Това може би е и идеята ми за съществуването на тази папка - как човек може да опознавайки и анализирайки себе си в дълбочина да открие и дефинира с точност всички свои силни и слаби страни, да се научи да контролира финно процесите в себе си, да коригира недостатъците, които му пречат в проявите през житейския му път и да генерира положителна енергия за личните си успехи?!
Сега даже се замислям, че тази папка може би не е точно на мястото си в психично здраве, защото идеята ми е именно в това, че е нужно човек да наблюдава явен проблем в себе си, за да се обърне навътре към себе си и да види колко много може да направи всъщност тръгвайки от вътрешното себеизрастване, трениране, контрол и генерирайки всичко това в умения и енергия в ежедневния си живот.
Дали е възможно опознавайки в дълбочина вътрешния си свят, да се научим да го тренираме до такава степен, че той да се превърне в генератор за успешен живот и щастие? Дали източните философски течения са прави казвайки, че всичко тръгва от вътрешния свят - от мозъка и душевната сила? Дали психиката може дори да контролира физическия свят, както се твърди? Дали качества и характеристики като дущевен мир, самоконтрол, преборване на страховете, силна вяра, концентрация не са в основата на всичко, което твърдим, че "просто ни се случва" ? _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Пуснато на: Чет Ное 22, 2007 1:00 pm Заглавие: Re: Себеопознаването - пътят към успеха?!
Пътешествието означава да престанеш да си този, който се стараеш да бъдеш, за да се превърнеш в този, който ти си наистина.
Товае от П. Коелю, но въпросът ми е:Защо, някой хора преследват друг образ, а когато немогат да го достигнат, какво става с тях? Имам личен опит с много близък човек. Старшно е! Първо за него, след това за най близките. Защо някой хора живеят под маска? Осъзната или неосъзната е тя
Елси написа:
Това може би е и идеята ми за съществуването на тази папка - как човек може да опознавайки и анализирайки себе си в дълбочина да открие и дефинира с точност всички свои силни и слаби страни, да се научи да контролира финно процесите в себе си, да коригира недостатъците, които му пречат в проявите през житейския му път и да генерира положителна енергия за личните си успехи?!
Сега даже се замислям, че тази папка може би не е точно на мястото си в психично здраве, защото идеята ми е именно в това, че е нужно човек да наблюдава явен проблем в себе си, за да се обърне навътре към себе си и да види колко много може да направи всъщност тръгвайки от вътрешното себеизрастване, трениране, контрол и генерирайки всичко това в умения и енергия в ежедневния си живот.
Дали е възможно опознавайки в дълбочина вътрешния си свят, да се научим да го тренираме до такава степен, че той да се превърне в генератор за успешен живот и щастие? Дали източните философски течения са прави казвайки, че всичко тръгва от вътрешния свят - от мозъка и душевната сила? Дали психиката може дори да контролира физическия свят, както се твърди? Дали качества и характеристики като дущевен мир, самоконтрол, преборване на страховете, силна вяра, концентрация не са в основата на всичко, което твърдим, че "просто ни се случва" ?
Маската е много силен защитен механизъм. Т.е желанието му да бъде друг означава нежелание да бъе себе си, защото има комплекс някакав, който иска да скрие. Маската има функцията да крие - белези, грозотии, характеристики. Те може да не са грозни наистина, но човект ги вижда за такива. Обикновено тези хора са преживели нещо, което ги е накарало да сложат тази маска. Не е нужно да е сериозно нещо за другите.. може да е дума от някой, но тази дума е направила много голям белег. В повечето случаи това е неосъзнато. Те не разбират, е това е защитен механизъм. Някои хора го осмислят..но ако те успеят да го осмислят, те ще го променят.
Ако ти смяташ, че ритежаваш черта, която е грозна, ти ще се опиташ да я скриеш. ДРУГИТЕ да не видят. Зад това може да е забележка на някои учител пред целия клас. .. или пред всички деца в градината...което толкова го е засрамило, че той от тогава иска да изчисти този образ - пред всички и за всички. Да коменсира. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Маската е много силен защитен механизъм. Т.е желанието му да бъде друг означава нежелание да бъе себе си, защото има комплекс някакав, който иска да скрие. Маската има функцията да крие - белези, грозотии, характеристики. Те може да не са грозни наистина, но човект ги вижда за такива. Обикновено тези хора са преживели нещо, което ги е накарало да сложат тази маска. Не е нужно да е сериозно нещо за другите.. може да е дума от някой, но тази дума е направила много голям белег. В повечето случаи това е неосъзнато. Те не разбират, е това е защитен механизъм. Някои хора го осмислят..но ако те успеят да го осмислят, те ще го променят.
Ако ти смяташ, че притежаваш черта, която е грозна, ти ще се опиташ да я скриеш. ДРУГИТЕ да не я видят. Зад това може да стои забележка на някои учител пред целия клас. .. или пред всички деца в градината...което толкова го е засрамило, че той от тогава иска да изчисти този образ - пред всички и за всички. Да коменсира. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Пуснато на: Чет Ное 22, 2007 2:03 pm Заглавие: Re: Себеопознаването - пътят към успеха?!
Благодаря, за изчерпателния отговор! А, когато в един момент осъзнаеш положението си и захвърлиш маската, какво се случва в един момент с теб? Как ще продължиш да живееш? Просто бягаш, отиваш на място където може отново да сложиш маска. Това е един омагьосан кръг, от който няма излизане. Мисля, че трябва да си решиш проблема първо за себе си и след това с околните
ivanova написа:
Пътешествието означава да престанеш да си този, който се стараеш да бъдеш, за да се превърнеш в този, който ти си наистина.
Товае от П. Коелю, но въпросът ми е:Защо, някой хора преследват друг образ, а когато немогат да го достигнат, какво става с тях? Имам личен опит с много близък човек. Старшно е! Първо за него, след това за най близките. Защо някой хора живеят под маска? Осъзната или неосъзната е тя
Елси написа:
Това може би е и идеята ми за съществуването на тази папка - как човек може да опознавайки и анализирайки себе си в дълбочина да открие и дефинира с точност всички свои силни и слаби страни, да се научи да контролира финно процесите в себе си, да коригира недостатъците, които му пречат в проявите през житейския му път и да генерира положителна енергия за личните си успехи?!
Сега даже се замислям, че тази папка може би не е точно на мястото си в психично здраве, защото идеята ми е именно в това, че е нужно човек да наблюдава явен проблем в себе си, за да се обърне навътре към себе си и да види колко много може да направи всъщност тръгвайки от вътрешното себеизрастване, трениране, контрол и генерирайки всичко това в умения и енергия в ежедневния си живот.
Дали е възможно опознавайки в дълбочина вътрешния си свят, да се научим да го тренираме до такава степен, че той да се превърне в генератор за успешен живот и щастие? Дали източните философски течения са прави казвайки, че всичко тръгва от вътрешния свят - от мозъка и душевната сила? Дали психиката може дори да контролира физическия свят, както се твърди? Дали качества и характеристики като дущевен мир, самоконтрол, преборване на страховете, силна вяра, концентрация не са в основата на всичко, което твърдим, че "просто ни се случва" ?
Пуснато на: Чет Ное 22, 2007 5:15 pm Заглавие: Re: Себеопознаването - пътят към успеха?!
ivanova написа:
Пътешествието означава да престанеш да си този, който се стараеш да бъдеш, за да се превърнеш в този, който ти си наистина.
Товае от П. Коелю, но въпросът ми е:Защо, някой хора преследват друг образ, а когато немогат да го достигнат, какво става с тях? Имам личен опит с много близък човек. Старшно е! Първо за него, след това за най близките. Защо някой хора живеят под маска? Осъзната или неосъзната е тя
Маската може да бъде осъзната или неосъзната. Второто, неосъзнатото носене на маска, Лейдито го е описала, така че няма да задълбавам в този въпрос и аз.
Ще драсна някой ред за осъзнатото носене на маски и по-конкретно за НЛП.
Чрез някои НЛП техники съвсем съзнателно човек си слага маска и се нагажда към нея, докато маската спре да бъде маска. И това не е нещо, което се прави с цел човек да си вреди на себе си или да вреди на другите. Средство за лечение на някои проблеми е, при това доста ефективно. Както и доста сполучлив начин за личностно себеразвитие. Не бива да оставаш с впечатление, че маските винаги са нещо лошо, с което човека, който си ги е наденал си вреди.
Дали една маска е в полза на човека, който я носи или в негова вреда зависи от конкретната маска и не е редно да се слага обща оценка кое и как е.
честно да ти кажа съгласна съм донякъде с теорията, но не съм много съгласна с идказа ти.
Не мисля, че една маска може да е полезна по същността си - съзнавайки и приемайки я като маска човек никога не успява да приме полезните поведенчески механизми и модели вътре в себе си и да признае вътре в себе си желанието, възможността и накрая - наличието на промяна в поведението.
Естествено всеки има различни поведенчески модели в различна среда и в различните ситуации, но що се касае до себесъзнаване като някаква личност с конкретни характеристики, качества и негативи, конкретни тертипи на поведение - то там носенето на маска съзнателно не е полезно и градивно според мен, защото съзнавайки я като маска ти си поставяш преграда пред това да я приемеш къто част от теб -от поведенческите модели. Та мисля си, че поетапната съзнателна промяна в поведението характерно за дедени ситуации или среда е по-точната дефиния на това, което описваш. Защото маската, затова се казва маска и аз лично я възприемам като нещо извън мен, а ми се струва от написаното в темата и въобще причината за нейното откриване - та струва ми се, че и с другите хора е така. Нека не бъркаме нещата _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Според мен, осъзнатата маска не носи удовлетворение, защото тя те кара да гониш постоянно имидж, който не е твой. Това може да доведе освен до психични заболявания, така и до постоянно неудовлетворение от себе си и предпоставка за накагане на НОВИ маски, голяма част от които вече неосънати.
Това, което спомена Лилия за стремежа да се превъплатиш в маската - ми се струва, че е нещо различно. Това е идол, модел, които искаш да придобиеш, който е градивен и което е нещо супер нормално за развитието на личност при всеки.
Струва ми се, че въпросът на Иванова е по-скоро при проблем на човек, а не при негово нормално съзряване и модел на подражание.
Моят отговор е, че когато човек осъзнае маската си не се завърта в омагьосан кръг. ЗА да осъзнаеш, че си носил маска, ти трябва да си претърпял доста голяма трансформация на личността. Някой да ти го е показал по праилен път. Когато ти успееш да видиш, че си бил носил маска, това предполага вече да знаеш и проблема си или комплекса, който те е карал да носиш тази мака. А щом си го разбрал - той вече не е несъзнателен и вече имаш стимул да го промениш. Т.е тук говорим за трайна промяна, осъзната промяна.
Пак казвам, според мен носенето на маска не те прави лош човек или глупав или за подигравка и насмешка. Това е знак, че човекът има нещо, което му пречи, терзае го и е извън неговия конторл. Много често ние разсъждаваме от гледната точка на нормален човек без товзи комлекс и ни е трудно да излезнем от тази рамка и да погледнем какво може да се крие зад това. А там обикновено има гроезен белег.
Когато видиш човек със слънчеви очила в дискотека (например) си каваш "ееее тоя гъзар... може ли да има такива сеяни да изпъкнат ", но ако се случи така, че да си до него и видиш как ги сваля и отдолу видиш белег или по-зле..нещо.. се чувстваш като пълен идиот, че си си го мислил това. Само че при душевните белези няма как да ги видим. Но това е сигурен знак, че отдолу има нещо друго и колкото и нагли и нахакани са някои - толкова по-ранени и раними са те всъщност. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Съгласна съм с това, което излагаш като мнение, но проблема е много личен и не ми се ще да се впускам тук в подробности. Аз исках да разбера, когато тази маска дори и положителна да е тя за личността, ако не я достигне и я осъзнае как ще протече, повлияе на живота му и околните, които са те възприема ли като един , а сега... За него удара е по голям, но и за най - близките хора до него. Остави, че объркал неговият си живот, но и на останалите. Ох, незнам дали успях добре да опиша доколкото е възможно проблема, като несподелям подробности
lady-to написа:
Според мен, осъзнатата маска не носи удовлетворение, защото тя те кара да гониш постоянно имидж, който не е твой. Това може да доведе освен до психични заболявания, така и до постоянно неудовлетворение от себе си и предпоставка за накагане на НОВИ маски, голяма част от които вече неосънати.
Това, което спомена Лилия за стремежа да се превъплатиш в маската - ми се струва, че е нещо различно. Това е идол, модел, които искаш да придобиеш, който е градивен и което е нещо супер нормално за развитието на личност при всеки.
Струва ми се, че въпросът на Иванова е по-скоро при проблем на човек, а не при негово нормално съзряване и модел на подражание.
Моят отговор е, че когато човек осъзнае маската си не се завърта в омагьосан кръг. ЗА да осъзнаеш, че си носил маска, ти трябва да си претърпял доста голяма трансформация на личността. Някой да ти го е показал по праилен път. Когато ти успееш да видиш, че си бил носил маска, това предполага вече да знаеш и проблема си или комплекса, който те е карал да носиш тази мака. А щом си го разбрал - той вече не е несъзнателен и вече имаш стимул да го промениш. Т.е тук говорим за трайна промяна, осъзната промяна.
Пак казвам, според мен носенето на маска не те прави лош човек или глупав или за подигравка и насмешка. Това е знак, че човекът има нещо, което му пречи, терзае го и е извън неговия конторл. Много често ние разсъждаваме от гледната точка на нормален човек без товзи комлекс и ни е трудно да излезнем от тази рамка и да погледнем какво може да се крие зад това. А там обикновено има гроезен белег.
Когато видиш човек със слънчеви очила в дискотека (например) си каваш "ееее тоя гъзар... може ли да има такива сеяни да изпъкнат ", но ако се случи така, че да си до него и видиш как ги сваля и отдолу видиш белег или по-зле..нещо.. се чувстваш като пълен идиот, че си си го мислил това. Само че при душевните белези няма как да ги видим. Но това е сигурен знак, че отдолу има нещо друго и колкото и нагли и нахакани са някои - толкова по-ранени и раними са те всъщност.
За да уважа желанието ти за липса на подробност, ще се опитам да задам въпросите си така, че да не се налага. Ако някой вде пак не съм успела - не отговаряй.
Значи първо искам да попитам, според вас той осъзнал ли е наличието си на маска?
Говорите за хората са го възприемали един, а сега... това означава ли, че е минал на етап премахването на тази маска?
И на този въпрос надали ще може без подробности, но просто не ми отговаряйте ако нямте възможност - как неговата маска вреди на вас и околните? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Напървите два с "ДА", за третия наистина е трудно без подробности
Но тази маска мога да твърдя, че я носи още от детството или юношеството. Той просто избяга, нарани най близките си. Може би в момента и да е с друга маска. Как може подобна личност да започне нов живот, като зачеркне всичко в миналото си, дори най -милото си! Възможно ли е изобщо! Сложно е! Какво е бягството от пробелма, ако не се решава той не се ли явява отново в един момент, но под друга форма, но отново си е същият?
Имам един страничен въпрос от темата: Как психологията влияе на личността на вас психолозите? Не се ли случва понякога човек да изучава науката, помага на хората именно, защото има проблем. И в един момент не ви ли дообърква. Разбира се тук неслагам всички под общ занменател. Въпросът ми е свързан с лично преживяване, но не става въпрос за мен, аз не съм психоложка, но пък се убедих, че имам мн. здрава психика и ако бях се захванала с тази наука сигурно да съм била мн. уравновесена психоложка. Това бе в кръга шегата
lady-to написа:
За да уважа желанието ти за липса на подробност, ще се опитам да задам въпросите си така, че да не се налага. Ако някой вде пак не съм успела - не отговаряй.
Значи първо искам да попитам, според вас той осъзнал ли е наличието си на маска?
Говорите за хората са го възприемали един, а сега... това означава ли, че е минал на етап премахването на тази маска?
И на този въпрос надали ще може без подробности, но просто не ми отговаряйте ако нямте възможност - как неговата маска вреди на вас и околните?
Значи много от хората, които искат да учат психология.. търсят отговори в тази наука за себе си и собственото си поведение. Но според мен отговорите не са в учебниите. Дали влияе и дообърква - мисля, че не. Поне мен не. Даже обратното. Не мога да говоря за всички, но за себе си това, че го уча ми подрежда и структурира предишните ми теории и хипотези. По-скоро ми подрежда знанията и чувствата в различни категории, които придобиват смисъл. намирам това, което ми е липсвало като връзка, логика на нещата.
А относно другото, което попита...трудно е да се разсъждава за даден проблем, който явно е дълбок...без среща със самия човек. То с него трябва да минат доста срещи, за да се локализира точно какво движи нещата и от къде тръгват пролемите с поведението, камо ли само ей така. Ако кажете на лекар, че ви боли гърлото..може да са много неща, така и тук...ние можем само да си разсъждаваме разни теории...но истината е само в този човек, за който пишете. _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Преди време един познат ми бе казал: Полицаят и престъпника са една личност, с една психика, но вече зависи как ще протече животът му и по кой път ще тръгне. Като се замисля може би има логика, професионалиста полицай, много добре усеща действията на престъпника. Е, да тук е и мястото на образованието и опита. Разбира се, няма правила а, то по същият начин може да се твърди и за психиатарът, психолога и пациента Какво е вашето мнение? малко ми объркано това твърдение в главата
Аз съм склонна да се съглася донякъде, въпреки че вярвам и в значението на гените, онова, което ти е заложено, от какво тесто си замесен.
Сякаш е важно какви данни живеят или спят скирити и недоразвити у теб. Въпреки това сякаш наистина животът ни извайва като склуптор своята творба и някакси се изграждаме най-много именно на база изживяното. Анти латентното живеене съм обаче, т.е. да се градиш според хода на живота. Мисля си, че трябва да правим ходовете си в живота според нашите цели и желания. Факт е , че това е трудният начин придружен с много отговорност и трудни решения, често погрешни носещи болка от разбити носове и колена. И все пак вярвам, че това е по-добрия начин - да живееш живота си, а не образно казано той да живее теб. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
на скоро гледах един филм: "Другата в мен"на края завърши с думите
"Няма връщане на зад към себе си, това си Ти, което си сега"
има преломни случки в животът ни, които ни променят изцяло. Вече сме други и не можен да бъдем предишните. Животът ни е променен, мислите, чуствата, възгледите, а може би обкръжението. С приятелите, хората с които сме общували. Сигурно остава частица у нас, но се изгубва в морето. Възможно ли е след подобно преживяване изяло да се скъса с предишният АЗ
Ами разбирам идеята изцяло да ти кажа, много интересно звучи и като чели си е точно така. Мисля си обаче, че чисто психологически ние хората сме склонни да отбелязваме промяната и различното спрямо предходния образ - като "Пълна промяна" - ставаш нов човек визуално, напълно се променяш - и си викаме "Егати и промяната, та това наистина е нов човек"...Защо? Ами защото по естествен път отбелязваме разликите, а не че този човек има същия блясък в очите, същата топла усмивка, прави същата гримаса и мило намигване - абе той си е, маааалко разкрасен и по-добър ако се вгледаш...но за нас е напълно нов и различен - друг човек- на пръв поглед.
Мисля си, че е същото с емоционалните, психологически промени, промените на характера - ние никога не се изтриваме с гума от листа, за да се нарисуваме наново, а просто се моделираме под ударите на живота като камъче, което моделира морето - всеки път много променени и въпреки това - онези хора с онази същата душа...
Така мисля аз - мисля си, че само се моделираме, та колкото и крайно променени да си изглеждаме сами на себе си и другите понякога...А затова, че връщане назад няма - няма и според мен, но затова са спомените, затова може би са и приятелите, които са били с теб тогава, с теб са и сега, та макар и по-рядко ииии сякаш така нишката не къса с вълни цунами, а просто се носим по морето на живота в малко по-спокойни води и все пак с многото му подводни течения, черни дупки, биииитки и таааака Така мисля аз
Не се трийте с гума хора викам Правила съм го и боли много И да ни се струва признак на сила, всъщност може би е признак на липса умението за баланс според мене...Защото добрият художник винаги има какво още да направи върху картината си, лошият рисува нов и нов десетминутен ескиз /тип скица/ и може би никога няма да създаде истинска картина в търсене на по-доброто начало.... _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Няма връщане назад,това е ясно,можем да бъдем такива или онакива,да живеем по определен начин,да се срещаме с избраните от нас хора,но важното според мен е какво става в нашите глави.Ако решим да правим промяна за себе си,това не означава,че трябва да забравим миналото.Дори напротив,да го осъзнаем като факт и дори да се радваме,че се е случило,защото сме живи искаме да бъдем...Развитието ни,не е нещо което може да се разглежда от един или друг ъгъл и някой да ни дава оценка,колко много сме дръпнали напред,то е в нас,като усещане и вътрешен комфорт.С маска или не важно е човек как се чувства,на едни ще се хареса,други ще съдят...какво по нормално от това.Моята философия е да си живея живота така както АЗ намеря за добре.Не ме интересува,какво си мислят другите и какъв етикет ще ми лепнат.Познавам себе си и точно за това искам да се развивам и вървя напред.Много се радвам,че Ви срещам и можем да говорим по тези теми.Благодаря! _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Няма връщане назад,това е ясно,можем да бъдем такива или онакива,да живеем по определен начин,да се срещаме с избраните от нас хора,но важното според мен е какво става в нашите глави.Ако решим да правим промяна за себе си,това не означава,че трябва да забравим миналото.Дори напротив,да го осъзнаем като факт и дори да се радваме,че се е случило,защото сме живи искаме да бъдем...Развитието ни,не е нещо което може да се разглежда от един или друг ъгъл и някой да ни дава оценка,колко много сме дръпнали напред,то е в нас,като усещане и вътрешен комфорт.С маска или не важно е човек как се чувства,на едни ще се хареса,други ще съдят...какво по нормално от това.Моята философия е да си живея живота така както АЗ намеря за добре.Не ме интересува,какво си мислят другите и какъв етикет ще ми лепнат.Познавам себе си и точно за това искам да се развивам и вървя напред.Много се радвам,че Ви срещам и можем да говорим по тези теми.Благодаря!
А не ти ли се е случвало да останеш неразбран. Ти влагаш едно, отсрещният те разбира криво. Когато имаш различно отношение към живота, към взимоотношенията между хората като приятелсто, като интимност. не става и да не ти пука, губиш приятели. Кой установява тез правила и норми как да се живее?! Различен ли си от нормата....
Да,случвало ми се е да остана неразбран,но в една съвсем различна област,там където е моят свят,но това е друга тема.А за взаимоотношенията,не съм много по различен от повечето хора,просто се дръпвам от един или друг човек,с когото съм потдържал контакт,но това не означава,че го губя като приятел,защото ако го загубя няма да е такъв.Не можах обаче да разбера въпроса;Различен ли съм от нормата?...Каква норма и какви са тези правила.....нещо не разбирам. _________________ ''Научи се да мълчиш.Нека спокойният ти ум слуша и попива''
Да,случвало ми се е да остана неразбран,но в една съвсем различна област,там където е моят свят,но това е друга тема.А за взаимоотношенията,не съм много по различен от повечето хора,просто се дръпвам от един или друг човек,с когото съм потдържал контакт,но това не означава,че го губя като приятел,защото ако го загубя няма да е такъв.Не можах обаче да разбера въпроса;Различен ли съм от нормата?...Каква норма и какви са тези правила.....нещо не разбирам.
Нищо притесняващо. Просто ако не си по правилата установени от обществото, знам ли защо, някакси невърви. И в действителност е така, нестава въпрос само за това, че не си разбран.
Часовете са според зоната GMT + 3 Часа Иди на страница 1, 2Следваща
Страница 1 от 2
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
и някакси се изграждаме най-много именно на база изживяното. Анти латентното живеене съм обаче, т.е. да се градиш според хода на живота. Мисля си, че трябва да правим ходовете си в живота според нашите цели и желания. Факт е , че това е трудният начин придружен с много отговорност и трудни решения, често погрешни носещи болка от разбити носове и колена. И все пак вярвам, че това е по-добрия начин - да живееш живота си, а не образно казано той да живее теб.
И да ни се струва признак на сила, всъщност може би е признак на липса умението за баланс според мене...Защото добрият художник винаги има какво още да направи върху картината си, лошият рисува нов и нов десетминутен ескиз /тип скица/ и може би никога няма да създаде истинска картина в търсене на по-доброто начало....