Психология

ghh

Скоро се загледах в един научно-популярен филм за инстинктите...
В него се описваха различни човешки инстинкти, но най-голямо впечатление ми направи нстинктът за помагане. Това е, когато видиш, че някой е паднал - да отидеш да го вдигнеш или да потърсиш доктор; да услужиш с пари на някого без той да ти е роднина... ей такива работи. Според филма това беше инстинкт, нещо като механизъм за съхраняване на вида. Аз бях убедена, че е въпрос на възпитание Confused

Същевременно имаме и инстинкт да не се прецакваме. Ако човекът, на когото си помогнал, откаже да стори същото за теб когато си в нужда, ти се чувстваш прецакан и спираш да му помагаш нататък. Може би тук стремежът е твоето собствено съхранение.
Как мислите, има ли нещо вярно? Някой задълбавал ли се е в човешките инстинкти?
_________________
Луда съм, еййй!

Angel · Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 12:11 am Заглавие:

Съгласен съм с това, че ни е заложено да си помагаме. Точно затова в природата е много трудно(да не казвам невъзможно) някой да взима без да дава. Племето/групата просто ще го изолира. Защото разумните същества знаят кое е честно и кое не. Дори и в модерното общество тези, които взимат без да дават накраят остават сами. Просто имат късмет, че живеят в 21 век и от самотата им не зависи физическото оцеляване.
_________________
Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.

lady-to · Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 12:48 am Заглавие:

Така си е. Но как стои въпросът тогава с "прецакването", като обяснение? Защо егоистичното начало в нас пък гледа все да е на първо място и на цената - прецакай другарчето?
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

monita · Пуснато на: Вто Юли 10, 2007 11:00 pm Заглавие:

Инстинкт за помагане? Не знаех, че има такъв... Confused

(В смисъл не знаех, че е истинкт.)
Интересно, наистина...

Stoni · Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 3:45 pm Заглавие:

Инстинкт ще да е Very Happy

...не ми се вярва да е дипломна работа или коНсомолско поръчение Wink

ghh · Пуснато на: Сря Юли 11, 2007 4:48 pm Заглавие:

lady-to · Пуснато на: Нед Юли 15, 2007 9:42 pm Заглавие:

Ами имам предвид онова, което е във всеки от нас - инстинктът за оцеляване - на всяка цена. При някои е по-силно изразен, при други не толкова, но според мен поне всеки го има. И това е да спасиш кожата, понякога за сметка на чуждата....
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

ghh · Пуснато на: Пон Юли 16, 2007 9:49 am Заглавие:

Willie · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 7:41 pm Заглавие:

Понякога оцеляването на индивида е пряко свързано с това на другите членове от групата/семейството. Затова който ти помага, после му връщаш услугата, че да има благоденствие(тая дума я знам от късметите на кафе Лаваца хехе) за всички. Пък и единия инстинк не пречи на другия, като става въпрос дали си ти или той, значи е той, но ако си здрав и може да помогнеш, може би го правиш инстинктивно с цел да пазиш групата.

lilia · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 11:00 pm Заглавие:

Помагането не е инстинкт и скоро няма да стане инстинкт. И не спомага никак за оцеляването. За доказателство предлагам един разказ на един мой познат, писан по действителен случай:

Времето през онзи ден беше облачно, което му придаваше известна мрачност.
Около храм св. Седмочисленици в София, както винаги по това време (обяд), има тълпа. Еднообразието на лицата им, на дрехите им - всичко това издава безличността на тези хора, които минават забързано от там. По пейките също са насядали хора, които очевидно си седят, за да си убиват времето, а не поради някакъв друг мотив. Действие, също толкова обезличаващо, колкото и бързането за никаде, защото и в двата случая възприятието на околната среда е абсолютно изключено и вън от вниманието е сивото небе, играещите наоколо деца, храмът, дърветата с листата им, които се стрелват в танц по своему при всеки повей на вятъра и всичко останало...
На пътя, малко в страни от чешмата, изведнъж сякаш почти от нищото, се появи един крайно странен образ, който следваше да определя като древен. Дядото беше нисичък и се забелязваше в ярко откроение от околния свят заради идеално белелите си коси и брада. Ако не бяха дрехите му, сигурно щях да си помисля, че дядо Мраз е изникнал от някаде за внезапна проверка кое дете слуша и кое не - понеже наоколо играеха деца, та си помислих, че всъщност тази роля много би му подхождала. Но облеклото издаваше друго - избледняла от времето светло - зеленикава връхна дреха, потури и цървули (хм, дядо Мраз утре). В ръцете му - канче, ама така похлупено, че през тесния отвор да не се вижда каквото и да е съдържанието му, т.е. на хората не им е нужно да знаят колко пари има вътре. Но пък исках да знам колко са точно. И ги засекох тези подробности.
Минават хората. А този дядка - поклон, молитва, поклон, молитва и канчето се пълни. Аз броя. В рамките на 10 минути, в които го шпионирах, забелязах как канчето се пълни с главоломна бързина с пари, които като сума малко от инак претрепващите се от работа средностатистически българи едва успяват да изкарат не за 10 минути и не за ден (изкара към 150-200 лева за 10 минути). При това ми наблюдение една особено набожна християнка (която се отчете с 5 лева "помощ") се завайка на глас над нещастието на този окаяник. Усмихнах се на учудването и.
Така е то, дядото ги изважда от унеса им и хората се размекват при вида на комбинацията от храм и просещ с молитва старец, който така ярко изпъква на фона на тъмните им дрехи, на безизразните им лица, на живота им, живян на автопилот, на тяхната обезличеност... Особено ако дядото по някаква неразбираема причина прилича на дядо Мраз... Дори и у не особено религиозните се събужда някакво дълбоко стаено християнство... И канчето се пълни далеч не със стотинки, а с петолевки и нагоре. Спират се хората, кръстят се редом с дядото... Може би на тях им прилича повече на светец, отколкото на мен.
И аз се изнесох от тайното ми местонаблюдение, като на магия и почти от нищото се озовах до дядото, който за мое удоволствие, се стресна от внезапното осъзнаване на моето присъствие на две педи от неговата особа. Така си ме зяпаше около минута явно не съзнавайки целта на поведението ми - някакъв, дето е целия в бяло (противно на облеклото на всички) му се усмихва (за разлика от всички), само дето не се кръсти (както всички) и пари не дава (особено последното не като всички).
Попитах го от къде е - каза, че е от далече (да бе да, веднага повярвах). После дядото почна да загрява ситуацията и на въпроса ми защо проси, той се направи на глух. Повтарям питанката не повтарям - това е положението, дядото оглуша! Да бе. И за това му повярвах, как ли пък да не му, особено защото първия въпрос го чу много ясно.
И като не успя да ме впечатли с молитва по адрес на божия майна и на бога си, го изби на молитва към бога му, да го пази от злото.
Докато дядото молеше своя бог да го пази от злото, то мен моя ум определено ме пазеше от човешката глупост, така че отново просто се усмихнах, обърнах се и си тръгнах, сливайки се с мрачния ден и с тълпата, без да поглеждам назад. Чух само как Молитвата спря на средата. Толкова му пукаше на дядото за Бога му, какво да се прави!
Амин!