзката с Нета, накрая помолих един приятел да се логне вместо мен, за да мога да ти го кажа. Ако някога не пиша…то значи има външна причина. А ми липсваше контакта с теб.

На всички не им пука, освен тези които са я познавали…хората, които са познавали баба, я ценят истински…дали…. това горчиво усещане – на никой не му пука…не я познаваше…някъде в теб не го свързваш с конкретен човек...който...би трябвало, но не е познавал истински баба?

Баща ми не говори за неговия баща, най-малкото защото не го помни, но казва че е много трудно, защото не е имало кой да го научи на чисто мъжките занаяти, примерно заварки и тем подобни, също така две опори са по-сигурни от една. Станал е самостоятелен, защото или избираш да се издигаш, или затъваш……а, какво му е помогнало в това?...имал е само една опора…..
Би го направил, за да не е в тежест на околните….разбирам….но, тук сякаш има две неща….идеята, че един стойностен и силен човек се грижи за другите…..но,… как тази идея достига до другата си крайност - , че той…няма право?...да търси помощ от тях?

Да, така е но може би отминали тези проблеми, те ги омаловажават…………така е, човек..е склонен да забравя трудните или негативни неща…разбира се, това го прави много несправедлив понякога, но…не е злонамереност…по-скоро – защита, нежелание да се връща към собствената си болка, особено когато вече е преодоляна……..От друга страна, ако насочиш разговора към техните 17 и го поддържаш достатъчно, за да премине фазата на забавните спомени, може би…ще изплуват и по-трудните моменти?...не знам, разбира се, просто ми хрумна като алтернатива
Много се дразня като някой ми каже:"Ех, дете дете" все едно нищо не разбирам от тоя живот. Тези от входа мислят за други теми, а и сме с разлика от около 5 години с някой, но интересите вече са същите(техните, не моите)- мислят за мацки/пичове, секс, кога ще е следващото безпаметно напиване и за трева, амфети и халюцки. Говорим и за футбол….
Тоест…ти намираш общ език с тях………..но…може би това ниво на общуване просто не те удовлетворява?

Ами идеи по принцип, вчера например мислихме къде да ни е бала догодина и аз казах да си напраим една екскурзийка, обаче всички като ревнаха в един глас:"Аааа, ние не можем до 12 да останем заедно, пък ти няколко дена"………струва ми се, че..те са взели идеята ти насериозно…..представили са си тези няколко дни заедно…и са се стреснали……което..като че ли отразява повече отношенията в класа..и техните собствени опасения и дискомфорт

Родителите ми са ми родители и няма как да не ме обичат, стринка ми е много чувствителен човек и обича почти всички, а кучето ми толкова го глезя и такова внимание получава, че чак и на него му втръсва, тоест не мисля че става въпрос много за избор…м-м-м….има родители, които изоставят децата си, чувствителни хора, които…се чувстват далечни по отношение на роднините си, кучета, които хапят стопаните си… …става така, сякаш че,…. ако някой е избрал да те обича…то автоматично този избор става незначителен…ти нямаш участие и не си основната причина за тази обич……..

А аз броя ли се за голям човек? ……от …..кого?
..Като някъв акробат съм , ходя по въже, то все повече се клати, но аз гледам да не обръщам внимание и така.... ходиш по въже, което все повече се клати…всъщност, какво се случва около теб? С теб?

…тези, които биха дали живота си за едно малко дете. ..всъщност…в съвсем друг контекст....мислех си ти какво дете си била като малка?......къде си отраснала? С кого? Какви са твоите детски спомени?

…напразни надежди… и загубени опори……..баба..беше едната опора…..кои са другите?.......може би..опори на които напразно си се надявала?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов