Психология

deanne · Пуснато на: Съб Мар 29, 2008 8:35 pm Заглавие:

Въобще не се притеснявай случва се.
Ами да сещам се за една нейна позната, която така ме подразни на погребението, но се стърпях, а и има много други хора.

На баща ми му е помогнал характерът му. Но с брат ми много ни глези поради тази причина и мама му го казва доста често, което разбира се не помага. Той знае че има право, но не иска да се възползва от това.

Тази алтернатива за трудните моменти ми хареса и мисля да я изпробвам.
Намирам общ език с тях за почти всичко, но не ме удовлетворява това, че не ме разбират.

Да има такива родители и много им се дразня, има такива чувствителни хора-тях не ги разбирам, а моето куче толкова пъти ме е хапало, но въпреки това знам, че ме обича.

Имам предвид броя ли се не за по-голям човек от някого, ами като рамка на поведение.

Все повече се дразня на хората около мен, а прибегнах и до самонараняване.

Ами баща ми казва, че не съм била много общителна, но съм била доста палава. Отраснала съм в София, а летата си карах при баба. Тя живееше в едно село на южната страна на Витоша. Ами спомени свързани с това как карам колело, играя с кучето, щуротии от у-ще.
Другата опора са ми родителите, а винаги съм искала брат или сестра за опора, но не я получих и се примирих.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Съб Мар 29, 2008 10:08 pm Заглавие:

Ами да сещам се за една нейна позната, която така ме подразни на погребението, но се стърпях…, а..какво каза или направи тя?

На баща ми му е помогнал характерът му….- ти каза, че е силен..а..в какво се проявява.., какво включва това?
Но с брат ми много ни глези поради тази причина и мама му го казва доста често – кога, например?
Той знае че има право, но не иска да се възползва от това – право…да се кара?..или?
Може ли да повторя един въпрос Confused

:
Би го направил, за да не е в тежест на околните….….но, тук сякаш има две неща….идеята, че един стойностен и силен човек се грижи за другите…..но,… как тази идея достига до другата си крайност - , че той…няма право?...да търси помощ от тях?

Намирам общ език с тях за почти всичко, но не ме удовлетворява това, че не ме разбират….каква..е възможността да потърсиш хора, които биха споделяли твоите разбирания? – чрез Нета..в някакво място за определен спорт?..или..

Да има такива родители и много им се дразня, има такива чувствителни хора-тях не ги разбирам, а моето куче толкова пъти ме е хапало, но въпреки това знам, че ме обича. …без съмнение Smile

, това..ни връща към темата за това, че ти имаш участие в обичта на близките ти към теб..- с нещо я заслужаваш….

Имам предвид броя ли се не за по-голям човек от някого, ами като рамка на поведение, да и аз така разбрах, но не разбрах контекста – в см. броиш ли се – от кого – ти самата броиш ли се за голям човек?...кой друг дали те възприема така?

Все повече се дразня на хората около мен, а прибегнах и до самонараняване…кога..се случи това?...и как?
Истински..се притеснявам за теб…изпълнена си с толкова много болка и гняв…който насочваш към себе си, вместо към другите…….това..по-приемливо ли е?.........можем ли да поговорим за гнева?

Другата опора са ми родителите, а винаги съм искала брат или сестра за опора, но не я получих и се примирих…това ли са изгубените надежди?.......кога си чувствала, че искаш брат или сестра за опора?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 2:41 am Заглавие:

Почва да дава някакви наставления все едно това е нейното погребение.
Ами той е смел, забавен, много добър дет се вика и на мравката път прави, притежава умерен инат. Той е много силен и физически, и психически.
Той знае и това, че има право да се кара, но не го използва, но друго имах предвид той знае, че ние трябва да се грижим след време за него, ако се наложи, но не иска. Той по принцип казва, че крайностите не са хубаво нещо, а сам стига до тях.
Интересите за спорта ги споделям с тези от входа, но тези ми мисли няма с кого да споделя.

Аз мисля, че на моменти съм като дете, а на моменти като много голям човек, но въпросът ми беше към теб дали ти смяташ, че аз съм.
Вчера и днес съответно с нож и стъкло. Ами ако насоча гнева си към другите това не означава ли да приложа това, което прилагам на мен към тях? Може да поговорим за гнева, но не мисля че причината е там. Не го направих, защото бях ядосана, ами просто исках да се порежа, не го направих и заради болката. Но това със стъклото беше много аматьорско, защото всичките бяха затъпени и даже и кръв не ми потече, личи си че е правено нещо, ама не е като хората.
Не, донякъде са изгубени и надеждите свързани с бъдещето. Ами когато съм имала нужда от това не да споделя с някого, защото не бих могла, ами просто поне малко да бъда разбрана.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 5:57 am Заглавие:

Мислех си..напоследък имам много силно чувство, че нещо пропускам..сякаш нещо ми казваш..нещо много съществено стои скрито в мълчание зад думите ти, а аз не успявам да го видя…..Сега..изчетох отново последните ни мисли..и..се питам, ако излезем от конкретния контекст..и се вгледаме само в темите, които се появяват-защото всички те са теми от твоя си вътрешен свят и твоите чувства…дали…не става дума може би за това, че ти липсва татко? Ти каза, че много пътува…дали..в някакъв смисъл това не означава, че оставаш с една опора, вместо с две?...Дали…и ти на свой ред знаеш, че можеш да разчиташ на грижите им, защото са задължени като родители, но…не искаш да си в тежест(както казва татко и защото ти приличаш на него и това е важно за теб) и тогава…сякаш отново самоубийството се явява като онзи посочен от него изход?
Дали…сега ти не си човекът, на когото би трябвало да зададат много повече въпроси, защото той не казва, че му е зле, за да не ги тревожи?
Вместо….примерно мама да казва, че е нормално..да нямаш проблеми на 17………или някой друг възрастен?
Въпросът дали гледам на теб като голям човек……какво стои в основата му?.......притеснение?...несигурност?...въпрос дали те приемам като равна?...съмнения?.......дали…това не е също въпрос дали други, значими за теб възрастни, те приемат като равна?...родителите ти?............Но същевременно…друго, което си мисля,... дали не е и въпрос трябва ли винаги да си голям човек – тоест силен и смел, който не търси помощ от другите – като баба и татко-..и..можеш ли понякога да си дете?........(И все пак да си останеш и възрастен?)

Вчера и днес съответно с нож и стъкло. Ами ако насоча гнева си към другите това не означава ли да приложа това, което прилагам на мен към тях?.......не задължително, гневът..е чувство, което не води задължително до определено действие, понякога гневът ни към другите е нашето собствено страдание…….но..си мисля, че е важно да „си отиде на мястото”- чувство, насочено към онези представи в нас, които го пораждат, най-често те са свързани с други хора…..не към нас изобщо.
Може да поговорим за гнева, но не мисля че причината е там. Не го направих, защото бях ядосана, ами просто исках да се порежа, не го направих и заради болката……..а, защо?.......какво се случи в теб, в твоя си вътрешен свят на емоции, тревоги, въпроси…което доведе до това да искаш да се порежеш?...........Не заради яд и не заради болката…желание да нараниш себе си, защото………….?
Но това със стъклото беше много аматьорско, защото всичките бяха затъпени и даже и кръв не ми потече, личи си че е правено нещо, ама не е като хората……..като..кои хора?
Не, донякъде са изгубени и надеждите свързани с бъдещето….като..?
Ами когато съм имала нужда от това не да споделя с някого, защото не бих могла, ами просто поне малко да бъда разбрана…да имаш брат или сестра, за да бъдеш поне малко разбрана………което предполага…че в онзи момент..си се чувствала неразбрана от другите около теб?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пон Мар 31, 2008 8:20 pm Заглавие:

То няма начин да не ми липсва, аз го обичам безкрайно много и ми се ще да е тук. Въпреки че баща ми не е до мен аз усещам неговото присъствие навсякъде, сякаш е около мен, но не мога да го гушна и когато имам нужда от съвет си мисля какво би направил той. Аз не мисля, че съм им в тежест или поне по-голяма би била тежестта им, ако ме няма. Самоубийството е изход по-скоро от реалността.
Те ми задават въпроси, но аз не мога да говоря с тях за това, просто не мога.
Искам мнението ти с въпросът дали ти смяташ, че аз съм голям човек. Въпрос дали ме приемаш като равна ти, защото родителите ми не се държат с мен като с равна( изключение баща ми) и другите възрастни, приятели на семейството все още ме виждат на 5-6 години. И дете, и възрастен това е много трудна комбинация, трудна за постигане.

Направих го заради странното желание да се порежа, по-точна дефиниция за сега не се сещам. Може би да излея някакво чувство чрез някакво действие, което би донесло успокоение.
Като казвам че не съм го направила като хората имам предвид, че не е качествено.
Надежди свързани с бъдещето относно, че някога ще постигна исканото, че нещата ще си дойдат на мястото и че ще бъда щастлива.
Аз винаги се чувствам неразбрана от тези около мен и съм напълно убедена в това.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Вто Апр 01, 2008 6:08 am Заглавие:

То няма начин да не ми липсва, аз го обичам безкрайно много и ми се ще да е тук. Въпреки че баща ми не е до мен аз усещам неговото присъствие навсякъде, сякаш е около мен, но не мога да го гушна и когато имам нужда от съвет си мисля какво би направил той. – а..ако го попиташ?..когато си дойде?...или в интернет, ако е възможно?
Аз не мисля, че съм им в тежест или поне по-голяма би била тежестта им, ако ме няма. – без никакво съмнение, те те обичат и имат нужда от теб. Имах предвид…ако ти е трудно..ако преживяваш тежък период…дали несъзнателно не заемаш позицията на татко и баба – няма да се оплаквам, за да не тежа на другите…няма да искам от тях да се погрижат за мен…защото ще им тежа…нещо в такъв план
Самоубийството е изход по-скоро от реалността…да, но- от коя реалност?..онази с хората, които виждаш като неприятни..но също онази реалност с прекрасния баща, с майка, която те обича..със стринка..с кучето..с всички надежди, които баба е вложила в теб…
В тази връзка…мислех си за хората от входа…а…не би ли могло за част от тях..или само някой..начинът на общуване да е просто маска – секс, наркотици и рок енд рол – дали…някъде зад това те също не си задават своите въпроси..не се чувстват сами и неразбрани..не търсят нещо, което би ги удовлетворило повече, но..не говорят за това – защото..такива са правилата…не биха ги разбрали..биха станали аутсайдери…не знам, не ги познавам, просто допускане…

Те ми задават въпроси, но аз не мога да говоря с тях за това, просто не мога…но..кое те спира?..може би са различни неща?..кое те спира да говориш с майка ?...и…кое ти пречи да говориш с татко?...какво се е случвало, когато си опитвала?

Искам мнението ти с въпросът дали ти смяташ, че аз съм голям човек. Въпрос дали ме приемаш като равна ти, защото родителите ми не се държат с мен като с равна( изключение баща ми) и другите възрастни, приятели на семейството все още ме виждат на 5-6 години. ..Да, аз те приемам като равна. Но..вероятно ми е по-лесно..аз те „срещнах” във форума като едно мислещо, търсещо, чувстващо момиче на 17..докато за тях толкова много години ти си била бебенце…малкото човече, което водят на градина..дъщеричката, която е в първи клас и се чудят как ли се справя…детето, което е болно и те са уплашени и тичат за лекар…детето, което има трудност в училище..или се е скарало с най-добрия си приятел и страда, а те не могат да му помогнат………мисля си, че …м-м-м..юношеството е много труден период за децата, които се превръщат във възрастни и имат толкова въпроси и колебания, но също и за родителите, които трябва да приемат тази промяна…и много често…не са готови….имат твърде много страхове, притеснения, собствен горчив опит..понякога..очакват твърде много послушание..и им е трудно да изгубят авторитета си…може би несъзнателно им се иска да спрат времето..и още малко тяхното детенце да си е тяхното детенце, а не самостоятелна млада жена….мислила ли си на емоционално ниво колко губят те- загуба на усещане за контрол (не над теб, над ситуацията около теб), загуба на авторитет, загуба на сигурност (защото вече не могат да насочват живота ти) и..просто загуба на ролята си на родител..начало на прехода към старостта – само начало, но все пак….Разбира се, сигурно и също толкова печелят в друг план…но…това не винаги успокоява , нали?...Имах предвид, че настойчивият отказ на някой да те приеме като голям човек вероятно крие зад себе си много негови слабости и притеснения и всъщност..не е првокиран и действително насочен към теб – ти си повода..но не причината…
И..след толкова монологизиране Confused

…какво в отношението на майка ти би искала да се промени, за да се почувстваш равна на нея?..В приятелите на семейството? Всъщност коя е конкретната ситуация, която визираш?

И дете, и възрастен това е много трудна комбинация, трудна за постигане. – да…но..е красива мисля. Ти каза, че се чувстваш така. Какво имаше предвид?

Направих го заради странното желание да се порежа, по-точна дефиниция за сега не се сещам. Може би да излея някакво чувство чрез някакво действие, което би донесло успокоение…..точно така…въпросът е…какво е чувството, което си имала нужда да излееш по този начин?

Надежди свързани с бъдещето относно, че някога ще постигна исканото, че нещата ще си дойдат на мястото и че ще бъда щастлива…а, какво е за теб нещата да си дойдат на мястото?........кое би те направило щастлива?

Аз винаги се чувствам неразбрана от тези около мен и съм напълно убедена в това…, което е..много тъжно и самотно чувство…това..ни връща към времето, когато си била дете и си искала някой, който да те разбере…кога е било това?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Апр 02, 2008 2:32 am Заглавие:

Да го попитам за кое? Той не е фен на компютрите, но пък се чуваме доста често.
По-скоро избягвам разговорите с тях, защото ще последват въпроси, притеснение и напрежение.
Бягство от гадната реалност, а за бягство от хубавата мислила съм, но спрях, защото не искам да се затормозявам, ако реша нещо. Освен това човек не може все да е на сметка, пък и да си направи изчисления кое му е по-ценно и него да запази, а другото да жертва. Двете няма как да се запазят.
При нас аутсайдери няма, та ние се познаваме от 3-4 годишни. Вече сме си изградили мнение един за друг и си знаем интересите. Има само 2ма, които не говорят, защото ги е страх да не бъдат разбрани и просто защото не обичат да говорят за себе си, но другите просто наблюдаваме промените един на друг.
Те ще станат много сериозни и притеснени, това ще сложи едно напрежение и аз по-бързо се чудя в коя посока да хвана, защото е ужасно. Тя става сериозна и притеснена, а той просто не би ме разбрал. Появява се описаното напрежение.

Аз знам, че и на тях не им е лесно и сигурно се питат дали са успели като родители, но пък да знаят на мен какво ми е.

Ами ако ме оставя, аз да правя избор за най-дребните неща, например като излизам навън да не ми казва да се облека, че било хладно. Аз да не съм бебе знам кога ми е топло и имам мой си рецептори за тая работа. Но тя все мисли, че е права и все иска да се налага. Когато аз откажа да се облека с по-плътни дрехи и тя ми казва, че така няма да изляза. Но аз излизам, след като се прибера не ми говори и казва на баща ми как аз не я слушам или тя го приема за бунт и поради тея причини не съм голям човек. Приятелите на семейството рядко се опитват и да разберат какво им казвам в повечето случаи не се замислят, защото аз на 17 нищо не разбирам. То ситуации бол не е само една.

Да, красива е, но в този грозен свят мисля, че ще се срине. Ами като възрастен, в повечето случаи преценявам рисковете да падна или да изгубя, нищо че много не се съобразявам с тях. Сега си задавам въпросът какво правят възрастните и първата асоциация беше, че пият и пушат. А като дете: безотговорност и в момента си мечтая за безгрижието, детските смешки, радостта в очите на децата изпълнени с толкова мечти и живот. В изброените неща има такива, които ми принадлежат и такива, които толкова ми липсват. Crying or Very sad

Може би някаква моментна хиперактивност и нуждата да се успокоя бяха причината.

Ами ако спра да мисля за тези неща бих се чувствала щастлива и нещата биха си дошли на мястото.
Това беше, когато мислех, че си заслужава да се опиташ да бъдеш щастлив, дори с цената на заблуждението, когато исках брат ми да се държи към мен както аз към него. Но ми писна по едно време и си казах вече не ми пука за него. Около две години му трябваха, за да оцени промяната и за да се промени. Сега той иска да говорим, но вече аз не искам, прекалено късно е.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Сря Апр 02, 2008 7:16 am Заглавие:

Аз…….нека започна с две неща….въпрос – днес писа късно (не че има час или че си длъжна изобщо да пишеш), но..значи ли това, че ти е зле?
И – уговорка – написах много неща така, както ги помислих в момента, не знам кое има смисъл за теб, затова, ако нещо е неприемливо или ..съвсем чуждо ..моля те просто да го отхвърлиш..или да ми кажеш, ако несъзнателно съм ти създала неприятно усещане.

Да го попитам за кое? – за съвет, когато имаш нужда от него и си представяш той как би реагирал

Бягство от гадната реалност, а за бягство от хубавата мислила съм, но спрях, защото не искам да се затормозявам, ако реша нещо. ... Двете няма как да се запазят….ами…тъжно е…но си мисля, че всъщност – тя е само една…смесена…и хубава, и лоша……и…май само такава може да бъде, като че ли…въпросът е как да успеем да приемем лошата й страна..и да продължим да се радваме на хубавата, как да останем усмихнати деца някъде в себе си, докато..някъде навън се срещаме с трудности, понякога-почти непоносими……или пък, знам ли, как да бъдем усмихнати като деца и там-навън, аз не го мога.., но съм срещала две или три такива жени и..много им се възхищавам..- извинявай, разприказвах се за себе си

но другите просто наблюдаваме промените един на друг…- и-те само в тази насока ли са?--.. мацки/пичове, секс, кога ще е следващото безпаметно напиване и за трева, амфети и халюцки. – и нищо друго ли? Не ти, разбира се, имам предвид другите. Възможно ли е това да е..м-м-м някакъв вид „местна култура”, сякаш така е прието, това предполагат неписаните правила…никога ли поне някой от тези хора не се е проявявал в друга светлина..знам ли- да подхвърли топката на някое дете..да каже на баща си – чакай, аз ще ти помогна с колата..нещо малко и простичко..по-различно?

Те ще станат много сериозни и притеснени, това ще сложи едно напрежение и аз по-бързо се чудя в коя посока да хвана, защото е ужасно. Тя става сериозна и притеснена, а той просто не би ме разбрал. Появява се описаното напрежение. ..много…безизходна ситуация..те са толкова разтревожени за теб, че това ги прави неспособни да ти помогнат…всъщност ..ужасно е да усещаш напрежението им?..да се чувстваш отговорна за него?...виновна?....или може би – много безпомощна?
Мисля си, че, когато едно дете е уплашено, то има нужда от сигурност..и когато усети несигурност, тревога, напрежение…това го прави..ужасно уплашено.(не е задължително емоцията да е уплаха, просто всяка по-трудна емоция) Ти не си дете, разбира се, но..това е механизъм който си остава в нас и когато сме възрастни……. Някак… не е ясно кой кого трябва да успокоява в контекста, който описваш. Сякаш..в един момент детето трябва да успокои възрастните. И това като че ли прави при теб… някак неясна границата между дете и възрастен – дали да си дете и да слушаш, но тогава – къде е твоята спокойна и разбираща майка и твоят спокоен и разбиращ татко (понеже майка е уплашена, а татко отсъства или – не разбира) или – да си възрастна – но тогава – как да слушаш? Пък и – кой изобщо те слуша теб? ……….тогава – не стават ли твърде много и твърде противоречиви очакванията към теб? – да бъдеш хем дете, хем възрастен и то по отношение на трудната и негативна страна на тези роли?......дотолкова противоречиви, че ти се иска да вземеш нещо остро и да се порежеш?...
Не знам…не мога да твърдя, че е така, но..така ми се струва отстрани…..може би…ти можеш да кажеш…….

Ами ако ме оставя, аз да правя избор за най-дребните неща, например като излизам навън да не ми казва да се облека, че било хладно. Аз да не съм бебе знам кога ми е топло и имам мой си рецептори за тая работа. Но тя все мисли, че е права и все иска да се налага. Когато аз откажа да се облека с по-плътни дрехи и тя ми казва, че така няма да изляза. Но аз излизам, след като се прибера не ми говори и казва на баща ми как аз не я слушам или тя го приема за бунт и поради тея причини не съм голям човек….майка…изглежда много тревожна понякога?..Страхува се, че ще изстинеш?…страхува се от болести?
От друга страна..каква е била тя на 17? Как са се отнасяли нейните родители към нея? Тя към тях?

Мисля си…в момента малко объркано….допускането ми от горните редове – ако намираш нещо в него, то..може би си струва да се помисли в тази насока…………………….иначе – много по-практично – сетих се как навремето бях на стаж при един психолог, когато при него идваха родители и деца, които трудно постигаха съгласие, той им предлагаше да помислят и да постигнат конкретен договор – кой какви права има и какви ангажименти поема в замяна…….разбира се, при вас нещата са други, но…се замислих, че понякога трудните ситуации имат простички решения – би ли могла да постигнеш някаква конкретна договореност с вашите – в см . те не ти казват какво да обличаш, ти им обещаваш да се грижиш да ти е топло и..пр. да кажеш кога ще се прибереш – това може да е тъпо, де, просто така ми хрумна, не знам те какво биха искали от теб. Имам пред вид, че наистина на 17 би трябвало да решаваш сама как да се облечеш и навярно майка би го разбрала, ако е спокойна и се опитва да помисли по принцип, а не през призмата на притесненията си за теб..тоест един такъв практично насочен разговор за това какво може или още не един човек на 17 може би е възможен?
От друга страна..сега се сещам за моята баба – аз бях на доста повече от 17, но тя ме гонеше сутрин из къщи с чаша мляко, защото не можело да изляза незакусила..и аз стисках зъби, за да не се разкрещя……но, тя почина..и сега откривам, че вече няма кой да ме гони с чаша мляко, истински притеснен, че не съм закусила…и..понякога това много ми липсва. Сега си мисля, че това беше нейният начин да се чувства полезна..и да ме обича..сигурно не можеше да намери друг, по-адекватен, но пък ме обичаше…….

Сега си задавам въпросът какво правят възрастните и първата асоциация беше, че пият и пушат. А като дете: безотговорност и в момента си мечтая за безгрижието, детските смешки, радостта в очите на децата изпълнени с толкова мечти и живот. В изброените неща има такива, които ми принадлежат и такива, които толкова ми липсват. ………възрастните, които пият и пушат..и..какво става с детето в това време?

Може би някаква моментна хиперактивност и нуждата да се успокоя бяха причината…ами..не знам, не искам да те тормозя, но..все си мисля, че е важно да разбереш какво се е случило в този момент –около теб?..с теб?..какво е породило хиперактивност – свръх желание за действие – какво..действие?..да се махнеш?..да се накажеш?..да нараниш..някой?...защото-как би могла да имаш контрол над това, ако не го разбираш?

Това беше, когато мислех, че си заслужава да се опиташ да бъдеш щастлив, дори с цената на заблуждението, когато исках брат ми да се държи към мен както аз към него. Но ми писна по едно време и си казах вече не ми пука за него. Около две години му трябваха, за да оцени промяната и за да се промени. Сега той иска да говорим, но вече аз не искам, прекалено късно е…….ти каза, че ..с две опори е по-лесно..сякаш..си очаквала брат ти да бъде другата опора?..да те научи на мъжките неща?...маже би – не знам – да е там, когато татко отсъства?
Спомних си, че…веднъж каза, че ти и татко сте силните хора, които биха спасили дете…….а майка и брат ти..са различни хора..и някак, като че ли асоциативно (нямам предвид в реалността, а само като асоциация) се свързаха с другите – онези, които не биха спасили дете. И се питах…не буквално разбира се, но…някъде в твоите чувства, преживявания, асоциации…дали..в някакъв смисъл…някога.. ти не си била това дете?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Сря Апр 02, 2008 7:18 pm Заглавие:

Писах късно, защото веднага след у-ще бях на урок и защото скапания ми брат се прави на гъзар.
Ако имам нужда от съвет му звъня и го питам.
Опитвам се да виждам хубавите, но те като че ли са недостатъчни.
Под промените имах предвид мирогледа им, а промените не са само в тази насока, те са много свестни и помагат на родителите си. Но тези им интереси са на преден план, а при мен на заден, но това може би е по-добрия вариант. Проявяват се и в друга светлина.
Да много добре казано, чувствам се отговорна, виновна, но не за това ужасно напрежение, ами защото ги виждам толкова притеснени както никога и то заради мен.
Да, хем да съм послушна, хем да съм отговорна аз не съм ничий роб, освен на времето в което живея и то засега. Тя наистина не ме слуша, вчера говорех нещо на майка ми, а тя просто прекъсна разговора набързо и беше нервна и се опита да си го изкара на мен, но нищо са тя иска да водим разговор, ми няма пък. Ами има вероятност и това да е причината за това желание, но и аз не съм сигурна.

Страхува се да не настина, ами нали най-добре е чрез опита да разбера грешката си и тя прави грешки, всеки трябва да направи своите.
Тя е била толкова безотговорна на моите години.
А какво не може един човек на 17?
Оооооо, да не си мислиш, че визирам моите родители с пиенето и пушенето- те не пушат, пият малко.

Разбира се, че е важно, но не вярвам да открия причината, но сега си мисля, че може нещо да ме е ядосало, но това не важи за всички случаи. Аз в такива моменти нямам контрол и затова стигам дотам да се порежа, а още по-лошо е ако в случаите, в които е провокирано от гняв дали няма някой друг да пострада. Аз искам само две опори- майка ми и баща ми. Аз мъжките неща ги научих от приятелите от входа, защото сред 7-8 момчета сме само 2 момичета и просто няма как. Никой не може да замени баща ми колкото и да е добър.

Дали съм детето, което е трябвало да бъде спасено, ами може би сега.
Пробвах да питам майка ми за нейните трудни моменти и тя ми каза, че когато са починали родителите и и когато е трябвало след 11 години и нито една загуба да се откаже, защото е трябвало да падне.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Чет Апр 03, 2008 1:48 am Заглавие:

Писах късно, защото веднага след у-ще бях на урок и защото скапания ми брат се прави на гъзар…- надявам се да не си се почувствала „притисната” да пишеш – естествено, само ако искаш..и когато искаш..но беше казала, че не си писала веднага, защото ти е било зле, а понеже и в последните дни този импулс да се порежеш…не е знак за добро настроение…се питах как си всъщност..

Опитвам се да виждам хубавите, но те като че ли са недостатъчни….м-м-м …ако..човек има високи изисквания към себе си – а струва ми се ти ги имаш – обикновено е критичен в оценките си…аз например установих, че първото, което виждам в което и да е – от картина..до парк..до човек..до някаква работа…е кое би могло да се коригира ..малко в стил – добре е, обаче ако това е така би било много по-добре…сякаш доброто се подразбира, то трябва да си е така, но виж, лошото….Ако и при теб е така…мисля си, че има смисъл да се опитваме целенасочено да виждаме добрата страна на нещата, особено пък, ако е скрита някъде……..Разбира се, не мисля, че всичко има и добри страни, но повечето неща може би имат…….не знам?
Под промените имах предвид мирогледа им, а промените не са само в тази насока, те са много свестни и помагат на родителите си. Но тези им интереси са на преден план, а при мен на заден, но това може би е по-добрия вариант. ..да, определно е по-добрият вариант, всъщност, ти наистина си по-различна и ..това понякога те кара да се чувстваш зле..но, хубавото е, че в тези хора има нещо добро..и ти можеш да го видиш, което…като че ли внася малко оптимизъм, нали?

Да много добре казано, чувствам се отговорна, виновна, но не за това ужасно напрежение, ами защото ги виждам толкова притеснени както никога и то заради мен………обаче, каква би трябвало да бъдеш, за да не се притесняват?...Дали…съществува в теб идеята, че сякаш не си достатъчно добра?....Понеже – колкото и добра да си- те все ще има за какво да се притеснят?
Мисля си, че…децата…(дори и порасналите деца)..не се грижат за родителите си, освен в екстремни ситуации или на старини… това..е еднопосочен дълг…родителите се грижат за децата си, а те „връщат този дълг” като се грижат за своите деца….Разбира се, не казвам, че може да не ти пука как са – това е абсурдно, но..чувството, че си виновна..че трябва да ги предпазиш…от себе си?...може да е много силно в теб и да ти донесе много болка…а, не би трябвало да е така…Родителите ти, както ги описваш..са много стойностни всеки по свой начин..и достатъчно възрастни…за да могат да се справят с тревогите за децата си…във всеки случай, не може да се мисли, че ти имаш сили да се справиш с напрежение, което е твърде голямо за тях. (може и да имаш, но..това е огромен товар)

Да, хем да съм послушна, хем да съм отговорна аз не съм ничий роб, освен на времето в което живея и то засега.- надявам се защото..ще промениш времето Wink

Тя наистина не ме слуша, вчера говорех нещо на майка ми, а тя просто прекъсна разговора набързо и беше нервна и се опита да си го изкара на мен, но нищо са тя иска да водим разговор, ми няма пък….защото съвсем разбираемо си и много ядосана..а..тя опита ли да се извини?...има ли начин да поговорите първо за това, че те е прекъснала и как си се почувствала ти от това?
Всъщност, как е бил този период при брат ти? Те имат някакъв опит с него?
Тя..винаги ли толкова се е страхувала за теб?..за вас?...или това е сега?

Ами има вероятност и това да е причината за това желание, но и аз не съм сигурна…аз също, но..ако искаш..би могла да запазиш идеята и..да се опитваш да видиш така ли е , тогава, когато нещата се случват. Ако..разбереш как и защо се случват, вече би могла да разбереш кое можеш да промениш (поне аз така опитвам)

Тя е била толкова безотговорна на моите години. – толкова? В смисъл толкова много? А..чия е тази дума „безотговорна”?

А какво не може един човек на 17? - много хубав въпрос Smile

. Ами…не може да опази родителите си от всяка негативна емоция …както и на 27 примерно не може да опази децата си. Иначе – не знам – ти какво мислиш, че не можеш?
Другата страна на този въпрос е – какво не може един родител на Х години – какво могат и какво не да понесат вашите? (имам предвид като вътрешно напрежение, не нещо екстремно) И, какво би им помогнало да е справят по по-добър за тях, но и за теб, начин?

Оооооо, да не си мислиш, че визирам моите родители с пиенето и пушенето- не, не пасва на нещата, които си разказвала, обаче..ако това е асоциация за възрастни…тя включва някакви твои преживявания, чувства, наблюдения..затова беше и въпросът ми – какво става с едно дете в контекста на тези възрастни?

Разбира се, че е важно, но не вярвам да открия причината, но сега си мисля, че може нещо да ме е ядосало, но това не важи за всички случаи. Аз в такива моменти нямам контрол и затова стигам дотам да се порежа, а още по-лошо е ако в случаите, в които е провокирано от гняв дали няма някой друг да пострада…мисля, че..става дума за много силни чувства, които сами по себе си са много трудни за контрол..от когото и да е…и..че ти все пак имаш контрол..но,... може би те е страх да не го загубиш….може би…понякога ти се иска да го загубиш, за да излееш навън тези ужасни чувства и най-сетне да се избавиш от тях?......пак..съдя от собствен опит Sad

…….Но..пак, ако това е така…и защото не можеш да ги излееш върху другите..нито върху себе си…остава да се опиташ да ги погледнеш, да видиш какво ги поражда, за да можеш..да промениш причината – като единствен добър начин да ги спреш.

Аз искам само две опори- майка ми и баща ми. ..Дали съм детето, което е трябвало да бъде спасено, ами може би сега….тук…сякаш има две реалности? Едната – тази, в която ти имаш нужда от тях и от тяхната подкрепа….и другата – тази в която ..те..сякаш нямат достъп до теб…защото..не се чувстваш разбрана…и..защото се опитваш да ги предпазиш?.....

Пробвах да питам майка ми за нейните трудни моменти и тя ми каза, че когато са починали родителите и когато е трябвало след 11 години и нито една загуба да се откаже, защото е трябвало да падне- от..спорт ли е това?.....Това..като че ли напомня на твоите трудни моменти – смъртта на баба….и един неуспех, който приемаш много сериозно………….Дали..ако имаш толкова общи черти с татко....това, макар и по тъжен начин...не е нещо общо с майка?..
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Чет Апр 03, 2008 3:05 am Заглавие:

Да, причините, за да не пиша може да са урок, спрял ми е нета и ми е кофти, но в случая беше урока, ако ми е кофти няма да пиша около 2 дена.
Аз в картината се опитвам да видя чувствата, които е опитал да изрази художника, в парка виждам само хубави неща-особено, ако е вечер и няма почти жив човек, но хората са най-недодяланите същества. Аз вярвам, че лошите неща са повече, следователно няма как да мисля, че в повечето неща има нещо добро.
По-добрия вариант е техния, а аз в тях намирам много добри черти, които изместват лошите, защото няма как да са напълно перфектни. По-верни приятели не съм срещала и няма и да срещна, само се надявам да не ме предадат.

Аз смятам, че съм добра дъщеря, но не им казвам, за да не ги притесня. Аз пък се чувствам длъжна да се грижа за тях, това е една благодарност.

А аз времето не мога да го променя, но мога да напусна това време, защото то не е за мен. Тя се извинява само ако види промяна в отношението ми. Аз не искам да говоря за това, че ме е прекъснала, щом не иска да ме чуе. Сега се сещам, че като бях на 4-5 години и се разсърдих и не и говорих два дена и то тя започна разговора.

Брат ми само ще кажа, че го водиха в районното и в детска педагогическа стая.
Тя винаги се е страхувала за нас, само дето чак сега се намира някой който да се опълчи. Поне баща ми застава на моя страна, той в някой аспекти повече осъзнава, че не съм малко момиченце.

Да, в смисъл толкова много безотговорна. Аз и слагам тази дума, другите и тя самата се определят като щура.

Според мен човек не може да опази от негативните емоции родителите си по никое време, тъй че това май не се брои. Ами не мога да си купя алкохол отвсякъде например, не че не мога и аз да си направя поне водка де, хубаво че около мен има и по-големи. Това не е нищо, в смисъл не е проблем.
Мисля, че не могат да понесат да разберат, това което ти знаеш за мен, защото ще гледат как се руша отвътре, а няма да могат да ми помогнат. С това справяне не знам да има.

Ами така представят възрастните във филмите. Детето си прави каквото си иска, а родителите не му обръщат внимание и след като пожънат успеха на това невнимание си го изкарват на детето с крясъци или в още по-лошия случай с бой.

Оооо, аз губя контрол днес както щеше да ме сгази една, ако беше спряла щях да я изскубна от седалката и да потрошя, така че да не може повече кола да кара и да не е опасна за околните. Макар и рядко губя контрол, но тогава не мисля и направо имам чувството, че съм опасна за околните.

Да, странно но факт, реалностите са 2. Искам да ги предпазя, защото ги обичам и не искам да ги нараня или да ги боли.

Да, джудо. Но моите моменти ми се виждат по-трудни, но сигурно защото са си мой. Ще питам баща ми за неговите трудни моменти като си дойде, а с майка ми нямам много общо, освен че се паля бързо.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Чет Апр 03, 2008 7:47 pm Заглавие:

Аз в картината се опитвам да видя чувствата, които е опитал да изрази художника, в парка виждам само хубави неща-особено, ако е вечер и няма почти жив човек, но хората са най-недодяланите същества… ..ти..успяваш да видиш повече красота в такъв случай Smile

…хората…ами..говорихме за баба, татко, стринка, някои приятели от училище..приятелите от блока..значи…има и други хора, ако се замислим конкретно…Хората, които срещаш….онази която е щяла да те блъсне, съвсем естествено е провокирала много негативни емоции в теб, както би се случило с мен или всеки друг, но..колко други са минали покрай теб без да те застрашат?...хората в трамвая..колко от тях са те погледнали с усмивка?..или..без усмивка, защото не са в настроение, но..и без готовност за конфликт?....мисълта ми е, че…когато ни е зле, криво ни е..ядосани сме..сме склонни избирателно да виждаме само негативната страна на нещата…и – на мен ми се е случвало – ако някой ми поднесе букет в такъв момент, ме вбесява още повече и ми се иска да го фрасна с букета и да му кресна – за какво са ми тъпите ти цветя пр Embarassed

………..това е малко…като в онзи анекдот за песимиста и оптимиста – чашата е пълна наполовина, но единият казва – наполовина е празна, а другият – наполовина е пълна…………….като че ли въпросът е………откъде идва нагласата да виждаме нещата по определен начин…...а,.... тя обикновено идва от собствените ни преживявания, начинът, по който сме се чувствали, по който са ни приемали и ние сме приемали другите ………или….не са ни приемали……….и…ние не сме ги приемали…..

Аз смятам, че съм добра дъщеря, но не им казвам, за да не ги притесня. Аз пък се чувствам длъжна да се грижа за тях, това е една благодарност……..разбира се, но - благодарност в какви граници?...грижа - до каква степен?...дали…ако разбират степента, в която ти се грижиш за тях – за сметка на собствената си потребност от подкрепа, собствената ти болка и страдание, те биха го искали?...татко..беше казал, че ще избяга накрая на света(извън света) от грижата на другите……което…като че ли пак създава две противоположни реалности, които, ако съществуват едновременно, сигурно биха създавали огромно напрежение в теб – татко, който те разбира и не те разбира,..за който се грижиш, но той не иска грижа..и майка – която очевидно има нужда от грижа, защото много се притеснява…но същевременно стои в авторитетна родителска позиция…..
А и…дали те наистина се нуждаят от толкова голяма грижа?...или твоят страх и притеснение за тях е толкова голям?............Ако е така…откъде би могъл да идва страхът, че..тяхното притеснение за теб е нещо много лошо за тях?...Дали…си ги виждала по-рано в подобна ситуация?..........Може би с брат ти?

А аз времето не мога да го променя, но мога да напусна това време, защото то не е за мен.- но..си тук……мислиш ли, че има някаква промисъл в това? Някакъв смисъл да сме там където сме или вярваш, че това е съвсем случайно?

Тя се извинява само ако види промяна в отношението ми. Аз не искам да говоря за това, че ме е прекъснала, щом не иска да ме чуе. Сега се сещам, че като бях на 4-5 години и се разсърдих и не и говорих два дена и то тя започна разговора….м-м-м..сериозно е било..сигурно..е било много важно за теб.. .помниш ли за какво беше?

Тя винаги се е страхувала за нас, само дето чак сега се намира някой който да се опълчи…..което значи…че нейният страх много те е натоварвал…......ядосвал?......от друга страна – страх, който предполага да му се опълчиш, звучи по-скоро като…власт?

Да, в смисъл толкова много безотговорна. Аз и слагам тази дума, другите и тя самата се определят като щура……......струва ми се, че……от теб…май очакваха да си много отговорна……..това значи ли, че да си шур е хубаво, но безотговорен – лошо?........малко сякаш…тя е имала право да е щура….но ти –не, при теб това би било-безотговорно?

Мисля, че не могат да понесат да разберат, това което ти знаеш за мен, защото ще гледат как се руша отвътре, а няма да могат да ми помогнат. С това справяне не знам да има…………..за тях…би било много трудно, със сигурност, но……би им дало шанса да се погрижат за детето си………..струва ми се, че загубата на този шанс би била най-голямата тежест за всеки родител………….вероятно…ще се чувстват много объркани, но…….ако ти се опитваш да се справиш, значи и те биха могли…...

Ами така представят възрастните във филмите. Детето си прави каквото си иска, а родителите не му обръщат внимание и след като пожънат успеха на това невнимание си го изкарват на детето с крясъци или в още по-лошия случай с бой….м-м-м…за кой филм се сещаш?

Макар и рядко губя контрол, но тогава не мисля и направо имам чувството, че съм опасна за околните….а,… дали реално си била опасна за някой?

Да, странно но факт, реалностите са 2. Искам да ги предпазя, защото ги обичам и не искам да ги нараня или да ги боли.
Мислех си….за двете реалности……..като че ли…две реалности се срещат и в други отношения………вече писах за това по-нагоре, сега…само малко ще го разширя…………….нямаш ли чувството, че …сякаш много неща се „разцепват”на две части..добра и лоша, условно, не буквално, казано?........татко, който те обича и разбира, но…отсъства…и някои неща не би разбрал…………майка, която е много загрижена за теб, но…е от хората, които не могат да те спасят…….брат, който…някога е бил много желан приятел, а сега…е точно обратното………и…в някакъв смисъл ти самата- толкова загрижена и пазеща другите…и…така изпълнена с гняв, че понякога се чувства опасна………мислех си дали…..начинът по който се чувстваш, не отразява като огледало начинът по който функционират хората около теб?.......Понеже – ти си добра дъщеря и ги обичаш – и отговаряш на несъзнателните им очаквания…….и……..несъзнателно се превръщаш в „огледало” на тяхната собствена (това не е упрек, естествена за повечето хора) обърканост?.............Тогава, страхът от „ставането възрастна” може да се разглежда и под друг ъгъл – ако ти си детето, което дотолкова ги пази от тяхната собствена обърканост, като я приема в себе си, кой ще прави това за тях, когато ти станеш възрастна?.......... …………отново………само предположение………

а с майка ми нямам много общо, освен че се паля бързо………………….. …а.…дали е възможно да е така?……………кой..би могъл да те научи на женските неща, освен....жената в къщи?......имам предвид, че…дори когато не ни се иска…или дори не харесваме майките си…ние все пак, съвсем несъзнателно възприемаме от тях модела за женско поведение…….това…е неизбежен процес на учене……….Нямам нищо общо...би могло да значи също….не искам да имам общо……или……тя няма нищо общо……….защото…….например не ми обръща внимание...., когато й говоря……?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Чет Апр 03, 2008 10:05 pm Заглавие:

Почти няма такива, които не ме застрашават, затова трябва да съм в пълна готовност за самозащита. Нямам представа колко са ми се усмихнали, гледам хората в лицата само, ако разговарям с тях, но и това не го правя винаги. Ааа, те всички са готови за конфликт. Ако на мен ми дадат букет в такъв момент ще си кажа, че съм най-ужасното същество щом има и такива хора, а аз не ги забелязвам, но не вярвам това да се случи, а ако тоя с букета ме гъбарка може да му извадя два реда зъби без упойка.

Сигурно не биха искали, но аз ги обичам и любовта ми ме задължава. С него си скъсаха нервите. Но за да им ги съхраня не мисля, че можех да направя нещо.

Може би не е случайно, но може би е и някакво отмъщение или някакво наказание, за да ми е гадно.
Нямам абсолютно никакъв спомен, защо не съм и говорила толкова време.

Да, нейните страхове ме ядосват, защото ми изглеждат безсмислени, ами тя е властна, но с моето израстване губи властта си, даже не знам дали не я изгуби.

В техните представи и да си щур не е много хубаво, защото си навличаш много неприятности. Да, именно по този начин, тя е имала право, но аз не. Ако това се приеме за грешка, то тя е направила своите, но аз не мога.
Точно за кой филм не мога да ти кажа, защото не се сещам, може би са ми били прекалено скучни.

Ами в първи клас метнах един през рамо и той получи комоцио, това мисля че означава че съм била опасна за някой. Така е и до ден днешен, ако някой ми налети на бой и ме удари силно или ми застраши здравето, то този няма шанс да се оттърве без сериозни наранявания, ако ще и да му се притече някой на помощ.

Ами отново аз ще правя това за тях, възрастта няма значение. Това предположение за объркаността е добро, но аз винаги съм мислела за тях като за хора, които са здраво стъпили на земята.

Под женските неща какво визираш? Да и това нищо общо, защото тя е такава, а това не ми харесва и не искам да съм като нея може би ме поставя в позиция различна от нейната и ме прави различна от нея.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Пет Апр 04, 2008 6:57 am Заглавие:

Почти няма такива, които не ме застрашават, затова трябва да съм в пълна готовност за самозащита….…малко ..не разбрах…в каква ситуация имаш предвид?

Нямам представа колко са ми се усмихнали, гледам хората в лицата само, ако разговарям с тях, но и това не го правя винаги. Ааа, те всички са готови за конфликт……чашата..е наполовина празна?....от друга страна, гневът..е същевременно страдание, ако всички са готови за конфликт, дали това значи..че всички са нещастни?

Сигурно не биха искали, но аз ги обичам и любовта ми ме задължава….Любовта…би трябвало да прави хората щастливи..да ги вдъхновява…любов, която..те убива…дали…не бърка някъде?.........А, къде е мястото за тяхната любов към теб?

С него си скъсаха нервите. Но за да им ги съхраня не мисля, че можех да направя нещо….и никой не би го очаквал от теб, но..това изглежда е твоето очакване – реакцията ти веднага включва това, че ти някак би трябвало да им помогнеш, но не си можела……..кой…… вътре в теб..би казал това…?
От друга страна – как беше за теб това време? Брат ти е имал трудно израстване, родителите ти…са се ядосвали?, страдали?, страхували? – ти..си била свидетел на това..и…какво се случваше с теб тогава?

Може би не е случайно, но може би е и някакво отмъщение или някакво наказание, за да ми е гадно…ами..тук ми хрумват две противоположни неща – ако не е случайно…може ли да е с някаква не толкова лоша цел?..за да..направиш нещо значимо?...да се научиш на нещо?..да научиш някого на нещо?....Но, ..ако е наказание, тогава..кой и за какво би те наказал?...какво си представяш?

Нямам абсолютно никакъв спомен, защо не съм и говорила толкова време….а, спомен за това как се чувстваше тогава?

В техните представи и да си щур не е много хубаво, защото си навличаш много неприятности. Да, именно по този начин, тя е имала право, но аз не. Ако това се приеме за грешка, то тя е направила своите, но аз не мога….тя…как коментира това?

Ами в първи клас метнах един през рамо и той получи комоцио, това мисля че означава че съм била опасна за някой. Така е и до ден днешен, ако някой ми налети на бой и ме удари силно или ми застраши здравето, то този няма шанс да се оттърве без сериозни наранявания, ако ще и да му се притече някой на помощ. …....самозащитата не се брои Smile

, едва ли има логика в това да се оставиш да те набият….което.... като че ли значи, че….по скоро стои страхът да не станеш опасна, а на практика…успяваш да се спреш?

Това предположение за объркаността е добро, но аз винаги съм мислела за тях като за хора, които са здраво стъпили на земята. …..и те сигурно са, в определени аспекти. ...А..как би описала ти тяхната обърканост?

Под женските неща какво визираш?-…ами..не нещо съвсем определено..мъжките неща като че ли е по-лесно да се онагледят – ремонтирането, футбола…под женски – нямам предвид готвенето и шиенето непременно, по скоро…най –общо представата ни за женски стил на поведение…как се държи един мъж в дадена ситуация…и как – една жена. Мислех си например – усещането, че нямаш контрол над гнева (или над друга емоция), дотолкова, че приемаш като естествена реакция импулса да се нараниш..или дотолкова, че се чувстваш опасна…дали не…м-м-м…следва под някаква форма начина по който майка реагира?....тя няма контрол над тревожността си…тоест…в някакъв смисъл – жените нямат контрол над емоциите?...не говоря за съзнателна оценка, а…за несъзнателен модел на реакция
Всъщност…мислех си…..дали някога…като по-малка…си чувствала майка като опасна, когато..е много ядосана?

Да и това нищо общо, защото тя е такава, а това не ми харесва и не искам да съм като нея може би ме поставя в позиция различна от нейната и ме прави различна от нея……не искаш да си като нея…в какъв план?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Пет Апр 04, 2008 4:08 pm Заглавие:

Ами например навън всички ме застрашават и от всички трябва да се пазя.
За мен чашата е наполовина празна. Има такива, които са щастливи или се правят на такива и също са конфликтни.
Кое дали не бърка някъде? Ами те ме обичат и го показват, особено баща ми.
Аз ги обичам и затова не искам да страдат, по-лесно ми е аз да страдам отколкото да ги гледам тях такива. Аз им казах, че той е безнадежден случай, защото го познавах, но те все още се борят за него. На мен не ми беше трудно, аз си бях по цял ден навън, а тогава се чувствах по-добре, когато съм с приятели.

Наказание за грешка може би в предното ниво, което няма как да знам какво е. Представям си го като нещо по-добро от ада. Не си харесвам живота тук, ето защо казвам, че е наказание.

Бях права и това ми стигаше. Не се чувствах зле, ами почти горда от това, че действах срещу това което не ми харесва.

Тя не успя да каже нищо, защото бях права, но това не означава, че съм променила възгледите и.
Може и така да е, но най-вероятно този страх ме пази от това да стана опасна.

Ами може би, ако съм хем здраво стъпили, хем объркани така с две алтернативи биха спечелили повече, защото ако не е врат ще е шия.

На мен ми се вижда по-логично, ако тя е разтревожена нон-стоп, то и аз да приема това. Тя не дава косъм да и падне от главата, пък какво остава да се нарани и то умишлено. Опасна, защо тя никога не би ме наранила?
Тя реагира много първоинстинктивно и затова се случва да бърка. Тя много се притеснява. В такива планове не искам да съм като нея.
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Съб Апр 05, 2008 7:38 am Заглавие:

Ами например навън всички ме застрашават и от всички трябва да се пазя - ..не.. разбирам…хората по улицата?..в градинките?..в магазина?...децата в парка?...в какъв контекст?

За мен чашата е наполовина празна. Има такива, които са щастливи или се правят на такива и също са конфликтни…сигурно е така, а другите…дали..са нещастни със своята конфликтност?

Кое дали не бърка някъде? Ами те ме обичат и го показват, особено баща ми. ..в това съм сигурна Smile

…но..имах предвид нещо друго – твоята любов към тях, която се проявява в готовността ти да ги пазиш от негативни преживявания..с цената на твоето самотно и несподелено страдание …дали…не би могла да се прояви по друг начин – който да ти носи повече спокойствие и радост?...и, от друга страна – ако ти проявяваш любовта си като ги пазиш от страдания, как става така, че не им оставяш шанса и те да проявят своята любов към теб по същия начин – като те предпазят доколкото могат от твоята болка?

Аз ги обичам и затова не искам да страдат, по-лесно ми е аз да страдам отколкото да ги гледам тях такива. Аз им казах, че той е безнадежден случай, защото го познавах, но те все още се борят за него…това..значи ли че все още им е трудно с него?...бях останала с впечатление, че той се е променил…
На мен не ми беше трудно, аз си бях по цял ден навън, а тогава се чувствах по-добре, когато съм с приятели…по-добре с приятели, което значи..не-добре в къщи…където виждаш, че страдат?....

Наказание за грешка може би в предното ниво, което няма как да знам какво е. Представям си го като нещо по-добро от ада. Не си харесвам живота тук, ето защо казвам, че е наказание…разбирам , просто…се питах за какво би могла да заслужаваш наказание, според теб…на ниво фантазия, разбира се……….

Бях права и това ми стигаше. Не се чувствах зле, ами почти горда от това, че действах срещу това което не ми харесва…едно малко момиченце, гордо от усещането за своята сила..а това – „не се чувствах зле”, откъде дойде?

Тя не успя да каже нищо, защото бях права, но това не означава, че съм променила възгледите и…възрастните..трудно променят възтледите си, но..може би все пак се е замислила?

Ами може би, ако съм хем здраво стъпили, хем объркани така с две алтернативи биха спечелили повече, защото ако не е врат ще е шия…би ли..пояснила още малко?

На мен ми се вижда по-логично, ако тя е разтревожена нон-стоп, то и аз да приема това. Тя не дава косъм да и падне от главата, пък какво остава да се нарани и то умишлено…да, това е едната възможност, но ..има и други....ти каза, че нейните тревоги те ядосват, защото не виждаш смисъл в тях, което значи..че трудно би могла да приемеш за себе си точно това поведение, но…все пак..силата на емоцията..усещането за липса на контрол над силните емоции…би могло да е свързано с представата за женски тип поведение…

Опасна, защо тя никога не би ме наранила? – опасна ..не в буквалния смисъл…спомних си една случка с моята племенница – беше на 3-4, когато попита „Кога мама пак ще стане като вещица?” – имаше предвид ситуация, в която майка й вика и се кара, и на нея й изглежда..страховита…За едно малко дете..един разгневен възрастен..може да изглежда опасен, макар и във фантазията му

Тя реагира много първоинстинктивно и затова се случва да бърка…дали това…би могло да има някаква връзка със силната емоция, която поражда в теб възможността да се провалиш в нещо –да сбъркаш..много?
А под първоинстикнктивна реакция какво имаш пред вид?
Тя много се притеснява. В такива планове не искам да съм като нея…ами, май в този не си , като че ли…много категирично се разграничаваш от нея, отивайки в другия край на тревогата..?
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов

deanne · Пуснато на: Съб Апр 05, 2008 4:36 pm Заглавие:

Да, опасни са хората по улицата, в градинките, тия в магазина също, даже и децата в парка понякога, като карам колело и някое дет е високо 1 метър излезе иззад някоя кола и тя колата е по-висока за малко щях да бутна едно така. В контекст, че не знаеш какво откъде може да ти дойде.

Познавам хора, които с тази си конфликтност са си направо горди.
На мен да ми носи спокойствие и радост, а на тях може би тъга- не не бих могла да им го причиня. Малко странно звучи да ме предпазят от мен.
Той се е променил, но не достатъчно. Все още им е трудно с него и винаги ще им е. Той от бебе е едно мрънкало.

Да, навън си ми беше по-добре заради приятелите, не мога да кажа че в къщи е било зле заради брат ми, защото той си е почти по цял ден навън.

На ниво фантазия, че не съм достатъчно добра в каквото и да било.

Едно малко дете мисля си, че би било гузно, ако не говори толкова време на майка си и затова би се чувствало зле.

Замислила се е, но за кратко. Няма никаква промяна, тя все си мисли че е права.

Ами, ако се държат сякаш са здраво стъпили, но вътрешно са объркани е по-добре, защото могат да разберат кое от 2те повече им помага и биха могли да изберат едното.

Случвало ми се е да виждам и мъже да си изпускат нервите, според мен това си зависи от човека не от пола и не го свързвам с женски тип поведение. С женски тип поведение свързвам нежността и повече изразяване на любовта. Но поне второто не съм го наследила от майка ми, защото баща ми мисля, че повече показва това си чувство към някой.
Да, разбрах. Не помня някога мама да ми е крещяла, когато бях по-малка, нито пък баща ми.

Когато аз реагирам първоинстинктивно, то или съм била провокирана или е нещо, което изисква бързи решения и нямам спомен да бъркам. Провалът ми не е свързан с нещо първоинстинктивно.

Първоинстинктивна реакция е тази, която ни кара да реагираме на секундата, а защо трябва да реагираме толкова бързо си зависи от ситуацията, в някои случаи инстинкт за самосъхранение, в други запазване на авторитета.

А другия край според мен би трябвало да е биволското спокойствие, но май не е това, тъй че какво точно имаш предвид?

П.П: Имаш ли нещо против да си пишем лични, а не тук?
_________________
"Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."

SCH · Пуснато на: Нед Апр 06, 2008 2:50 am Заглавие:

Разбира се, че не - виж на лични
_________________
„…Все туй копнение в духът..
Все туй скиталчество из път,
на който не съзирам края.
И поглед - вечно устремен,
напред- към утрешния ден,
без там спокойствие да зная..”
П.Яворов