Пуснато на: Чет Юли 05, 2007 11:27 pm Заглавие: здравейте
искам да запитам дали някой би ми помогнал,на 28години сам и в продължение на 1 година когато сам във спокойно положение ми се виеше свят за около 2-3 часа,и не му обръщах внимание в продължение на няколко месеца докато не се появи и затруднено дишане,заставаше една буца на гърдите ми и дишах трудно и се разтрепервах целия,после се появи и друг проблем,започнаха да ми се секат и краката от слабините на долу и целия пожълтявах-отидох на лекар и ми предписа SEROXAT,20mg.но след 1 месец се пооправих и пак се появи тежест в задната част на главата,и постоянно имам нужда от сън,постоянно ми е отпаднало МОЛЯ ВИ помогнете ми незнам какво да правя.започвам да си мисля че проблема ми не е от нервите пишете ми на:xarkas@abv.bg ще сам ви много благодарен ако някой ми помогне
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Чет Юли 05, 2007 11:58 pm Заглавие:
Симптомите, които описваш са ми познати от времето, когато ме мъчеха паническите разстройства(освен прежълтяването). Ще те помоля да прочетеш другите теми в раздела за панически атаки и да ми кажеш дали можеш да припознаеш себе си в такива ситуации. По принцип има няколко души в този форум, които подхождат много сериозно към тези неща(някой са преживели панически атаки и искат да помогнат на тези, които минават през този ужас, а други явно се занимават с психология/психотерапия или нещо такова). Аз мога да говоря само за себе си, но смятам, че на тема панически атаки имам опит (за съжаление личен), така че ще се радвам да помогна. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
ами мисля че може и да е това за което си мислиш но не сам сигурен,само когато сам спокоен и то предимно сутрин ми се виеше свят-замаено,докато гледам телевизия,започвах да се разтрепервам но не външно а от ватре да треперя,имам чувството че всеки момент ще падна и тогава настапваше затрудненото дишане,винаги ми се е случвало когато сам спокоен и сам в седнало положение,а постоянно имах тежест в задната част на главата-тила.всичко се случваше за кратко някои пат и по 2 пъти на ден но беше рядко и когато запо4нах да пребледнявам на последния път отидох на лекар това са ми симптомите но от 3 месеца взимам сероксат, изтърпях страничните ефекти но от 20-тина дена ми е изморено и постоянно ми се спи,и пак се появи лека тежест зад тила но не е така гадно като преди а само е едно поизтръпнало, не получавам кризите от преди но се страхувам да не се повтаря състоянието от преди.
Здравей Ксаркас,
Аз искам да те питам първо как спиш? Будиш ли се, като станеш чувстваш ли се наспан - как минава деня ти от гледна точка на желание да правиш нещо, или не ти се захваща с нищо?
Второто нещо, което искам да питам е, когато ти се завие свят съсредоточаваш ли се да изследваш какво ти се случва и плашиш ли се от това, което усещаш? Усещаш ли страх, от това, че може да ти има болест, която "все лекарите не могат да ти открият"? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юли 06, 2007 12:51 am Заглавие:
По принцип не мога да разбера болката в тила (в смисъл описанието което даваш), но мен ми изтръпваше вратът и се стягах все едно са ми пуснали бучка лед в блузата Свивах се в раменете. Не знам дали при теб е така... Иначе и на мен ми изтръпваха краката и беше ужасно, защото аз получавах кризи най-вече при каране на кола и това адски ми пречеше. Освен това да ти прималее пред ТВ-то не ме учудва защото тогава привидно разтоварваш, но точно защото не си зает почваш да си обръщаш внимание. Пък и да те питам това лекарство анти-депресант ли се води? _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
да антидепресант се води -обратно приемане на серотонина.да точно за подобно нещо става на въпрос,но при мен в началото си беше болка и тежест защото ако си наклонях главата на някоя страна и залитах най вече на зад.докато сега ми е само изтръпнало-не е ли нормално вече всичко да отшуми?3 месеца сам на хапчета вече.лекарят ми каза че може би ще трябва да се увеличи дозата тъй като сега взимам по 1 хапче на ден от 20mg.каза че след 1 година лечение и ще се оправя и нямя това ми састояние да се повтори-това възможно ли е? някак не ми се вярва но се надявам.
здравей lady-to!в началото когато започнах сероксата си обарнах съня,спях през деня а вечер бодувах но това беше в началото когато започнах да пия хапчетата но по-принцип нямам проблеми със съня. иначе работя като готвач и деня ми минава повечето на работа-притесняваме само састоянието в което бях в началото да не се върне.
Аз съм много против антидепресантите. Имах опит с тях. 6 месеца ги пих и първия месец бях като смачкана. След това започнах да се подобрявам, но след като ги спрях - 2 месеца по-късно нещата станаха по-зле от колкото бях първия път. Писали сме много за темата антидепресанти и тъй като за сега психиатрите не могат да помогнат с нищо друго те тъпчат с антидепресанти, които правят нещата по-зле. Много силно те съветвам да ги спреш и да намериш друг начин. Има много неща, които бих те посъветвала, тъй като съм го изживявала. Аз лично се оправих, когато тръгнах на хомеопат. Винаги съм била много от типа на "тия глупости, шамански", но сега на собствен гръб се убедих, че наистина действат и то много по-добре и дълготрайно от колкото традиционната медицина.
Най-важното е ДА ПОВЯРВАш, че проблемът е в главата ти АМА НАИСТИНА. Много време аз казвах "да бе знам, че е на психическа основа", но всеки път когато ми се случеше атака се усещах, че си мисля "не, сигурно ми има нещо, не може да е само от нерви". Опитвах се да намеря закономерност - кога и след какво ми се случва, което доведе до ограничаване от почти всичко. казвах си "ето сега се случи сигурно от това, че има много хора или съм сама, значи не трябва да оставам сама, не трябва да правя това и това и това..и докато се усетя си бях напълнила кошничка от неща, които не трябва да правя, за да не получа атака... а тя винаги идваше. Стигнах до момента, в който осъзнах, че не е до тези работи и че проблемът е в мен и където и да отида, за да избягам - ще е безполезно, защото то е в мен. Тогава, започнах да се боря със страха. Но пак казвам - незнам дали щях да съм така без хомеопатичните лекарства. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 402 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юли 06, 2007 10:03 am Заглавие:
Привет и от мен, xarkas.
И аз да си кажа - прилича на нервни проблеми, но може би за теб ще е по-добре да си отидеш на изследвания (ако още не си ходил) - за хормони, сърце, шипове - ей такива работи. Не за друго, а за да отхвърлиш другите възможности за болести и да си по-спокоен.
Иначе - нормално е, че след 3 месеца на антидепресанти не си много по-добре, особено ако лекарят не е уцелил подходящите за теб. Не вдигай дозата - към антидепресантите се привиква и ако не ти подействат и започнеш да вдигаш дозата, непрекъснато ще ти се налага да вдигаш дозата и... абе... не си е работа.
Бих те посъветвала като помощ за лечението да се движиш повече, да пиеш чай от жълт кантарион и да не мислиш "ох, колко съм зле", а да мислиш "писна ми, време е да се оправям вече". Е, едва ли ще се оправиш само с това, но със сигурност помага
Успех!
П.С. Аз също се лекувах при лекар хомеопат и се оправих. Само трябва да се внимава да не уцелиш някой самозванец. Ако решиш да пробваш с хомеопатия, търси лекар с медицинско образование, а не разни "лечители", които са прочели 2 книги и са тръгнали да "лекуват".
П.С. Angel, не видях човекът да е споменал, че изпитва вцепеняващ страх по време на кризите, а това е един от основните симптоми при паническите атаки. Вероятно е някой друг проблем от толкова многообразните нервни проблеми, не точно паническа атака.
Е, не претендирам за компетентност де, но... на мен не ми прилича на такова. _________________ Луда съм, еййй!
Здравейте
Аз имах тежки панически атаки.Задушаване/направо имах чувството че умирам/, треперене, виене на свят, страхотна паника , направо УЖАС. Търпях ги 2 години и отидох на психиатър.Изписа ми Сероксат/естествено/.Започнах да го пия защото ме увериха че нямало пристрастяване/което не е вярно/.Тогва влязох в интернет и се разрових - знаете ли че има хора на Сероксат от 7 и повече години. Тогава реших че живота ми няма да зависи от хапчета. Намалих си дозата сама - вземах няколко месеца по полавинка на ден и преди няколко дни ги спрях. Сега изпитвам симптомите на спирането - виене на свят което е много странно сякаш мозъка ти блокира, силно раздразнение и много странно шумене в ушите като си легна.
Искам да Ви кажа че хапчета НЕ ЛЕКУВАТ проблема те само го подтискат. В Англия вече има клиники за лекуване от СЕРОКСАТ.
Посетете страницата на д-р Тенчев - www.hypnoza.org , аз го намерих и се срещнах с него, много съм доволна.Човека не лекува с лекарства, просто Ви показва че проблема е в нас и повярвайте ми има решение. Практикува хипноза и ребъртинг и за това е учил при основателите на методите а не е шарлатанин.
Аз минах по твоя път, само че с друго лекарство - Пароксат, но предполагам е от същата гама антидепресанти. Имах тежки атаки и както теб ресхих сама да ги спра и естествено и при мен се получи влошаване. Алтернативната медицина е много по-силна от традиционната се оказа. Аз бях много скептична, но от собствен опит се уверих, че действа. Аз обаче чрез хомеопатия, при теб с хипноза. Каквото и да е , при паник атаките според мен е по-вайно да разбереш, че ти сам трява да пребориш страха си, а не да очакваш лекарствата да го направят. Когато го установих, че искам някой да ми свърши тази работа, вместо мен, видях, че аз съм си единствената надежда и започнах да работя върху моята психика сама, а не да чакам някой лекар да ми помогне.
Поли искам да те питам - имаш ли склонност към отлагане на неща, които не искаш да свършиш или те плшат и да се опитваш да ги избегнеш??? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
аз също имам тези симтоми,както пове4ето от вас описвате.И добре е ,4е намерих този форум,за да про4ета разли4ни мнения,а и ми помагат доста.Аз се опитвам да се справя с пани4еските атаки без хап4ета,защото ходих на психотерапевт и ми изписа антидепресанти,но реших да не ги пия,а сама да си помогна.Сега се опитвам да съм силна,помага ако искаш да си възвърнеш предишния на4ин на живот.Благодаря,4е има хора,на които мога д асподеля проблема си.
Също бих искала да попитам Поли дали наистина си заслужава и дали помага да опиташ с хипноза.?Аз бих искала да пробвам,но нямам много информация по въпроса.Пиши ако може пове4е.
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Нед Яну 27, 2008 11:59 pm Заглавие:
Ами аз лично не знам дали хипноза помага на тези неща. Смятам, че при паническите атаки неща като споделяне, осъзнаване и приемане (в смисъл приемане като "да имам ги ама няма да умра, ще минат") могат да помогнат повече. Както хазва Гхх обаче добре е човек да иде на специалист "да отхвърли" проблеми с хормони, сърце, шипове и т.н. и да се фокусира към преодоляването на тази толкова неудобна "паническа атака" която само държи хората изплашени и объркани. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
здравейте нека споделя и моя опит преди 3 години ей така от нищото започнах да се чувствам много зле,постояннно ми беше лошо,не можех да се храня, все ми се спеше ходих на всевъзможни изследвания и прегледи включително в други градове и при различни специалисти навсякъде ми казваха че съм в отлично здраве стигнах дотам че започнах да избягвам излизането на публични места освен ако не е крайно наложително защото при всяко излизане на места с повече хора получавах ужасното чувство сякаш всеки момент ще загубя съзнание, започваше да ми се вие свят и да ми се повдига всичко това беше съпроводено с постоянно главоболие и така след 2 години мъки, отричане на проблема и търсене на физиологичен проблем се реших да ида на психиатър не сполучих от първия път нито с психиатъра нито с антидепресанта и затова отидох на друг психиатър който ми предписа СЕРОКСАТ само след две седмици се чувствах отново човек без никакви странични ефекти просто много добре ми подейства стана много дълго но ви го разказвам защото от личен опит разбрах че не бива по никакъв начин да се отрича проблема много хора си казват че на тях не може да им се случи, че това са лекарства само за лудите, че можеш сам да се измъкнеш от дупката повярвайте ме понякога просто НЕ МОЖЕШ колкото и да се стараеш много вечери преди да си легна съм си казвала утре като стана ще се взема в ръце - да ама не на другия ден се повтаря същото
И последно, че сигурно вече ви писна това не се случва само на хора със слаба психика аз съм изключително силен характер - изключително рядко плача,справям се сама със всичко не търся помощ от никого все гледам да съм силна това е огромна грешка -изкарвайте емоциите навън викайте,крещете, ревете ,но не задържайте вътре аз само патя от това благодаря ви
Благодаря ти много за това, което си написала. Това е страхотно, че си се оправила и ти благодаря наистина, че го споделяш, защото има нужда от ентусиазъм тук
А за слабата психика - да ти кажа, според мен това е заболяване на интелигентните хора. Правенето и изследването на многобройни хипотези (нищо, че са отрицателни) са характерни на интелигентните и умни хора. За това е "блаженна простота" . Така, че никак не е срамно и никак не си жалък, когато имаш този проблем.
Колко време пи това лекарство? Аз го пих 6 месеца и после бях 3 пъти по-зле. Явно на теб е помогнало - на мен не успя. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 12, 2008 11:39 pm Заглавие:
vesi написа:
И последно, че сигурно вече ви писна това не се случва само на хора със слаба психика аз съм изключително силен характер - изключително рядко плача,справям се сама със всичко не търся помощ от никого все гледам да съм силна това е огромна грешка -изкарвайте емоциите навън викайте,крещете, ревете ,но не задържайте вътре аз само патя от това благодаря ви
Съгласеб съм с теб. Интересно мнение си написала Веси. Хубаво е, че си по-добре. Аз също си мисля, че доста се оправих като признах пред себе си, че не съм от стомана и аз мога да имам нужда от помощ. Успя ли вече да влезнеш в нормални рамки и да си върнеш живота от преди паническите кризи. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Здравейте и от мен!
Да споделия и аз моя опит
Само който е изживиал този ад знае за какво става вапрос!Но не е фатално просто триабва да си оптимист и триабва да знаеш,че това е едно препятствие, което триабва да преминеш!Да, гадно е!Много добре знам!ПОЗНАТО МИ е треперенето,виенето на свят, "припадаците", затрудненото дишане, мисалта, че ще полудееш..........И още не сам се вазтановила напално, НО знам ,че ще се вазтановя Да и аз пия антидепресанти, и аз се опитвам да си намеря хоби, само за да не мисля за това което е ватре в мен!
Знаете ли?! За пръв път посещавам този форум и съм меко казано ШАШНАТА, колко хора има като мен!И ми се приска, ако мога поне мъничко и аз да сам полезна!Аз мога да ви кажа само едно и дано повиарвате в него,и си помогнете!СТРАХЪТ НЕ Е ПО-СИЛЕН ОТ ЖЕЛАНИЕТО МИ ЗА ЖИВОТ, ОТ ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА ОБИчАМ И ДА БЪДА ОБИчАНА.ЖИВЕЯ ЕДИН ЖИВОТ И НЯМА ДА ГО ПОДАРЯ НА СТРАХА.ТОВА КОЕТО МИ СЕ СЛУчВА В МОМЕНТА Е ПРОСТО ЕДНО ПРЕПЯТСТВИЕ КОЕТО ТРЯБВА ДА ПРЕОДОЛЕЯ!Ако ни се случват само хубави неща няма да можем да ги оценим като дойдат!Успех _________________ viarvai v sobstvenite si sili
Страхотно мнение, благодаря ти за него. Малко оптимизъм в тази тема винаги е добре дошъл. Радвам се да прочета, че си се оправила и най-вече че си осъзнала нещата, които може би трябва да осъзнае човек...и паник атаката е проводника. Знам ли _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Благодаря за милите думи!Доволна сам, че поне на един човек сам повлиала добре!
А сега да споделя, има един метод нарича се РЕПРОДУКЦИЯ< днес биах точно на такова нещо ИМА ЕФЕКТ.Изваждат се от подсазнанието стари страхове.Аз бях скептично настроена, но днес повиарвах!След репродукцията се чувствасх малко кофти, защото си спомниаш за страховете си, но после всичко е ОК!
Питайте вашите психолози!УСПЕХ _________________ viarvai v sobstvenite si sili
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети