Здравейте и тук реших да се включа с молба за съвет. Търся мнението на всеки, разбира се, но бих се радвала дедото да даде становище, ако може
Няма да задълбавам в проблема ми, не мисля, че и е толкова належащ, сериозен или неразрешим - по-скоро въпросът е важен за живота ми като цяло и в перспектива.
Става дума за даденостите и характера ми и как те продопределят подхода ми живота - успехите и неуспехите, победите и загубите - в този ред на мисли аз съм много твърда, своенравна, крайна, амбициозна, решителна, емоционална и дори вредно отдадена на целта щом вече съм я поставила. В резултата на тези ми характеристики и много други, които сигурно изпуснах да спомена, дотук в живота съм "бегач на къси разстояния", както се казва. Поставям цел отдавам се 100% на нея и постигам наистина учудващи неща - всичко, което реша твърдо, че искам - НО! изпускам баланса, според мен. Т.е. бягам бързо - екзалтирана и отдадена докрай на нещо - кариера, любов или друго - но само едно нещо - на 150% , постигам много - винаги стигам финиша - но когато съм вече там съм толкова изтощена от това пълно себеотдаване и липсата на какъвто и да е баланс, че нямам сили да се порадвам и да вдигна купата просто - или например вдигам си купата и припадам много достойно. Та така - постигам нещата с много усилия и себеотдаване, но не умея да балансирам в самия процес, пък и не успявам да ги задържа в крайна сметка. Т.е. това, че постигам нещо ми носи само вътрешно удовлетворение и познанието от изминатия път, но нищо друго - пък и животът ми се накъсва на парчета като зле направен колаж - една година в постигане на една цел и крайно опасно отдадена на нея, три години в постигане на друга цел, пет години за трета - няма никаккъв баланс и хармония, а само кръпки, които дори не мисля, че разглеждани заедно ще построят една хармонична личност.
Въпросът ми е за баланса и хармонията - не търся рецепта, а просто съвети от личен опит или натрупани знания. Искам да бъда "бегач на дълги разстояния", но не знам дали мога всъщност и какви трансформации трябва да извърша за целта. Предполагам търпение - над което работя и смятам имам прогрес, също методично постоянство - което честно казано може би не ми е заложено, защото бързо ми омръзват нещата. Как обаче да стигна до по-добър баланс в живота си и да превърна колажа в картина нямам никаква представа, а много ми се иска...
Интересно е, защото много хора страдат в живота си, защото са твърде латентни - при мен е някаква вредна целеустременост и решителност, която ме прави хиперактивна и резултатна само в едно направление - и пълен инвалид във всичко останало важно в този живот в периода на постигане на поредната цел.
Много е вредно това си мисля - моля ви за съвети и мнения за пътя към баланаса и вътрешната хармония. Трабва ли да се откажа от бягането на къси ръзстояния, за да стана добра в кроса всъщност? И ако се откажа от досегашния си подход и се окаже, че не съм добра в другото - всъщност губя - отказвам се от таланта, та макар мазохистичен и вреден в търсене на нещо, което е възможно да не умея, знам ли? Има ли възможност за плавна трансформация в намиране на баланса и хармонията или просто трябва да си или спринтьор или бегач в кроса в този живот и адаптацията към едното предполага да се откажеш от другото?
Много Ви благодаря предварително за отговорите!
P.S...преплетоха се няколко проблема в написаното по-горе, които при мен реално са заплетени в доста сериозна мрежа, взаимосвързани и зависими, и всъщност изграждащи един обобщен образ на проблема - затова го описвам като едно нещо, а откъде да го подхвана в разплитането вече незнам... _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Защо ли имам усещането,че между редовете,в които се "самообвиняваш" прозира и сериозна доза задоволство от посочените умения,резултатите от които са те радвали неведнъж до момента?!
при мен е някаква вредна целеустременост и решителност, която ме прави хиперактивна и резултатна само в едно направление - и пълен инвалид във всичко останало важно в този живот в периода на постигане на поредната цел.
Целеустременост и решителност при постигането на определена цел означава комбинативност,гъвкавост и многопосочност,което е в противовес с написаното от теб.Смятам,че просто си се "поизморила"от тази твоя амбициозност,но също така смятам,че ако я потиснеш-това би означавало да избягаш от себе си.Що се отнася до хармонията,съветвам те да пренаредиш пропорционално приоритетите си и по естествен път ще се намериш в хармония със себе си и какъвто и начин на живот да избереш да живееш-динамичен,умерен или инертен-това не би имало чак такова голямо значение повече.
"Има ли възможност за плавна трансформация в намиране на баланса и хармонията или просто трябва да си или спринтьор или бегач в кроса в този живот и адаптацията към едното предполага да се откажеш от другото?"
Преди всичко това е въпрос на темперамент.Аз лично смятам обаче,че такава възможност винаги съществува. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Прав си, че резултатността ми харесва, но не ми харесва цената, на която постигам нещата. Наистина искам да се променя и коригирам. Радва ме мнението ти, че не бива да подтискам амбициозността... вероятно е добре да хвана юздите й и да стигна до по-фин контрол на нещата в живота си и баланс между отделните звена в него по-степен на важност - което когато си сложа специалните очила в преследване на дадена цел не ми се отдава - виждам само целта на хоризонта и нищо друго пред и около себе си.
Изпадам в специфично състояние, което предполагам си има наименование в психологията но не ми е познато за съжаление.
Наистина вероятно си прав, че проявявам "комбинативност,гъвкавост и многопосочност", но само в посоката на постигане на целта - т.е. в микросреда, защото просто се затварям за света щом изпадна в такава форма на целеустременост.
И така постигам нещата, които си поставя на хоризонта наистина, та дори изглеждащи трудни или непосилни или "високи топки" и сякаш колкото по-високи топки са, толкова по-голяма е степента на затваряне в света на "да постигнем целта си на всяка цена".
Но като следствие от факта, че винаги съм се опитвала да си правя самоанализ и равносметка от всичко, което минава през живота ми, осъзнавам, че това епизодично себеотдаване на нещо май не е правилния начин, че май трябва да се науча да контролирам по-добре енергията и амбицията в себи си и да открия баланса в отдаване енергия на всяко нещо. Ако разглеждаме вниманието и енергията като един пакет от 100% ми се иска да го разпределя в балансирано процентно съотношение за всички важни в живота аспекти - работа и материална подсигуреност, любов, социален живот и контакти, семейство. А в момента имам ли цел хвърлям 100% от пакета там, там и само там, което какво значи - че няма развитие, защото другите звена са в застой. Искам да променя този си подход и да поправя грешката занапред и вярвам, че ще успея - мисля, че сега е етапа на - "как?" да постигна това
Относно начина на живот, дедо - нека е динамичен, аз не вярвам, че може да е друг към момента за мен - но с баланс между отделните звена в него.
Много обичам да разговарям с хора с много повече опит и знания от мен и това е причината да адресирах молбата за съвет първо към теб - струва ми се, че дори да не си се сблъсквал точно със същия проблем в себе си, то със сигурност като опитен и аналитичен човек ще можеш да дадеш ценен съвет. Ееето самодоволството, което прочете съвсем си е там примерно то ако го нямаше щеше да ми е много по-лесно да сменя подхода и изкореня вредния навик. Умора също има, но вече се поизлекува.
След като писах във форума и поизчистих въпроса за необходимата трансформация и за себе си ми хрумна един подход , да изиграя сама себе си, ако може така да се каже - да постигна трансформацията чрез познатите на природата ми подходи и похвати. Т.е. - да си поставя баланса в живота си за цел - не знам дали ще стане, но ще опитам
И така пак мерси за отговора. Ще се радвам да поговорим още и по-други теми. Ще се опитам и да пиша по-кратко вече обещавам, щото много се отплесвам обикновено _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз също имах подобен проблем. Но всеки си е индивидуален. Ще ти обясня как се чуствах и какво направих или по-точно, все още се уча да правя
Аз живея самостоятелно от доста време. Сега като се замисля, около 13 години. И преди това пак аз бях тази, която се грижеше за дома и обитателите му, защото всички бяха много ангажирани, а и бях най-малката. Моите родители също са разведени от много години. Заживях сама от студентка първи курс. Ходех редовно на лекции, а нощем работех като барманка, за да мога да се издържам. С години спях само по 3-4 часа в денонощието. Година след като завърших родих и една прекрасна дъщеричка. Тя е най-смисленото нещо в живота ми. Разделих се с баща и, малко след като навърши две годинки. Живея сама, гледам дъщеря си, и разбира се, поставям си доста цели, които да гоня. За капак на всичко, съм доста предан приятел. Телефоните ми постоянно звънят, за да някой да ми даде някаква задачка, под формата на молба, разбира се
Преди близо три години имах усещането, че света ми се срина. Бях много наранена и обидена от близки приятели, после "предадена " от други, а за капак - загубих работата си без логично обяснение. И всичко това в рамките на 2-3 месеца. Близо месец бях тотално срината! Не знаех на къде да хвана и какво да направя.
Нали се сещаш, че с това ангелче-дъщеря ми, пред очите ми, нямах много време за отпускане
След като първо си намерих работа, реших, че е време да преосмисля живота си. И най-важното, до което стигнах, е че човек е длъжен да подрежда преоритетите си. Кое е най-напред, кое е належащо, и кое може да почака.
Ако искаш ми вярвай, съвсем наскоро ми се случи да се опъна на дивана и да кажа - днес ще почивам активно. И почивах! И то цели два дни! Лежах, четох книга / и за това от доста време не ми оставаше време/, обърнах внимание единствено и само на себе си!
Решението на моя проблем, според мен, беше, че си дадох равносметка, и се уча да се грижа за себе си. Зная, че трябва да го правя, защото съм нужна на дъщеря ми.
Имах периоди в живота си, в които нямах сили да и обърна нужното внимание. Толкова изтощена се чуствах. Но и това ми мина
Сега имам време да поиграем, да прочета приказка, дори и нервите-тя да ми посрича една приказка
Никога не съм удряла детето си, но и се карам. Признавам, че имам най-доброто дете на света! И вече доста по-рядко и се карам /просто да не губи тренинг /
Моя съвет към теб е - обърни се към себе си. Прецени тези цели, които си поставяш заслужават ли жертвите, които изискват. Но никога, ама никога не си позволявай да останеш без цел за преодоляване! В крайна сметка, мое мнение е, че точно това ни дава нужния адреналин за пълноценен живот!
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
, постигам много - винаги стигам финиша - но когато съм вече там съм толкова изтощена от това пълно себеотдаване и липсата на какъвто и да е баланс, че нямам сили да се порадвам и да вдигна купата просто 
- или например вдигам си купата и припадам 
, да изиграя сама себе си, ако може така да се каже - да постигна трансформацията чрез познатите на природата ми подходи и похвати. Т.е. - да си поставя баланса в живота си за цел 
