Психология

Даааа....но освен секс по приятелски...идеята ми беше за самото приятелство. Аз също съм имала лош опит с "най-добрия" ми приятел, който 5 години ми е бърсал сълзите като съм зарязвала и са ме зарязвали.. и все ми е било странно как пък за 5 години не си хвана и 1 гадже. Но дали може да имате душевната близост на приятелството, без физическата да точи лиги....скрито или несъзнато дори.. както каза Елси, заради това, че можеш да загубиш и това, което имаш...

Елси много добре е уловила нещата.
Те и за мъжете стоят мисля по същия нечин. Е, има някои по-примитивни хора, които много не се замислят в такива ситуации. Аз съм имал и от двата вида случаи - понякога съм устоявал, понякога съм търсил друго развитие. Мисля, че е възможно да се запази приятелството и след интимни отношения, много зависи къкъв човек си.
А има и друг аспект - абе някоя почва да ти се пише голям приятел, а ти усещаш, че не толкова чиста работата, има тя нещо наум вече. И почваш леко и тактично да се изплъзваш, доколкото етиката го позволява...

Абе хора сме, не сме от желязо, може тука много да теоретизираме, но в живота нещата не винаги стават както сме искали... PDT_012

Лейди-то, това ми хареса, как се прави - почва се с бърсане на сълзи ли?

Ми Лейди де да знам, чудя се и аз може ли да има истинско приятелство между мъж и жена. Принципно знам, че може да има приятелство и много готино, обаче много от приятелите ми съм усъзнавала, че изпитват нещо малко по-различно от мене нищо, че сме само приятели ииии незнам точно дали и на тях им толкова приятелско

Мен ми е гот ся няма ко да лъжа има мъжка кортуазия, кавалерство, разбиране, изслушване, което жените не винаги умеят, липсва каквато и да е било нотка на женски състезатезателни емоции тип "коя е по-по най" , могат да ти дадат съвет за мъжката гледна точка, обаче не мога да съм сигурна точно как се чувства човека отсреща...

Може би пък опира и до външен вид - суетните и симпатични женни и мъже, особено пък тези, които наблягат на сексуалното излъчване не ми е много ясно как един горкичък човек от противоположния пол ще се чувства комфортно срещу тях в позицията на отешаващ приятел. Не е закономерно в никакъв случай, но просто опитвайки се да погледна от погледа на човека с емоции - аз например някой мачо няма да го търпя дълго за приятел или ако някоя мадама го търпи, то ще е щот си крие усещанията сигурно. Просто първосигнално в мозъка събуждат желание именно видимите форми и картини и не знам кой мъж ще му е лесно да си е приятел с Клаудия Шифър, което не означава, че не може най-добрия приятел на Упи Голдбърк тайно да я желае, но просто, когато външния вид излъчва секс нормално другите се повляват от тая работа сигурно.....

Здравейте. Според мен всичко започва именно от едно приятелство. Защо понякога бъркаме това понятие - приятел, обич, любов.... Лейди, много ми хареса това което си писала. Безкористното приятелство е онова истинско нещо, което всеки от нас търси, и късметлии са тези които са го намерили. Права си и то много в последните думи : ОПОЗНАЙ, ЗА ДА ОБИКНЕШ. Тази истината колкото и да я зная Лейди, някак си бяга от мен. Мислиш, че познаваш някой, а същността е съвсем друга. Защо хората прикриват важни неща и в бъдеще когато ги откриеш, вече е късно. Понякога виждаме това което ни пречи да бъдем истински приятели, понякога си мислим, че всичко ще мине и ще успеем да преодолеем препятствието и да остаанем това което сме - приятели. Възможно е приятелство мъж-жена, възможно е обаче дотогава докато не се премине онази невидима граница и нещата се рушат. Мисля си, че ако навреме хората успеят да обяснят това което е в тях и се стигне до единомислие, тогава нещата ще бъдат под контрол. Дали евъзможно всичко това, зависи само от двама души, стига да са наясно със себе си.

Там е работата, че всички дето сме във тоя форум, не сме много наясно със себе си. Обаче обичаме да даваме акъл на другите.

Давай смело, да ставаме приятели. Напълно безопасно е, ние със Стони примерно, сме много далече. От повечето българи, си мисля...
Ти какви хобита имаш, освен психологията..

Преди една седница се заговорихме с едни колеги за тази тема. Те ме гледаха много странно, когато защитих теорията, че може да има такова приятелство.
Попитах единя колега "престави си, илизаш с момиче, с което ти е приятно да говориш и да прекарваш време, но нямаш интимно желание..." на което те ме изгледаха странно и казаха - "Е, тогава, защо ще излизам с нея???"
Истината е, че те (както и много хора с които съм се сблъсквала) приемат жената, като жена.. а не като човек с характеритики. Трудно им е да възприемат това, че аз мога да излизам с мъж, защото има много стойностни неща в себе и и ми е приятно да прекарвам време с него...без да искам интимен контакт. Имала съм проблеми с приятли на гаджетата ми, защото аз съм по-освободена в държанието ми с хората - примерно мога да ощипя ей така на майтап някой, или да го хвана под ръка - без да влагам какъвто и да е умисъл, интимен... но въпреки, че гаджето ми е с мен.. те го приемат като свалка. Толкова не могат да излезнат от "мъж, жена" отношенията и да погледнат на нещата не толкова първично....(естествено говоря за някакъв процент от хората, не искам да слагам общ знаментел).

Не знам дали на друг му е правило впечатление, обаче аз забелязвам, че ако един мъж има сестра, с него имам повече шанс за приятелство, отколкото с някой, който няма.
Предполагам, че може да се обясни с това, че ако е израстнал с момиче под един покрив, е свикнал с идеята, че момичетата/жените също са хора и с тях може да се правят и други неща, освен секс?

Леле... Нямах предвид това.

Абе, май има нещо такова. И аз имам наблюдения, но над жена, която има сестра. Общо взето опознава мъжете от телевизията и от песните и гледа на мъжете като на "нещо друго". Нещо, което прави деца на жените и трябва да ги издържа. Ама приятелство... трудна работа.
Разбира се, не винаги се получава така. Познавам и други сестри - самите те са много мъжки момичета и сред мъже се чувстват повече в свои води, отколкото сред жени. А бе, странна работа.
Със сигурност и родителите много влияят. Ако си момиче и майка ти те учи цял живот, че трябва да си намериш богат мъж да те храни, а баща ти изобщо не ти обръща внимание... Ами трудно ще започнеш да гледаш на мъжа като на приятел.

Не можах да прочета всички мнения, но мисля, че винаги между двамата си стои , дори и да е малка, възможността да се "...получи нещо.."
Нали са приятели?Обичат се.Вярват си.Допълват се.
Социална любов между мъж и жена, без секс?

В този студен свят...о, не....ще си легнат все някога, и сигурно ще е красота

Оох и аз така мисля. За красота незнам дали ще е, защото след това няма как да няма чувство на вина. Понякога задоволяването на този интерес, импулс.. след това е... като когато не се сдържиш изядеш целия щоколад и след това си казваш "е може ли да съм такова прасе"...

П.П Радвам се да прочета нещо пак от теб Челиндж

Оххх,приятелство между разнополови,защо ли не ми се вярва че може да съществува?Може би, защото накрая все се оказва ,че човекът отсреща ,когото смятам за приятел изпитва и други чувства освен приятелски.Признавам обратният вариант също се е случвал и аз съм се увличала по приятел.То лошо няма само ,дето онова,истинското и чисто приятелство нещо липсва.Не искам да кажа ,че приятелство между мъж и жена не може да има-може но винаги при единия има и още нещо.Чудя се обаче,какво ли приятелство може да има между жена и гей?

Lady, за повечето неща които си написала съм съгласен с теб. Когато се запознах с първата ми голяма любов, а нея едва ли някога ще я забравя, те бяха две приятелки и аз повече харесах едната. След две години се разделихме. Момичето което не ми стана гадже впоследствие се превърна в една от най-добрите, дори може би най-добрата ми приятелка. Даже не си спомням дали някога съм се замислял дали мога да си легна с нея, предполагам че съм но съм убеден в друго. Дори и да го бях направил пак щеше да ми е приятелка. Просто характерите ни са такива. Според мен човек има хора с които да е приятел и такива в които да се влюби, а най-добре е когато един и същи човек съвместява и двете. Човека с който живея в момента ми е и много добър приятел. Не мисля, че човек трябва да бърка приятелството с любовта, а да не говорим пък за секса. Не мисля, че средно нормален индивид може да види представител на другия пол който за него да е привлекателен и да не си постави въпроса „а какво ли ще е ако...”, ама в случая е въпрос и на химия, мисля че се наричаха феромони /вече ги и продават готови и затова къде ли ще му се види края/. Според мен привличането между мъжа и жената е първо, на приятелството му трябва повече време. Доверие не се изгражда за един ден. Аз лично не мисля че бих се влюбил в човек който да не отговаря на условията да ми бъде и приятел.

Преди години и аз бях убедена, че е възможно приятелство между мъж и жена. Е, живота ме опроверга.

Оказа се че тези мои приятели, към които аз не съм имала користни намерения, те обаче към мен са имали. Т.е. надявали са се , че може да премине в нещо повече.
И, когато аз - най-добрата им приятелка си хванах гадже и после се омъжих, те се изпариха като вода. Търсих ги , исках да се видим да споделим - не, сякаш ги бе страх от нещо. Но така и тримата , които мислех за приятели, изчезнаха изведнъж...

Жалко...

Може би да били наранени? Или са усетили, че вече няма онова, което преди ви е свървало?
Ти давала ли си им надежди?