Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 06, 2007 1:54 am Заглавие: Как да се справим с панически атаки
Как да се справим с панически атаки? Това е много труден въпрос. Процента на потърпевшите расте постоянно. Трудно е да продължиш нормалния си начин на живот след като си преживял такова нещо. Физическото възстановяване не трае повече от няколко седмици. Психическото обаче е друга работа. Отнема много време да си повярваш, че нещата са си добре отново, че пак си здрав и кризите няма да стана хроничнии. Отварям темата "Как да се справим с панически атаки" с цел да помогна на всеки с информацията, която имам по темата. Не съм психолог, нито имам намерение да стана. Просто съм имал атаки, мои близки също. Разбрах, че нещото, което помага най-много е осъзнаването, че атаките се случват на много хора и има начин да се възстановиш напълно. Споделянето помага. Определено. Аз се борих с мойте си проблеми сам, но колкото по-информиран бях, толкова по-добре се чувстах. Когато се научих да "откривам" мои близки с тези проблеми, аз ги накарах да проумеят (несъзнателно), че като споделят и най-вече видят, че не са сами, определено се обнадеждават и по-бързо влизат в релси. Ами това е, надявам се, че ще мога да помогна и да науча още. PDT_003
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 06, 2007 8:13 pm Заглавие:
Аз съм чувал, че тези атаки се случват на хора, които в голяма степен са генетически предразположени към проблеми с нервите (примерно има и други роднини с такива проблеми) и такива, които повече мислят за лошото, дават го по-черногледи и се притесняват излишно. Антидепресантите са направени за това бе, пък и мисля, че е добре да се приемат заедно с ходене на терапия при психолог. Знам обаче, че някой хора си помахат със спорт или йога(търсиш душвен баланс и спокойствие) или с хомеопатия. Ние в БГ сме си малко скептични(щото сме препатили от какви ли не гадняри дето се възползват от наивни хора в нужда), но хомеопатията си е практикувана в голяма степен от хора с медицински образование. Пък и се продават тези смахнати хапченца в аптеките, не на пазара...
Абе това дето го пишете е интересно, обаче аз искам да питам нещо. На много хора им пука за здравето им. Пазят се, но все пак имат моменти, когато имат такива кризи(панически дето им викате) щото им са се събрали нерви. Те обаче не изпадат в такива състояния. Разтреперват се, потят се, повръщат или каквото и да е, обаче пият един диазепам или лексотан или дори валериан и се оправят. Значи може и да се справят с традиционна медицина. Поне на мен ми изглежда логично. Не мислите ли, че такива кризи може и да се лекуват с такива лекарства и всичко да се оправя?
Бих искала да споделя опита си. Не мога да кажа, че съм се оправила от паническите разстройства, но определено научих някои много ценни неща. Четох литература, относно емоционалната интелигентност. Има един орган в мозъка ни - бадемовидно ядро. Това ядро е "мениджър на емоциите". Да го кажа така, това бадемовидно ядро контролира емоциите ни. Когато до него достигне информация за опасност, то активира тялото ни за реакция - борба/ бягство. Предполагам всички знаете какво означава това - сърцебиене, изпотяване, прималяване, замаиване и страх, изтръпнали ръце и тн. Много има да се пише за симптомите, но предполагам теи от вас, които са го преживявали ги знаят до болка. Странната работа с това бадемовидно ядро обаче е това, че сигналите за обкръжаващия ни свят нормално преминават от рецепторите към мозъчната кора и наи-важното неокортекса - т.нар. МИСЛЕЩ МОЗЪК, а сигналите от емоциите - минават ПЪРВО ПРЕЗ това ядро. Т.е емоцията първо дразни бадемовидното ядро, то оценява ситуацията - дали носи опасност, и ако прецени, че носи - алармира навсякъде и чак тогава, когато цялото тяло вече е "на нож" изведнъж мислещия мозък получава сигнали от тези органи и се обърква "какво става тук". Чак тогава, той започва да обработва сигналите от деиствителността и да преценява, истинска ли е тази заплаха или не. Когато това бадемовидно ядро е "повредено", то реагира на наи-малката подробност като опасност - резултатът е така познатите ни симптоми на паническите разстройства. Когато осъзнаем, че симптомите са плод на болното ни бадемовидно ядро, ще разберем, че не умираме, когато получаваме симптомите. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 13, 2007 7:26 pm Заглавие:
Iglika написа:
Абе това дето го пишете е интересно, обаче аз искам да питам нещо. На много хора им пука за здравето им. Пазят се, но все пак имат моменти, когато имат такива кризи(панически дето им викате) щото им са се събрали нерви. Те обаче не изпадат в такива състояния. Разтреперват се, потят се, повръщат или каквото и да е, обаче пият един диазепам или лексотан или дори валериан и се оправят. Значи може и да се справят с традиционна медицина. Поне на мен ми изглежда логично. Не мислите ли, че такива кризи може и да се лекуват с такива лекарства и всичко да се оправя?
Честно казано, не разбрах много какво каза. Хем имат кризи и повръщат, и не знам си какво, хем не изпадат в такива състояния. В какви състояния не изпадат?
А за традиционната медицина, кой е казал, че не може? Може, но от традиционните лекарства ходиш като зашеметен и не можеш никаква работа да свършиш. Яко бъркат в мозъка май...
С хомеопатията самото лечение протича някак по-леко. Според мен де _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 24 Яну 2007 Мнения: 100 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 13, 2007 11:17 pm Заглавие:
ghh написа:
Честно казано, не разбрах много какво каза. Хем имат кризи и повръщат, и не знам си какво, хем не изпадат в такива състояния. В какви състояния не изпадат
Иглика казва, че много хора имат проблем с нервите, но като пият едно успокоително се оправят. И тя си е права според мен Гхх. Просто тя говори за хора, които от нерви може да повърнат, да им прималее, но временно. Разликата е, че като те налегнат паниката и тревожността, просто си много по-изплашен, пък и реално няма от какво да си стресиран, но все пак ти си и това те смазва. Ако примерно след интервю за работа те боли глава, може да си кажеш от нерви е. Ако обаче се събудиш схванат и треперещ без причина, тогава си викаш "Боже Господи, какво се случва с мен..."
Може би Иглика просто мисли, че тези две неща са сходни и се чуди не може ли като имаш криза, да си пиеш нещо нормало и да си ок. Въпроса е, че при хора с такива панически атаки е по-сложно, защото ставаш яко изплашен и ти държи дълго, не просто докато мине стресиращия момент. Човек реално сам си създава такъв момент постоянно и си е изплашен и не знае какво да направи. И така... PDT_002
Аз мисля, че най-голямия страх по време на паник атаките е да не полудяваш. Странното е, че се чувстваш толкова нереално. Едно от основните неща е, че все едно се гледаш отстрани и чувстваш, че губиш контрол. Искаш да избягаш, но не можеш да бягаш от себе си. Поне при мен беше така. Мисля си, че част от причините е характера. Аз си се познавам и колкото и гадно да е да си го призная винаги съм се опитвала да избягам от проблемите. Ако нещо ми предизвиква страх или неудобство, първата ми мисъл е да го пропусна и ако видя, че не мога, тогава започвам да мисля за изход. В един момент имаш пак подобен проблем, но вече този проблем е В ТЕБ. Как да избягаш? Самоубииство?? Не мисля, че хора, които имат паник атаки са склонни към самоубииство. Естествено има и такива, но повечето не са. логиката според мен е такава, че за да те е страх толкова много за себе си - да не полудяваш, да не се разболееш или да си вече болен от нещо сериозно, означава, че си си мил. А ако толкова му трепериш на живота - нелогично е да му посегнеш. Мисля, че най-верният път за изход от паник атаките е да се изправиш срещу тях - защото колкото повече бягаш - толкова по-силно те нападат. Ако покажеш, че не те е страх - дори и привидно в началото, първо ще ти повярва страха, а после и самия ти _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Регистриран на: 04 Фев 2007 Мнения: 391 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Фев 27, 2007 6:16 pm Заглавие:
Мисля, че при всеки страхът е различен. Страхът от полудяване е един от възможните варианти.
Също според мен решението е да се ядосаш
Както казва Сюзън (който е фен на Тери Пратчет, ще я знае) - "Не се страхувай, ядосвай се!" _________________ Луда съм, еййй!
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Пон Мар 12, 2007 8:28 pm Заглавие:
Моя близка имаше проблеми с паник атаки. Имаше нещо, което и помагаше много и за което сигурно ще си кажете "тоя тъпир Уили пак се ебава". Истината е, че на нея много и помагаха анимационните филми, а тя определено не беше дете по тва време. Не че се излекува с тях, но това беше май единственото нещо, което можеше да гледа по това време (говоря само период от 3-4 дни де, когато в началото я ураиха и тя не знаеше какво става). В смисъл като си в криза май не можеш да се фокусираш да гледаш филми или да четеш книги и такива неща. Както и да е, гледането на филмчета може и да помага и на други. Нищо не пречи човек да опита. Боже, пак ще ме вземете за луд...
Аз искам да попитам относно чувството за нереалност. Не е криза на паническата така. Нещо като ежедневие. Гледаш си телевизия, седиш си и изведнъж се замисляш, все едно нещо не е реално. Чувстваш, че полудяваш (не че мога да знам, какво е точно като полудяваш, но това си мисля). Много е странно. Просто все едно за даден момент или период нещата около теб не са реални. Като страничен наблюдател си. Едно замаяно състояние, и ако се загледаш в една точка, се променя и начина ти на виждане. Като че ли се променя светлината. Случвало ли ви се е? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 12:25 am Заглавие: чувство за нереалност
здравей.аз съм на 18 години и имам същите симптоми мисли и чувства точно както ти си ги описала.Аз от един месец вече съм така.Имам чувстото че полудявам и много ме е страх да не би да не полудея много ме е страх от тази нереалност,която изпитвам...не се търпи..бях на лекар..даже при двама..първият се казва д-р Сотиров от София..каза ми че от медицинска гледан точка ми няма нищо..след седмица и нещо обаче реших да отида на друг лекар.Отидох при д-р Малинов пак от София..обаче някак си ми нямам май много доверие защото не ме излушваше много много а и аз както му обясних за това чувство за нереалност май не ме разбра много и той всъщност каза че не знае за сега точно какво ми е...но се съмнявал за афетивни разстройства ...каза,че може да е някакво моментно състояние,но не бил сигурен...и направо избърза да ми предпише депакин..незнам дали да ги пия,защото те са за сериозни болести..моля те кажи ми какво е станало с теб...как си сега..и ако си по-добре как го постигна.Знам,че отдавна си писала тук,но се надявам да ми отговориш..благодаря предварително...емайла ми е colina@abv.bg пиши ми там ако искаш направо
Пуснато на: Пет Ное 30, 2007 12:32 am Заглавие: чувство за нереалност
здравей.аз съм на 18 години и имам същите симптоми мисли и чувства точно както ти си ги описала.Аз от един месец вече съм така.Имам чувстото че полудявам и много ме е страх да не би да не полудея много ме е страх от тази нереалност,която изпитвам...не се търпи..бях на лекар..даже при двама..първият се казва д-р Сотиров от София..каза ми че от медицинска гледан точка ми няма нищо..след седмица и нещо обаче реших да отида на друг лекар.Отидох при д-р Малинов пак от София..обаче някак си ми нямам май много доверие защото не ме излушваше много много а и аз както му обясних за това чувство за нереалност май не ме разбра много и той всъщност каза че не знае за сега точно какво ми е...но се съмнявал за афетивни разстройства ...каза,че може да е някакво моментно състояние,но не бил сигурен...и направо избърза да ми предпише депакин..незнам дали да ги пия,защото те са за сериозни болести..моля те кажи ми какво е станало с теб...как си сега..и ако си по-добре как го постигна.Знам,че отдавна си писала тук,но се надявам да ми отговориш..благодаря предварително...емайла ми е colina@abv.bg пиши ми там ако искаш направо
Ще те помоля да прочетеш темата точно под тази, която е започната от Петя "Паник атаки". Там сме писали и говорили много... прочети я, за да не се повтаряме, а и там и двете с нея ще можем да споделяме...така хем и на нея ще помогнем, хем и на теб...
Не полудяваш, не пии антидепресанти... прочети какво сме писали там и след това... ще си пишем там, за да допълваме.
Ще чакам да пишеш там, когато си прочела и да кажеш това близко ли е твоето състояние или не.. и как се чувстваш като го четеш...и да продължиш с въпросите. Аз съм насеща да отговарям, ако мога да помогна както и Петя... _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Това, което пишете за йогата е абсолютно вярно! Сега се сещам, че имах период от около половин година, в която ходех редовно на йога. В този период не съм имала нито една паническа атака!
Преди време направих друго, едно лято, след много тежка и болезнена раздяла с гадже, бях на ръба да полудея, беше ужасно, беше ежедневно и ежеминутно! Тогава заминах на планински поход за 1 седмица и се преродих просто! Ходенето от по 8-10 часа на ден, зеленината, хубавото настроение на всички, които срещаш и поздравяваш... това зарежда по един неповротим начин.
Друго, което съм правила, е да ходя на някой по-активен спорт, като аеробика.
Изобщо, физическто натоварване е голямо спасение от "черните" мисли.
Сега чак, като прочетох темата, си дадох сметка защо зачестиха отново атаките, след като спрях да спортувам преди 3-4 месеца ( по здравословни причини )
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Не мислите ли, че такива кризи може и да се лекуват с такива лекарства и всичко да се оправя?
