Охх писна ми да слушам, т.е. да чета дълбокомислени глупости тука - тлел таписаното е много стойностно и изключително мъдро според мен, но четейки го виждам за пореден път нечие желание за проява, не и подход да се помогне малко на това младо момиче.
Deanne мога да ти кажа, че в момента се намирам за един доста успешен млад човек, а в тинейджърските години съм имала доста сходни мисли. Ти за мен си един млад човек в трудна възраст. И аз не съм излизала по седмици и аз съм си мислела за самоубийство и чак съм посягала, но понеже много се обичам естествено не напревих нищо сериозно. И аз съм драматизирала провалите си, което от моя опит значи само само че си мовек с високи цели, който ще умее много да успява в този живот, защото щом толкова те боли от загубата, значи ужасно много желаеш и цениш победата. Приеми този етап на непоносима болка от загубите като автоучилище за победители.
След периода на самотата съм имала и доста силни периоди на забавление и бурен социален живот, защото всичко е до това как се усещаш - така те усещат и другите...че всеки се прави на нещо е факт, ама тебе кво ти пречи това в крайна сметка. По повод социалното общуване и един от подходите към него, който смятам за успешен ще си позволя да си пейстна мнението от една друга тема:
[i]Какво би казала за егоцентризма като механизъм за оцеляване на индивида?
Задавала съм същия въпрос преди време и затова се чувствам длъжна да отговоря до какъв извод съм стигнала - "Живей за и чрез другите" и ако не си алтроист по-скоро чрез - ок, но ние хората сме социални същества и колкото повече според мен човек се опитва да живее за единицата Аз пренебрегвайки околните, за да се предпази, съхрани, оцелее, дори, според мен толкова повече душата му умира някакси неусетно.
Абе може да звучи странно, но дори по детските приказки много често залага момента за това някой да вярва в нещо, така че то да съществува, т.е. перефразирано за да бъдеш някой на този свят, в този кратък живот, то трябва да има хора, които да те познават, харесват, обичат, подкрепят и да вярват в теб. Понякога, колкото повече се раздаваш на другите, толкова повече и получаваш в отплата - дори да е от 30% от хората на които си дал - пак е много. Дори на които си подал ръка да са забравили, то някой друг ще я подаде на теб след време...Просто вярвам, че така се върти света и даже ми е трудно за пръв път от доста време да изразя идеята си с думи. Вероятно звучи малко глупаво, маллко наивно, малко инфантилно
Но представи си ситуация в която спасяваш живота на приятел или дори непознат човек с риск за своя, в която егоцентризма и инстинктът за оцеляване биха казали "я бегай пич да си спасяваш гъза" с извинение нали, та правиш тази жертва /метафорично разбира се, защото може да е всякаква житейска ситуация в която да рискуваш себе си за някой, не е нужно да е живот - но за цвят нека е живот /...Спасил си му живота на този човек какво става после....ако погледнем чисто егоцинтрично на резултата от едно неегоцентрично действие най-възможните и верянти резултати са няколко:
- той забравя за това, но в теб остава топлото чувство, че си спасил нечий живот завинаги
- рискувайки губиш своя живот и загиваш като герой
- човекът те помни цял живот и цял живот ти помага с рамо и упора, и каквото и както може
- човекът те помни и просто ти остава добър приятел
- човекът се оказва известен и те прави изклучително популярен, щастлив и богат
Майтап, майтап, ама според мен винаги е по-добре понякога да пренебрегваме Аза в полза на околните, защото сме социални същества и често се оказва, че най добрата защита е тази да предложиш някому преградка или протегната ръка..... може би след време той ще те носи на ръце А ако е неспасяем хищник, то ще разбереш точно какво да очакваш по това докъде се опита да ти отхапе ръката Следващият път алтроистично може да му подадеш точно толкова дълго дръвче Еххх голям смяхх...
Но за за мен наистина оцеляването и по-скоро адаптация в социална среда и много по-малко егоцентризъм, той дори може да те убие преностно и буквално си мисля... Мисля си, че ти си толкова жив, колкото хора вярват в теб, познават те и те обичат. А егоценризма, нека е за десерт
Мож да не се отнася точно за теб, но мен ми харесва. А точно за теб смятам, че си един интересен, горд, целеустремен и търсещ млад човек в трудна възраст и ако престанеш да си мислиш глупости вероятно ще станеш стойностна и интересна личност към предполагам всички волеви хора се стремим Ко шъ кайш за тая идея ? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 10:35 pm Заглавие:
Ами добра идея, но на мен не може да помогне, защото колкото и да се опитвам да не мисля за "глупости" просто не мога. _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Аз мисля, че това което исаше да каже Елси е да се опиташ да се понадъхаш повече. Глупостите няма да ти излезнат от главата, но трябва да се появи ЖЕЛАНИЕТО да ги позатапваш и игнорираш. То никога не става отведнъж - особено когато е трупано с времето. Но огромна крачка е да се появи поне Желание да не ги слушаш толкова.
Хубави неща могат да ти се случат, само ако поискаш да ги намериш. Просто се опитай се погледнеш отстрани и да си кажеш - "боже, аз съм интелигентно момиче, хубава съм - има хора, които имат парализи, не могат да виждат и се борят и намират желание да живеят и да обичат, защо аз да не мога?" Намери желание в теб да се бориш - и след това ще можеп да видиш и начините.
Аз поне съм сигурна, че ще успееш. Щом си тук и щом си жива и здрава - няма начин да не успееш и да не искаш да се оправиш. Просто трябва да поискаш да се бориш. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 11:04 pm Заглавие:
На лошите неща обръщам повече внимание, защото на Земята те са повече,затова се надявам отвъд да са повече хубавите или поне да го има спокойствието. Мисля че желанието да се боря или да се реша да се боря е най-трудното. Благодаря за вярата ти в мен! _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 11:16 pm Заглавие:
Истински се радвам, deanne,
Това оставя и други възможни пътища. Стискам палци и ти желая да успееш!!!
А ако решиш да опиташ с индивидуална работа - искаш ли да ми пишеш? Не рекламирам нито себе си - аз не съм терапевт, нито някой приятел. Човекът, който имам предвид е един от най-добрите в България. А ми се струва, че ако се решиш на такав крачка, много важно е с кого ще започнеш да работиш.
С това не слагам край на разговора.
Стига да ти се говори..... _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 11:21 pm Заглавие:
Искам да опитвам сама до край. Не се чувствам готова за среща със терапевт. Мерси! _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
deanne, какво те кара да мислиш, че отвъд съществува?
Ами ако наистина съществува прераждане - ти ще умреш и ще се преродиш пак тук. Според мен има баланс на лошото и доброто. Замисли се - може би ти се случват много хубави неща, които ти просто не виждаш. Ще го кажа така - събуждаш се сутрин, навън грее сънце - ставаш и просто не го забелязваш. Събуждаш се на следващата сутрин и виждаш, че навън вали и си казваш - боже какво ужасно време, толкова е гадно.
Смяташ ли, че може би си се настрола да виждаш лошите неща, като много лоши - а добирте, като нещо нормално. Т.е нормално е да е слънчево - какво да му се радвам на това. Но е ужасно, че вали - това е като наказание на времето... и дъждът ме депресира.
Аз лично също съм се хващала (мисля, че повечето хора го правят)..може човекът до мен да направи 10 компромиса днес за мен...и ние не се караме, защото той прави усилие, но аз просто приемам че е нормално и дори не забелязвам теи 10 компромиса..и на 11 на него му писва и ми не го прави както аз искам... и в този момент аз си казвам - този човек е лош, той не ме обича, ние не можем да се разбираме... Не съм и забелязала тия 10 хубави неща, но това 1...направо ще ми бръкне в сърцето.
Та..кога за последно се зарадва на слънцето навън? или на усмивката на родителите ти? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 11:38 pm Заглавие:
У-ф-ф, сбърках ли?
Имах предвид - ако някога..и само в краен случай.. _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 11:54 pm Заглавие:
Не вярвам в прераждането, а в това че има нещо като нива и просто смъртта е следващото и има и други, но на нас смъртта ни е неизвестна, затова не знаем и другите. Обръщам внимание, когато грее слънце, защото за София това е рядкост. Едно от малкото хубави неща е природата, а аз умея да и се наслаждавам. Обичам и да вали дъжд да нямам чадър и да ме намокри до кости. Аз се радвам на усмивката на родителите ми и винаги когато са мили един към друг, а това е нон-стоп, когато баща ми е в София(често ходи в командировка). Също така когато се прегръщат и си казват че се обичат аз им се любувам максимално. Но те, кучето ми и природата са най-хубавото, което имам, а те явно не ми стигат, което ме натъжава. _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Чет Фев 14, 2008 11:56 pm Заглавие:
July,за в най-крайния случай съм съгласна. _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
А когато ги виждаш, колко се обичат - не иксаш ли и ти да имаш някой до себе си, както те?
А нормално е да не ти е достатъчно - защото преди да харесаш друг - трябва да харесваш себе си. Никой няма да ти е достатъчен, докато не харесаш себе си.
Знаеш ли - прави ми впечатление едно нещо. Имаш изключително остроумие. На всичко, което казваме - ти просто успяваш да го опровергаеш по някакъв начин. Поздравявам те за това. Просто вместо към оповержение...защо не го насочиш към градивност. Мисля, че ще имаш завидни резултати. Просто ми се струва, че си в изключително отбранително положение. Ако трябва да го направя образно това, което ми е в главата би излгеждало като едно дете, което плаче и седи на едно столче и около него само кръжат какви ли не хора, които се опитват да измислят и да предположат какво могат да му дадат , за да го накарат да спре, а то само поглежда и пак ревва. В смисъл - ние предполагаме какво може да те кара да се чувстваш така, опитваме се да загатваме, а ти просто отхвърляш предположенията . Изключитлно добър защитен механизъм - няма пробиване. Толкова по-трудно е да се предпазиш от това, да стигнат хората до теб, от колкото да се бориш за себе си. Което още повече затвърждава мнението ми, че си изключително силен и разумен човек. И ако цялта тази енергия да се пазиш, я насочиш към това да помогнеш на себе си - смятам, че няма да имаш нужда и от терапевт
П.П А относно нивата - как би обяснила появата на хора? Ако законите на физиката са, че енегията не се губи, а се видоизменя - то тогава когато някой умре и отива на друго ниво - как се появяват нови хора и нови бебета постоянно? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 08 Яну 2008 Мнения: 220 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Фев 15, 2008 12:29 am Заглавие:
... _________________ "Археологията търси факти... а не истината. Ако това, което търсите, е истината, часовете по философия са в другия край на коридора."
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Пет Фев 15, 2008 2:03 pm Заглавие:
Ами чрез опроверженията Ви показвам как стоят нещата според мен и ако не опровергая Вас съвсем е неизбежно да направя това със себе си, а за да успея е необходимо именно това(затова няма как да има градивност).
Относно послеписа ти, представи си едно колело и то все се върти, ако живота е това колело, то той никога не свършва. Малко е различно понятието живот, което влагат хората и което влагам аз. Според мен човек живее и в смъртта си, разбира се не по същия начин, ами на по-високо духовно ниво и нещата са по-съвършенни. Но сигурно и сама се сещаш, че за да съществува нещо толкова съвършенно трябва да има нещо като шеф, който праща живот на Земята, може би защото е бил разочарован от предишните квартиранти на нивото Живот. На постепенното пристигане на все по-съвършенни хора се дължи и еволюцията. Човек, когато умира се чувства по-слаб, той губи енергия, но самата енергия не се губи, ами отива при някой, който сега е постъпил на Земята. На умиращия не му трябва мноого енергия, защото следващото ниво не изисква, толкова енергия.
Мерси, за думите за остроумието. _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Аз не мисля, че трябва да опровергаваш нас, за да опровергаеш себе си.
Мисля, че за теб това е изход - по-лесен. Самоубийството е бягство, когато не искаш да се бориш.
Аз определено имам друга теория за смъртта, но тъй като никой не може да каже какво е - всеки си намира своите обяснения и това, което му харесва да вярва.
Ако ти си права и има по-духовно ниво - защо имаме този инстинкт за самосъхранение? Ако на другите нива е по-хубаво и по-съвършено и духовно... защо ние имаме толкова силен инстинкт, с който се разждаме... за останем живи, да се борим. Защо животните се бият, за да остане по-силния - който да оплоди женската. Всичко в този живот е борба - така, само по-силните гени се размножават. Естествения подбор. Това, което не може да се бори и се отказва- се отхвърля. Замисли се, колко ного неща изискват борба. Глобалният свят се нуждае от развитие - от еволюция. Ако всички искаха да ходят на по-хубавото толкова лесно като просто самоубият - то тогава нямаше да го има този свят. Кои ще са тия балъци, дето ще се блъскат като ненормални, като огат толкова лесно да отидат на по-хубавото.
Мислила ли си, ако НЕ е по-хубаво горе? Ами ако пак се връщаш тук? Ако твоят теория за по-съвършения свят е грешна?
Как би обяснила, че дори религията смята самоубийството за грях? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Пет Фев 15, 2008 4:24 pm Заглавие:
Инстинкта за самосъхранение го имаме, защото или не мислим, че има живот отвъд, или мислим ма хората си викат я да останем тук че е по-сигурно и подобни неща. Животните отпадат от класацията, защото не можем да говорим за наличие на духовно. Не всички смятат че горе е по-хубаво, защото все има някой, който е доволен от живота тук, а и не всеки е готов да се самоубие има някой го казват без да мислят, че някога може и това да им дойде до главата и не биха го направили. Мислила съм, но може ли да е по-лошо от тук?! А и след като тук е лошо и намирам решение как да се махна значи и там би трябвало да има авариен изход. Ако пак се връщам тук, пак ще се самоубивам, защото поне смъртта ще ми се вижда приятна. Ако е грешна, тогава не знам какво да очаквам, тъй че по тва още нямам отговор. А и религията смята самоубийството за грях, защото прецаквам работата на Господа ли?! Ами докато съм на Земята и ми е гадно и се чувствам ужасно, тогава къде е? _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Ще го кажа така - ако имаш проблем...ако ще и на другя край на света да отидеш, пак ще имаш проблем, защото го носиш в себе си. Т.е вместо да искаш да бягаш от проблема (на този свят или на следващия и тн)..идеята е да си решиш проблема, вместо да го избягваш. До кога ще се луташ във вселената и различните нива на съществуване, да си търсиш хубаво място? Просто си го направи хубаво. Не си ли се замисляла, че може би тези, на които им харесва тук - просто са намрили начин да си го направят хубаво. Както родителите ти - обичат се, хубаво им е.. радват се, че са живи и са заедно.
Бих искала да те помоля евентуално да ми съставиш един списък с нещата, които те спират да се самоубиеш. Има такива - иначе вече нямаше да си тук. Можеш ли да ми напишеш 10 неща, заради които харесваш живота...? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Пет Фев 15, 2008 5:34 pm Заглавие:
Причините все още да не съм го направила е, че много ще нараня родителите си и представи си от другото ниво знам какво става тука и знам как се мъчат. 10 неща категорично не мога да измисля, но ето всички за които се сещам:
1.Хубавата природа
2.Родителите ми
3.Кучето ми
4.Музиката,която слушам
5.Футболът
6.Училището и тук-там някой свесен даскал
7.Сънищата(последният беше, че се разхождам из гробище) _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
Това не е мако избщо, но е много общо... какво точно в природата ти харесва? Какво точно във футбола харесваш и кое в него го превръща една от тези точки?
например - харесвам сутин, когато слънцето се появи и огрява града...
Не само обектите, а с какво точно са причината, да те задържат тук? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 1237 Местожителство: sofia
Пуснато на: Пет Фев 15, 2008 6:25 pm Заглавие:
В природата харесвам изгрева по върховете на планините, а още не е достигнало до мен и гората изглежда леко оранжева, а небето леко лилаво от идващото слънце.Обичам планината, когато е есен и карам колело по коларски път, който не се вижда от листата.Обичам, когато съм в планината и се оглеждам и навсякъде около мен виждам само планини.Обичам и залеза, наслаждавайки се на небето и мислейки, че този ден никога няма да се повтори.В природата обичам и морето, да идва огромна вълна насреща ми и да стоя смело, докато не ме залее с всичка сила.Харесвам родителите ми, защото са си мой и много се обичат.Кучето ми, защото е много умно и усеща, като съм нещастна.Музиката, защото тя е толкова красива, че ме кара да се възхищавам на уникалността не тези, които са я създали.Футболът,защото не е само хамалство, а и просто обичам да го играя, но не и да го гледам.Училището странно, но за близо 11 години не ми е омръзнало, а някой даскали просто, защото са хора.Сънищата, защото мойте ми качват адреналина (не всички са такива де). _________________ "Свещ ми светука едвам,
мойто сърце не тъгува,
ала не искам, не искам да знам
кой със коя се целува."
За човек, който смята, че този свят в гаден - имаш доста неща, които харесваш. Ще те питам нещо...ако можеше да промениш неща, какво щеше да промениш - в себе си... и в света.. и в другите.
Мисля, че това, което описа са красотите на света - и ти ги харесваш. Според мен, това, което не харесваш - не е света, живота, нивото от него...напротив. Ти ги харесваш тези дребни съваршенства на природата....мисля, че това, което не харесваш - е нещо у теб. А щом го носиш в себе си - във всички нива...ще го носиш.
За това ще задам пак въпроса си - какво би променила.. у себе си.. ако можеше. Какво би сменила в характера си, разбиранията си, визията си - така, че да ъдеш по-щастлива? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Ко шъ кайш за тая идея ?
