Психология

Crazyreality

Искам да попитам как се преодолява или ако може да ми дадете някакви статии по въпроса за самата несигурност в хората. Ясно е че говорим за някакъв страх от провал. Вътрешни бариери и т.н., но какво можем да направим по въпроса?

П.П. Здравейте. Надявам се темата не е на погрешното място. Не уча психология но ще се радвам да споделите каквото можете по въпроса.

ghh

Crazyreality

lady-to · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 4:31 pm Заглавие:

Здравейте и от мен.
Благодаря ти за тази тема, защото тя наистина е много ключова и много хора имат подобни проблеми, независимо от какво точно го отключва този страх.
Аз имам АДСКАТА сченична треска например - от интервюта, от изнасяне на доклад, реферат или на каквото и да е пред хора. Сама за себе си съм открила, че това е именно страх от унижение, грешка или че ще изглеждам тъпо или недостатъчно квалифицирана. УЖАСНО Е.
Наскоро даже имах ситуация - или изнасям 5 мин реферат или отивам на изпит върху целия материал - познай какво избрах.
Истината е, че не трябва да отлагаш. Аз така се спасявах - като отлагам.. и все не идваше правилния момент. Всеки път преди да ми се наложи - 1 седмица предварително бях много напрегната. В един момент установих, че колкото повече отлагаш и се плашиш и избягваш ситуацията - толкова повече те е страх следващия път. Страхът е хищник и усетили ли слабост - напада. За това гледам да не отлагам - когато усетя желанието да си тръгна, да зарежа всичко, да избягам си казвам - я се стегни, ще избягаш сега и утре и при следващия път, това ли е животът, който искаш?. Мобилизирам се и трепереща и пребледняла просто се хвърлям през глава. След това си казвам - ето видя ли, че няма страшно...
Според мен всичко е до практика.. да се убедиш, че хората те взимат на сериозно и когато го видиш от тях, леко полеко започваш да си вярваш и ти.
Незнам каква точно е ситуациата при теб.. но опитай с надъхване и най-вече като си казваш, че от тези оправдания и слабост само ти губиш... никой не го интересува за твоите притеснения - техният живот си тече и няма време за страх и притеснения и оправдания. Дори и да можеш да се обосновеш защо не вървиш напред - никой не го интересува...но в твоята кошница се е появила поредната неусъществена ситуация заради страх. както казваше един познат (а той незнам от къде го е чул) Животът е прекалено кратък за да ти пука.
Life is too short to give a damn.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Crazyreality · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 4:52 pm Заглавие:

Благодаря за отговорите.

Така е не трябва да се бяга. Права си lady-to. Ще трябва да се хвърля напред с главата. Само да не ми прилошаваше. Мисля че това е най-големия ми проблем за да преодолея дадената ситуация. Може би наистина трябва много да се надъхам, както казваш, преди дадения момент, защото после ще е късно. Незнам - спирам да мисля, да дишам. Какво осъзнаване. Дори незнам къде се намирам. Но мисля че ще се справя.... "Бавно но славно", както обичам да казвам аз Smile

Пак благодаря за отговорите.

lady-to · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 5:32 pm Заглавие:

Разбирам те напълно. Аз като излезна пред хора и после не помня нищо. Все едно черно петно. Преди това съм сърцебиене, треперене, гърлото ти се схваща и ти е едно сухо и единствената мисъл в главата е "как да избягам". Много ми е познато чувството, че ще пропадам. Но за съжаление... не можеш да пропаднеш наистина, колкото и реално да го чувстваш. Понякога даже съм го искала, за да се отърва. Но от паника - не се припада - гаранция. Аз 6 месеца чаках "ей сега ще е, е ако ей сега не припадна.. край припадам..." и нищо. След това с подходящата литература, разбрах, че няма припадане - само усещане за такова. Така, че...с главата в стената - пък да става каквото ще.
Замисли се.. и да припаднеш (което е невъзможно, колкото и реално да го чувстваш, както казах), какво от това...какво ще стане??? Аз даже по едно време си казвах.. ми аз като припадна, нищо няма да чувствам, да му мислят тези около мен Smile

)
Но сериозно...това е паническа атака, провокирана от страх (който и да е твоят). Не си първата, няма и да си последната, която смята, че умира...от страх. Истината е, че това е само защитна реакция на организма, тъй като бадемовидното ядро в мозъка ти е сигнализирало някаква опасност и е друннало алармата. За това тялото ти се мобилизира - потготвя се за битка или бягство. Т.е това, което се случва с теб е физическият начин на тялото ти да се защити. А психиката ти подпалва огъня още повече. В такива моменти поемай баааааавно и много дълбоко въздух и издишай...ще те поотпусне, но не повтаряй много на често за да не се хипервентилираш и наистина да припаднеш Smile

))
Абе не му се шашкай (кой го казва, сега разбирам колко има е лесно на тези, които ми го казват на мен, а аз просто искам да ги убия и да им кажа, че умирам) Smile

))
Дано да помогна.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Crazyreality · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 5:48 pm Заглавие:

Да аз бях чела някъде за предоляване на задушаването - вдишваш дълбоко въздух и задържаш като броиш до три. После бавно издишваш. После пак. Така няма опасност да се получи хипервентилирането. Да споделя - на някой може да помогне.

И мерси за успокоението. И аз си мисля, че няма да припадна, ако се сетя да дишам, но явно няма начин за преодоляване, в който да не се стигне до неприятния момент със прилошаването. Ще бъде гадно, но ще мине .... нали така? Както когато някой трябва да иде на зъболекар. Аз предпочитам да не отлагам, така гадното минава по-бързо, докато някои хора отлагат за да не им е гадно, но през цялото време мислят за това колко ще им е гадно. Просто трябва да преживееш ситуацията за да мине. Еми сега само смелост трябва да събера, а? Embarassed

Хубаво е че ти си се справила. Със сигурност е било тежко, но си излезнала победител от ситуацията. Не си се поддала на страха и сега не зависиш от него. Това е свобода. Свободата да се чувстваш добре и доволен от себе си. Честито Very Happy

lady-to · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 5:56 pm Заглавие:

ААА ти пък. Това, че откривам начин да се боря е различно от това да го преодолея. По-скоро съм се качила на магистралата за справяне, но ми предстои бая път да измина. Как да го кажа.. знам, че съм на прав път, но още не мога да бера плодовете. Така, че и аз имам да се мобилизирам, колкото и ти. Даже ми се обадиха утре за интервю с лидера на компанията. Не ме питай какво ще ми се случва със стомаха утре. А и цяла нощт до тогава. Но си повтарям - голяма работа и да не ме харесат - какво? Те ли са ми критерии...(не, че действа много.. но за момент отпъска) Smile

Стискай палци Smile

_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

lady-to · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 5:58 pm Заглавие:

Ааааа забравих да кажа...понякога когато го изкараш на майтап - по-лесно се пречупваш. Ама зависи какво е де...Примерно ако ме спрат полицаи и се притесня - казвам нещо като "ами да какво да направя блондинка съм" и те се засмиват и ...бариерата пада. Трябва да го пробвам утре...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Crazyreality · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 6:01 pm Заглавие:

О да определено помага. То това го научих от една моя близка приятелка. Непрекъснато се надсмиваше над себе си. Според мен човек трябва да може най-вече над себе си да се присмива. И да бъде мечтател. Две неща които са много важни за психическото здраве на хората.

П.П. Ама тебе всеки ден ли те спират а? Shocked

П.П.П. Аз ще бъда блондинка под прикритие ... Laughing

lady-to · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 6:12 pm Заглавие:

Аз се опитвам да правя същото - да се надсмивам над себе си... една случка
Един мой понат изкарва книжка и ще ме вози...кара, обаче някакви му присветват с фарове - вечерта това..Той се чуди за какво и проверява дали е на дълги - оказва се, че не е и продължава като си мислим и двамата, че нещо сме се объркали. Малко по-нататък ни спират полицаи - момчето видимо притеснено - все пак за първи път му е. Оказва се, че е карал без фарове. Слиза да му пишат акт. При което аз отивам при полицая и му казвам на моя приятел да отиде да си спре касетофона и аварийките, за да не му падне акумулатора. ПОлицаят се опулва и казва.. "как ще спре аварийните..според вас те за какво са" и аз естествено надъхана казвам "ами.. когато паркираш да сигнализираш на този отзад, че ти искаш мястото и ще паркираш", той ме поглежда учудено и казва "е защо според вас се казват аварийни", и аз се усмихвам и казвам "еее това го знам - защото като ги пуснеш ти пада акумулатора и аварираш"... естествено полицаят се засмя и ни пусна. Smile

)
А и други случаи съм имала.. в които полицаите май обичат да се чувстват по-умни от теб... тогава са като поласкани и са...по-благородни и те пускат..."от тях да мине". ПОнякога е трудно да се правиш на по-тъп, но като се присмиваш над себе си - както каза...всичко става някак си по-лесно.
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Milady · Пуснато на: Чет Авг 16, 2007 6:55 pm Заглавие:

Надали има човек, който да не страхува от нещо. Лошото е, че понякога тези страхове могат да попречат на развитието ни, на прогреса.Страхът от провал може да ни изолира от другите. Понеже веднъж не си успял, то следващият път ще си по-предпазлив, дори ще се откажеш. Но, истината е, че всеки в някой момент се проваля, затова не трябва да се страхуваме от провали, а след като сме паднали, да се изправим и да продължим да опитваме докато успеем.
_________________
Психологът може да ИЗЛЕКУВА определен брой клиенти. Много повече може да ОБЛЕКЧИ. Но е длъжен да УТЕШИ всеки един!

ghh