Пуснато на: Нед Сеп 09, 2007 1:25 pm Заглавие: Как да се поставим на тяхно място?
Когато трябва да подходиш към някой човек, е хубаво да се поставиш на негово място, за да видиш как стоят нещата и от двете страни. Но как да се поставим на мястото на кучето, за да видим къде грешим, когато го възпитаваме? Придавайки му човешки черти - ние вече сме сгрешили. Но как да влезнем в ролята на кучето, като незнаем какво е да си куче?
Понякога, когато възпитавам кучето ми виждам, че греша и се опитвам да погледна от негова гледна точка. "Ако някой на мен ми направи така, няма да ме накара да му донеса пръчката", но техните закони са различни от нашите. Понякога ги надценяваме, понякога обратно. Как да видим нещата от техния ъгъл?
Бббфууу, сложна тема, Жана. Имала съм много кучета и други любимци, сега имам декоративно зайче например - малко животинче, което със сигурност има много по-малко мозък и афинитет към дресировка от кучетата. Обаче с всичките си любимци съм научила едно нещо, което май действа безгрешно - ЛЮБОВТА - наистина говорим на различни езици, различни видове сме, когато го биеш или му се караш кученцето често не може да разбере защо, НО КОГАТО ГО ОБИЧАШ и го показваш - те винаги те разбират. Т.е. аз вярвам в поущрението - даването на награди - саламче при кучетата, аз на мойто зайче му давам специален витамин с вкус на морков и когато го повикам идва при мен, когато му сложа храна да се прибира в клетката си влиза сам, когато си играем си играем, когато му кажа не - знае, че не трябва да прави така, въпреки, че минаха няколко години преди да го науча да не яде кабелите на техниката, чехли, обувки, да не ака по леглото - но се научи, тогава, когато подходих с добро, мисля си, че в противен случай не винаги оставаме разбрани с викането и боя и любимеца често просто прави на инат. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
ОБАЧЕ, аз имам куче, което е ГОЛЯМ инат. Адски умно е и точно за това е трудно за дресировка. Аз лично съм си иградила теория, че колкото е по-интелигентно едно същество - толкова по-трудно можеш да го подчиниш. Най-малкото, защото винаги намира вратички как да се измъкне. Пример - ние не му даваме да се качва на дивана и на меката мебел, защото той е голямо куче и не му е мястото там. И той го знае - никога дори и не се опитва да се качи. Но какво се случва. Една нощ ставам да пия вода и изневиделица паля лампата и познай - той спи на дивана. Естествено веднага щом аз запалих лампата той- иииизззтееечее бааавно от дивана и се скри. И аз схванах - той знае кога си лягаме и си ляга на неговото легло, но в момента, в който ние заспим - се качва леко на дивана и цяла нощ си спи там. Сутрин се мести и си ляга на земята и ние нищо незнаем. Реално той много добре знае какво прави и , че не е правилно. Но той си е намерил начин как да ни надхитри. Имам още един милион примера.
Така например, когато сме вкъщи той е ужасно послушен, но навън....край. Все едно е "ок в къщи е вашето място - навън моето. Аз вичакам да ме изведете цял ден, сега вие ще ме чакате". Той е адски обичан. Даже по-често ходи на лекар от нас, решем го, къпем го с шампоан с мирис на ябълка, гушкаме го и какво ли не и ние наистина сме много привързани към него. И когато ние станем много добри - той се олива. По-лошото е, че е голямо куче и когато навън не е послушен - е опасен. Той е бивш бездомник и е адски добър с хора, но много лош с кучета. И такова куче, трябва да е тренирано. Тренирането от своя страна според мен трябва да има и наказание и поощрение. Но раазбира се в граници. Боя не е възпитателно средство - но помага. Но ако боя стане много силен - тои агресира кучето. За това според мен трябва да има граница - как да можеш да накажеш, да го наплескаш толкова, колкото той да разбере, че не е правилно да се прави нещо, но не и след това. Тук както казва Жана, и аз правя грешката да мисля като човек. Аз си мисля така "ако аз съм сгафила и не осъзнавам, че съм сгрешила - накажи ме, за да разбера. Но ако аз сгафя и много добре знам, какво съм направила и съжалявам - поощри ме, защото ако аз се чувствам зле, че съм сбъркала - наказанието е минаване на границата. Но както казва Жана - дали човешкото мислене е като при тях? Незнам _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Аз пък имам котка. Взех я вече възрастна от една приятелка, която я харизваше, понеже повече пребиваваше в Япония и там котката нямаше как да отиде. Животинката беше живяла при най-различни хора и се беше озлобила. Злобичката и беше страшна. Види ли човек, веднага скача без причина да го дере.
Сигурно година-две ходих надрана. Веднъж ме лиши от ботуши, защото през тях ме одра и освен моята кожа, то и кожата на ботуша стана нарязана на ивички от нокти и на дупки от зъби.
Въобще не даваше признаци, че с нея ще се разберем. Не даваше да я гушкат. Веднъж избяга от вкъщи и с мъжа се убихме да я търсим. Намерихме я и тогава голямо къпане падна, че се беше намърляла, а тя и не даваше да я къпем.
Знаеше кое не трябва да върши и напук баш това правеше. Катереше се върху масата. Наренди ни и мебелите. Изяде ми цветята.
Никога не съм и посягала. Тя се успокои. Хареса ни с мъжа ми. И взе да се изживява като важна част от семейството. Първо просто стоеше важно-важно до нас, когато седим в хола да гледаме филм или да си говорим и си дава вид да взема дейно участие в нашите занимания. После почна да се присламчва да седи в мен или в него. Постепенно се довери да я галя.
И възприе дома ни за свой. Стана гушкава. Дрането, хапането и пакостите спряха. Мебелите видяха мира. На масата сама спря да се качва. В един момент се почувствах все едно си имам куче. Като чуе някой отвън чужд да минава и почва да ръмжи зло отвътре.
С гости трудно се помирява. Веднъж почувства заплаха от към приятелка, която говореше за нейната си котка, как щяла да изяде моята. И котката ми се вбеси. Тя си знае името и явно разбра, че я сравняват. Изяде приятелката ми до кръв, преди да успеем да я спрем. Въпросната приятелка после не искаше да идва у дома.
Така че освен любов, нужно ти е и търпение за кучето. Може би ти няма доверие и затова ти прави напук. В един момент то ще се довери изцяло и ще имаш пълната му защита и уважението му на свое разположение.
Така че освен любов, нужно ти е и търпение за кучето. Може би ти няма доверие и затова ти прави напук. В един момент то ще се довери изцяло и ще имаш пълната му защита и уважението му на свое разположение.
Малкия Принц - опитомяването на лисичката....може би всичко е казано там _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
ММда любов и търпение. Но все пак, това което мен ме накара да напиша тази тема беше - по-скоро извън възпитателно. Как да "проговорим" на техния език. Как да се поставим на тяхно място? Как да видим света такъв, какъвто го виждат те? Семейството - глутницата, маркирането, душенето...как можем две различни същества, поставени в един свят и взаимни отношения, с техните различни мерни единици - да се разберат. Дали Любовта е универсалния език на вселената?
Честно казано мисля, че да Поне това е най-прекия път към света на съвсем различно същество, както ти казваш. Всъщност и през моя поглед си напълно права, че света на кучето ни е напълно е различен от нашия, но реално взимайки домашен любимец ние го приемаме в нашето семейство и се опитваме да го адаптираме в него- опитомяваме го като в замяна може да му дадем само мноого обич и грижа.
Ако кучето ни приемаше като член на клутницата - както вълците прибират Маугли в гората, вероятно щяхме ние да научим техния език. Но си мисля, че и тук е въпрос на територия - кучето идва при нас - на наша територия и ние му обещаваме дом, подслон, грижа, любов и то просто се адаптира към нашия свят, ставайки малко по-малко диво куче и павече обичан и обгрижен домашен любимец. То знае, че цената на подслона и топлата храна е разходка два пъти дневно, а не тичане на воля по цели дни и постоянна игра, знае, че трябва да спазва куп глупави правила, които му налагаме И ВЪПРЕКИ ТОВА то стои с нас и ни обича - жертва неговия свят малко или много, за да стане част от нашия... Сигурно виждайки бездомните кучета по улицата нашето куче разговаря и контактува с тях, та макар да му викаме - "не там, това псе има бълхи" и вероятно знае, че цената е висока - цената, която плаща и стойността на онова, което ние му даваме - а то според мен е грижа, дом, любов, любов и пак любов.
Имах една Сибирска лайка навремето - това е доста дива порода от типа на Хъскито - близко до вълците и не толкова лабораторно обработени като някои други породи та тази Лайка мойта веднъж смесечно поне бягаше от вкъщи да се натича - 2-3 дни да се натича наволя и се връщаше пак вкъщи. Тя не приемаше докрай ограниченията и цената на домашния уют и любовта, според мен, защото просто си беше по-диво куче. Аз треперех от притеснение по няколко дни, но Арла /така се казваше/ винаги се връщаше у дума. И така си мисля, че ако кучето не приема да стане част от твоя свят и не смята, че отдадената любов е еквивалентна на цената за нея - просто ще избяга от теб за винаги. Затова пак казвам - мнооого любов, според мен и няма място за притеснение. А относно кристално ясния поглед в света на кучето - колкото и да се опитваме вярвам, че само, ако сме поставени в ситуацията на Маугли в някоя кучешка глутница или по друг начин казано, ако ние сме в кучешко семейство и дом, а не кучето в човешко, то вероятно само тогава бихме имали този ясен поглед и усещане за техния си свят, за който питаш. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
ММда любов и търпение. Но все пак, това което мен ме накара да напиша тази тема беше - по-скоро извън възпитателно. Как да "проговорим" на техния език. Как да се поставим на тяхно място? Как да видим света такъв, какъвто го виждат те? Семейството - глутницата, маркирането, душенето...как можем две различни същества, поставени в един свят и взаимни отношения, с техните различни мерни единици - да се разберат. Дали Любовта е универсалния език на вселената?
Понеже съм гледала много и различни животни през разни етапи от живота си, в един момент ми се е случвало да видя у дома разбирателство между животни, които в природата биха били хищник и хапване или най-малкото биха били врагове. Примерно котката ми пазеше домашната мишка, когато я пусках на разходка из стаята и мишката лягаше до котката и двете се кефеха на компанията си. По едно време змии гледах. И пак нямаше проблем за котката (котката при мен е вечното присъствие).
Попадайки близо до хората, животните възприемат човешкото поведение и научават за хората доста. Чела съм, че една котка или едно куче всъщност научават няколко хиляди човешки думи (3-4 хиляди). Отделно от това съм чела, че за да говори средно добре чужд език, на човек му трябват точно толкова 3-4 хиляди думи.
И обратното- ние можем да научим техния език с наблюдаването им.
Но техният език не е толкова говорен, колкото език на жестовете и на миризмите, на чуването на звуците на околния свят по един доста различен начин. Това за заслушването в звуците не важи за змиите- змиите са глухи създания и при тях е друго. Там главно осезанието и обонянието играят роля. Макар че зависи от вида на змията дали може да се сприятели. Родните видове са спокойни и гушкави, но да кажем една гърмялка си е нервно създание, защото е смъртоносно отровен хищник с властнически характер и не допуска да бъде пипана току тъй.
Езикът на тялото им е интересен на животинките. Особено на змиите, които са спецове в това отношение да общуват чрез пози на тялото си. Например всяка змия, с изключение на един единствен вид не живущ в България, предупреждава с езика на тялото си, преди да нападне и дава малко време за бягство на каквото и да е предупредила, че се кани да напада. Освен ако не е изненадващо сгазена. Туй е из кодекса на честта на змиите.
За котките и кучетата, струва ми се, физическият допир е важен, стига да не се прекалява с него и да не е насила. Аз съм на принципа, да пробвам да гушна, пък то ако не иска, да спра. Така те си определят приятелите. Щом дава пипане, значи приема приятелство.
Колкото повече се наблюдават движенията на едно животно, толкова повече се научава за неговата личност, особено ако животното осъзнае, че се мъчиш да му разбираш езика. Например котките природно казват "здрасти" допирайки нослета едно до друго за кратко. Спрямо хората са се отучили да го прилагат, защото хората по друг начин си казват "здрасти". Но този друг начин лишава котката от този именно допир и тя може да реши по котешки правилник или че стопанинът и е странен и да потърси друг поздрав за него, или да се стресира, че не я искат за приятел и да я избие на отдръпване и дистанция, когато не получи кратък секунден допир с нос по вирнатото умолително нагоре към човека свое носле за "здрасти, ти си моят приятел". И ако не и се предостави някакъв заместващ поздрав, който да я устройва, става една... В това отношение котките са капризни и ако не ги разбира собственикът им, се дистанцират от него, а несполучилият човек решава, че е вярно, дето котките се привързвали към дома, а не към обитателите му.
А дали разбират нашата целувка? Когато го хванш животинчето и го нацелуваш - как ли го разлират това? Дали допирът с уста е по-различен за тях? _________________ mur-mqu
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
как сте хора