Пуснато на: Чет Юни 28, 2007 11:45 pm Заглавие: Страхът?!
Първичният първобитен страх, обзема те , студена пот обгръща тялото ти, изтръпваш целият.......
Когато страхът е по силен от съзнанието как може да се контролира?
Как да се подтисне нещо толкова първично? _________________ Come as you are, as you were,
As I want you to be
As a friend, as a friend, as an old enemy
Take your time, hurry up
The choice is yours, don't be late
Take a rest as a friend as an old memoria
Има нещо, което се нарича "Емоционална интелигентност". Именно тя учи как да се контролират емоциите. Страхът е първичен така е, но "това от което най-много трябва да се страхуваме е самият страх". Всички фобии, панически разстройства и тн са плод на страх - от смъртта най-вече, или от определени неща като животни и тн, знаете. Но аз за себе си открих, че страхът е като хищник. Колкото повече му позволяваш и му отпускаш - толкова повече напада. Когато започнаха да ми се проявяват паник атаките, започнах да се самонаблюдавам прекалено много, да се пазя от всичко, което можеше да ми докара паническа атака. Това, което постигнах беше затваряне в себе си, отчуждение, страх от живота и на-вече постоянно чувство на паника от това, че не можеш да избягаш - от себе си. И вече след 2 години борба с паниката и страховете открих, че имам "една голяма кошничка със страхове" - учудих се колко много неща ми предизвикват панически страх - асансиор, хлебарки, змии, страх от изоставяне, от болести, от тъмно, от мета от които нямам изход и тн ... чак, когато започнах да си ги изброявам открих колко много ми е ограничен живота, заради страха. Най-важното, за да се справиш със страха, според мен и моят опит е - да се изправиш срещу него. Да не се отказжаш - дори да ти се иска да побегнеш, да се скриеш, да си тръгнеш - оставаш и го правиш. Не хранете страха - така той става по-голям и силен. Колкото повече се бориш срещу него - толкова по-малък става той. Свикнеш ли с метода - когато ме е страх - бягам, става сериозно. Има неща от които не можеш да избягаш - и се появяват паническите атаки...не го пожелавам на никой, но ако ги имате вече - БОРЕТЕ се със страха, не му позволявайте да има контрол над вас - това, което трябва да се върти в главата е АЗ МОГА. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
благодаря за полезничт отговор _________________ Come as you are, as you were,
As I want you to be
As a friend, as a friend, as an old enemy
Take your time, hurry up
The choice is yours, don't be late
Take a rest as a friend as an old memoria
Има нещо, което се нарича "Емоционална интелигентност". Именно тя учи как да се контролират емоциите. Страхът е първичен така е, но "това от което най-много трябва да се страхуваме е самият страх". Всички фобии, панически разстройства и тн са плод на страх - от смъртта най-вече, или от определени неща като животни и тн, знаете. Но аз за себе си открих, че страхът е като хищник. Колкото повече му позволяваш и му отпускаш - толкова повече напада. Когато започнаха да ми се проявяват паник атаките, започнах да се самонаблюдавам прекалено много, да се пазя от всичко, което можеше да ми докара паническа атака. Това, което постигнах беше затваряне в себе си, отчуждение, страх от живота и на-вече постоянно чувство на паника от това, че не можеш да избягаш - от себе си. И вече след 2 години борба с паниката и страховете открих, че имам "една голяма кошничка със страхове" - учудих се колко много неща ми предизвикват панически страх - асансиор, хлебарки, змии, страх от изоставяне, от болести, от тъмно, от мета от които нямам изход и тн ... чак, когато започнах да си ги изброявам открих колко много ми е ограничен живота, заради страха. Най-важното, за да се справиш със страха, според мен и моят опит е - да се изправиш срещу него. Да не се отказжаш - дори да ти се иска да побегнеш, да се скриеш, да си тръгнеш - оставаш и го правиш. Не хранете страха - така той става по-голям и силен. Колкото повече се бориш срещу него - толкова по-малък става той. Свикнеш ли с метода - когато ме е страх - бягам, става сериозно. Има неща от които не можеш да избягаш - и се появяват паническите атаки...не го пожелавам на никой, но ако ги имате вече - БОРЕТЕ се със страха, не му позволявайте да има контрол над вас - това, което трябва да се върти в главата е АЗ МОГА.
И аз третирам страха като живо същество,като нещо съвсем реално,което те ограбва и изцежда енергийно.След като краде от жизнената ти енергия,следователно то няма как да бъде приемано по друг начин,освен като живо същество...
Аз лично наблюдавам страха в абсолютно спокойствие и се наслаждавам на опитите му да ми навреди,усмихвам се и се забавлявам...Колкото по-силен става страха,толкова повече радост изпитвам от факта,че той всъщност нищо не може да ми стори и че имам възможността да контролирам това състояние чрез мисълта си...Но да се бориш със страха -не бива!Това може да се окаже пагубно.Ако решиш да премериш сили с него-винаги ще си от страната на победените,но ако не се съревноваваш с него-ти си в пъти по-силен и си свободен да го използваш за твоето личностно повдигане.
Та това е формулата-силна мисъл!Имаш ли силна мисъл-придобиваш и силна воля,а всички знаем,че силната воля е непобедима.А най-естественото състояние за нетрализиране на страха е любовта,която желая на всички от сърце! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Последната промяна е направена от Dedoto на Сря Юли 04, 2007 10:46 am; мнението е било променяно общо 1 път
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 03, 2007 12:21 pm Заглавие:
В наше време съществува истинска експанзия на страха, тъй като модерният свят налага прекомерни изисквания, безброй въздействия, на които човекът трябва да отговори, да се съобрази, да се адаптира, но заедно с това да запази своята автентичност. И той се страхува!
Неясно формулираната цел в живота е основния източник на личностна неувереност, неудовлетвореност и непълноценност. Именно липсата на вътрешни опори и ориентири ни правят зависими от другите и ние започваме да вярваме повече на тях, отколкото на себе си, тъй като все още не сме сигурни в посоката, която сме избрали. Самото тревожно съобразяване с мнението на другите ражда хронична нерешителност, която е винаги губеща позиция. Постоянното изчакване неаподходящ момент за осъществяване на интересни намерения в повечето случаи формира тактиката на отлагане, а тя е най-сигурния път към неуспеха. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Аз примерно имам страх от много неща.....най-вече от хората...от техният поглед.......от тяхното мнение Страхувам се от много хора на едно място примерно... Имам и други страхове....но този е основният!!!
Принципно страх от публични места и много хора е много известната Агорафобия. Това е доста неприятен, но много често срещан страх. Можеш ли да разкажеш една типична ситуация, в която те хваща този страх.. какво става навън и в теб като чувства? Би ми било страсхно интересно _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
lady-to Тва е социална фобия.В случая стресожия фактор са хората http://www.geocities.com/analytica1998/social_phobia.htm
Полето на съзнанието е силно стеснено, невъзможност за концентриране върху неща извън стресовия фактор ................................... и т.н. _________________ Ku4ka si i si moya
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Сеп 13, 2007 8:41 pm Заглавие:
Egoist написа:
Аз примерно имам страх от много неща.....най-вече от хората...от техният поглед.......от тяхното мнение Страхувам се от много хора на едно място примерно... Имам и други страхове....но този е основният!!!
Аз имам нещо подобно, страхът ми е от тълпата. Мисля, че никога няма да отида на футболен мач или на митинг за сваляне на властта. Ще подивея от ужас! _________________ Луда съм, еййй!
Аз например се освобождавам отстраха,като си представя,че се случва това от което ме е страх,преживея мислено цялата ситуация и разбера,че всъщност светъ не свършва.Казвам си ,да става каквото ще,и ми олеква.Страхът вече е изчезнал.
Ами страхът от смъртта? Него как го преодоляваш като "живота продължава"?
И това, че си визуализираш нещата, не те ли кара да преживееш най-лошото без да има причина....? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Може да прозвучи налудничаво но от смърта не ме е страх.Причината е,че аз вярвам че душата не умира,а преминава в един друг етап на съществуване.
По отношение на визуализацията-причина има и това е страхът.Всеки се мъчи да се пребори с него по някакъв начин и за мен на този етап съм решила ,че това е начинът.Важен е крайния резултат.Сега обаче,ще ми бъде интересно да разбера как другите се изправят срещу страха.
Аз се справям с страховете от известно време с лекота, като разбрах че те не са страшни и са напълно въображаеми и в повечето случаи излишни. Визуализирам крайния резултат и розбиром че страхат ми е бил излишен и после нещата се подреждат с лекота постигам успеха от които ме е било страх и действително осъзнавам че страхът ми е бил излишен. Учудващо е как се променя живота ти когато се махнат страховете които те ограничават. Вазникват нови изгодни ситуации и възможности.
P.S. Съгласен съм напълно с Калина. И мен не ме е страх от смърта откакто осъзнах че душата не умира.
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Страхувам се от много хора на едно място примерно... 
Имам и други страхове....но този е основният!!! 
