Психология

Елси

Спираме ли се достатътчно често, за да погледнем към себе си отвън навътре? Имаме ли нужда от това и какво могат да ни донесат тези малки спирки отделени за малко размисъл в тръста на живота всъщност? Каква е тяхната роля, смисъл и значение?

Линка е интересен според мен http://www.izvorite.com/text/text37.htm
Ще се радвам на мнението ви хора...откакто съм тука нещо няква никва активност не забелязвам по никоя от темите, щото иначе ще си помисля просто, че мойте са Ви тъпи и скуучни Laughing

ААААйййде много моля отпускарския сезон свърши! Младите членове имат нужда от комуникация със старейшините Laughing

_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

lady-to · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 12:42 pm Заглавие:

Прочетох линка, който си поставила - много ми хареса.
За съжаление това е факт - аз имам ужасно много случаи на хора, които казват "ами такъв/такава съм си - какво да направя". Лошото е, че и те смятат, че трябва да е така "хората се раждат с характер и той не се променя, можеш само да се опитваш да го скриеш". Което докарва до разискваната тема - за как да бъдем себе си.

Това, обаче ме навежда на мисълта - когато ние се запознаваме с ниюов човек - куде съзнателно, къде не толкова, ние изкарваме един образ, който не е съвсем нас, но е по-скоро нашият "изчистен вариант". Така нареченото време за "реклама", и по-късно "показваме рогата". Та се замислям - щом можем да изиграем една такава сцена, значи трябва да знаем какво и как да направим. Т.е знаем как трябва да се отнасяме към другите, какво да променим в себе си, какво ни пречи да общуваме...но защо това остава само "резервен вариант", т.е когато трябва да се "спасява положението".

Аз мисля, че много хора ги е страх да погледнат вътре в себе си. Те изграждат един образ, който им харесва и върши работа пред егото им, някаква измисляна АЗ-концепция.., която "е не е най-доброто, но е по-трудно да я променя, от колкото да я изтърпявам". Страхът обаче да погледнат в себе си е породен от това, че това, което ще видят, ще е различно, че ще трябва да се променят, да погледнат в лице провала на избрания от тях образ. А никой не иска да приезнае провала си. Спомням си една лекция, когато говорихме, че 90% от разводите, никой не си признава защо наистина се разделят. Тя обвинява него - той нея - просто защото никой няма смелостта да признае, че се е провалил като съпруг, като избор на семейство и тн.
Наистина ли този страх от провал - е най-голямата ни спирачка.
Много мъже остават цял живот сами, защото ги е страх да направят първата крачка към жена, за да не ги отблъсне. Други не започват работа, за да не се провалят. Трети цял живот обвиняват другите, за да не признаят своя провал...
Дали...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Елси · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 2:25 pm Заглавие:

Страх да, много е възможно страхът от провал да е най-големия ни враг наистина. Да ни възспира да действаме... Може би ни е страх да погледнем в себе си и да погледнем грешките и приблемите в очите...

Аз вярвам, че страхът се преборва най-простичко казано с игра на "индянско око" Very Happy

поглеждаш го в очите и не спираш, докато не го победиш и превъзмогнеш Wink

Боли, очите сълзят, погледът прескача, особено, когато си играеш с наистина силни страхове -врагове, но си заслужава, според мен. Смея да кажа, че доста преблеми и страхове съм надцакала с този метод Laughing

НО дали пък няма страхове и комплекси дълбоко заложени в нас от детството от несъзнатото, дъри защо не от някакво предходно съществуване, ако има такова (стремя се да не отричам никоя теория категорично)?

Например наскоро прочетох кратък откъс от книга на Лиз Бурбо - поредната модерна дама, която изкарва добри пари от бестселъри за листностното усъвършенстване и себеопъзнаване... Laughing

Та там сред доста информация, която ми се стори популиска и сравнително излишна видях профили на така наречените типове маски, които си поставяме в живота си провокирани от страхове и комплекси несъзнателно придобити от детството ни. Маската на ОТХВЪРЛЕНИЯ например в детството, дори под най-финна форма, ако детето се е почувствало отхвърлено, то то носи маската на КОНТРОЛИРАЩИЯ - силен, независим, недосегаем, решитилен, лидер, победител...ала това е маска Laughing

Там видях себе си - тоест моята си маска и малко се стреснах, честно казано - видях отхвърлянето в детството, видях проявите към днешна дата. Как мислиш Лейди, дали имаме такива несъзнати страхове и комплекси обект на вътрешния ни свят и неосъзнати по-ранни събития и изживявания? И дали можем с тях да се преборим и надмогнем по някакъв начин, с оглед по-странния им характер и факта, че реално те са личностно изграждащи и определящи още от детството? Това страх ли е въобще на едно дълбоко подсъзнателно ниво или нещо друго? Дали можем да го контролираме...?
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

lady-to · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 5:10 pm Заглавие:

Според мен не само ги има, но и те са някаква основа, на която се градим. Комплексите и "маските" както ги наричаш са нещо като най-долния ни слой (долен, като най-ниско стоящ, първо ниво). Страхът от провал е онова, което ни пречи да ги надскочим. Ние сме заели някаква роля, сложили сме "маската", и от тук нататък, за да ги премахнем тези неща и да изскочи нашето истинско АЗ, трябва да се преборим - а именно там идва страхът от провал. Така мисля аз.

Скоро прочетох една книга, която страшно много ми хареса на Паулу Коелю - Захир. Невероятно лекия му стил и изразяването е като "вътрешния ни глас" - изкарват наяве неща, които всеки си е мислил, но не си е признавал. Та там имаше един такъв термин - "полезното извинение". Това е всяко нещо, с което извиняваме фактът, че не вървим напред. Истината е, че ние сме интелигентни същества и когато искаме да намерим аргументи - те ни заливат. Ако мен ме е страх да поема крачка напред - то ще бъде или неудобният момент или това, че някой си имал точни сега нужда от мен и тн. Но една вечер се замислих - ок, какво от това, че мога да обоснова перфектно себе си и това, че съм в застой...какво от това. Ще го кажа на някой - той ще каже "ок, да права си така е", след което ще се прибере вкъщи и ще е забравил за мен, но аз ще съм си там, със страховете ми и с фактът, че не смея да направя крачката. Мога цял живот да се оправдавам, но...пред кой? Вселената и кръговратът не ги интересъват моите оправдания - времето си тече и него не го интересува как ще го използвам и защо не съм направила това и това и ..всички крачки в живота ми. То минава..и потърпевшата съм само аз.
Така сама стигнах до извода, че животът е толкова кратък, че няма време за страхуване...пълен напред, докато не ти паднат колелетата..иначе се поддаваш на страха, намирайки поредните "удобни извинения"...
_________________
mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/

Елси · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 5:52 pm Заглавие:

Абсеееелютно съм съгласна с теб и май трябва и някой друг да се включи, че иначе ни отиде дискусията Laughing

с това съгласие

Развивайки темата - изхождайки от личния си опит например - мен трудно нещо може да ме задържи в бездействие - винаги скачам и от най-високата скала на предизвикателството и въобще не ми трябва някой да ме побутва - въпросът е дали съм погледнала какво има отдолу преди това и дали съм се замислила - ще слагам парашут ли, ще разпервам ръце да летя ли, във вода ли скачам - трупешката, защото е твърде високо или е по-нисичко и мога да изпълня един красив скок с главата надолу Wink

Т.е. да кажем, че стремежът да вървиж напред, стремежът за борба и прогрес го има, но какво е борбата без правилните оръжия?

Трябва ли, ако веднъж сме скочили и сме си счупили крак да скочим отново по същия начин, да си счупим и другия или направо главата Laughing

или е добре да се замислим над начина по който скачаме - да погледнем себе си отвън навътре и да открием по-добрия вариант за скок в следващото предизвикателство, или по-доброто уръжие и техники за защита в следващата битка и предизвикателство?

Мисля си, че вътрешния свят на човека може би е ключът към всички успехи и неуспехи - от психиката - желанията, емоциите, страховете, ВЯРАТА към практическата реализация в заобикалящия ни свят... не знам...по-мъдрите мозъци са го обяснили доста по-аргументирано в различни теории философски и религиозни течения, но пречупено през моя поглед общо взето така би звучало...

И в този ред на мисли, Лейди - мислиш, че може да има една такава последователност - малко като затворен кръг Laughing

: - да погледнем себе си отвън навътре за да опознаем, надграждаме и контролираме вътрешния си свят; - с помощта на вътрешния свят пък да даваме мръсна газ през живота си Wink

и да успяваме в различните му направления?
_________________
"Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".

Angel · Пуснато на: Пет Сеп 07, 2007 7:09 pm Заглавие:

Много интересна тема, харесва ми идеята "отвън навътре"... Съгласен съм с написаните неща, ама това не е лесно за постигане. Външния свят е по-сложен и от нас самите понякога, а и най-вече по-неконтролируем. Аз лично много се страхувам от провали. Не че не си живея живота като нормален човек, но твърде много обмислям и анализирам и от това не винаги вкусвам удоволствието да правиш нещо на прима виста. Провал-а обикновено ме плаши не само пред света, но и пред самия себе си, защото съм си изградил образ, който не искам да разбия. Последните 2 години обаче доста го промених и от това само печеля. Не изисквам толкова много от самия себе си както преди и съответно не давам и на хората да изискват толкова колкото преди. Всично в нормални граници, никакво пренатоварване, че от него само аз страдам. Понакога се оправдавам с "такъв съм си", но като цяло си казвам, че не може да съм на 25 и да си мисля, че съм завършен характер. Всяко разумно същество различава доброто и злото, ама не на всяко му се занимава да работи върху себе си. Айде стига съм мислил.
_________________
Който умира с възторг, нека се пази от възкресение.

snims · Пуснато на: Вто Юни 10, 2008 12:21 am Заглавие: