Психология

Човек трябва да се бори за любовта си, докогато иска.
/в момента от ушите ми на кълба се вие компетентност/

А сега малко по-сериозно. Не знам дали на този въпрос може да се даде еднозначен отговор. Да не говорим, че и въпросът не ми е съвсем ясен, и по-точно какво значи да се бориш за любовта? Това може да означава:
- да се опитваш да накараш любимия човек също да те обича
- да се опитваш да накараш любимия човек да стои с теб без значение дали той/тя те обича, защото иначе ще страдаш
- да се опитваш да обичаш, въпреки че сърцето ти е разбито (примерно)
- ... и др.

Може ли да конкретизираш, моля?

По принцип, според мен, борбата за обич се превръща в патология, когато неусетно човек започне сам да си вреди - натрапчиви мисли, безсъние и т.н. в стремежа си да се докопа до нужната обич. Ако започне да вреди на обекта на своята обич, това също не е на добре. Но не съм експерт по въпроса и честно казано, мнението ми едва ли тежи много.

Мисля, че бих простила изневярата веднъж, ако усетя, че той съжалява за това, което е направил и че още ме обича. Ще седнем като бели хора да се разберем какво ни куца и защо се е стигнало до там. Така си мисля де.
Ако и след това той продължи да изневерява, не виждам смисъл да се продължава. Колкото и да го обичам и да знам, че ще страдам от раздялата, аз знам и още нещо - времето лекува. Ще се съвзема. Пък и... ако продължи да изневерява, вероятно моята обич ще угасне, заместена от разочарованието.
Хау.

Виж темата изневяра ,в раздел семейство,ако не се лъжа.

Аз пък искам да ви помоля за нещо. Дефинирайте ми "ЛЮБОВ"? Не мисля, че човек може да се "бори" за любовта. Тя е нещо, което се подарява или дарява. Нещо, което заслужаваш за това, че ти си ти, за това което си като човек. И изчезва, когато престанеш да отвръщаш на нея с любов. Не можеш да се бориш за нея, а трябва да я заслужаваш. В момenта, в който престанеш да я заслужаваш тя изчезва. Това мисля аз поне.

Много точно и стойностно определение!

Това ми хареса! Напълно съм съгласна!

Не ми се занимаваше да преписвам философският речник това определение от Укипедия е достатъчно добро.

Любовта е чувство на привързаност, грижа, привличане, симпатия, в някои случаи произлизащо или съпътствано и от сексуалното привличане. Най-общо това е потребността човек да бъде всеотдаен към друг човек. Любовта е дълбоко, неизразимо чуство, което се споделя от близки, влюбени, и такива, които имат интимни отношения.

Любовта е чувство, характерно не само за хората. За това в чисто биологично-физиологичен аспект е или грижата на родителският индивит към малките, или състоянието, което подтиква полово узрели индивиди да се съвокупят, в резултат на което понякога и възпроизведат. Любов съществува между различните полове и тогава тя се нарича междуполова (хетеросексуалност). Любовта към същия пол се нарича еднополова (хомосексуалност). Това се изразява във взаимни ласки и сношение. В психологически план любовта е силната привързаност към друг човек, индивид, а в социален - е необходимост от (личностен, когато е за хората) контакт.

В българския език съществува синоним на думата "любов" - "обич", като трудно може да се определи ясна разклика и граница между двете понятия, освен, че обичта е постоянството на любовта. Съществува терминът "платонична любов", характеризираща се с изпитването на "любовни чувства" от половозрели индивиди, необвързани от родителски или роднински връзки при липсата на сексуален контакт. В преносен смисъл може да означава още страст към нещо (любов към футбола, любов към знанието).

Темата която поставяте лична ли е или правите просто някакво проучване? Защотоо в любовта винаги се стига до патология!

Мисля ,че голяма част от хората в България,нямат представа какво всьщност е истинска любов,приемат я прекалено повърхностно и по взаимна изгода или просто не искат да са сами?Страх ги е да се доверяват за да не бьдат разочаровани или просто страха от промяната ги дьржи в застой! Самото възпитание което имат хората на Балканите е такова,не можем да се отдаваме безрезервно на някого,а искаме да получаваме такова отношение и когато някой го плучи,започва да смята че му се полага,а не да го оценява и да му се радва,като отвръща със същото!Просто Егоизъм и неблагодарност-ето това е патология!!!!!

Ама наистина не мога да разбера защо винаги изневярата се свързва със секса ? Според мен човек не изневерява с това което е между краката му а с това което е в главата му - с ума си. Или бъркаме полов нагон с любов? За мен тези две понятия са много далечни. Приятелката ми ми е изневерявала и това не се отразило по никакъв начин на отношенията ни. Просто секса който е правила няма никакво отражение на отношенията ни. По твоето определение от Уникипедия аз съм влюбен в приятелката си поне от 6-7 години, а и тя в мен, като мисля, че чувствата ни са дори по - всеобхватни от описаните. А за любовта си съм готов да се боря до тогава докато това ще доведе до повече положителни последствия отколкото до негативни. Просто понякога вече няма за какво да се бориш, защото ако любовта не е споделена вече не е любов. Има доста неща които мисля, че бих правил на инат но точно това не е от тях защото много боли

Едва ли има правилен отговор на този въпрос. Защото любовта не е нормалното състояние на един човек, тоест като е влюбен той не разсъждава логично. И най-вероятно няма да се вслушва в даваните му съвети. Та, докогато имаш сили... любовта давала сила. Нямаш ли сила, значи си е отишла сигурно.

Селф,

много съм съгласна, че изневярата не се състои във физически действия, а в нещо, което правиш с ума и сърцето си. Прощавала съм и ще прощавам физически забежки, защото щом са без чувство или някакво обвързване и стига да не ми носят вреда не го приемам точно като изневяра въпреки, че бих предпочела човекът да ме обича достатъчно така че да не разбера


За любовтаааа....

bra1nless написа:
Аз пък искам да ви помоля за нещо. Дефинирайте ми "ЛЮБОВ"? Не мисля, че човек може да се "бори" за любовта. Тя е нещо, което се подарява или дарява. Нещо, което заслужаваш за това, че ти си ти, за това което си като човек. И изчезва, когато престанеш да отвръщаш на нея с любов. Не можеш да се бориш за нея, а трябва да я заслужаваш. В момenта, в който престанеш да я заслужаваш тя изчезва. Това мисля аз поне.

Много добре звучи Брейнлес, обаче не винаги е точно така и ще ти дам пример пресен и ярък затова как човек е част от любовта без да я изживява, защото не се бори за нея...

Влюбих се в един човек, т.е. май още съм в процес на влюбване и много си го харесвам и той така, бяхме интимни и положението е божествено. Обаче човека си има приятелка, с която не живее, но тя разбра по някакакъв начин и тръгна да се самоубива с препиване моля ви се Ебати фарса Скоро след това просто прекратихме като взаимно си обяснявахме как не трябва, а това колко ми се иска и как не мога да спя е една друга тема. Имаме невероятна синергия с този човек, но аз не съм от хората дет се борят за любовта и не мога, и се мъча и се въртя нощем, но не зная как да се боря. Още повече при тази ситуация кво кат се харесваме толко като той има човек до себе си. Бяха се разделили закратко дори, аз нищо не направих - оставих го сам и вероятно защото ме е страх от болката ужасно. Винаги съм си мечтаела някой да дойде да ме вдигне наръце и просто да ме обича достатъчно, че да не се съмнявам и да не ме боли. Но факт е, че аз съм от хората, които са изпускали поне 3-4 големи тръпки в живота си и може би страхотни любови и може би не само защото не се боря, аз дори бягам от тях. Така, че любовта иска и борба, но как точно и до колко не съм никакъв капацитет, защото дори не умея да се боря за нея.

А по историята ми - приятелката на човека си смени муцунката даже с пластична хирургия, явно пострадала от чувство за малоценност от това, което се случи. Може би до няколко месеца или половин година ще заживеят заедно, а аз вси така ще си остана сама изпуснала една голяма любов. Е естестествено надявам се да не стане така и вярвам, че може нещо и да се случи, но аз нищо не мога да направя затова. Дано да е истинска любов и дано да се развие въпреки пълната ми пасивност и неумение за борба.

Ако някой има съвети добре дошли са. Но честно да Ви кажа - ок голяма любов, но ми е и малко гузно, може би и затова се оправдавам, че по скоро съботирах и избягах от тази работа вместо да я развия. Времето ще покаже и ако е наистина нещо вярвам, че дай боже и аз може да се променя и да си го спечеля

Трябва ли да се боря въобще според Вас?

Напълно съм съгласен с написаното от теб Елси

Аз също съм съгласна, но ми се струва, че има и друга страна. Ти не си се борила, но ако застанеш от гледната точка на другата жена - тя определено се е борила да си заслужи пак любовта му. И е успяла да го направи. По един или друг начин - там е имало нещо между тях, което ги е закрепило заедно... и ги е задържало. Ако погледнеш от позицията на тази жена - тя се е преборила.. или както казва Брейн, тя е заслужила отново любвта му...макар и чрез опит за самоубийство това би могло да бъде - "ти си любовта на живота ми, обичам те толкова, че мисълта да те загубя ме кара да изпадам в такива крайности" ...

Така, че монетата пак е в калъч...

Странна ми е малко ситуацията, Елси. Вие двете сте го избрали него. А той, мъжът, чака да види какво ще се случи или коя ще надделее или какво ще реши съдбата. Не живее с едната, дето му е приятелка, може би обича другата... Знам, че в живота не всичко е като по учебник. Аз бих избрал теб, Елси. Ти си по-интересна. Не си падам по лабилни и крехки създания. Не ми се вижда добра причина да се събереш с някого, само за да не го нараниш фатално или от съжаление... Знам, че съм отстрани и не всичко занам за ситуацията, но... Сигурно такива мъже не са рядкост.

Ситуацията изобщо не е странна,Минион.Не винаги е толкова лесно да вземеш решение.Също така мисля,че той е участвал значително в "избора" и на двете,но си прав за едно нещо:ако останеш с някого от съжаление и/или съчувствие тази работа е изгубена.
Елси,въпросът не е дали да се бориш,а дали трябва заедно да се преборите,но най-вече трябва да решите срещу какво!,защото рядко един може да се бори за двама.
Какво означава и това,че той има човек до себе си,след като приятелката му не живее с него?!

Привет!

Мерси на всички и Минион особено мерси, че би ме избрал Действа ободряващо

Лейди и с теб съм съгласна, въпреки че незнам доколко тя си е върнала любовта на човека, когото коментирам с тази драма, защото той не пожела да прекратим нещата след това, а по- скоро аз се повлях от тази гадост и не след дълго се поотдръпнахме взаимно. Не мога да съм сигурна доколко е спечелила или задържала любовта му щом аз не само не се боря, дори абдикирам Включително щом се разделиха за някакакъв период, аз вместо да го захапя като хищен рибок както всеки с малко желание за борба би направил, аз го оставих сам и не направих крачка към нова интимност между нас дори го отблъснах точно ден преди да разбера, че не са заедно

Просто не мога. Много е неприятно.

Дедо, ами излизат заедно заспиват заедно понякога и т.н., но той има страх от обвързване смятам и може би затова не живеят заедно незная....
А за борбата съм напълно съгласна с теб, че е от двама Просто аз в такава ситуация съм пълен инвалид, защото имам проблем с това да повярвам на някого, а той трябва все пак да има освен пожар и тръпка и някаква алтернатива преди да се раздели с човек, с който е. Тааа не знам доколко въобще може да има борба щом аз не съм готова да се боря, а че искам да съм с него искам. Имаме и силна емоционална връзка, сходни интереси, взаимен респект и привличане - абеееееее имаме всичко, което може да има въобще между двама души, НО ситуацията е сложна и изисква борба, която аз май не мога да я проведа

Трия поста поради лични причини