Икономист съм по образование. И подготовката ми в УНСС е такава, че може спокойно по познания да не отстъпвам на никой психолог. Специализирала съм УЧР.
Икономиката е по-жива, по-чувствена, отколкото се вижда на пръв поглед, Елси.
Икономист съм по образование. И подготовката ми в УНСС е такава, че може спокойно по познания да не отстъпвам на никой психолог. Специализирала съм УЧР.Икономиката е по-жива, по-чувствена, отколкото се вижда на пръв поглед, Елси.
Оки Лилия Ама "емоциите пречат на бизнеса" е масов лаф - както се казва - за висчки и на масов език - за да го разберат - не само за теб или за мен.
Не се и съмнявам, че както аз проумях нуждата от корекция и дообясняване на фразата в този форум точно и без да съм психолог, след анализа на Дядото, така и ти си ... Но това е друго на ръка - аз просто твърдя, че мъдростта, сентенцията, поговорката или цитатът, който използваме винаги зависи от средата, в която е въникнал, степента му на масовост, към кого е бил изначално насочен като публика при създаването си...иначе всичко може се тълкува двуяко, но мисля, че интелигентните , знаещи и гъвкави хора могат да прескачат от ниво на ниво, за да вникнат в езика, както на детското сладко построено първо изречение, на народната мъдрост, така и на философската сентенция... Дай да разтълкуваме като философска сентенция първото смислено изречение на детето си - интересно ще е, защото то носи стойност точно на езика и на нивото на което е възникнало
Иначе съм учила първо Моден Дизайн, после преминах на ПР и накрая записах и Маркетинг, ако това е идеята – в ПР-а влизаха, основи на психологията, социална психология, поведенчески модели, медийна психология, филофия и др. – обаче аз за себе си хич не съм психолог и не мога да бъда, и не мога да се сравнявам или меря с квалифицираните такива, просто се интересувам, чета, разсъждавам _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
В тази връзка, какво ще кажете за собствените ни пътеки? Т.нар. "принципи", които сме си изградили в един момент от живота си и ги следваме нататък без да се замисляме? Нещо лошо ли са или ни помагат?
Здрасти ghh,
вчера пих кафе и ми се падна едно късметче - "Когато става въпрос за стил, носи се по течението. Когато става въпрос за принципи, бъди като скала." - Томас Джеферсън
Та в отговор на въпроса ти и в реда на мисли на цитата като мое мнение бих добавила само, че принципите и степента ни на зрялост имат връзка и според мен е важно да не решим на 30г., че знаем всичко за живота и никога и по никакъв начин няма какво да добавим към своите принципи, какво да променим или да научим. Мисля, че като във всичко се иска баланс и границата между принципност и дървена глава е тънка, същевременно "фурнаджийските лопати" никой не ги уважава, не знам дали и те сами себе си уважават като не знаят кои са и какво защитават всъщност. Това мисля - че и принципите като много други неща са фактор зависещ от баланса на личността. Балансираната личност само печели от своите пронципи, същевременно всяка крайност може да ги направи вредни според мен. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Имах предвид психолозите, навлизащи в УЧР-то с трудова психология.
Знам какво говоря. Просто защото трудовата психология и сродните и дисциплини (които не знам в различните университети как се водят като имена и ще ми е интересно, ако някой с такава специализация ги изброи по аналогичната дискусия в "На работното място") се учат на това като магистърска специализация. Тя е преко сили 2 години.
Моето са 6 години обучение само за това. Т.е. аз знам това, което и психолозите, но в пъти повече като преподаван материал. Плюс съм учила няколко различни вида счетоводство, плюс висша математика, плюс няколко вида статистики, плюс няколко вида право, плюс още други икономически- всичко това ми е във връзка с УЧР.
Пращам ракопляскащото емотиконче еййй, ще помоля шефката да сложи вече
Отговорих ти просто, защото не видях връзката с темата и това, което бях писала на Дедото - реших нещо да не съм казала не както трябва дето се разбира другакси някакси - а иначе че си психолог, никой не успорва.
Всеки с квалификацията си - за мене факт е, че много ми е приятно и забавно да си приказвам с всички тука - интересни хора с мнение и познания _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Пуснато на: Пет Юли 04, 2008 5:46 am Заглавие: Re: Ние сме трева , която всеки обича да мачка....
Елси написа:
Чудих се много къде да мушна тази тема, но не открих място точно като за нея затова нека бъде тук . Става въпрос за човешкото его, но не само...- провокацията ще бъде под формата на латинска сентенция, защото просто някой по-мъдър, учен и умен е успял да каже това, за което аз бих изписала три страници в 1 изречение Ще се радвам на коментари и мнения по нея щом сте онлайн, според личната интерпретация и разбиране на всеки, разбира се... Надявам се да ви се струва интересна.....
"Ние сме трева , която всеки обича да мачка , но само смачканата трева се превръща в пътека , по която вървят останалите."
Ха сега де?!
Ще те мачкат ако позволяваш това да се случва. _________________
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1069 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юли 04, 2008 4:36 pm Заглавие:
Мисля че всеки човек в различен етап от живота си минава през различни фази.Понякога ти си тревата,която мачкат,понякога ти си този който мачка тревата.
И не можеш да кажеш че никога няма да се случи ти да си тревата.Но след такова мачкане може да станеш,да се отърсиш от праха и да тръгнеш напред много по-силен и с още нещо,което си разбрал от живота.Така че според мен е важно понякога да се научиш да губиш,но с достойнство.Силата е не само да печелиш. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
И не можеш да кажеш че никога няма да се случи ти да си тревата.
Аз пък мога. Защото не позволявам да ме мачкат и унижават. Ако някой прекали с опитите се стига и до агресия. Е, вярно е, че заради това съм ял доста бой, но поне тези хора са разбрали, че дори и до смърт да ме пребият няма да се призная за победен. Защото обикновено се опитваха да ме поставят на колене пред тях - някои в буквален, други в преносен смисъл. И и в двата случая ядях доста бой, но не коленичех пред никого. Още по-малко пък сега някой може да ме накара.
Примерно бившия ми шеф - веднъж започна да ме кара да върша неща, които не са мое задължение. Аз му казах, че няма да правя нищо, за което не пише да ми е работа в договора. Опита се да ми посегне, аз го хлопнах с един стол в главата, той ми отвърна също със стол, а като се свестих повторих удара и в крайна сметка и и двамата завършихме в Пирогов с бинтовани глави. Но от тогава изведнъж стана много любезен и се опитваше да ми е приятел. _________________
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1069 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Юли 04, 2008 6:17 pm Заглавие:
Наистина не си достатъчно дорасъл,за да разбереш някои неща от живота.Губи смисъл да ти казвам нещо.Ако имаш един ден дете - и тогава ли ще реагираш така?Някога и аз мислех,че никога няма да ми се случи.Но живота е много гаден понякога.Наистина ако не е тайна - на колко години си? _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
А според мен най-правилно е всичка да внимават да не мачкат тревата, но това си е направо утопия _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Наистина не си достатъчно дорасъл,за да разбереш някои неща от живота.Губи смисъл да ти казвам нещо.Ако имаш един ден дете - и тогава ли ще реагираш така?Някога и аз мислех,че никога няма да ми се случи.Но живота е много гаден понякога.Наистина ако не е тайна - на колко години си?
Деца няма да имам по две причини: първо, не обичам деца; второ, няма мацка, заради която да си струва да жертвам личната си свобода и да се оженя за нея. Защото бракът е един вид доброволно оковаване и премахване на свободата да правиш каквото си искаш и с когото си искаш. _________________
Ама на теб кой ти каза, че трябва да си женен за да имаш деца _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Няма да можете да се разберете взаимно според мен - Селф е достигнал до много изводи в живота си, достигнал си до етап на развитие. 30-32 до към 40-45.
lovekiller също има своята философия, но тя е ужасно характерна за човек на друга възраст и говореща за един друг период - от 18-19 до към 22-23 години.
Просто всеки от вас мисли много характерно за периода и етапа си _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Няма да можете да се разберете взаимно според мен - Селф е достигнал до много изводи в живота си, достигнал си до етап на развитие. 30-32 до към 40-45.
lovekiller също има своята философия, но тя е ужасно характерна за човек на друга възраст и говореща за един друг период - от 18-19 до към 22-23 години.
Просто всеки от вас мисли много характерно за периода и етапа си
Напълно си права Затова и, както написах преди малко на Елси , съм взел едно решение, което в случая смятам за най-правилно и вие ще го разберете. Не ми се иска да отварям отворена врата _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Регистриран на: 07 Ное 2007 Мнения: 177 Местожителство: Wild Rose Country
Пуснато на: Сря Юли 09, 2008 4:18 am Заглавие:
Аз я разбирам тая сентенция като деца и родители също. Ако вятърът и снегът не смачкат старата трева, семената и няма да дъдат живот на новата и младата, пак там на пътеката или другаде. Времето ни мачка преди всичко. Иначе няма да има развитие. Представете си един шеф - жизнен и (дълго)вечен; как ще виреят и растат другите около него? _________________ Което не ни убива, ни прави по-силни.
Аз я разбирам по друг мой начин, обаче ти отвори страхотна тема.
Ми няма как в отговор на въпроса ти, Минион. Аз съм точно такава ужасна личност и ме е срам ужасно. Не допускам развитие около мен лесно и съм толко ревнива към нещата си в служебен план - ужасна съм просто и ме много срам наистина Искам всичко и съм лакума и обсебваща. Добрата новина е, че не съм просто лакума ми си нося нагръб заграбеното и се грижа за нещата, НО толко ми е тъпо, че съм такава луда и ревнива и за внимание от баш човека и за самата работа - бе ужас.
Странното е, че във връзките в интимен също съм ревнива понякога и влизам във фобии, но чак така май не е, даже мога да давам пълна свобода на думи на човека и физическото само не е изневяра и бла-бла.
Обаче за работа ко ми става - луда съм ей и много гадно просто. Сигурно повече любов, по малко работа му майката просто _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница Предишна1, 2
Страница 2 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
- интересно ще е, защото то носи стойност точно на езика и на нивото на което е възникнало 
Затова и, както написах преди малко на Елси , съм взел едно решение, което в случая смятам за най-правилно и вие ще го разберете. Не ми се иска да отварям отворена врата 
Искам всичко и съм лакума и обсебваща. Добрата новина е, че не съм просто лакума ми си нося нагръб заграбеното и се грижа за нещата, НО толко ми е тъпо, че съм такава луда и ревнива и за внимание от баш човека и за самата работа - бе ужас.
