Пуснато на: Нед Окт 07, 2007 11:06 pm Заглавие: Приятели или нещо повече
Здравейте! Много ще се радвам на мъжко мнение по въпроса.
Имам приятел, в чистия смисъл на думата, когото познавам от доста време. Преди няколко дни се случи нещо странно. Отношенията ни минаха от приятелски в интимни, по негова инициатива. Когато вече нещата потръгнаха, той ме помоли да запазим приятелските си взаимоотношения. Нощта свърши, той си тръгна, и противно на предишните ни взаимоотношения, сега ме избягва и не иска да говори с мен. Аз определено не съм от досадниците, и не го притискам, но не знам какво да направя и как да постъпя. Не ми дава възможност да го попитам защо го направи, а и честно казано, не знам какъв отговор очаквам. Искам отношенията ни да съществуват под каквато и да е форма, но не знам как да постъпя. Кажете ми, мъже, защо постъпвате така?!
Не съм мъж, но съм имала доооста връзки и казано накратко - "Спри да го търсиш и да се опитваш да осъществяваш контакт с него за известно време". Може да са седмица, две, три - той ще те потърси и ще разбереш всичко или поне онова, което иска да ти каже, а ако познаваш добре както казваш вероятно и повече. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Аз също не съм мъж, но съм го преживявала това - от мъжката страна. Тук има една тема относно приятелството между мъж и жена и има добре обяснено приятелството, но и вечно задавания въпрос - какво ще е ако... го направим. Някои хора минават границата, защото не удържат на изкушението. Но връщането назад е трудно. При мен се случи така. Човек, с който бяхме приятели и една нощ просто се увлякох, той не се дръпна и нещата си минаха по ред. На следващия ден за мен нещата бяха различни - това, че той се е поддал ми говореше, че има чувства към мен. Аз нямах повече от приятелски. Срам ме беше да го погледна. Чувствах се гузна от това, че съм преминала границата и не исках да го виждам. Не можех да се изправя лице в лице с него, защото незнаех какво да му кажа и бягаш като страхливец - какъвто си. Как да му кажа, че е било само за една нощ, че съм се отпуснала, като видях, че при него май не е само това. Изведнъж от приятел - той става човек, който искаш да отбягваш все едно е досадникът, който е влюбен в теб а на теб ти е гадно да му го кажеш.
При мен беше така. Той също правеше много опити да се свърже с мен, но аз не исках. Той спря и мина време. Когато го засичах - исках да се скрия. Това не минава - то остава като чакаща рана и всеки път, когато се появи човекът - излиза и срамът.
Ако държиш на този човек, и наистина искаш да сте само приятели - не му досаждай, но не оставяй нещата ей така. Направи един опит, но да е успешен, така че да поговорите. Когато поговорите и той види, че няма от какво да го е срам. Той може и да не направи крачката. Ако искащ да останете приятели - приклещи го някъде и поговорете.
Здрасти Жана. Това е твоят случай. А з пък си мисля, че не е ясно дали това момче има или не нещо към Ива-Ави, нито тя пише дали със сигурност иска само приятелството му.
Не приемам приклещването за добро решение в нито един житейски аспект, ееевентуално ако говорим за бизнес, не за човешки взаимоотношения. Но въпросът е, че според мен само времето може да изчисти и изясни ситуацията в главите и на двама им.
Първо момчето е казало да си запазят приятелските взаимоотношения. Второ според мен една жена никога не може да го изживее от мъжката гледна точка - много досъдници съм отбягвала, но си оставам жена все пак. Мъжката психика е друга и най-елементарния сценарий според мен е съмнението в собствения си успех - когато тя спре да му звъни по-задълго- той ще почувства сериозен вулкан от емоции, според мен. Там и съмнението в себе си и какви ли не други мъжки шашави усещания... и мисля, че той най-накрая ще я потърси с малко по-голяма яснота какво точно иска....
Казвам какво знам от опит, че действа на мъжете - игра на нерви, не притискане според мен. Пък и така нищо не губи, защото след тези няколко седмици ако реши отново може тя да го потърси и да пожелае разговор и най-малкото със сигурност ще намери един доста по-спокоен човек срещу себе си. А от друга страна - приклещи ли го веднъж и бъде ли пак отхвърлена за разговор, защото винаги има начин - е тогава губи си мислим правото и възможността за повече опити, защото просто става обидна работа. Тъъъърррпееение в сложните ситуации - мисля аз. И ако държиш наистина на някого - приятел или партньор - обмислени действия в сложна ситуация - не емоционални шашавии, защото често така отблъскваме хората повече отколкото предполагаме, според мен и според моя опит. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
iva_avi здравей отново Ще се радвам да знам повече за ситуацията и ако имаш желание разбира се да я обсъждаме в процеса й на развитие, независимо какви решения взимаш и какви действия предприемаш. Мисля си, че ситуацията не е нещо моментно и че всяко нещо иска време и се развива във времето, включително твоето и чуждото възприятие към дадено събитие. Не смятам случката за силно притеснителна честно казано и мисля, че всичко ще се подреди по местата си. Но стига да имаш желание да споделиш повече подробности - ние сме тук всеки с мнинето си и съвета си, често различни, което мисля е и богатството на дискусията по проблема ти
П.С. Мъжете са ни по-малко активни май. Отдавна не съм го виждала, но мисля Дедото може да ти даде качествен анализ най-малкото, ако искаш апелирай към него в търсене на мъжка позиция. _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Пуснато на: Пет Окт 12, 2007 2:24 pm Заглавие: Благодаря Ви!
Благодаря на всички, които взеха отношение по темата. Не зная какви още подробности мога да дам по въпроса. Още няма никакво развитие. Тази седмица се опитах да го заговоря в нета с реплики от рода на Добър вечер, но отговор нямаше и аз не настоявах. Изкушавам се да го "притисна", защото аз съм сигурна в себе си, че мога да приема старото ни положение, а и реално погледнато - ново няма. Може би грешката ми е, че не го спрях да направи тази крачка, но ..... Не мога да върна времето. Житейската ми философия е, че всичко се оправя в разумен разговор. Дали този разговор оправдава очакванията и мечтите на двама или само на единия, то това е единствения начин да си на чисто с живота и бъдещето си. Може би в моя случай е от значения и известна разлика в годините - 5. Но мисля, че това не е основен фактор. При него проблема е по-скоро на емоционално и психологическо ниво, и аз много искам нещата да се успокоят. Не бих изкала да загубя отношенията си с рядко стойностен човек. Доста ми е минало през главата, много разочарования съм преживявала, винаги признавам грешките си, и ценя хората около мен. Би било глупаво и грозно по този начин да се прекъснат всякакви отношения. Така мисля аз.
Напълно съм съгласна с теб. Аз също мисля, че нещата трябва да се говорят и то понякога по-скоро, защото Елси е права, че трябва да ви отмине, но поякога, колкото по-вече време минава - по-зле става. В някои случаи времето не лекува, а увеличава напрежението както и колкото повече се отлага уж да мине, толкова по-напрегнато става. Когато има скандал, нагрубяване или грозен спор - тогава времето е най-добрият съветник. Страните се успокояват и после говорят трезво. Но според мен, когато нещата се дължат на натрупващо се напрежение и недоизказани неща - времето което минава се натрупва като тежест.
А "приклещването" нямах предвид да е насилствено, защото естествено има винаги начини за изход и влошаване. Моята идея беше, че според мен той също иска да говори, но няма да направи крачка. Когато засанеш лице в лице с него...и приятелски подхванеш въпроса - ледовете ще се пропукат, но неизказани..те се уголемяват.
Това е моят съвет. Опитай се да го засечеш някъде наживо - лице в лице. Единствено така можете да сте наистина искрени.
Здравейте пак,
Iva- Avi според мен най-важното в ситуацията е, че ти сама трябва да вземеш решение. Ти познаваш човека, за когото говорим, ти познаваш и себе си, ти знаеш какво искаш точно, отново ти знаеш дали той е по-голям с 5 години или ти, за което се зачудих между другото
Ние тук се опитваме да дадем подкрепа и съвет от личен опит, но така или иначе нямаме достатъчно информация за ситуацията. Пък и това си е твоята ситуация, за която ти носиш отговорност и в която твоите постъпки могат да донесат радост, разочарование или други емоции само и единствено на теб.
Аз лично някакси вярвам, че ако човека наистина е стойностен и ценен и взаимоотношенията ви са били/ са наистина значими и за двама ви, момчето не би оставило нещата така. Другото в което вярвам е, че мъжете не обичат толкова да говорят, както ние понякога си мислим, да не кажа, че често хич ни обичат да говорят за такива неща
Съветът ми - време /съкратено/ е основан основно на факта, че човешките емоции претърпяват трансформации, узряват и се променят според мен, независимо от ситуацията. От друга страна, ако наистина не можеш да се стърпиш и да изчакаш, което според мен и добро решение, имам и една друга доказана тактика, която е действала, действа и ще действа при 99,9% от мъжете които познавам - незнам защо - малко детска работа е, но винаги се трогват ммммннооого. Вероятно, защото са си дечица повечето мъже, знам ли
Та аз лично пиша един смс - роман - дълъг и трогателен. Засягам поне 3-4 неща, които познавайки човека знам, че ще му хакнат душичката и накрая обяснявам, че съм ужасно обидена. Поосле се почва ееедно звъненеее Незнам може да ти звучи детско и несериозно, но наистина винаги има ефект незнам защо - изливам си душата, с гордост все пак и ги обвинявам накрая. Все пак целта оправдава средствата и ако го сметнеш за уместно - варянт е опрделено и то с доказано действие поне при мен.
Както и да подходиш мисля, че като всяка ситуация и тази иска смелост и откровеност. Ако си решила да търсиш контакт реплики като "Добър вечер" не докосват ничия душичка. Познавайки човека - според мен е добре да му докоснеш душичката, защото истината за неговите усещания е точно там. Пак казвам, че за мен най-важното е сама да вземеш решението си, защото ние реално сме като "патки" тука Квакаме, квакаме, но не сме на твое място и не познаваме теб, приятеля и ситуацията из основи Успех! _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Пуснато на: Пон Окт 22, 2007 10:07 am Заглавие: Re: Благодаря Ви!
iva_avi написа:
Благодаря на всички, които взеха отношение по темата. Не зная какви още подробности мога да дам по въпроса. Още няма никакво развитие. Тази седмица се опитах да го заговоря в нета с реплики от рода на Добър вечер, но отговор нямаше и аз не настоявах. Изкушавам се да го "притисна", защото аз съм сигурна в себе си, че мога да приема старото ни положение, а и реално погледнато - ново няма. Може би грешката ми е, че не го спрях да направи тази крачка, но ..... Не мога да върна времето. Житейската ми философия е, че всичко се оправя в разумен разговор. Дали този разговор оправдава очакванията и мечтите на двама или само на единия, то това е единствения начин да си на чисто с живота и бъдещето си. Може би в моя случай е от значения и известна разлика в годините - 5. Но мисля, че това не е основен фактор. При него проблема е по-скоро на емоционално и психологическо ниво, и аз много искам нещата да се успокоят. Не бих изкала да загубя отношенията си с рядко стойностен човек. Доста ми е минало през главата, много разочарования съм преживявала, винаги признавам грешките си, и ценя хората около мен. Би било глупаво и грозно по този начин да се прекъснат всякакви отношения. Така мисля аз.
Според мен действително трябва да проведеш сериозен разговор с него,и то колкото се може по-скоро!Ако той действително е "рядко стойностен човек"би следвало да не изгубите безвъзвратно иначе дълбоките ви отношения,макар и да е възможно да настъпи отчуждение .Не съм съгласен с тезата на колегите по отношение на притискането в този случай.Има моменти,които предполагат пълна мобилизация и борба в името на нещо красиво и стойностно.И ако отношенията ти с този човек са на подобно ниво-ДЕЙСТВАЙ!Не отлагай,не очаквай.Предполагай,настоявай,бъди активна и целенасочена.Може би в тази ситуация ти си по-силната страна.Разбери какво го тормози повече-дали това,че губи приятел,или страх от новото състояние,срам,вина,чувства...и т.н.Всичко трябва да се изясни,в противен случай ще зее нещо некрасиво между вас,което ще ви терзае,ще ви изяжда.Притисни го и проведете диалог! _________________ Само Истината те прави свободен!!!
Последната промяна е направена от Dedoto на Пон Окт 22, 2007 12:55 pm; мнението е било променяно общо 3 пъти
След като мъжкото мнение по проблема и то на Дедото, който си мисля, че има опит се препокрива с това на Жана, значи явно описания по-горе от тях подход е подходящият за случая.
Iva-avi ще се радвам да споделиш с нас развитието на ситуацията. Почувствах се съпричастна към проблема ти и ще се раздвам да чуя добра новина или да споделим емоциите ти по пътя към възтановяване или обновяване на отношенията с човека, когото описваш. Успех! _________________ "Слабите обичат реда, силните управляват хаоса".
Здравейте! Още веднъж искам да благодаря на всички! Имам лек напредък със ситуацията. Успях да проведа около един час разговор по телефона с въпросния човек, но все още не съм го виждала. В общи линии, по темата не сме говорили. Питах кротко дали не се сърди за нещо, че не намира време да се чуем, пък да не говорим за виждане. Каза, че и той бил притеснен за същото, и приключихме с въпроса. След това говорихме дълго и изчерпателно за това, което ни се е случило през това време, в което не сме се чували. Не исках да бъда настоятелна и да го човъркам по телефона. Все още мисля, че това е въпрос, който трябва да обсъдим лично. Изкоментирахме проблем, възникнал между наши общи приятели, и той спомена, че в него има страх за бъдещи връзки, възникнал от тежка раздяла в миналото. Не го беше споделял преди, и не знам защо ми го каза. Мисля, че това беше тактичен начин, да ми даде някакво завоалирано обяснение на случилото се. За момента вече съм много по-спокойна, защото вярвам, че поне приятеля ми се върна! Няма да оставя нещата така, и при първа възможност /среща очи в очи/ ще направя всичко възможно да обсъдим спокойно случилото се тогава и да изчистим отношенията си.
Ако познавах такава жена и се случеше нещо подобно, едва ли ако чуя това което е писала Ива тук ще навреди в посока към мен.
Напротив, бих се радвал на едно такова приятелство.След като ще оставим жената в жената настрани и ще си говоря с човека и маските са в краката.Та това е чудесно
Не Можете да пускате нови теми Не Можете да отговаряте на темите Не Можете да променяте съобщенията си Не Можете да изтривате съобщенията си Не Можете да гласувате в анкети
Въпроси/Отговори
Търсене
Потребители
Потребителски групи
Регистрирайте се
Профил
Влезте, за да видите съобщенията си
Вход
Ще се радвам да знам повече за ситуацията и ако имаш желание разбира се да я обсъждаме в процеса й на развитие, независимо какви решения взимаш и какви действия предприемаш. Мисля си, че ситуацията не е нещо моментно и че всяко нещо иска време и се развива във времето, включително твоето и чуждото възприятие към дадено събитие. Не смятам случката за силно притеснителна честно казано и мисля, че всичко ще се подреди по местата си. Но стига да имаш желание да споделиш повече подробности - ние сме тук всеки с мнинето си и съвета си, често различни, което мисля е и богатството на дискусията по проблема ти
Квакаме, квакаме, но не сме на твое място и не познаваме теб, приятеля и ситуацията из основи 
Успех!
