Психология

Искам да попитам за антидепресантите. На някой изписвали ли са му Пароксат (Paroxat)? На мен ми го изписаха, но започнах да го пия и от начало бях много по-зле. Направо се чувствах като парцал. После се пооправиха нещата. Пия го по 1 на ден. Някой друг да има опит с него и дали му помага?

Нямам опит със анти-депресанти,но винаги съм бил на мнение,че те повече вредят отколкото да помагат.Това си е само мое мнение

Щом се наричат лекарства, значи са направени да лекуват. Сигурен съм, че има много хора на които им помага. Но за мен те са за хора, които са доказано болни. Ако някой лекор категоризира заболяването ти и изпише антидепресанти значи си трябват, но ако човек започне да ги взима на своя глава не е работа. Ако си нервак или имаш нервни кризи, паник атаки или не знам какво, по-скоро ти трябва релакс, йога, отпуска, ходене на курорт или нещо такова. Може и водка, доктор Уили ви я препоръчва. Или Джак с лед

Забрави за тези антидепресанти!Колегата с приятния по-горе аватар е прав-те по-скоро вредят,отколкото помагат!Човека е достигнал до крайно изопаченото схващане,че може да контролира химичните процеси в човешкия мозък по такъв агресивен и изкуствен начин.Е,може,но не и насила,механично,а с воля,съзнание,отношение и правилна позитивна мисъл.Другото води до много по-задълбочени проблеми и до временни решения,до затворен кръг и до пълна пасивност,инертност.Не това е идеята.Ще ти кажа какво да направиш-щом толкова държиш да ползваш антидепресанти-иди в най-близката билкова аптека,купи си жълт кантарион и пий на воля...

За какво е жълтият кантарион?

Това е най-естественият и мощен антидепресант.

Странно, не съм го чувала това. Как се пие? До колкото знам, при такива състояния има недостиг на серотонин. Жълтият кантарион на какво точно влияе?

Жълтият кантарион е пенкилер. Влияе добре на много работи, включително и на нервите. Оправя разстроени стомаси и не знам си още какво.
Пие се като нормален чай, той си е билка, расте си по планините. Е, не е особено приятен на вкус, но с повече мед или захар става.
В обикновените чайчета в пакетчета обикновено е в комбинация с нещо друго - мащерка, риган или нещо такова. В момента се сещам само за чайовете "Утро" и "Туристически", но сигурно го има и в други.
Ако нямате вяра на пакетираните чайове, може просто да помолите приятели-планинари да ви донесат, когато започне да цъфти

Жълтият кантареон може да си го купите в пакет от аптеката-продава се.А ако не ви се пие, може да пробвате с чай "РОЙБОС".Той е Африканска билка и е много лековита, не само за успокоение, а и против ракови образования,кръвно налягане и др. Освен това е ароматизиран приятно има: с ягода и сметана,цитрус,с лимонена трева и портокал.Много е хубав този чай и действа добре.

Антидепресанти- или за мене това е shit

Ще ви кажа защо съм толкова крайна...
Значи, сетра ми пие тия антидепресанти от близо 3 години вече...
Започна се от : датата, когато дядо ми почина, а после няколко месеца по-късно почина и свекър и. Някой ще каже- това не е изобщо основателна причина и може би ще излезе прав...

Това, което ми разказва тя- "вие ми се свят, чувствам се уморена, страх ме е да оставам сама"...и куп други причини. Първото, което и бях казала, след като ми съобщи че взима антидепресанти, е да започне да тренира нещо - няма значение какво - спорта помага в такива случаи. Да, мина едно известно време- почна да спортува, запали се доста ( ходи на аеробика)...постепенно напали хапчетата- по поливинка ги пиеше, докато в един момент ги спря...
Чувстваше се супер, ама не минаха и 2 месеца и бум - нещо и стана и пак започна да ги взима ( като се има в предвид това, че не е спирала да спортува) и пак започна да ми изтъква същите причини...

Майка ми доста и говореше( като човек, който е преживял доста- остава без родители на една доста крахка възраст),
обясняваше и , че в живота ще срещне още хиляди по-лоши неща, че трябва да е готова за черната страна и т.н -ама сестра ми не ...каза и :"Ок, знаеш, че и ние с бащата рано или късно ще си отидем, тогава какво - как ще реагираш, какво ще почнеш да взимаш...нали живота е точно това- да умееш да се справяш с трудностите- да умееш да балансираш между хубавите и лошите моменти..." Ама нямаше ефект...
и до ден днешен тя ги взима...
Тя ми вика(понеже аз съм провинциално девойче, еиии кой каза селянка е там - чух те ): "Как отиде сама в София, аз нямаше да мога да се справя..." И аз и казах- това е, няма как, не всичко е цветя и рози, и аз ревах мнооого( леле колко гадно беше, имах 2-3ма познати само и 2-ма луди съквартиранти- верно не бяха добре...) и аз исках да се връщам в малкия град....ама с всичко се свиква..свиква се и с това, да можеш да разчиташ на себе си - да знаеш, че си сам....Ох, май се отплеснах малко , дано не съм ви доскочала

Та етака- давах и хиляди примери за моето начало тука- че е нямало кой да ми отвори вратата в началото, че ако съм болна я няма "мама" да ми направи супа или "тати" да ми каже, че ще се справя...

Та затова антидепресантите са shit- почнеш ли няма спиране...

Привет,Дейна(моля да ме извиниш,но цялото ти наименование ми е твърде дълго и неестествено )!
Бих искал да те попитам :какъв точно вид антидепресанти употребява сестра ти,какъв специалист и ги е препоръчал,с каква диагноза,за какъв точно период,дали този,същия специалист,следи за промени в сътоянието и,дали скоро се е консултирвала с друг?!
Отправям тези питания към теб,защото за този срок,който ти посочваш до момента,без да има регистрирана някаква тежка шизофренна или друга сериозна и остра форма на психоза, използване на антидепресанти е повече от тревожен факт,изразен поне в няколко направления:първо,медикаментът не е достатъчно ефективен,второ,лечението може да не е компетентно,диагнозата може да е неправилно поставена,и най вече това води до хроничност и зависимост!
Най приятелски те съветвам,ти,като по-опитна и зряла от двете,да и насочиш вниманието към необходимостта от преодоляването на този проблем посредством друг метод или специалист!И то незабавно,защото по този начин се поощрява нейната инертна роля в оздравителния процес,а това не е рационално!

Ужас! 3 години!!!
Нека и аз да ти кажа история с антидепресанти и лекари.
Моята баба е развила депресия след развода й с дядо ми, когато и без това е била в критическа възраст. Лекарите й бяха казали - депресия. Всяко нещо, което й се появяваше като физически симптом по-нататък в живота й се обясняваше с депресия и тя беше непрекъснато на антидепресанти. На лекуващите й лекари явно просто не им се занимаваше с нея... С години баба ми ходеше като дрогирана (всъщност, защо "като", тя си беше дрогирана), на периоди ставаше по-добре, после по-зле. Така си минаха около 15-20 години...
В един момен започна да чувства и някаква тежест високо в стомаха. Докторите - ами от депресията е. Обаче майка ми вече сериозно се усъмни. Баба ми пиеше тонове лекарства и нямаха никакъв ефект.
Веднъж майка ми срещнала някой по-сериозен психиатър и набързо му обяснила ситуацията. Човекът се изумил. 20 години с депресия?!? Няма такова нещо като 20-годишна депресия. Нямали са време да говорят много, но за майка ми това беше достатъчно. Взе лекраствата на баба ми (която междувременно беше започнала да забравя и да си гълта хапченца когато се сети) и й каза, че ще й ги носи тя. Лека-полека започна да сменя някои от анти-депресантите с витамин C, защото изглеждаха по същия начин и накрая съвсем й ги спря. А баба ми се оправи и сега е съвсем жив и весел човек. За съжаление паметта й пострада от цялата работа, но все пак вече е на 77 години и няма помен от депресии и такива простотии.
Тежестта в стомаха се оказа от ХЕРНИЯ в стомаха. Колко ли анти-депресанти щеше да изгълта заради нея, ако майка ми не се беше захванала сериозно да разбере каква ще да е тази депресия...

Та за сестра ти - моят съвет е да се опиташ с всички сили да я спреш да гълта антидепресанти. Единственето, което ще постигне е да се увреди. Нека пробва с някакви други занимания - йога, някакво хоби, което да я увлича, ако ще и хомеопатия, но да ги зареже тези антидепресанти... Или поне да смени лекаря си, както съветва Dedoto.

Здрасти, Дедо,

Няма никаква психоза, или кой знае какъв проблем- е ТВА Е ЦЯЛАТА щУРОТИЯ- взима лекарства, без

Благодаря ти за съвета, но аз отдавна съм спряла да давам съвет на сестра ми, като реално аз не виждам никакъв резултат от него...С нея разговаряме доста на тази тема и тя е на мнение, че разбираш ли ако не ги пие тези хапчета...как да ти кажа- те са и като нужната доза ендорфин( мисля, че това беше хормона на щастието, но не съм сигурна- ако някой знае, моля да ме поправи). Тя смени 2-ма доктори, изготвят и различна схема на взимане на таблетките, както и самите таблетки- пр 3 месеца пие едикакви си по половинка на ден, после ги сменя и така...
Ходи на прегледи...следят и състоянието, но не е в това проблема- както вече прочете, бях писала че ги беше спряла за около 2 месеца- после защо пак ги започва, мене това ме тормози. Тя ми казва :"Ми пак започна да ми се вие свят"- ей такива причини, разбираш ли?
Значи тя може да ги спре, а и другото, което е - живее в малък град, заобиколена е от близки хора, семейството и- детото и, мъжа и , майка ми , баща ми ; няма кой знае какви проблеми, за да прибягва до тях!!!
Има нужните социални контакти, финансово е ок, мъжа и е супер добряк- слуша я ( като цяло де-всеки си има своите трески за дялкане), детето и - сладур...

За мене- тя не иска да признае, че може и без тях...не знам просто не знам...свикнала е и за да продължава, може би търси извинение
Благодаря ти все пак за съвета...

Здравей Гхх,

Мерси за съвета, като прочетох твоята история, идеята за подмяна на антидепресанти с витамини е доста добра. Защото като не става с думи, дано да стане с дела!

Серотонин. Андтидепресантите са набавяне на серотонин в мозъка.

Ами да, човек като си няма проблеми, сам си ги създава

Дейнамейна, според мен сестра ти я мъчат панически атаки, а не депресия. Те по принцип се получават доста често след голяма промяна в живота на човек (особено ако е необратима като загуба на близък). Това виене на свят и страх от самота ми напомнят точно това. Има доста информация в раздела за паническите атаки. Не съм компетентен много, но това което знам е от личен опит и такъв на мои близки. Според мен обаче проблема е по-скоро такъв, а не депресия.

Здрасти, Ангел,
Благодаря ти за споделеното мнение. Да ти кажа честно - никога не съм мислила вариант "паник атака" на нейните проблеми. А и някак си не съм достатъчно задълбочено информирана относно признаците на паник атаките, въпреки аз самата съм получавала "паник атака"! Това за депресията- това и казват лекарите...никой до сега не и е дал диагноза: " паник атака"..! И някак си...тема на размисъл!!!

Не знам, много хора се страхуват да са сами и без да имат панически атаки. А и атаките те връхлитат изведнъж, на пристъпи, между които също се чувстваш зле. deinameina май не спомена за кризи.

Деина опиши по-обстойно състоянието на сестра си.
На мен също ми прилича на агорафобия може би в последствие след паник атаки.
Знаете, че често може да си имал 3 паник атаки и 2 години да имаш страх, че пак ще се появят. При някои пък може да имат 10 паник атаки и никога да не са изпитвали страха от повтаряне. НО е възможно този страх след паник атака да те кара да продължаваш да пиеш антидепресанти, за да не се върне състоянието след като спреш.