Психология

Видях, че всички теми започват с "Как да" затова и аз Абе гледам пишете си тук работи и викам да драсна и аз. Я ми кажете по-лек начин да прекратиш "приятелство" - било то еднополово или не. Нямам предвид гаджета само, но и приятелство. Има човек, с който мноооого време сме приятели. От известно време ме дразни жестоко, защото прави неща, които не ми харесват. Когато му го кажа тактично не ме разбира, като му го кажа директно или се цупи (и на мен ми става тъпо, и се чувствам виновна) или казва - да така е и после пак го прави. Истината е, че вече търпях много, но вече не изпитвам удоворствие като се виждаме, а не мога да изчезна ей така. Като му казвам, че не мога и отлагам усеща и започва да ме разпитва какво има, да ми се извинява и на мен пак ми става гузно. Как да скъсам приятелство от 3-4 год?

Абе мила приятелството как го разбираш? Ако един човек не ти е приятен не виждам идея да ти е приятел. А ако не можеш да прекратиш напълно отношения или не искаш просто постепенно, но систематично се дистанцирай от него и нещата ще станат. Все пак никой не може да те принуди и излизаш и да се виждаш с който и да е. А щом ти се извинява значи той или усъзнава или наистина си ценна за него! Просто го следи внимателно и му показвай всеки път, когато направи нещо, което ти е обещал да не прави и нещата ще се оправят

Абе пича е прав. Какво значи да си приятел с някой, с който вече не си приятел. Хмм, това е стил "тая работа не е като оная работа". Хората се променят, ако с годините допирните точки са мръднали една от друга, просто се погледни в огледалото и си го признай на глас. Аз бих се дистанцирал, после ще си наложа да не му/и звънкам дори като искам и с течение на времето и тези желания(колкото и да са редки и без това) съвсем ще изчезнат. Ама според мен ако човек не е рязък, той измъчва себе си и държи в неведение другия, а тои/тя понякога просто и предпочел да го чуе за да знае как да отреагира и да продължи напред.

Не е лесно да се прекратят връзки с приятел. Не говоря за гадже щото там се ядосваш, надъхваш и късаш или си потърпевш на същите три думи. Обаче, ако има човек на който си държал, човек който е бил до теб в много ситуации и всеки път като си спомниш случка, образа му/и също са там, тогава работата е сериозна. Мисля че едно споделяне на опасенията с приятеля/ката може да помогне. Да седнете и да си кажете "дееба, нещата се променят към зле и то неумишлено. Дай да направим нещо умишлено с цел да ги върнем по местата си". Имам приятел с който сме като братя, аз обаче с години се държах понякога по начин който той не харесваше, но си е траел за да не се скараме. Накрая ми изля една яка помия (щото бента като се скъса, водата е бърза и не може да се контролира) и разрива си беше неизбежен. Мина време, аз видях грешки, които не ми беше трудно да променя (просто исках да знам, че те пречат, а не да се чудя кво има). Той също коригира едно две неща и всичко е наред. Не казвам, че нещата се оправиха за два дни. Отне може би повече от половин година, но сега всичко е ОК.

Не можеш да прекратиш едно приятелство просто така.Или сте приятели завинаги или никога не сте били.Не можеш да наречеш един човек "ПРИЯТЕЛ" след което да се отречеш от него и да му обърнеш гръб.Нали точно това е "ПРИЯТЕЛСТВОТО"-да помагаш,да разбираш,да даваш савети,да си винаги рамо до рамо със този човек и да знаеш,че можеш да разчиташ на него.Иначе всичко друго си оства просто едно добро "ПОЗНАНСТВО"Помисли какъв е за теб този чожек и вземи решение............... А иначе ако искаш да разкараш някого-просто му го кажи в очите-директно.

Аз изобщо не съм съгласна. Приятелството е както и с връзките. Това, че обичаш някой, не означава, че трябва да се унижаваш или да тарпиш отношение, което ти е неприятно. Аз имам приятели, с които години сме били много близки, но хората се променят. И в един момент това, вече не е онзи човек, който си избрал за приятел. Пък и си има граници. Аз мисля, че не можеш да кажеш - приятели до живот. Хората са хора, и те се променят. Щом семейства се разпадат след 15 години брак, защо приятелството да не може. Каква е за теб разликата? Аз мога да обичам някой, да бъдем заедно, да се уважаваме и разбираме, компромиси и тн.. , но в един момент става нещо или се променят нещата - хора стават убийци, насилници, наркомани и какво ли още не. Естествено това са много силни примери, но е така. Не може на 19 години да станеш проятел с един човек и на 30 да е същия. Естествено има такива хора - както е казано, човек има 1-2 истински приятели, останалите са добри познати. Но как разбираш кой е истински за да го запазиш - можеш да си мислиш, че това е приятел, или жената/мъжът на живота ти, но след 1-2 години виждаш, че не е така. Как да разбера кой е наистина приятел без да пробвам и греша - т.е да прекъсвам приятелство?

Абсолютно съм съгласна с Jana D'ark.
Не може да търпиш простотиите и неуважението на някого, само защото преди 10 години си решил, че си приятел на този човек. И в един момент се оказва, че само ти се раздаваш за него, а той те търси само когато закъса за нещо.
В момента, в който озъзнаеш, че приятелят от детството само те използва, трябва да му биеш шута. Да, ще ти остане горчилката в душата, но такъв е живота. Хората се променят и понякога повече не заслужават твоето приятелство.
Така де, да си имаме уважението!

Когато се стигне до етап,в който определени отношения на приятеля/ката ти започнат да са доминиращо дразнещи,това означава,че някой от двамата вече има съмвсем различни потребности и насоки на развитие,т.е моментът на информационен и емоционален обмен е изчерпан.Точно заради това съм склонен да мисля,че човек е добре периодично да сменя приятелите си или да разрежда срещите си с определен кръг хора,или просто да се разнообразява с нови,защото иначе би означавало да се намира на едно и също стъпало на развитие,да има едни и същи интереси и да бъде осъден на унифициране...
Често се стига до момента,в който човек сменя работата си ,променя стандарта и начина си на живот,социалните контакти,личността си,любимото си хоби и пр..Най-естествения развой на събитията би обуславял намирането и срещането на нови приятели,ответни на новото му амплоа,независимо че нашата същност не е променена,а доразвита,както и че е напълно възможно години на ред да запазим отношенията си със старите приятели.
Но когато срещите ти с някой човек,независимо колко близък приятел е,роднина,съпруг или съпруга са в ущърб на взаимното ви уважение,то незабавно ги прекратете!Без всякакви скрупули,в противен случай всеки би изпаднал в едно своеобразно агонизиране,от което резултатът ще е напълно изтощение...

Така, съгласна съм напълнос Жана и с Дедкото:) Трябва да се прекратяват връзките, но мисля, че първото мнение беше с въпрос КАК? И си мисля, че макар на много от вас да звучи странно - много хора не могат да прекратяват отношения. Някои от притеснение, други от липса на смелост... каквото и да е. Чувала съм доста случаи за това, как някой иска да скъса с друг, но "сърце не ми дава" или "като и кажа и тя започва да реве", "страх ме е как ще реагира" и какво ли още не. Аз самата, въпреки, че на теория знам как трябва да се направи - съм изпитвала много затруднения с изпълнението и съм правила много грешки. Има случай, когато с някой човек не искаш да имаш връзка вече, но си започнал нещо - в самото начало говоря, и започваш да не вдигаш, да избягваш контакт като си мислиш - "абе той ще се усети", но те никога не се усещат и продължават. Не мога да обвинявам голяма част от тях, зашото сигналите никак не са ясни. Стига се до момента, в който и на двамата е доста неудобна ситуацията. И съм си задавала въпроса - "защо не мога просто да му го кажа??". Истината е, че понякога се чувстваш виновен, че някой готин човек ...не го заслужава, а ти не искаш повече и избягваш от отговорност и се опитваш да се скриеш с идеята да спре. А има и момента, когато ти не го искаш за връзка, но не искаш да си разваляте отношения и те е страх, че ако му кажеш не - ще се дръпне. Абе сложни са нещата. Много хора не могат да кажат НЕ или да кажат КРАЙ, като прехвърлят топката. Но кой е най-добрият начин не само на теория, но и достатъчно практичен.....?

Ами ти сама си го казваш - сложни са нещата. Много зависи от човека отсреща - универсална рецепта за раздяла едва ли има. Някой наистина ще започне да реве, друг ще ти се развика колко си безсърдечна, трети ще тръгне да ти говори за самоубийство (някой тийнейджър с още неоформен характер...), а четвърти изобщо няма да се трогне и ще приеме нещата философски.
Но накрая ще го преживеят някак. Послушай себе си и се раздели с този, с когото не искаш да имаш отношения повече. Иначе ще измъчиш и себе си, и него/нея.

и аз имам подобне проблем.но съм объркана.с едно момиче се знаме от малки и сме си играли много.разбирахме се тогава перфекстно ама бяхме малки и естествено ще е различно от сега.обаче тя почна да става рязка и груба с мен.това е от харпактера й и все пак ме наранява.не че и аз съм ангел небесен,но тя си позволи твърде много.
този разрив в отношенията ни настъпи когато заживяхме заедно след псмъртта на баба ми,която приех тежко.бях тъжна често което не й се понрави.а тя е чонек който крие истинските си чувства от околните и рядко плаче или споделя.аз обаче съм друг тип и споделях ккаво ме мъчи.е може би прекалих с търпението й,а и тя разбра що за стока съм,но не съм й сторила на практика нещо непростимо.просто тъгумвах за баба си и бях затънала дълбоко.безуспешно опитвах да изплувам.
но просто не издържам вече.тя ми каза наистина болезнени неща които са истина,но тя избухна по начин по който не я бях виждала и то много пъти.причината бе че често изглеждах мрачна и угрижена и рядко се усмихвах.тя ме напрамви на нищо заради това.
общо взето се оказа че не сме никакви приятелки.тя ми каза в лицето.и си е така.тя твърди че ме познава докато аз нея не.но продължавам да мисля че не ме разбра.двете имахме различно израстване.тя учи в друг град след 7 клас на общежитие а аз не и в известен смисъл е по самостоятелна.но ми каза нещо които не мислела както обясни по късно.само че аз съм дълбоко наранена.повече не мога да гледам на нея както преди.сега ми се струва като чудовище.
подмятала ми е много остри коментари.един особено ме жегна остро.пътувахме с влак и стана дума как ще се оправим с багажа.тя ми напрами забележка че много неща съм взимала че брат й щял да ни послещне а не бил товарно магаре.с една дума сякаш ще използвам брат й като хамал.ужасно се засегнах едва не се разплаках,но си премълчах.друг път тя трябваше да рисува през нощта и почна да ми втълпява разни философски глупости пак да порицава начина ми на живот,само и само да стоя будна с нея.и ми го каза после.ами тя да не е по добра.не се съобразява дали ще нарани човека.има и по лабилни и от мен които биха се самоубили само от една критична дума към тях.


въобще тя е грубо първично момиче наследила го е от баба си и баща си и си казва в лицето на хората какво мисли.не ме утешава че това е характера й.но се вбесявам защото после всичко минава и все едно не е било.знам че хората не са идеални но за мен вече е немислимо да търпя директносттай.ядосвам се и че все й отстъпвам и си мълча.май й доставя удоволствие да издевателства над мен.
сега не знам ккаво да правя.обидена съм жестоко.и разочарована.вярно не съм идеална но смятам че поведението й е нечестно.аз самата не съм директна и не съм и казвала нищо за нея което мисля.опитах веднъж дваж но излязох жалка.
проблемът е обаче че тя научи нещо неприятно за мен и се боя ако скъсам с нея да не го изпее на майка ми.допуснах глешка че й казах.е и аз я издадох за нещокоето ми бе доверила.
май проблемите ни с автора на темата са сходни,а?

Аз мисля, че не трябва да се продължава едно такова "приятелство". Имаше един филм "Имаш поща" и мъжът и жената щяха да се женят. Но тя тайно имаше отношения с един по интернет - всички сме го гледали. Но най-много ми хареса един момент, когато двамата с годеника й седяха в едно заведение и той и каза, че не я обича вече и тя го попита дали има друга - той отговори ДА, после и тя му каза, че не иска да се женят и когато той я попита дали тя има друг, тя каза "Не, но я има идеята за някой друг".
Та моята идея беше, че когато са се прокраднали вече толкова осезаемо мислите за това, че вече не ти харесва това приятелство - то просто става тежест, а не удоволствие.
Относно тайната - аз лично много мразя, някой да ме даржи с нещо. И за това събирам смелост, стискам зъби и си признавам. Сестра ми едно време като по-малка ме "изнудваше" все да й оправям леглото "иначе ще кажа на мама, че..." и един ден ми писна - отидох и разказах всичко на майка ми. Сестра ми не ми говори 2 седмици после.. но аз се чувствах свободна;)

Жените-приятелки в такива случаи почват да разправят, че били много заети, уморени, разни ангажименти измислят. Приятелят трябва да се сети какво става. Може и да го игнорираш. Пък ако не ти пука за него вече, направо му кажи: "мисля да се срещаме с тебе вече доста по-рядко, примерно веднъж годишно."

Доколкото разбирам това вече не е човека който ти е бил приятел. А как късаш с човек който не ти е приятел и не искаш да се виждате. Ами просто не го виждаш. Ако много настоява му казваш, че не ти е интересно и това е. Няма за какво да се чувстваш виновна и да си търсиш оправдание. Дори и да ти е гадже, пак е така. Иначе всичко друго ще си е само мъчение докато накрая резултата ще е същия. Така че давай смело и да не ти пука. Всеки проблем е толкова голям колкото го възприема като такъв конкретния субект – човек.

sellfkiller здравей,

леле колко щеше да е лесно ако можеше да се направи това. Истината е обаче, че директното казване не винаги е успешно и води след себе си още по-гадни последствия. На мен ми се е случвало да трябва да го направя и незнам как. Как да застана пред някой очи в очи и да му кажа "не искам вече да се познаваме"...аз самата нямам право да му кажа 'ти си..." или понякога дори няма какво да изтъкна, просто не го чувствам. Изглежда ти готин човек, проятен, нищо лошо не ти е направил...но някак ти не желаеш да го виждаш или поне не толкова често. Да му кажа "не си ми интересен" означава да го засегна, а той не го заслужава. Един такъв мой отговор може да нарани някой или да му прекърши увереността, ако е по-лабилна. Ако пък е кофти човек, съм имала и такива случай когато като им го кажеш директно - започват да се заяждат и да прилагат "атаката най-добрата защита". След като го кажеш човека толкова се ядосва, че се амбицира да ти отмъсти.
Аз самата съм имала случаи, в които на мен някой ми е казвал нещо прекалено директно и си казваш - нямам нищо против, че не искаш...ама има нормален начин да го кажеш. И директния начин ме е обиждал.
И много пъти съм си задавала въпроса - мамка му, защо хората не забелязват намеците?

Ама ние мъжете, не разбираме от намеци. Обичаме пряко и буквално, или говоря за себе си. Най мразя някоя като ме мотае по този начин и накрая трябва да се сещам. Разбирам че някои жени имат горчивия опит с мъже маняци, които не могат да приемат горчивата истина и загубата. Обаче другото е мъчение. Явно хората сме различни. Аз си падам по преките и "буквални" отношения. И допускам, че и партньорката разбира така нещата. Явно на човек му трябва повече житейска мъдрост и предвиждане, докъде може да доведе любовна авантюра с една чувствителна личност. Ако си такъв, дето ти пука де. Животът е сложен и не всичко е 1 : 1, такава е истината...

То беше за приятелите, аз надругаде избих, ама пак тая.

Напълно си права, че не винаги директния начин е най-правилния. Но си права и че хората не обръщат внимание на намеците, те и на директното казване не обръщат внимание. Ти му говориш че не искаш да се виждате и да не те търси а то ти вика добре ама кога ще ми се обадиш, или хайде още веднъж за последно или какво ли не друго. Нямах предвид да обидиш човека, случвало ми се е да го правя, почти винаги без умисъл, и съм съжалявал. Е има и хора които напълно си го залужават, но за щастие те са единици. А и според мен бързата болка е по-за предпочитане от агонията. И мен са ме оставяли, а и аз съм го правил. В повечето случаи се чудиш какво ще стане, дали е на сериозно, дали е необратимо и т.н. И все пак си права, трябва да се преценява според човека и случая. А на някои е малко и да ми кажеш директно, идва ти и да ги нараниш физически.

Да ти кажа аз лично съм развивала физическа непоносимост към човек. Не ти е симпатичен някой, но той не разбира от намеци (говоря и за жена, не само за мъже). Споменаваш го, показваш го, казваш го накрая директно - нищо не се разбира. Условията са такива, че не можеш да спреш да се виждаш с него. Казваш на някой, че не ти е приятен и той ти казва "ама аз те приемам за близка". И така то си се трупа, трупа...докато накрая вече този човек толкова ми става антипатичен, че имам физическа непоносимост. Не мога да го погледна даже...само като чуя гласа и ме свива нещо в стомаха. Избива ме една агресия и направо не мога да се позная. Ужасно е. Е, когато дойде този момент вече нещата са по-ясни, но въпреки това, човекът е винаги готов да ти прости, когато прецениш - Нямам думи.

lady-to напълно ми е позната ситуацията която описваш, ама до болка
Имах една колежка преди време, ей такава лепка. Сутрин ме чакаше с кафето на работа, вечер си тръгваше с мен И ГАДЖЕТО МИ уж че да я хвърлим до някъде, а ама вие кафенце ли ще пиете,то и аз имам време. КОШМАР чак на една от почивките ни се беше натресла(2 дена в едни бунгала,както и да е).
УМИРАНЕ ИМА ОТЪРВАНЕ НЯМА ви казвам, идеше ми да повърна (с извинение) като я видя. И няма намеци, аз директно я режех като с нож, а тя ми се хили накрая господ ми помогна. Замина на някъде, не знам къде и не ме интересува

Та искам да ви кажа че хора всяк'ви,да не ти идва такова чудо на главата

Ситуацията е наистина повече от УЖАСНА.На мен с жени не ми се е случвало такова нещо.Но от страна на мъже - ДА.И е било наистина отчайващо.Направо съм казвала,че като му чуя гласа ми се повдига,а той ми вика"Нещо не си в настроение,нервна ли си,какво ти е?Айде сега ще те оставя,по-късно пак ще се обадя" И дотам,че ме чакаше пред блока,а аз се чудех от къде да обикалям,за да излезна.Това продължи с години - тормоз и терор.

Гадно е.То тия хора наистина не разбират и от дириктни думи.И както GAGA каза

Накрая и тоя елемент замина нанякъде,та ми се разкара от живота.