Психология

Психолог съм по образование.Банкер по професия.

Това ми звучи много добре. И какво, Дедо - помага ли психологията в банкерството??

Мен ми се струва, че много може да помага - уууххааа Направо ги оплиташ до ушите сигурно. Мисля си че психологията навсякъде помага - логично, но пък където става дума по-пряка работа с пари - търговия, банкерство и т.н. еееееххх - това може да е рая PDT_003

[quote="Елси"]Психолог съм по образование.Банкер по професия.

Това ми звучи много добре. И какво, Дедо - помага ли психологията в банкерството??

Мен ми се струва, че много може да помага - уууххааа Направо ги оплиташ до ушите сигурно. Мисля си че психологията навсякъде помага - логично, но пък където става дума по-пряка работа с пари - търговия, банкерство и т.н. еееееххх - това може да е рая PDT_003[/quote

Психологията наистина би могла да помага много във всяка една професия,независимо в какъв бранш се изявява тя.Психологията и финансите биха могли да бъдат един страхотен тандем,обаче за това са необходими и други условия,най-общо казано,личностни качества.
Въобще психологията представлява солидна основа,която би могла да се комбинира с почти всичко останало.Но е важно да се има предвид,че аз говоря за психологията като чисто практическо знание,а не само като наука.Говоря за нея като за умение.Психологията представлява само инструмент в ръцете на човек.

Аз също смятам, че психология има навсякъде, дори в това как да пазаруваме или да откъснем доматите . Не е нужно да е нещо като - "аз съм психолог, значи разбирам". По-скоро самата наука аще е толкова нова и толкова недоказани неща има и неясни, че тя самата се развива - както и ние към нея. В лекции толкова често се среша "предполага се, че..." или "една от теориите е". Както и Дедото каза - за мен психологията не е като математиката - учиш я, има правила и закони, следваш ги и решаваш задачата. Психологията е във всекидневието, опита ни, елементарното псибиране с градския транспорт, гледането на звездите и какво ли не- когато имаш време да се замислиш какво се случва около теб.

А Лилия, относно това за HR-ите. Не мога да кажа дали трябва да са икономисти или психолози. Според мен е добре да разбираш от психология, независимо дали имаш и икономическо образование. Има тънкости, които наистина изискват такава нагласа. Естествено, не всеки който учи психология е психолог. Някой може да учи и 10 години нещо и да не е колкото друг, който учи 4. В смисъл - не от всяка клечка става свирка. Може би тези, с които си имала работа не са били професионалисти. Но си мисля, че ако трябва да е отличен професионалист в тази област, трябва да има Усет и Познания към и от психология. Т.е това да ти се отдава и да си така настроен човек. Аз имам колеги, които учат с мен и ... не мисля, че имат това качество - имат знанията, но.. психологията не е само лекциите и учебниците.

Здрасти Лейди,

мисля , че това "предполага се, че..." или "една от теориите е". в психологията може би често идва и от характера на самата психология като такава - аналитична, всеобхватна и вечно търсеща нови решения. Незнам дали е така, но просто ми дойде като идея и наблюдение

Може би е идея да се намерят желаещи психолози с такава специализация и да седнем да сравним кой какво е учил и колко знае. Както казах, икономиката не е суха и безчувствена наука.

Сигурно и моментът с интелекта и с усета го има, но аз предполагам, че в този форум сме все умни хора и с усет, та тези фактори може спокойно да ги сложим настрана що се отнася до нас тук пишещите.

Освен това за едно нещо бъркаш:



Навремето в един форум, в секцията му за математика, аз подхванах един математически спор, който се проточи над 12 страници. "Има правила, следваш ги и решаваш задачи", това не винаги е важащ принцип.

Математиката също е жива и развиваща се точна наука (за мен поне и интересна такава), в която някои неща се знаят, но не всички.

Има си различни математически доктрини. Някои от тях си противоречат с други, а също и далеч не всичко се знае и това е нормално да бъде така. Например евклидовата и неевклидовата геометрия (хиперболична, елиптична и др.) се различават по въпроса за успоредните прави доста.

Няма наука, която да е завършила своето развитие и да казва за себе си: "Аз се родих в тази година и спрях да се развивам в тази година".

Знаеш ли Лилия, мисля че точно за тази агресия в спора се опитах да ти намекна - например казваш, че HR без математика няма - как можело психолозите да се занимават с човешки ресурси - доколкото разбрах. Ами доста е агресивно и към Лейдито и към Дедото, според мен. Представи си, че без тази агресия би научила нещо - например, че по света в отдел човешки ресурси има и икономисти за това, за типа дейности, които ти споменаваш, че при нас ги правят счетоводителите и психолози, които да правят подбора на кадри. Просто нещата у нас още се нагласят и падреждат, особенно в трудовите характеристики и ако тръгне човек в ожесточен спор, вместо да научи нещо например може да стигне дотам да сравнява психология с математика.

Ти предпочете агресивната критика, която и аз можех да проявя също например, когато ghh ме попита - защо продажби и маркетинг заедно - работила съм ги и заедно, но знам, че тя е права и, че просто у нас практиките не са най-добрите все още. Мисля подробно го потвърдих и се опитах да дам полезна информация вместо да заявя - абе аз съм много добра и ги мога и двете.

Надявам се да ме разбереш правилно - не е критика и се надявам да не те засегна, просто мое мнение отпратка към темата за спора - красиво нещо, което всеки умел в него е добре да управлява внимателно, според мен.

Аз попитах:



Къде видя агресия във въпроса ми?

Другото е моята позиция. Когато я четеш, не бива да забравяш, че за мен това не е окончателна констатация, а наблюдения, резултат от досегашен мой опит. Аз не случайно разказвам случки от живота ми в подкрепа на изводи. Т.е. изводите са важащи на базата на тези случки и аз допускам други варианти, щом питам защо и психолози се занимават с УЧР. Но аз вече имам позиция. И нали се сещаш, че без да е доказана като невярна, аз тази позиция няма да я сменя.

Друг е въпросът как възприемат поднесената информация останалите, които я четат. Ако се чувстват заплашени, то защо се чувстват така? Че да не би да съм извадила сатър да ги колям? Ако се чувстват нападнати... Може би е неувереност в себе си? Може би е нещо друго?

Аз се присъединявам до някъде в мнението на Елси.

Но има нещо, което ми направи впечатление, което може и да не е така, но е като константа от няколко постове на Лилия. Имам усещане, че правиш конкурентни психологията и икономиката. как икономиката е много по-добра. Но ние се опитахме да кажем, че те не са конкуренти - а са различни неща, които дори се пресичат в доста направления. Или поне на това наблегнах аз. Аз не казвам, че психологията е по-добра и икономистите не са добри HR-и, защо ти го казваш за нас?
И относно математиката - всичко, което исках да кажа е , че е по-точна наука от психологията - а не, че е суха материя, която върви само по определени правила. Моля те, не се хващай за думите и израза, а за идеята, която съм се опитала да създам, защото може би не съм се изразила с точните думи и не винаги успявам да въплатя идеята си с правилни примери. Но ако успееш да я хванеш въпреки моите грешки - тогава наблегни на нея. Така ще избегнем това да търсим за какво да се хванем като агрумент, за да покажен, че другия не е прав и да говорим за едно и също нещо, но все едно, че спорим.
Защото аз съм съгласна с теб за математиката и просто не съм се изразила километрично, а с няколко думи, които мислех, че са достатъчно, за да покажа идеята си, че наистина тя е по-конкретна и точна от абстрактните неща.

Хайде сега отново и по същество:)

Честито на Лейдито, че е Гуро

Самоцелния спор аз не считам, че има стойност, каквато и да е било, затова вметката към Лилия относно темата за спора - логично няма да я продължавам

Благодаря:) Бих ви пожелала и на вас скоро да станете, но сте с модераторска титла, която не се променя. За хубаво или лошо. Ако искаш мога да си те сложа, за да си се катериш в иконките и ти?:)

Да, ако може

Здравей Лейди.

Именно това се опитвам да кажа- че психологията и икономиката са различни неща.

Но персоналът е част от фирмата, а фирмата е обект на изучаване на икономиката. От там и персоналът като обект на изучаване на икономиката, до колкото поведението на един човек на работното място се определя и от фирмата, т.е. от т.нар. организационна култура във всичките и аспекти, която организационна култура е продукт на работата на фирмата в икономически аспект. От там убеждението ми е, че човек трябва да познава икономиката, за да разбере организационната култура и да е в състояние да и въздейства, за да осигури добра мотивация на персонала и всичко останало, необходимо за просперитета на фирмата. Това е един пример, който се надявам да е разбираем.

И да кажем като съм завършила УНСС, мен са ме учили как да създавам стратегии по заплащане на труда, как да изчислявам икономически разходи във връзка с УЧР и социални разходи.
Примерно това (то е ясно, че не мога да изредя всичко, дето съм учила). Които до тук изброени икономически трикове могат да повишат мотивацията на персонала (респ. намялат текучеството и съпътстващите го разходи, изразени в загуба на пари), като усъвършенстват заплащането на труда, подобрят взаимоотношенията между началници и подчинени и осигурят здравословни и безопасни условия на труд.

Как би се справил с постигането на същите цели един психолог без да търчи при счетоводителя или при шефа си и изобщо има ли такива права да направи подобно нещо?

И принципно системата за управление на заплатите се разработва от УЧР-то. Как един психолог би направил стратегия по отношение на общото равнище на заплатата? Как би направил стратегия по отношение на структурата на заплатата? А каква стратегия би дал по отношение на диференциацията на заплатата? И изобщо има ли такива права?

До какво всъщност е сведена функцията на един психолог в УЧР-то?

Уф, май прекалих с питането. Извинете.

Което не значи, че не си чакам отговорите де.

Не мога да ти кажа навсякъде, но в тази фирма, където съм на стаж, няма тези неща, които изброяваш. За мен тези качества, които ти пищеш са по-скоро на един тиим лидер или мениджър.

За HR-а са важни други неща извън фирменото управление. Т.е ти отбираш хора, спрямо критерии, които смяташ, че са нужни да има кандидат СПРЯМО конкретни изисквания на работодателя. Т.е аз ти казвам - намерете ми офис асистент, моята фирма е американска и се занимава със строителни материали. От там аз търся човек, който да знае англ. ез, да има подобен опит и да има образование в тази сфера. Също така да разбира от базово счетоводство. Когато го видя - мога да разбера до колко този човек се вписва с твоя екип и дали ще е добър служител. Горе-долу с това се занимават.

Смятам, че товая което си учила, по-скоро е за управление на екип, за мотивация, сплотяване, координиране и тн. Това вече си е бизнес управление. Но не е набиране на персонал - човешки ресурси.
Може и аз да не съм запозната с нещата, но до колкото аз имам опит - е така.

УЧР е част от мениджмънта на уважаващите себе си фирми.

А по-известната част от това, с което се занимава УЧР е:

- анализ и проектиране на длъжности;
- планиране на човешки ресурси;
- подбор на персонал;
- обучение и развитие на персонала;
- оценяване на персонала;
- заплащане и социално осигуряване на персонала;
- осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд;
- регулиране на трудовите отношения;
- осигуряване на равни възможности в труда;
- трудова мотивация, организационна култура и др.

И още много други, но тези са най-известните. И всяко от тези неща, дето до тук съм ги изброила, е огромно като материя, която да се познава. Примерно, за да се направи адекватно заплащане и соц. осигуряване на персонала е нужно да има човек икономически и правни познания. Икономиката и правото са двете лица на една и съща монетка. Затова един икономист може спокойно да се занимава с заплащане и соц.осигуряване на персонала. Икономистите учат и право.

Аз мисля, че говорим за различни неща. Както казах това е моят опит. Предполагам, че когато е за фирма е друго, когато е посредническа компания - там няма заплащане и тн, защото ти само пренасочваш персонала.
Мисля, че наистина говорим за различни неща, но не бих искала да задълбавам, защото не мисля, че това е най-важното.

Аз мисля, че ти си много подготвена по икономическите въпроси и със сигурност изучавате и психологическата страна на въпроса. Но също така смятам и, че има някакво съмнително състезателно желание с теб да докажеш, че си по-добра от психолозите, което ми е интересно. Както казах, изтъкването на уменията ти и възхвалата на икономиката трябва да имат и скрит подтекст. Защо е така? Аз например по никакав начин не бих твърдяла, че съм нещо повече от икономист. И в определени неща аз съм кръгла нула, за разлика от него, но в други, може би.. може би ще съм по-добра от него...

А аз мисля, че се опитваш да търсиш нещо у мен, което липсва.
Какво състезание?

Може би трябва да прочетеш това:
http://www.kak-da.info/post2309.html#2309

Не се състезавам. Няма такова нещо.

По-скоро приписваш на мен нещо, намиращо се у теб. Дали страх, дали негативна емоция, дали прехвърляш спомен от минали дрязги върху настоящия разговор или може би нещо друго- това аз не зная. Ако желаеш, анализирай себе си и възприятията си. Виж кое точно те притеснява.

И ако нямаш нищо против, бих желала да си продължим дискурса.

Не знам дали ти е известно, но занимаващите се с УЧР си имат асоциация: БАУЧР. Тя е част от международна система на всякакви подобни сдружения на занимаващи се с УЧР.

В международен план, а също и в България, има стандарти, които определят какво се изисква, за да може някой да твърди, че разбира от УЧР или от HR.

Цитирам сайта на БАУЧР:



Тези стандарти задават кои са мениджърите по ЧР, а именно това са хора с икономическа и правна компетентност и със завършена магистърска програма не по нещо друго, а само по УЧР (каквато има в България до колкото знам единствено в икономическите вузове).

И самата БАУЧР съгласно тези стандарти е компетентна да се намесва при писането на трудовото законодателство в България:

http://bhrmda.orbitel.bg/index.php?id=251&tx_ttnews[tt_news]=25&tx_ttnews[backPid]=238&cHash=29e645db11

Аз съм на мнение, че психолозите с магистратура по трудова психология , не могат да покрият международно приетите изисквания за знания и умения, които са нужни, за да се нарече някой мениджър по УЧР.

Разбира се мнението ми е с отворен край. Ако някой има мнение, различно от моето, за мен ще бъде удоволствие да се запозная със същото и с доказателствата, които да го подкрепят.

По начина по-който се обърна към мен с тези думи



Не желая да продължа дискусия с теб. Не мисля, че си настроена за "дискусия".

Напротив, точно за дискусия съм настроена.
Но щом не ти се дискутира с мен, значи няма да има дискусия и толкоз.

Аз работя като младши експерт в държавна институция