Пуснато на: Пет Авг 31, 2007 7:57 pm Заглавие: Ние сме трева , която всеки обича да мачка....
Чудих се много къде да мушна тази тема, но не открих място точно като за нея затова нека бъде тук . Става въпрос за човешкото его, но не само...- провокацията ще бъде под формата на латинска сентенция, защото просто някой по-мъдър, учен и умен е успял да каже това, за което аз бих изписала три страници в 1 изречение Ще се радвам на коментари и мнения по нея щом сте онлайн, според личната интерпретация и разбиране на всеки, разбира се... Надявам се да ви се струва интересна.....
"Ние сме трева , която всеки обича да мачка , но само смачканата трева се превръща в пътека , по която вървят останалите."
Ха сега де?! _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Напоследак и аз се замислям за това. Скоро си мислех, че може би не сме направени да сме иновативни..да го кажа така. Всяко живо същество си има място и задача, която трябва да изпълнява. Ако пчелите или мравките се замисляха и търсеха алтернативни начини - хармонията в природата щеше да се наруши. Т.е пътеката, за която говориш.
От друга страна обаче, именно тези единици, които "кривват" от пътеката, са тези, които довеждат до еволюция, прогрес и тн.
Но въпросът може би е - прогрес ли е това или...вреда. Всяко нещо си има плюсовете и минусите и прогресът е такъв за нас..но дали е прогрес, ако се погледне от по-мащабна гледна точка. Нашият прогрес разваля баланса в природата, планетата и тн. Унищожавайки планетата, вредим на галактиката, вселената и се нарушава цялостта.
Преди време с баща ми си говорехме, че раковите клетки са като хората - те се размножават, адаптират и унищожават тялото, в което живеят, без да осъзнават, че убивайки него - умират и те. Както ние унищожаваме планетата си. За нас тези малки брънки са прогрес. Може би така смятат и раковите клетки, когато се адаптират към лекарството.
Та..естествено няма еднозначен отговор и на този въпрос. Може би трябва да сме "обединени и силни" - т.е масовката, потъпканата трева, която прави пътеката. И само малка..единична част, да са иноваторите, защото ако всеки беше иноватор и "бунтар", който не иска да е потъпкана трева - нямаше да има пътеки. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Радвам се, че някой се е замислил над сентенцията, та макар приемайки я в съвсем различна посока от тази, в която аз я разбирам...
Много ми харесват разсъжденията и в тази посока на мислене аз съм абсолютно за иновацията, защото мисля именно кривващите, бунтарите, различните често поставят началото на нови пътеки, които после се отъпкват.
Das Man е ретро работа - фашистите, комунистите, та дори съвременния капитализъм в САЩ например са построени на тази тъпа теория на масовизъм, покорство и еднаквост, която през моя поглед си е просто един от най-умелите методи на лидиране, управление на масите и манипулация.
Ура за иновацията!!!
А по повод моя поглед над сентенцията - аз виждам в нея една важна истина за това, че трябва да преглъщаме и сами да контролираме егото си понякога, в полза на прогреса - не само общ, но и личностен. Мен лично ми е труден този баланс, затова ме заинтригува... Изчезвам.. но много ще се радвам да продължим дискусията _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Регистриран на: 25 Яну 2007 Мнения: 70 Местожителство: София
Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 7:24 pm Заглавие:
"Ние сме трева , която всеки обича да мачка , но само смачканата трева се превръща в пътека , по която вървят останалите."
Това е много голяма саможертва, но аз мисля, че модерния човек може да я избегне с помощта на разума и натрупания опит. Ъруин Шоу имаше една книга "Приемливи загуби". Мисля, че това е интересна формулировка на същата мисъл и може би прогреса ни винаги изисква приемливи загуби, но аз да си призная честно, не мисля, че имам кураж да се жертвам за някоя идея. Не се гордея с това, но има хора, които са призвани да проправят път и такива да ходят след тях. Ако всички са различни и няма масовост ще сме "орел и рак и щука"...
Оки-доки Това е един поглед. Да видим другия край на макарата?! Нов причит - проста примерна ситуация, Willie:
Работиш елитна професия в сериозна компания за прилични пари и един ден големият Босс те вика при него ти предлага двойно повишение на заплатата, дори % бонуси обвързани с резултатите, коли, компютри и там каквото се полага още, което те изстрелва в групата на хората, които живеят доста добре и висок пост във висшия мениджмънт с 30 човека подчинени. В замяна, обаче той ти казва, че трябва да се откажеш от нещо в което твърдо си обеден и да потъпчеш принципите и дастойнството си - например че дясната му ръка е голям боклук, който те тормози във всеки удобен случай и не искаш да имаш нищо общо с него.
Та Босс-ът ти казва, че условието е да започнеш да се разбираш с Г-н Х - дясната ръка, защото ще си му пряк подчинен занапред на тази си позиция. Ако приемеш може би достойнството, убежденията и принципите ти са потъпкани, но ще се качиш нагоре и израстнеш в микросвета на своята кариера, ако в този пример е елементаризирано и веднага ще станеш водач на следващите след теб - екипът от 30 човека, то в други случаи в живота минават години на тъпкане, за да станеш водач и да изкараш най-доброто от себе си. Дали упоритостта гордостта и защитата на принципите ни не го играят наш враг и пречка в развитието ни понякога? Дали именно превъзмогването на това да "стърчим на всяка цена" не може да бъде пречка по пътя към израстването ни?
Аз лично съм ужасно темпераментна, винаги си имам моите начини и мразим мнооого да ме тъпчат, НО това дали е качество или недостатък, приятел или враг - знае ли се...?
Ти как би постъпил според теб в тази проста ситуация? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Ние сме трева , която всеки обича да мачка , но само смачканата трева се превръща в пътека , по която вървят останалите.
Предпочитам да съм човек, а не да съм трева.
Не допускам никой да ме третира като нещо, което може да бъде мачкано, та остави това, но и някой след смачкването да минава отгоре. В никакъв случай.
Който може да върви по пътеката, ще върви и без мен. Който не може да върви- и хиляда като мен да се смачкат, това няма да помогне и безпътицата ще е налице.
Знаеш ли какво Лилиа- работата цялата е, че и аз мисля така - че никой не може и да ме мачка. И тайничко се надявах, обаче някой да застане зад идеята, че човек трябва да застане килимче на някого, понякога за свое добро, за да мога и аз малко или много да приема тази идея
Уви обаче - ню Тук явно всички, които се включиха по темата поне до момента предполагам са също своенравни и горди хора като мен самата
В житейски ситуации съм виждала как разни слизести същества се огъват бетер мекотели, лягат по гръб, тъпчат ги, влачат се по пода и печелят много повече от гордите хора, които не се оставят да бъдат стъпкани, но уви поне за себе си не знам и дори не вярвам, че някога ще открия пътечка точно по този начин
Какъв е начина на гордите тогава, ако не вярваме, че може някой някога въобще да ни тъпче, какви са предимствата на това? /щото мен лично мекотели са ме извозвали и надминавали по пистата на живота със слизестата си усмивка не еднократно/ Как се справяш ти в сложните жетейски моменти щом толкова явно и категорично не даваш да те мачкат? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Със слизестите мекотели се разправям практично. Усмихвам им се, когато ме задминават, защото после неизбежно идва момент, когато ги виждам да се сгромолясват от заетите с мазнене места. Лесно придобитото лесно и се губи. Никога не е достатъчна само една мазна усмивка, за да се задържиш някъде. Такива хора са по правило безхаберни и това ги срива от нечестно заетите житейски позиции.
И се усмихвам на такива образи, защото знам, че като погледна назад в живота си за разлика от тях, то аз имам с какво да се гордея и знам, че се чувствам добре в кожата си, понеже никога не съм я подлагала за изтривалка, та си нямам дупки от чужди крака отгоре и.
Здравейте пак от мен (нали съм си на всяка манджа мерудия)
Та, аз не съм подържала мнението, че трябва да си примирен. Също така и, че трябва да се "мазниш", за да постигнеш целите си. Но не поддържам и теорията за това - "аз съм недостижим и никога няма да стана част от пътечката". И двете страни са крайности, а поне според мен - крайностите са еднакво лоши, както е студено и на двата полюса . Мисля, че човек трябва да може да пресее ситуацията и да намери златната среда. Не мисля, че да станеш часто от една пътека е унижение - много голяма част от хората живеят така, защото животът им го налага, пък и погледнете реално - може ли всеки един човек да е иноватор и да не приема ограниченията? Хубаво е да ги има тези хора, но ако всички бяха хората, които вървят върху пътечката - нямаше да има пътечка. Нямаше да има хора, които да чистят, да продават понички и тн, защото всички щяха да са горди - и съответно гладни. Аз вярвам в това, че няма срамна професия и съответно не всеки човек е роден гении. Щом не са толкова често срещани гениите, значи има причина да е така. Според мен.
Аз самата минавам за АДСКИ горд човек, и последните години се научих да не бъда крайна. Гордите хора, не винаги сме най-приятните събеседници))). Естествено това не означава, че минавам в другата крайност - мразя подмазвачите и никога не мога да си представя да го направя. Както лилия каза - дори и не им завиждам, когато ме задминават, защото аз нямаше да мога да живея със себе си ако знаех как съм стигнала до горната позиция. Мразя и хората, които са готови да премачкат всичко, за да стигнат до върха. Не мразя, но това не е моята представа за израстване. Но има моменти, в които трябва да преглътнеш гордостта си, за да не нараниш някого, когото обичаш или за да запазиш нещо, на което държиш. просто животът ме постави в позиции, които ме научиха, че аз не съм центъра на света и понякога тази гордост - ти прави лоша услуга. И в този момент ми се е искало да си реагирам по моя начин, но...нямаш избор. И за съжаление в такива пътечки - ти няма как да не наклониш главата.
Говоря за ситуация, в която има болен човек и нагли лекари, от които зависи живота му. Или за ситуация, когато както баща ми често ме учи "бизнеса не търпи емоции", което е ДОКАЗАНО правило, но аз много упорито исках да докажа, че не е така и естествено - аз губех, защото на никой не му пука реално ти горд ли си и дали ще клекнеш - "ако искаш".
Та незнам дали съм в темата още, но много съм се борила със своята гордост, който за съжаление, колкото повече пораствам - толкова повече ми пречи, а аз все повече не искам да се давам Та за това стигнах и аз до това, до което са стигнали големите умове - Истината е в Златната среда"
Пак се изказах!!! _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Зарадва ме и аз се опитвам да я видя тази златна среда и щом има някой "АДСКИ горд", който е успял да го направи, значи има надежда
И дааа в бизнеса наистина няма място за емоции и мен там са ми изяждали ушите и гордост и друуги емоциии - "Лошо Седларод, лошо" дет има един цитат И като гледам грешките си бе не мога да не се замисля - толко ли е важно да си горд на всяка цена и не мога ли нещо да направя като виждам, че ми пречи понякога...
Лейди да знаеш, че даде живот на надеждата в мен по този въпрос Тука няма аплодиращо емотиконче, ама може да си представим, че съм го прятила _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Лейди, аз бягам всячески от това тъй наречено сливане с хората и правене на това, което правят хората, защото и когато го правят хората.
Нарича се конформизъм. И е вредно, до колкото на мен ми е известно.
Всичко, което правя, го правя на база личен опит и лична преценка, а не защото хората така правят.
Това ме устройва идеално. Защото в крайна сметка на всеки е дадена по една лична собствена и най-вече отделна глава на раменете, а аз не искам моята да бездейства и да ми влиза рядко в употреба, за сметка на вземане на решения от нечия чужда глава по въпросите на житието, битието или подобни около въртящи се сложни въпроси със не по-малко сложни и многозначни отговори.
Пътечката е такава формация, при която куп глави излизат от употреба и поемат по идеите на една баш глава (обикновено някакъв вид лидерска- дали на формален или на неформален лидер, то все тая). И какво става... Ами тези глави забравят да мислят и да вземат решения в онези аспекти, в които следват баш мислещата глава.
А скромните ми познания върху мислещите глави изкарват кофти фактите, че баш мислещите глави обичат да мислят баш за своя изгода, дори на пръв поглед то никак да не личи, защото отгоре са нахвърляли камуфлаж.
Ей да кажем група религиозни фанатици. Един прави пътечка, хиляди му се връзват. Хиляди правят дарения, убедени, че с дарените пари, вещи, имущество дажи и също и лични саможертви, ще докарат нов перфектен, мега, ултра идеален, добър и неповторим световен ред. А накрая този един отива с крадените пари да си купи вила, скъпи коли, самолети и прочие екстри. Конкретното лице е от тези харе- рама-кришна-панорамните и му забравих името, ама точно така скромно се препитава и никой от последователите му не мисли с главата си, че да бяга от него.
И тъй, за благоденствието на собствената ми глава съм твърдо убедена, че по никакъв повод не следва да я оставям да бездейства, ако и да е много примамливо друга глава да решава наместо моята.
За мен орлите летят по отделно, а стадото само е накуп. И тревата като не я харесвам... Какво толкова интересно има да се гледа на една трева? Нали все е зелено и с насекоми. Друго си е орловият поглед от висините. Хем гората видиш, хем дърветата. Хем вятъра те брули, хем те носи сред облаците. Хей, по-велико от това надали има.
Лили, всеки има право на мнение и аз уважавам товето
Имам обаче един въпрос? Как мислиш от еволюционна гледна точка - кое е по-добре, да се учим от другите, или всеки по отделно да открива колелото, огъня и тн. Не отнема ли много време ако всеки откриваше нещата отново сам за себе си? Нямаше ли според теб да е по-лесно на хората ако можехме да се учим от предишния опит и грешки? Така бихме надграждали, а не да стоим на едно ниво...или не е така? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Ти си в пълното си право да живееш както намериш за добре. Аз излагам своята позиция. Ти излагаш твоята позиция и така става интересно и шарено. Колкото повече гл. т. , толкова по-готино. Туй е моето мнение.
И сега по въпроса ти: Репликата на философа беше: "Аз съм велик, защото съм стъпил на раменете на Великани".
Има разлика в начина на възприемане на информация, когато следваш някого и когато не следваш някого, поне според мен.
Когато следваш някого или нещо, то в желанието си да е истина и да е най-красиво, понеже за себе си всеки иска по принцип най-хубавото и най-правилното, може да не бъдат отчетени фактите на реалността. Имам предвид да възпроизвеждането на едни и същи грешки. Например цели поколения са вярвали, че Земята е център на Вселената и не се върти, а около нея се въртят Слънцето, Луната, другите планети и всичко останало. Те просто са следвали пътечката, сочена от църквата за свята и толкоз. Смятали са, че това е свята пътечка и по-вярна от нея не може да има.
Човекът, който кривва от пътечката, очертана от светите умове църковнишки, умира на кладата с думите: "И все пак тя се върти". Църквата на католиците признава правото на Земята да се върти чааак в края на 20 век при папа Йоан Павел Втори. И след това мъчително и закъсняло с няколко века признание, то Земята вече може да си се върти на спокойствие.
Когато не следваш някого, тогава нищо не те спира да бъдеш критик. И ползваш информацията различно. Не защото някой я казва. Не защото мнозина я следват. Анализира се. Търсят се доказателства. Подлага се всичко на съмнение. Проверява се под лупа. Винаги се помни, че е човешко да се греши и никой не е застрахован от това да сбърка (за себе си също не бива да се прави изключение). Тогава вече информацията не може да се превърне в капан за интелекта. Нещо днес се приема, утре му се намира грешка в това нещо и то се хвърля на буклука, без грам съжаление, че нещото се оказало негодно, без излишно залепване за него заради илюзии, че всъщност черното е бяло.
Така е. За голяма част от казаното съм съгласна. Както казах и по-горе - не съм по крайностите. И аз не мога да разбера сляпото следване на нещо, при това при повечето такива фактите не са най-силната им страна. Аз също така смятам, че човек е хубаво да знае как да отбира информацията и още повече - да знае много и да намери свочта истина измежду тях, защото в голяма част истината е по малко и от всички глени точки. Но ако познаваш всички гледни точки, можеш да събереш своя пъзел.
За такава анти масовка съм напълно ЗА.
Спрямо моите разбирания, по-скоро типът "аз съм по-различен от другите" малко ме съмнява. Най-малкото, че съм го чувала от всеки, с който се запозная Всеки обича да се чувства уникален и да казва "не, аз не съм като другите - аз съм по-различен". Но все си мисля, ако всички са толкова различни - защо има наука психология? Какво изучава тя? Пък и защо всички стигаме до едни изводи и правим подобни грешки...?
Обичам да комуникирам с хора, които не просто имат различно мислене, ами имат и разбираеми мотиви за това. Не просто "защитавам тази кауза ей така". За което се радвам и на теб и на Елси
Поздрави за което _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Мерси много Лейди и ние се радваме да си говорим с теб - интересно е , обосновано е, забавно е и има за какво да се замисли човек, какво да види и научи ... Трябва видя тук имаше ли тема за безсънието, защото това ме подгонило днеска - незнам да не пълнолуние
Но по темата - аз вярвам също като вас в определението за знание и познание - т.е. пречупвам нещата, интерпретирам ги преди да ги приема или отхвърля като част от моето си познание. Твърде изявената твърдост и неотстъпчивост понякага ми пречи да приема нещо ценно като знание и го осъзнавам чак след няколко дни...но това са сложни процеси май. Иначе за себе си вярвам в това да бъда себе си - или онова най-доброто, което мога да бъда развивайки даденото ми по-природа. Понякога следвам чужди пътища, за да ги изледвам и открия своя, понякога махам с ръка и твърдо отхвърлям общоприетите норми - странна работа - незнам дали съм различна, защото в наши дни се залага повече на уникалността - не сме в комунизма или фъшизма и всеки е различен сам за себе си, няма масов глобален еталон, за да кажа аз съм различна от него. Може би има мноого малки еталончета в различните направления на живота и едни следваме - други отхвърляме...предполагам всеки е така в различна пропорция между следване и тотално отхвърляне...
Орела му е самотно, Лилия и аз съм орел мисля, но понякога просто за мъничко ставам, ако не трева, то поне храстче , за да пообщувам, да ми стане приятно на душицата и ако щеш от чисто хищническа гледна точка да проуча нещичко за бъдещата ми храна, която ще си уловя от земята, когато падне мрака и аз отново съм си един самотен орел.
Съгласна съм с теб Лилия и за примера с това как именно иноватора е открил, че земята се върти - чудесен е наистина добре идва в темата.
Струва ми се, че иновацията или откриването на новото всепак не идва без познание - събиране на много информация, както ти казваш и анализ - защото Галилей е бил велик откривател именно и защото е проучил всички теории за земята си мисля и е наблюдавал, и е чел...без да се главозамайва от различността, таланта си и вероятната си гениалност с оглед ранността на прозрението му.
Така си мисля аз - ако мога бих се отворила дъстатъчно широко към всичко и всекиго, за да го изслушам и да опитам да го разбера...а след като съм премислила и анализирала - е тогава вече или изхвърлям от базата данни или си прибирам ценния дар _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
И дааа в бизнеса наистина няма място за емоции и мен там са ми изяждали ушите и гордост и друуги емоциии - "Лошо Седларод, лошо" дет има един цитат
Елси,
бих искал да те попитам как разглеждаш и определяш съвестта,дали според теб тя представлява емоция?И наистина ли смяташ,че в бизнеса няма място за емоции?! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Хммм Ами колкото по-малко съвест в бизнеса, вероятно толкова по-добре Това в кръга на шегата, разбира се.
Ок - в бизнеса няма място за не достатъчно умело контролирани емоции или казано по друг начин изявена емоционалност. Отново говорим за това да се сложат нещата под контрол - т.е. умело контролирана емоционалност, а не за отричане на всички човешки емоции, защото те са толкова много и многообразни и въобще не знам дали е възможно, когато влезнем на бизнес среща в преговори за сериозни пари просто да ги оставим зад вратата - ме мисля, че може наистина
Изразът - емоциите пречат в бизнеса е в малко в преносен смисъл, изразът е построен смятам според общото и масово разбиране за емоции - онова на хора без дипломи по психология, а не суха теория или поне аз така го употребявам и разбирам, и според мен значи, че изявената и не добре контролирана емоционалност ни пречи в бизнеса _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Чудих се много къде да мушна тази тема, но не открих място точно като за нея 
затова нека бъде тук 
. Става въпрос за човешкото его, но не само...- провокацията ще бъде под формата на латинска сентенция, защото просто някой по-мъдър, учен и умен е успял да каже това, за което аз бих изписала три страници в 1 изречение 
... Трябва видя тук имаше ли тема за безсънието, защото това ме подгонило днеска - незнам да не пълнолуние