Пуснато на: Съб Сеп 08, 2007 4:18 pm Заглавие: Емоциите - наш враг и приятел ?!
От доста време се замислям над тази тема - как силната емоционалност и експанзивност може да е както нещо много приятно що се касае до усещането на приятни изжвявания и може би нещо много вредно що се касае до житейски премеждия и сложни ситуации.
Примерно често съм чувала, че мъжете са далеч по-успешни в бизнеса именно, защото не са толкова емоционални или имат строг контрол знам ли.
Трабва ли да се борим със силната емоционалност и какво предлага психологията в този ред на мисли? Необходимо ли е да подтискаме емоциите си, полезно ли е? А има ли по-добър метод за контрол над тях? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Емоциите се обуславят от темперамента, който пък е генетично заложен.Ние се формираме от 50% наследственост и 50% социално израстване. Не не нужно да подтискаме емоциите, но е желателно да се научим да ги контролираме.Можем да им се отдаваме когато сме"дете", но като "родител" и "възрастен " просто трябва да ги овладяваме.
Здрасти trol. Мерси за отговора. И аз мисля така - контрол. Ти например коя/и своя/и емоция/и считаш за най-трудно контролируема/и и как се справяш с нея/тях смяташ? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 10:29 am Заглавие: Re: Емоциите - наш враг и приятел ?!
Елси написа:
От доста време се замислям над тази тема - как силната емоционалност и експанзивност може да е както нещо много приятно що се касае до усещането на приятни изжвявания и може би нещо много вредно що се касае до житейски премеждия и сложни ситуации.
Примерно често съм чувала, че мъжете са далеч по-успешни в бизнеса именно, защото не са толкова емоционални или имат строг контрол знам ли.
Трабва ли да се борим със силната емоционалност и какво предлага психологията в този ред на мисли? Необходимо ли е да подтискаме емоциите си, полезно ли е? А има ли по-добър метод за контрол над тях?
Аз пък ти казвам,че в бизнеса могат да успяват единствено хора с изключително богат вътрешен свят и богата емоционалност или емоционална интелигентност,независимо привидно как е отразена тя на външен план.
Не смятам,че трябва да се борим с нашата емоционалност,а просто да я култивираме,да я насочим към нещо градивно,да я облечем в разум.Умереността обаче не представлява непременно борба за контрол над емоционалния живот,а естествена селекция след неминуем "сблъсък"с него.Тя е универсален и мощен заряд,който ако си позволим да потъпчем губим страшно много,дори ,бих казал,губим самите нас. _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Дедо Нали знаеш как се радвам, че се появи
ОК. Може ли да не боравим със суха теория само. Дай пример моля те - някакво олицетворение на добре построените и разумнозвучащи думи, които написа. Може ли за по-младите един или два примера за култивация на емоционалния ни свят.
Казвала съм го преди, казвам го отново - често говорим за близки неща с различни думи и стремейки се към истината, не виждам смисъл в това да кажем "абе контрол не е думата" , а да открием зрънцето и сърцевината на нещата и да внесем малко повече светлина в лично за мен жизненоважни теми.
Много хора избягват или ги е страх да коментират подобни задълбочени теми за вътрешния им сват, без да осъзнават, че повечето им проблеми или успешни решения са именно вътре в тях. Други само отсичат някоя мъдра мисъл и затварят страницата с аплом. За мен пък лично е важно освен да се забавлявам в този форум и да ми е приятно и да разисквам такива важни теми в дълбочина и да откривам нови неща съвместно с интересните събеседници, които си имаме _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Много точно го каза Елси,говорим за близки неща с различни думи.Темата,която пускаш е много интересна и не смятам,че мога да кажа нещо по различно,но все пак емоциите са за нас хората и в никакъв случай не бива да ги потискаме,защото е вредно за нас самите.Имам един приятел адвокат,който се ползва с добро име и е силно емоционален.Веднъж се разхождахме група приятели,и той разбира се взе думата,но така разпалено обясняваше нещо,че хората се обръщаха и сигурно са си мислили,че е луд...а на него дори не му направи впечатление,че има и странични хора,той говореше на нас.Такива хора живеят своя живот,а не живота на другите. _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Регистриран на: 11 Фев 2008 Мнения: 981 Местожителство: sofia
Пуснато на: Съб Юни 07, 2008 9:22 pm Заглавие:
Емоциите са и врагове, и приятели. Мисля, че повече клонят към първото, но благодарение на тях живеем пълноценно. Иначе просто нямаше да сме хора, ами машини. _________________ "Ти ще дойдеш, но ще бъде късно
аз ще гния в гроб студен
ще целуваш букви вместо устни
ще прегръщаш кръста вместо мен."
Емоциите са паразитни токове в мозъка, но без тях живота би бил много сив и скучен Обичам да ми е качен адреналина _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Моята същност са емоциите - ярки, наситени. Като в добър учбник се опитах да ги поставя под контрол. Нещо от мен се губи. Харесва ми да съм точно такава - да ми е като за първо и последно. Аз лично за себе си не приемам варианта овладени емоции. На мен ми "пасва" повече интелигентно изразяване на емоцията. Вербално за предпочитане. Когато вървя срещу собствената си същност не ми е комфортно.
Регистриран на: 26 Фев 2008 Мнения: 1051 Местожителство: София
Пуснато на: Вто Юли 01, 2008 2:44 pm Заглавие:
erandes написа:
Моята същност са емоциите - ярки, наситени. Като в добър учбник се опитах да ги поставя под контрол. Нещо от мен се губи. Харесва ми да съм точно такава - да ми е като за първо и последно. Аз лично за себе си не приемам варианта овладени емоции. На мен ми "пасва" повече интелигентно изразяване на емоцията. Вербално за предпочитане. Когато вървя срещу собствената си същност не ми е комфортно.
Ето това ми хареса много.Интелигентното изразяване на емоциите е много важно в общуването.Като цяло емоциите наистина са и приятел и враг на човека.Зависи от ситуацията и събеседника или партньора също. _________________ Никога не казвай "НИКОГА" защото няма начин да НЯМА НАЧИН !
Според мен емоциите са абсолютно ненужни и само пречат на живота. Емоционалната част от мозъка съществува заради годините еволюция, но това не означава, че е полезна с нещо. Емоциите помагат да се нахраним и да се размножаваме. За нищо друго не помагат.
Аз лично не съм съгласна с това. И двете крйности са лоши - ако изобщо няма или ако има в повече.
Но емоциите не са само, за да се нахраниш - емоциите играят много ключова роля дори в оцеляването, в насочването на вниманието, в обучението и в ред други изключително важни процеси.
Ако не изпитвате уоволствие - няма да искате да съществивате. Човек с апатия или депресия, в която няма положителни емоции - се самоубива.
Както всяко нещо, което ни е дадено - има своето значение. Но както всяко нещо - има своите количества и граници - под или над тези граници - нещата стават нездравословни. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Според мен емоциите са абсолютно ненужни и само пречат на живота. Емоционалната част от мозъка съществува заради годините еволюция, но това не означава, че е полезна с нещо. Емоциите помагат да се нахраним и да се размножаваме. За нищо друго не помагат.
Емоциите ни карат да усещаме, че сме живи и ни правят още в по-развити в търсене, изграждане и развиване на емоционалната ни интелигентност, Achernar. Краткото ни съществуване наречено живот за мен щеше да е безумно скучно лично, ако ги нямаше емоциите, които са сетивата на нашата душевност. За мен емоциите са изключително нужни. Не бих нарекла техния контрол точно граница, а по-скоро баланс и увладяване - това е страхотно предизвикателство особено за силно емоционални хора като мен. А виж отричането на нещо толкова многолико, ценно и красиво, като емоциите, по скоро може да го превърне в твой враг, но това си е моето мнение разбира се _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Напълно съм съгласен с теб Елси. При положение, че съм на мнение, че човек съществува за да изпита колкото се може повече удоволствия, което по дефиниция са положителни емоции, ако ги нямаше емоциите съществуването би било по начало напълно безсмислено а от там и ненужно _________________ Няма невъзможни неща, но няма и сигурни, всичко е въпрос на вероятности
Всеки човек има в живота си много емоции.И след като са част от живота му , макар и да има негативни ..как точно ще бъдат наш враг? Емоциите са красиво нещо, да плачеш,да се смееш,но мисля,че ще бъде голяма грешка да кажеш, че емоциите са твой враг! И след като е така какво?! Трябва да се опитваме да не чувстваме след като толкова време сме го правили?! Или да се преструваме пред другите, да се правим на силни?! Нали точно чувствата са хубавото на човека,нали това е красотата да чувстваш всичко, но разбира се умерено..защото когато не си даваш почивка,някой някога ще те разочарова и тогава ще си кажеш "Край,повече без никакви емоции, те ме нараняват, те са мой враг".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети