Аз да се намеся и тук. Пуша от 5 години някъде, може и да послъгвам за 1-2 още Та установих, че на ден изпитвам истинско удоволствие от максимум 3-4 цигари. Останалото е навик. Но не физически навик или зависимост. Не изпитвам нуждата да пуша. При мен проблемът да спра цигарите е чисто от навик, но малко по-различен. Ако съм в нас цял ден - няма и да запаля. Но като излезна на кафе с приятелка на по клюка си е грехота. Пък и си имам малки приятни моменти, когато отивам късно до тях или тя пред нас и си пушим до късно и обсъждаме живота, плюем по де що има и се прибираме душевно чисти и с не толкова такива дробове. Но фразата "да мина за по цигара" ще изчезне. Не ми трябват толкова, колкото не искам да ги губя съвсем. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз бях страстен пушач дълго време и осъзнах едно, че моето се е превърнало в гаден навик, че съм забравила истинското усещане от цигарата.Отказах ги, дори избягвах всичките си приятели пушачи и подейства.Сега пуша с една приятелка в събота и неделя и това е най-готиния момент през седмицата, в който се наслаждавам на сладки приказки, цигарен дим и готино усещане.Готино е да пушиш когато ти e сладко!
Ако трябва да се съобразяваме със всичко дето ни вреди, то защо изобщо дишаме,защо сме живи? _________________ Когато си стигнал толкова далеч, че вече не можеш да направиш нито стъпка повече си постигнал само половината от това, на което си способен!
Ако трябва да се съобразяваме със всичко дето ни вреди, то защо изобщо дишаме,защо сме живи?
Takа е, абсолютно съм съгласна. Но ако можеш да се контролираш. Имам един познат, който като пуши, пуши по 4 кутии на ден. След това ги спира за меец, два и така. Когато му кажа - "защо не пушиш по 10 цигари на ден" той казва, не мога. Ако запаля една - край! Най-много ми беше забавен като ми обясняваше "най-много ми се пуши, докато карам - тогава просто не мога" после отидем в тях и "Уф не мога да не пуша пред компютъра - тук най-много ми се пуши", седнем на заведение "Е то не върви - като пия алкохол, нааай-много ми се пуши". Излизаше, че навсякъде най-много му се пушеше. Ако можеш да се контролираш - е най-добре. Иначе....
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 05, 2007 5:01 pm Заглавие:
"умереност във всичко" му е майката. Поне аз така мисля де, не само за цигарите, но по принцип. Баща ми е на 55 години. Всеки ден пуши по една цигара преди лягане(ако спи следобед пуши по 2 цигари на ден ). Просто така си е свикнал вече 30 години. За него това е даденост. Преди да си легне излиза на терасата, вади си една цигара и на 5-6 пъти я изпушва. Прави го супер бавно и с такъв кеф, че аз дето не пуша усещам колко му е гот на човека. После унесен отива да си мие зъбите и "припада" в леглото. След 1 минута вече спи като пън. За мен това с цигарата не е лошо нещо. Това е като хората, които пият по 1-2 бири. Няма лошо... _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Много добре го е измислил, баща ти...всеки е добре да прави по един подарък на ден, за себе си, ей така...само , за себе си и с тази мисъл да му се наслаждава...
Ще да е умен той....не се достига лесно до там в живота...това е изкуството на уравновесения...аз още не съм успял но скоро, защото правя опити
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Мар 06, 2007 1:30 pm Заглавие:
Да, той определено е много балансиран характер. Ако пие, то това е 50-100 грама ракия. За пушенето казах вече. Аз по принцип не съм фен на нещата, които могат да те направят зависим към тях. Аз самия пия алкохол, но определено нямам нужда от това всеки ден. Особено се дразня на това, че има хора, които пушат не защото им е хубаво, а по-скоро за да не напълнеят ако спрат. Глупаво е според мен. Но в случай, че човек си има "пороци"(щото никой не е безгрешен) е добре да може да се контролира и да не изпада в крайности. Когато бях в САЩ работех във Вирджиния. Един от шефовете на компанията живее във Флорида. Полет-а със самолет между 2-та щата е може би по-малко от 2 часа, но той взимаше разстоянието с колата си за 14 часа. Обикновено кара 2 дни с нощувка в един хотел, че да не си дава зор. Защо ли? Ами просто пуши по 4 кутии на ден и не може да издържи 2 часа без цигара докато лети. Не се шегувам с тази история. За мен това е твърде крайно. Прави човека зависим, показва колко е слаба воля има в някой отношения а и най-вече, прави живота му крайно неефективен. Мениджър от калибъра на Ал(говоря за шефа с който дадох примера) е твърде високоплатен и важен, за да може така лесно да си позволи да изгуби 2 работни дни в път само защото пуши и това да не се отразява по един или друг начин на компанията. Ама в края на краищата всеки си има глава на раменете. _________________ Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.
Не прочетох всички мнения, та може ад повторя някого. Аз пуших години, редовно и по много. Отказах ги от раз, без проблеми и свръх усилия на волята. Дори не си го бях поставила за цел! Просто спрях да мисля за цигарите, промених си нагласата. И никога повече не пропуших. Мъжът ми пък спря когато му казах, че ще става татко. Без никакви проблеми. Тай пък имаше сериозна мотивация. Явно всеки си има своя начин .
Уффф, тези цигари...
Да ви кажа честно, спирала съм ги мисля 3 или 4 пъти. Тъпото е, че пуша от 3,5г.+/– някой друг месец ... И все ги спирах за по 1 месец , 1 седмица или нещо такова. В момента не пуша и да ви кажа честно, може да звучи глупаво, обаче прочетох една статия за влиянието, което тютюнопушенето оказва върху стомаха...колко е вредно, особено за хора с колит, гастрит, язва и т.н.и се изплаших... От известно време насам все съм с ренетидин, все киселини, все ми е кофти на стомаха/ а пък аз си имам и гастрит/. и установих,че сутрин при неядене, прекаляване с кафето и цигарите, се получава мноооого кофти ефект, на никого не го препоръчвам, даже и да си ми враг Та така ги спрях.
Регистриран на: 07 Фев 2008 Мнения: 26 Местожителство: София
Пуснато на: Сря Фев 13, 2008 7:57 pm Заглавие:
Защо е толкова трудно да забравим цигарите? Къде се крие разковничето да се разведем с тях? Кое ни кара отново и отново и отново? А да се откажа... и не можах? Какво са цигарите -навик, потребност или удоволствие? И още стотици въпроси, които човек си задава ...и не си задава?
Сигурно вече се досещате, че започвам да ви отказвам от цигарите?
Ще започна с малко теория. Сигурен съм, че поради обясними причини не желаете да ви изнасям лекция. Процесът, които разглеждаме е синтезиран от Лейън Фестингър като теория на познавателния дисонанс. Това е състояние на напрежение, което възниква, когато човек поддържа едновременно два познавателни елемента (нагласи, мнения, идеи, убеждения), които се намират в психологическо несъответствие. Единият поддържа противното на другия. Да поддържаш две противоречиви идеи е все едно да флиртуваш с абсурда. Но гениалният мозък на човека решава този проблем. Как? Много просто. Като изменя единият или двата по такъв начин, че да ги направи по-съвместими или като добавя такива нови елементи, които да запълнят пропастта между тях. „Аз пуша” е в дисонас с „Тютюнопушенето причинава рак”. Когато сте се опитали и не сте успели подсъзнателно почвате да търсите начин да омаловажите другият елемент. Например убеждавате себе си, че данните от експериментите не са окончателни. Може би ще посочите високоинтелигентни хора, които също пушат. Може би ще посочите, че вие пушите цигари с филтър, който намалява катрана. Може би ще си внушавате, че изпитвате удоволствие. С други думи омаловажава се опасността и се преувеличава значението на „удоволствието”. За сега ще спра до тук, защото знаете, че моите цели са користни. Не искам да прибързвам защото човек ако се опита и не успее, той сякаш е длъжен да пуши. Ако действително имате поне малко нагласата да спрете, а не само да полюбознателничите искам кратък отговор на тема. „Защо не искам вече да пуша?”
Аз не съм напълно съгласен с последните световни моди да се натикват и гонят пушачите като прокажени...да не е еприятно да ти пушат наоколо но с изгонването от всички обществени билдингии заведения на тези хора смятам, че им нарушаваме личните права и свободи.......
сгради а не билдинги или както и да се пише, защо бълагарите не говорят български.
а за цигарите Tabex ми помогна физически да не изпитвам нужда,
но трябва и воля тогава пушех по една кутия а сега по две
но тогава свалих дозата от синьо Victory минах на Ultra след ве седмици въздаржане
Иди на посещение в клиниката за ракови заболявания и питай там хората по каква причина си мислят, че са се разболяли. Тъй като знам отговора предварително ще ми е малко чудно ако не ти мине желанието за пушене /и не само/ поне за малко. _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Та установих, че на ден изпитвам истинско удоволствие от максимум 3-4 цигари. Останалото е навик. Но не физически навик или зависимост. Не изпитвам нуждата да пуша. При мен проблемът да спра цигарите е чисто от навик, но малко по-различен. Ако съм в нас цял ден - няма и да запаля. Но като излезна на кафе с приятелка на по клюка си е грехота. Пък и си имам малки приятни моменти, когато отивам късно до тях или тя пред нас и си пушим до късно и обсъждаме живота, плюем по де що има и се прибираме душевно чисти и с не толкова такива дробове. Но фразата "да мина за по цигара" ще изчезне. Не ми трябват толкова, колкото не искам да ги губя съвсем.
