Здравейте, моля за съвет и се обръщам само към психолозите тук наистина, защото мисля да имам проблем, който не ей така за лафчето и дискусията, искрено се надявам някой да прояви желание да го анализира като професионалист и да даде съвет.
Започвам от далече - дете на разведени родители съм /предполагам, че това стои в началото, затова оттам тръгвам/ - преживяла съм някакъв вид стрес покрай разприте и самия процес на развода, които сега дори не помня, но предполагам, че и това оказва влияние върху проблема, затова го описвам. Между 6 и 9 годишна възраст са тези събития. От малка често съм се чувствала сама, изоставена, обидена, пренебрегната - със или без право сега естествено не мога да преценя, но помня емоциите. В тийнейджърските години - нервни кризи, ексцесии или там, както се казва - затварях се по гардеробите, мислила съм за разни крайности, изпадала съм в нервни кризи, при които са викали лекари. Проява на силна емоционалност вероятно подсилена от възрастта, но отново го описвам, защото предполагам, че може да има значение.
В съзнатиелния си живот от 20, 20 и няколко натам, че и преди това, имам проблем във връзките си. И се повтаря, и се повтаря и си мисля, че трябва все някога да го погледна в очите. Ако и психолозите тук го видите като проблем ще отида при психоаналитик специалист, защото наистина е глупаво да оставям нещата така. Трудна допускам хора до себе си в интимен и личен план, което продполагам е нормално. Мисля, че ме е страх от обвъзване и от това някой да не ме нарани или отхвърли. Винаги слагам бариера на безчуственост - допреди няколко години не можех да се гушна спейки до мъжа, с когото имам връзка нощем, защото го смятах като признак на слабост. Не можех да казвам нещо миличко или да споделя чувствата си доскоро или камо ли да кажа "обичам те".
В самото начало на всяка връзка първите месеци, че понякога и първите седмици се хващам за най-малкото нещо, което човека каже или направи и казвам край - обяснявам, че нищо няма да излезе, че трябва да се разделим. Може би тук играе роля и егото ми, защото може и лесно да се засягам, но аз лично го виждам като проблем, защото не съм имала малко мъже в живота си, а при всички тях правя едно и също, едно и също - отново и отново. Имам чувството, че се опитвам да съботирам сама връзката в самото и начало, защото ме е страх, че нищо няма да излезе, страх ме е от обвързването, страх ме е да не бъда наранена. Естествено хората драпат, но като всяка седмица в първия месец на връзката им казваш край - много от връзките ми са се разпадали именно поради тази причина. Малко от партньорите са преминали през този тежък етап и са се борели затова да бъдем заедно - 2 или 3 мисля. Чудя се дали пък не им поставям изпит как биха реагирали при раздяла преди да ги допусна до себе си - не знам, но определено чувствам, че ме е страх егото ми да не бъде наранено. Изпадам в някакви сериозни и натрапчиви мисли и притеснения винаги докато съм с някого. Същевременно с това - раздялата е хряс-прас - явно имам навици - затварям всичко в себе си и забравям все едно нищо не е било - стремя се да не страдам. Но аз все пак като всеки нормален човек искам да имам връзка нормална не низ от безкрайни ранни раздели.
Искам да уточня, че страха в почти всички направления житейски иначе ми е чужд - т.е. да било ме страх от ной-обикновени и дребни нещица човешки, както и от по-сериозни работи, но съм надмогнала мисля всеки един от страхоете си, който съм разпознала, че съществува. Мога да кажа даже, че съм смел и целеустремен човек - обичам бързите скорости, изявите пред хора и публика, непредвидените ситуации, в които трябват спешни и креативни решения - въобще не мога да се сетя нищо друго, в живота си от което да имам такъв наситен страх и съответен проблем.
Очаквам мнението Ви - проблем ли е това според Вас и как мога да подходя. На разположение съм за допълнителни въпроси. Благодаря много. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси, къде живееш? Сама ли живееш, с родител, съквартирант..? На колко години си? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
25, София - Лозенец. След разводът на родителите ми заедно с майка ми в апартамент съответно -100 кв-та.
В каккви подробности влезнах не важни, но мисля важното, което забравих да спомена, че мамето е малко феминистки настроена и не знам пряко или коствено и това няма някакъв ефект, не знам. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Незнам, дали споделянето е за онлайн и то във форум.
Та, каква е причината според теб да живееш с майка си, а не самостоятелно? Имаш ли нуждата това да стане или има пречки, които те поставят в това положение? _________________ mrusna gaz, dokato ne ti padnat kolelata:)
http://blog.kak-da.info/
Може би трябва да се отделя отделно да живея Или проблема си е вътре в мен Колкото и да разсъждавам, психологически проблем си е за мен това, с който въобще не съм наясно. Пък и когато става въпрос за него си, човек все пак колкото и да разсъждава има склонността да се самооправдава. Трудно ми беше дори да си призная проблема пред себе си, камо трезво да мога да го погледна отстрани.
Та моля за помощ. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Eлси, всички сме хора на този свят и нищо човешко не ни е чуждо. Според мен ти трябва помощ от психолог. Не си по - различна от всички нас. Всеки в определен момент има нужда помощ. Ако тя е навременна и професионална-идеално. Не си болна, нищо ти няма, проблемът ти ми е познат. Започни да харесваш себе си , да мислиш че и другите имат недостатъци и не мисли че излагането на чувствата на показ е слабост. А ко започнеш да покозваш чувствата си, че се промениш. Ако ти е трудно да ги изразяваш към хората, започни с животните. Вземи си коте и пробвай, но не забравяй, че то ще има само теб, ще се нуждае от теб.
Започни да харесваш себе си , да мислиш че и другите имат недостатъци и не мисли че излагането на чувствата на показ е слабост. А ко започнеш да покозваш чувствата си, че се промениш. Ако ти е трудно да ги изразяваш към хората, започни с животните. Вземи си коте и пробвай, но не забравяй, че то ще има само теб, ще се нуждае от теб.
Мерси за отговора Трол. С Лейдито пописахме на личната поща, защото навлезнахме в по-задълбочени откровености и решихме, че няма нужда от излишен душевен ексхибиционизъм
1. Относно харесването - харесвам се отвън определено. Отвътре също, но постоянно се променям в полза на себеусъвършенстването.
2. Относно чувствата - страхувам се малко да ги показвам наистина. Доста ми е трудно. НО САМО В ИНТИМНИТЕ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ. Това е странно - иначе съм екстровертна и емоционална - споделям емоциите си в приятелска или семейна среда. Обаче що става дума до любов в интимния смисъл на думата ми е трудничко още, въпреки че вярвам, че в последите месеци постигнах доста.
3. Имам животинче и моного обичам и му го казвам и си го глезя и си го гледам - просто нали ти казвам изявата на чувствата и проблема с нея се явява само там, където е замесена интимността.
Мога смело да каза, че мисля, че напипа точната струна с отговора си - наистина трудно изразявам чувствата си с мъжете. По- ми е удобно да се правя на безчуствена и да тикам всичко в себе си, докато не избухне. Доста се промених обаче в последно време - глътнах няколко книги за по 2 дни всяка /с оглед факта, че рядко чета художествена литература - си е постижение/, та тези книги както често се случва ми показаха, че просто моите усещания не са някакво уникално изключение, а много хора ги изпитват, та дори пишат книги за тях. Препоръчвам "Захир", "Алхимикът", "Край река Пиедра седнах и заплаках" - в последната главната героиня има точно моите симптоми, които са и сериозна част от образа й. Та надявам се да успея да спася настоящата си връзка /в дупка е естествено/ или да успея в следващата - незнам, но мисля, че доста научих за проблема. Познавам същността му и вероятно на тази база ще го преборя напълно.
Относно психолога - по-скоро съм мислила често за психоаналитик - обаче същевременно аз съм ярък привърженик на това, че човек сам трябва да се възпитава, да се научи да влиза в дебрите "Аза" и да се научи на себеусъвършенстване, самоконтрол, самодисциплина. Да опознае и разбере себе си, за да се променя за по-добро и да използва и развива всяка една от дарбите и заложбите си подобавящо. Та надявам се да успея този път без намеса от специалист, но само времето и резултатите ще покажат дали съм успяла.
Благодаря ти отново за отговора и за съпричастността. Когато знаеш, че някой е помислил за теб, за проблема ти и те подкрепя събираш сякаш още малко сила в борбата с дадена пречка, която вече си разпознал като такава. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Елси, ако си разпознала проблема - то си го решила на 50%. Не мисля, че литературата ще ти помогне. Ти не приличаш на никоя от героините в тях и ти го знаеш.Ти си по- силна. За предпочитанията ти към психооналитик пред психолог--? Според мен е по - важно те да са добри, а не как ще се наричат, защото и двамата ще за завършили психология. Иди в планината, огледай се колко си малко човече и ще осъзнаеш преходността си и нищожността на проблема си, нещо което е трудно за хората със сериозни заболявания. Според мен ти вече нямаш проблем защото си силна и свободна!!!
Психологията много ме влече, защото за мен е в основата на живота -успехите и загубите ни - цялото ни съществуване. Изчела съм много по темата и продължавам. Но съм завършила ПР /Връзки с обществеността/, в момента приключвам и с Маркетинга - втората ми специалност. А по професия - среден мениджмънт - маркетинг и продажби.
И в ПР-а и в Маркетинга се иска дълбочинен анализ на целевата аудитория или, така наречения таргет /в двете науки се наричат по 2 различни начина хората към които се обръщаш/ - затова съм изучавала отделни раздели от психологията, с цел да разпознавам и разбирам очаквания, нагласи, възможни реакции. Но не съм квалифициран психолог. Благодаря искрено за мнението и оценката - поласкана съм _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Или проблема си е вътре в мен 
/с оглед факта, че рядко чета художествена литература - си е постижение/, та тези книги както често се случва ми показаха, че просто моите усещания не са някакво уникално изключение, а много хора ги изпитват, та дори пишат книги за тях. Препоръчвам "Захир", "Алхимикът", "Край река Пиедра седнах и заплаках" - в последната главната героиня има точно моите симптоми, които са и сериозна част от образа й. Та надявам се да успея да спася настоящата си връзка /в дупка е естествено/ или да успея в следващата - незнам, но мисля, че доста научих за проблема. Познавам същността му и вероятно на тази база ще го преборя напълно.
